Звездата от „Скъпи наследници“ Петко Венелинов пред в. "Шоу": Не харесвам хора като героя ми от сериала
Петко Венелинов и героят му Станислав се трансформират в същинска сензация в новия български сериал „ Скъпи наследници “. Той е млад, към момента неупотребен от киното и малкия екран и съвършената му актьорска игра незабавно го открои даже измежду по-опитните му сътрудници в сериала. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 2012 година в класа на проф. Маргарита Младенова. От 2015 година е част от трупата на Младежкия спектакъл. Участва и в спектакли в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, Театрална работилница „ Сфумато “ и Драматичен спектакъл „ Н.О. Масалитинов “ в Пловдив. - Героят ти Станислав от „ Скъпи наследници “ се трансформира в същинска сензация. По какво си наподобявате с него?
- По външния тип! (смее се) Иначе сме противоположни облици. Той е плейбой, глезено момче, а аз такива хора не одобрявам. Беше ми забавно да вляза в кожата на Станислав, да играя нещо, което е противоположно на мен като човек. По-забавно е да не играеш себе си. Режисьорът и сътрудниците ми помогнаха да изградя тази роля. Повече са разликите със Станислав, съвсем нямаме сходни неща. Освен че и двамата харесваме дами и че външният ни тип е еднакъв.
- Какво е възприятието Койна Русева да ти е майка, въпреки и във кино лентата? Би ли изтърпял сходно отношение и в действителния живот?
- С Койна се познаваме отпреди това, може би 10 години към този момент, защото сме играли в един спектакъл. Чувството Койна Русева да ти е майка е неповторимо, тъй като е доста добър експерт. Тя е един от хората, които доста ми помогнаха, защото това е първата ми телевизионна работа и толкоз дълъг снимачен развой. Тя беше праволинеен другар по време на фотосите.
Такова отношение като на нейната героиня в сериала не знам дали бих издържал в действителния свят. Тя прави страховит облик и считам, че със Станислав си пасват добре и се допълват.
- Нейната героиня Милица приближава ли се до твоята майка?
- Не, никога. Моята майка е спокоен, балансиран и най-много доброжелателен човек. По нищо не си наподобяват. Моята майка е напълно друга Вселена.
- Разбрах от Любо Ковачев, че сте снимали при минусови температури…?
- Имаше дни, в които снимахме при минус 21 градуса! Няколко дни се задържа подобен мраз, изискванията бяха много сурови, малко вид „ Сървайвър “. Историята върви малко по-напред от действителното време и се наложи да снимаме леко облечени при минусови температури.
Всичко ни
замръзваше -
устата, ръцете
и тъй наречените
Често се постановяваше да споделяме: „ Стоп! Трябва ни минутка, с цел да се сгреем “. Направо се вкоченявахме.
Аз се разболях три пъти един след различен, стигнах до антибиотици. Тъкмо се изцелявам и на другата седмица отначало. Бях се изплашил, тъй като имунната ми система се беше сринала тотално.
Единият ден, както си снимахме, внезапно се изсипаха едни облаци, почна да вали доста мощен дъжд, съпроводен с стихия. Кръчмата на Снежана (едно от местата, където се развива сюжетът на кино лентата – б.а.) се изпълни с вода до коленете. Беше необичайно, ужасно, само че нямаше потърпевши. Шегувахме се, че към този момент си имаме и закрит басейн в селото.
С Койна Русева са прелестен тандем
- Имал ли си моменти на обезумялост, да гледаш от високо, да се надуваш…?
- Никога не съм имал такива моменти на обезумялост. Научен съм да почитам всеки един човек, без да си притурям значимости.
Може би не си давам сметка за това, което се случва с мен и моята персона. А и нямам време. Суетата е ненужно губене на време. Предпочитам да се занимавам с по-стойностни работи, като снимане на филми, сериали, правене на представления и така нататък
- В живота не си коцкар и имаш сериозна другарка до себе си. Разбрах, че в най-скоро време ще ставаш и баща…
- Да, това ме чака. Живот и здраве
лятото ще си
сменя статуса
на татко
Бебето е планувано, не е станало инцидентно. Бяхме подготвени с моята другарка и правехме опити.
Сега първоначално няма потребност доста от детска стая, ще спи при нас, с цел да сме по-сигурни и ние. Притеснителни сме и не желаеме да го оставяме в друга стая, най-малко до момента в който отрасте малко.
- Дай малко повече за твоята другарка и изобщо по какъв начин се случиха нещата сред вас?
- Нещата сред нас се случиха като в приказка. Още преди да се познаваме и да имаме някакъв контакт, даже очен, тя ме беше сънувала. Запомня моя облик от съня си и дни по-късно вижда един афиш с моя фотография и се шашка. Намира ми името, защото не е знаела кой съм преди този момент, и ми писа. Другото необичайно е, че на мен това не ми се стори нещо извънредно. Стори ми се крепко, хубаво. Видяхме се, само че първоначално нямахме съществени планове един към различен. Но нещата последователно се получиха и потеглиха в друга посока. Това е много хубава история за кино. Явно ни е било предопределено да бъдем дружно.
Не сме правили женитба и на този стадий не мислим и да вършим. Вече сме 21-ви век и нещата са удобно ситуирани за такива двойки, които живеят без брак.
- Фен си на рисковите спортове – кое по-специално? Имал ли си инциденти?
- Много обичам рисковите работи. Адреналинът от киното и театърът е друг от този, който получаваш от рисков спорт. Покрай бебето, което чакаме, моите цели се смениха и все по-рядко съумявам да вървя да спортувам. Много обичам да карам Mountain bike (планински велосипед – б.а.), cross country е стилът, който обичам да карам. Има изкачвания и спускания, разнороден жанр е. Обичам също да карам сноуборд, само че тази година не съумях да се полюбувам на това си занимание. Когато бях на отмора, нямаше нужните условия за практикуването му, а и в този момент към този момент започвам подготовки в театъра и нямам време.
- Имал ли си някакво по-сериозно приключение, което е било на косъм да те откаже от тези занимания?
- Обичам рисковите спортове, само че съм извънредно деликатен. Винаги виждам да съм оптимално подсигурен, тъй като знам какво може да се случи. Гледам авансово да помисля по тази причина и до момента в никакъв случай не ми се е случвало нещо съществено. Аз съм артист, би трябвало да внимавам повече, тъй като играя в към 11 спектакъла, бяхме и на фотоси към сериала и в случай че ми се случи нещо, значи доста от нещата да пропаднат. Не желая това да се случи, на първо място съм експерт.
Обича да влиза в разнообразни функции в театъра
- Как се спря на актьорството и имаше ли миг, в който съжали за избора си?
- Имало е моменти, в които ми е ставало мъчително, че отношението към нас, актьорите, е по-занемарено. Но в никакъв случай не съм съжалявал, че съм избрал това за своя специалност. От дребен желаех да стана артист. Баща ми ми беше купил няколко тениски на Жан Клод ван Дам, гледах кино лентата „ Кървав спорт “ с него и доста му се кефех. То е типично момчешки, биткаджийски филм, няма кой знае какво актьорство, само че аз бях впечатлен. Казах си тогава: „ Искам да стана артист като този човек “. По-късно усетих, че това е за мен, а нашите ме подкрепяха. Може би първоначално мислеха, че няма да се получат нещата, защото от семейството нямаме човек, който да се занимава професионално с изкуство. Първата година ме скъсаха, само че това по никакъв метод не ме разочарова, единствено ме нахъса. Втората година ме одобриха в Академията в класа на Маргарита Младенова.
- Да ни разкажеш и нещо за детството си?
- Обичах да върша всичко, което е обвързвано с приятелите ми. До ден- сегашен с значимите хора си поддържаме постоянни връзки. Има такива, с които се виждаме по-рядко, само че това няма никакво значение. Връзката ни е мощна. Ритахме дружно футбол, карахме колела и естествените детски работи.
- Първата обич по кое време се появи?
- А по този начин! (замисля се) Покрай това, което ми се случва с тази жена, която е до мен сега, малко ми избледняват останалите мемоари. Някъде в шести клас се появи първото влюбване и първата целувка. Това са типично момчешки неща и всеки от нас ги помни. Това са естествени естествени потребности, само че не са някакви същински случвания, каквито са с дамата до мен сега.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
- По външния тип! (смее се) Иначе сме противоположни облици. Той е плейбой, глезено момче, а аз такива хора не одобрявам. Беше ми забавно да вляза в кожата на Станислав, да играя нещо, което е противоположно на мен като човек. По-забавно е да не играеш себе си. Режисьорът и сътрудниците ми помогнаха да изградя тази роля. Повече са разликите със Станислав, съвсем нямаме сходни неща. Освен че и двамата харесваме дами и че външният ни тип е еднакъв.
- Какво е възприятието Койна Русева да ти е майка, въпреки и във кино лентата? Би ли изтърпял сходно отношение и в действителния живот?
- С Койна се познаваме отпреди това, може би 10 години към този момент, защото сме играли в един спектакъл. Чувството Койна Русева да ти е майка е неповторимо, тъй като е доста добър експерт. Тя е един от хората, които доста ми помогнаха, защото това е първата ми телевизионна работа и толкоз дълъг снимачен развой. Тя беше праволинеен другар по време на фотосите.
Такова отношение като на нейната героиня в сериала не знам дали бих издържал в действителния свят. Тя прави страховит облик и считам, че със Станислав си пасват добре и се допълват.
- Нейната героиня Милица приближава ли се до твоята майка?
- Не, никога. Моята майка е спокоен, балансиран и най-много доброжелателен човек. По нищо не си наподобяват. Моята майка е напълно друга Вселена.
- Разбрах от Любо Ковачев, че сте снимали при минусови температури…?
- Имаше дни, в които снимахме при минус 21 градуса! Няколко дни се задържа подобен мраз, изискванията бяха много сурови, малко вид „ Сървайвър “. Историята върви малко по-напред от действителното време и се наложи да снимаме леко облечени при минусови температури.
Всичко ни
замръзваше -
устата, ръцете
и тъй наречените
Често се постановяваше да споделяме: „ Стоп! Трябва ни минутка, с цел да се сгреем “. Направо се вкоченявахме.
Аз се разболях три пъти един след различен, стигнах до антибиотици. Тъкмо се изцелявам и на другата седмица отначало. Бях се изплашил, тъй като имунната ми система се беше сринала тотално.
Единият ден, както си снимахме, внезапно се изсипаха едни облаци, почна да вали доста мощен дъжд, съпроводен с стихия. Кръчмата на Снежана (едно от местата, където се развива сюжетът на кино лентата – б.а.) се изпълни с вода до коленете. Беше необичайно, ужасно, само че нямаше потърпевши. Шегувахме се, че към този момент си имаме и закрит басейн в селото.
С Койна Русева са прелестен тандем
- Имал ли си моменти на обезумялост, да гледаш от високо, да се надуваш…?
- Никога не съм имал такива моменти на обезумялост. Научен съм да почитам всеки един човек, без да си притурям значимости.
Може би не си давам сметка за това, което се случва с мен и моята персона. А и нямам време. Суетата е ненужно губене на време. Предпочитам да се занимавам с по-стойностни работи, като снимане на филми, сериали, правене на представления и така нататък
- В живота не си коцкар и имаш сериозна другарка до себе си. Разбрах, че в най-скоро време ще ставаш и баща…
- Да, това ме чака. Живот и здраве
лятото ще си
сменя статуса
на татко
Бебето е планувано, не е станало инцидентно. Бяхме подготвени с моята другарка и правехме опити.
Сега първоначално няма потребност доста от детска стая, ще спи при нас, с цел да сме по-сигурни и ние. Притеснителни сме и не желаеме да го оставяме в друга стая, най-малко до момента в който отрасте малко.
- Дай малко повече за твоята другарка и изобщо по какъв начин се случиха нещата сред вас?
- Нещата сред нас се случиха като в приказка. Още преди да се познаваме и да имаме някакъв контакт, даже очен, тя ме беше сънувала. Запомня моя облик от съня си и дни по-късно вижда един афиш с моя фотография и се шашка. Намира ми името, защото не е знаела кой съм преди този момент, и ми писа. Другото необичайно е, че на мен това не ми се стори нещо извънредно. Стори ми се крепко, хубаво. Видяхме се, само че първоначално нямахме съществени планове един към различен. Но нещата последователно се получиха и потеглиха в друга посока. Това е много хубава история за кино. Явно ни е било предопределено да бъдем дружно.
Не сме правили женитба и на този стадий не мислим и да вършим. Вече сме 21-ви век и нещата са удобно ситуирани за такива двойки, които живеят без брак.
- Фен си на рисковите спортове – кое по-специално? Имал ли си инциденти?
- Много обичам рисковите работи. Адреналинът от киното и театърът е друг от този, който получаваш от рисков спорт. Покрай бебето, което чакаме, моите цели се смениха и все по-рядко съумявам да вървя да спортувам. Много обичам да карам Mountain bike (планински велосипед – б.а.), cross country е стилът, който обичам да карам. Има изкачвания и спускания, разнороден жанр е. Обичам също да карам сноуборд, само че тази година не съумях да се полюбувам на това си занимание. Когато бях на отмора, нямаше нужните условия за практикуването му, а и в този момент към този момент започвам подготовки в театъра и нямам време.
- Имал ли си някакво по-сериозно приключение, което е било на косъм да те откаже от тези занимания?
- Обичам рисковите спортове, само че съм извънредно деликатен. Винаги виждам да съм оптимално подсигурен, тъй като знам какво може да се случи. Гледам авансово да помисля по тази причина и до момента в никакъв случай не ми се е случвало нещо съществено. Аз съм артист, би трябвало да внимавам повече, тъй като играя в към 11 спектакъла, бяхме и на фотоси към сериала и в случай че ми се случи нещо, значи доста от нещата да пропаднат. Не желая това да се случи, на първо място съм експерт.
Обича да влиза в разнообразни функции в театъра
- Как се спря на актьорството и имаше ли миг, в който съжали за избора си?
- Имало е моменти, в които ми е ставало мъчително, че отношението към нас, актьорите, е по-занемарено. Но в никакъв случай не съм съжалявал, че съм избрал това за своя специалност. От дребен желаех да стана артист. Баща ми ми беше купил няколко тениски на Жан Клод ван Дам, гледах кино лентата „ Кървав спорт “ с него и доста му се кефех. То е типично момчешки, биткаджийски филм, няма кой знае какво актьорство, само че аз бях впечатлен. Казах си тогава: „ Искам да стана артист като този човек “. По-късно усетих, че това е за мен, а нашите ме подкрепяха. Може би първоначално мислеха, че няма да се получат нещата, защото от семейството нямаме човек, който да се занимава професионално с изкуство. Първата година ме скъсаха, само че това по никакъв метод не ме разочарова, единствено ме нахъса. Втората година ме одобриха в Академията в класа на Маргарита Младенова.
- Да ни разкажеш и нещо за детството си?
- Обичах да върша всичко, което е обвързвано с приятелите ми. До ден- сегашен с значимите хора си поддържаме постоянни връзки. Има такива, с които се виждаме по-рядко, само че това няма никакво значение. Връзката ни е мощна. Ритахме дружно футбол, карахме колела и естествените детски работи.
- Първата обич по кое време се появи?
- А по този начин! (замисля се) Покрай това, което ми се случва с тази жена, която е до мен сега, малко ми избледняват останалите мемоари. Някъде в шести клас се появи първото влюбване и първата целувка. Това са типично момчешки неща и всеки от нас ги помни. Това са естествени естествени потребности, само че не са някакви същински случвания, каквито са с дамата до мен сега.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ