Богинята ДЕМЕТРА и силата на майчината любов ♥ Съзвездие ДЕВА
(Peter Paul Rubens - The Rape of Proserpina, 1636-1638, Muzeul Prado)
Зодиакално съзвездие ДЕВА е най-високо в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през пролетните нощи. Заобиколено е от съзвездията Везни, Гарван, Лъв и Косите на Вероника. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Дева могат да се видят с просто око 95 звезди, само че единствено десетина от тях са по-ярки от четвърта звездна големина.
В гръцката митология съзвездието Дева въплъщава Деметра - богинята на плодородието, настойничка на земеделието, която научила хората да обработват Земята. Без нейната благотворна мощ нищо не би расло на земята и тя би се трансформирала в изсъхнала, напукана пустиня.
Само една щерка имала богиня Деметра, която се казвала Персефона. Стройна и красива, тя очаровала всеки, който я видел. Неин татко бил гръмовержецът Зевс.
Весела и безгрижна, Персефона по през целия ден играела с приятелките си океанидите в дивната Нисейска котловина. Като пеперуда прелитала тя от цвят на цвят, брала синчец и теменужки, правила чудни венчета и ги слагала на главата си. Смехът и песните на Персефона и другарките й огласяли цялата котловина и дори дивите зверове се вслушвали…
Минавали дните. Расла Персефона все по-мила и по-красива, все по-весели ставали песните и игрите й с океанидите. Тя не подозирала, че дълго няма да се радва на златистите лъчи, с които Хелиос облива Земята. Баща й, всемогъщият Зевс, я бил заречен за жена на своя брат Хадес - владетеля на подземното царство на сенките. С него тя трябвало да живее измежду неплътните сенки, постоянно натъкмени и с наведени глави, гдето не се чува никакъв тон и не прониква никакъв безоблачен лъч…
Дошло времето, когато Хадес трябвало да вземе Персефона. Един ден, когато тя играела с океанидите, той я видял и скроил проект да я отвлече. Помолил богиня Гея да залиса палавата Персефона. Богинята изкарала от недрата си неизмеримо цвете с такива цветове и мирис, каквито никой до тогава не познавал. Видяла Персефона чудното цвете и се затичала да го откъсне. Но щом се навела над него, внезапно Земята се разтворила. Излязъл с колесницата си, теглена от черни коне, Хадес, сграбчил Персефона и липсващ с колесницата си в непрогледните дебри. Всичко станало толкоз бързо, че нито една от океанидите не видяла къде и по какъв начин изчезнала Персефона. Чули единствено нейния вик, който се разнесъл надалече…, до висините на Олимп. Богиня Деметра незабавно пристигнала в Нисейската котловина, само че никого не намерила там. Изплашени, океанидите се разбягали и се скрили в бездната при своя татко, беловласия Океан. Потънала в дълбока тъга, облякла дълга черна тога и ронеща сълзи, богиня Деметра търсила щерка си, само че и диря от нея не разкрила. Едва на десетия ден научила от лъчезарния Хелиос, че мрачният Хадес е отвлякъл щерка й в своето царство на сенките.
Още по-голяма тъга обзела богиня Деметра. Сълзите като проливен дъжд текли от очите й. Цялата Земя се натъжила. Окапали листата на дърветата и ветровете шибали голите им клони. Изсъхнали цветята, а там, гдето по-рано били плодородни полета, се виждала единствено напукана земя като пустиня. Глад обхванал Земята и на всички места се чували единствено рев и стенания. Но нищо не трогвало Деметра. Тя мислила единствено за щерка си. С наведена глава вървяла тя и стигнала в гр. Елевзин. Там край стените му до едно маслиново дърво седнала на „ камъка на скръбта “ до „ кладенеца на девиците “. Дълго седяла там, до момента в който дъщерите на царя на Елевзин я видели и отвели в двореца на татко си. Но и там тя останала все по този начин тъжна и опечалена.
Все по-голям ставал гладът, все по-черни и напукани ставали нивите. Настанал всеобщ мор измежду хора и добитък, измежду животни и птици. Никой не принасял към този момент жертви на боговете, опустели храмовете, изгаснали жертвениците… Едва в този момент господарят на Небето и Земята Зевс видял, че от скръбта на сестра му, богиня Деметра, ще загине целият човешки жанр. Изпратил той при нея вестителката на боговете богиня Ирида. В момент тя дохвърчала в Елевзин и със свити криле смирено застанала пред потъналата в тъга Деметра. Предала й волята на Зевс: Да се върне на Олимп. Едва чуто богиня Деметра дала отговор: „ Докато Хадес не върне щерка ми, няма да се върна на Олимп! “
Свъсил вежди Зевс, когато Ирида му предала думите на Деметра. Извикал той Хермес и му наредил да отиде в царството на Хадес и да му съобщи да пусне Персефона при майка й.
Не можел Хадес да не извърши волята на Зевс. Съгласил се да пусне Персефона, само че преди тя да си тръгне, прегърнал я и й дал зрънце от нар - символа на здравите брачни връзки. Щом глътнала зърното, Персефона не можела към този момент да го не помни и изостави.
Седнала в колесницата Персефона и съпроводена от Хермес, крилатите коне я понесли над дълбоките и непрогледни пропасти на подземното царство. За момент пристигнали в Елевзин и спрели пред потъналата в тъга богиня Деметра. Стреснала се тя от грохота на буйните коне и повдигнала глава. Щом видяла щерка си, засияла от наслада, прегърнала я и полетяла с нея към върховете на Олимп. Там Зевс наредил: Две трети от годината Персефона да бъде при майка си и една трета от годината - при мъжа си Хадес в подземното царство.
Радостна, че щерка й е при нея, богиня Деметра погледнала Земята. Благотворните й сили дали живот на всичко върху нея. Зазеленели се горите, разцъфнали цветята по ливадите, почнали радостно да пеят птичките, а обширните поля пожълтели от узрели ниви с тежки класове. Отново се върнало плодородието на Земята. Като големи бели облаци стада от крави, бикове, овце и кози пасели из зелените ливади и сенчестите гори. Радостно и щастливо заживели хората… Но пристигнало време Персефона да се върне при Хадес в подземното царство. Отново потънала в тъга великата богиня Деметра. Листата на дърветата почнали да пожълтяват и да капят. Студени ветрове и стихии зашибали голите им клони. Изсъхнали тревите и цветята, престанали да пеят птичките и единствено гарваните злокобно грачели. Виелици и снежни стихии сковавали в студ Земята. Сякаш преставал животът, до момента в който скърбяла богиня Деметра за щерка си. И когато тя още веднъж идвала при нея, богиня Деметра радостна вливала благотворните си сили в Земята. Започвали да зеленеят дърветата и ливадите, разцъфтявали цветята и Хелиос обливал със златистите си лъчи цялата Земя. Пожълтявали полята от узрели ниви с тежки класове и надалеч се носели песните на жетварките… Щедро сипела над Земята своите блага богинята на плодородието Деметра, благославяла труда на земеделците и ги награждавала с богато плодородие…
И когато на небето се появявало съзвездието Дева, хората виждали в него великата богиня Деметра с тежки житни класове в ръцете и сияеща от наслада, че скъпата й щерка Персефона е при нея. Те се готвели за беритба и очаквали великата богиня обилно да ги възнагради с обилие и изобилие.
От: „ Митове и митове за съзвездията ”, Ангел Бонов
Картина: Peter Paul Rubens - The Rape of Proserpina, 1636-1638, Muzeul Prado - commons.wikimedia.org
