Петролът, това магическо черно злато, за което целия свят плаче.

Петролът, това магическо черно злато, за което целия свят плаче. Източникът на замърсяване и парников резултат, въпреки и да следим по какъв начин колите в целия свят да се модернизират, да се пробват да редуцират нездравословните излъчвания и като цяло да отговорят на невъзможните стремежи на еколозите. Последните потвърдиха, че освен не схващат нищо от екология, само че даже ще слагат и едно нападателно дете, към този момент възрастен, който да се счита за лице на едно толкоз значимо придвижване.

Преди да продължим тази могъща тематика, в която същинските фенове на зелената сила ще се пробват да демонстрират необикновено красиви пейзажи и да ни срещат с разнообразни благоприятни условия за стабилно развиване. Как да стигнем по-бързо до екологично чиста среда? Отговорът се крие в подобряването на стандарта. Колкото по-висок е той, толкоз по-разумен става и потребителя, обръщайки доста внимание на всички налични вреди, които предизвиква с дневното си ползване. Няма никакви други секрети.

Пирамидата на положителния остарял Маслоу продължава да е настояща, затова няма потребност да се опитваме да търсим топлата вода, тя от дълго време е открита. Единственият проблем е, че стопанската система не може или не желае да увеличи стандарта, в нея е закодирана конкуренцията, а тя в никакъв случай не се е вълнувала от чиста среда.

Докато ние приказваме за електрически автомобили и опциите им, заклеймявайки горивата като камшик за природата – пропускайки учтиво керосина и хилядите полети дневно – насочваме вниманието към Бразилия. Защо тъкмо тя? Там съумяха да отстранен петрола като нужен запас за придвижване. С помощта на захар и етанол, множеството коли в Бразилия се движеха навръх това гориво. Бразилия не просто видя опция, само че даже влага, с цел да работи в посоката на самостоятелност. Производството на гориво от натурален източник е един от най-хубавите разновидности, само че даже и с това изобретение ще видим, че страната продължава да се мъчи, даже през днешния ден.

Етанолът, прочут като етилов алкохол, може да бъде създаден от съвсем всяка една просвета. У дома съумяваме да създадем всичко от него с усет и даже да се запишем в Европейския съюз като откриватели на ракията. Самата технология за потреблението на етанол за мотори с вътрешно горене е още по-стара. Хенри Форд и Томас Едисън виждат доста капацитет. Бразилците също го виждат още през 20-те години на предишния век.

Като страна без съвсем никакви петролни находища, лоично е да забележим по какъв начин се преориентират в една друга посока. Захарните плантации също не престават да се уголемяват, затова има вяра. Някои локални фенове откриват, че благодарение на комбинация сред нефт и етанол – до 25% от етанол – може да се измине безусловно същото разстояние, освен това без  да има някакви вреди по мотора. През 1931 година държавното управление даже предлага да стартира формалното разбъркване с добавка от 5% етанол.

Днес даже горива като 100 октана в България показват, че там добавката е от 10% етанол, до момента в който при останалите по-стандартни горива имаме сред 5-6%. Бразилия публично слага програмата за етанол през 1975 година Тук се раждат и първите коли, които могат да работят единствено на етанол. С помощта на дотации и малко по-разумни цени, към 95% от новите коли се движат на това гориво и до 1985 година продължава да се покачва.

Нуждата от този детайл е в действителност прелестна, само че идва с други проблеми. През 1975 година Бразилия създава към половин милиард в литри, до 1979 година продукцията се покачва до 3 милиарда литра, а до 1985 година към този момент приказваме за 10 милиарда литра. Нуждата от толкоз гориво води до изсичане на гори, почистване на пространство за нови плантации и други.

Най-забавното  е, че вторичния артикул при производството на горивото ще са оцетите. Точно те пък ще бъдат един от най-замърсяващите детайли в края на XX век. Високо киселинните артикули ще бъдат в доста неприятна съразмерност. За един литър етанол има към 10 до 16 литра оцет. Производителите даже не мислят за резултатите и го слагат непосредствено във водата, без да мислят за възможните вреди. По този метод замърсяват питейната вода, а по-късно излагат и обществото на риск. Едва през 50-те години на предишния век се не разрешава директното изхвърляне.

Някои експерти оферират други нитрогенни вторични артикули да се употребяват като торове, само че и това не минава без проблеми. Разширяването на захарната промишленост води до още повече работна ръка, употреба на хора и връщането на някои остарели колониални практики. Между 70-те и 80-те години ще има потребност от хиляди сезонни служащи, които да уголемяват и облагородяват полетата. С ниски заплати и никаква вероятност, множеството даже се отхвърлят, заявявайки, че няма да бъдат евтини служащи.

На фона на всичко това се приказва за  зелена опция на петрола, която може да бъде образец и за всички останали страни. В такива моменти би трябвало да сме щастливи, че тази стратегия не стига до Европа. Ниските въглеродни излъчвания са в действителност чудесни, само че не са единственият резултат. Именно сполучливото събаряне на нездравословните излъчвания бързо ще скрие останалите отрицателни резултати, колкото и да не ни харесват.

През 90-те години множеството бразилци се отхвърлят и стартират да закупуват общоприетите коли, които могат да работя комбинирано на нефт и етанол. Дори и през 2000 година Бразилия ще откри метод, с цел да слага етанола като алтернатива. През идващите две десетилетия ще се печелят награди за страна с чиста и зелена сила, както и още доста други. Никой не се интересува от разрушаването на горите по Амазонка, нито от обстоятелството, че Бразилия е 6-тата страна с най-вече нездравословни излъчвания в света – тя е зелена.

В момента това е промишлеността, която заема към 15% от потреблението на сила. Цената в действителност е сурова, само че въпреки всичко имаме манията по зелена сила, резултатът обаче липсва. Подозрението, че същият опит ще се повтори и с електрическата кола, стартира постепенно да се прокрадва под вратата. Батерията също не е естествен подарък, а разполага с редица химикали и детайли, които не са изключително удобни за индивида.