&format=webp)
Стивън Спилбърг за „Челюсти“ на 50: „Мислех, че кариерата ми е приключила“
Петдесет години след премиерата си „ Челюсти “ към момента продължава да вълнува публиката, както и да трансформира метода, по който приказваме за киното. Но преди да се трансформира в първия американски „ летен блокбъстър “, режисьорът Стивън Спилбърг е бил уверен, че филмът ще бъде и последният в кариерата му.
Само на 26 години Спилбърг взема решение да снима своя втори филм – трилър за човекоядна акула – не в студио, а навън, край водите на остров Мартас Винярд на източното крайбрежие. „ Бях надменен, тъй като смятах, че можем да вземем екип от Холивуд, да излезем на 12 благи в Атлантическия океан и да снимаме цялостен филм с механична акула. Бях на мнението, че всичко ще върви като по вода “, споделя режисьорът на среща с публицисти в Академията за кино в Лос Анджелис.
В неделя там ще бъде открита галерия, отдадена на 50-годишнината на „ Челюсти “.
„ Смятах, че с кариерата ми е свършено още по средата на продукцията, тъй като всички ми повтаряха: „ Никога повече няма да те наемат “, признава Спилбърг в изявление за The Guardian.
Изложбата ще бъде първата, отдадена на един-единствен филм, откогато музеят отваря порти през 2021 година, и наблюдава както креативните колаборации, довели до триумфа на „ Челюсти “, по този начин и безкрайните проблеми на снимачната площадка.
Филмовият монтажист Верна Фийлдс печели „ Оскар “ за основаването на именитите подиуми на напрежение, а композиторът Джон Уилямс – за своя злокобен музикален претекст „ дън-дън “, трансформирал се в един от най-разпознаваемите в цялата киноистория.
Финансовият триумф също е извънреден, тъй като филмът носи $260.7 млн. доходи единствено от американската аудитория и изстрелва Спилбърг измежду най-влиятелните режисьори на Холивуд.
Но през 1974 година, когато снимачният екип се мести на Мартас Винярд, нищо от това не е изключително несъмнено. Опитите да се снима в намерено море трансформират продукцията в призрачен театър – бюджетът е надвишен, забавянията са доста, а непрекъснатите проблеми с „ акулата, времето, теченията и регатите “ изтощават екипа до краен лимит.
„ През живота си не съм виждал толкоз доста повръщане “, спомня си Спилбърг за морската болест, която като че ли се е популяризирала като болест измежду екипа. „ Аз самият не се разболях нито един път – евентуално тъй като носех тежестта на продукцията на плещите си и нямах време да се усещам зле. “
Сцените навън водят и до куриозни произшествия. При един от тях буксираната лодка на Orca – дребното рибарско корабче от кино лентата – форсира прекалено много и изтръгва дъските ѝ, като хвърля във водата звуковия шеф Джон Картър с апаратурата му. Кадрите в океана непрекъснато са прекъсвани и от действителни ветроходни регати, чиито десетки платна постоянно пречат на фотосите.
„ Тъкмо се готвим да стартираме със фотосите, всички чакат – и внезапно на хоризонта се появява първото бяло платно, след това второто и след това още 25 “, разказва режисьорът.
Техническите проблеми с трите аниматронни акули, които носят името Брус (по името на юриста на Спилбърг), са още по-сериозни.
„ Екипът по специфични резултати в никакъв случай не беше тествал технологията на акулата в солена вода. Първият опит беше точно в Мартас Винярд. А механика и солена вода просто не се съчетават “, изяснява кураторът на изложбата Джени Хъ.
Въпреки неуспехите, пред които продукцията е изправена, Спилбърг отхвърля да се откаже, даже когато му оферират филмът да бъде преустановен. „ Всеки ден някой идваше при мен и ми споделяше: „ Не съм се виждал със фамилията си от пет месеца. Дай ми една причина да остана. Поне ми дай дата за край “, признава режисьорът.
Сплотеността и солидарността, които царят в екипа, обаче се оказват извънредно значими. „ Това, което ни задържа, беше компанията, която споделяхме един с различен – възприятието за общественост, когато просто се опитваш да оцелееш. “
Днес изложбата събира над 200 предмета, непокътнати от продукцията – в това число цялостен модел на Брус, имитация на лодката Orca и даже шамандурата от първата сцена с жертвата Крис Уоткинс.
„ Как някой въобще е решил да резервира това за половин век? Аз самият нямах визия “, споделя Спилбърг.
Решението му да снима на действителна локация, въпреки и рисковано, се оказва повратната точка за триумфа на кино лентата. „ Той ви накара да повярвате, че можете да срещнете Брус в океана “, обобщава кураторът. „ Без тези провокации „ Челюсти “ евентуално нямаше да бъде толкоз сполучлив. “
Само на 26 години Спилбърг взема решение да снима своя втори филм – трилър за човекоядна акула – не в студио, а навън, край водите на остров Мартас Винярд на източното крайбрежие. „ Бях надменен, тъй като смятах, че можем да вземем екип от Холивуд, да излезем на 12 благи в Атлантическия океан и да снимаме цялостен филм с механична акула. Бях на мнението, че всичко ще върви като по вода “, споделя режисьорът на среща с публицисти в Академията за кино в Лос Анджелис.
В неделя там ще бъде открита галерия, отдадена на 50-годишнината на „ Челюсти “.
„ Смятах, че с кариерата ми е свършено още по средата на продукцията, тъй като всички ми повтаряха: „ Никога повече няма да те наемат “, признава Спилбърг в изявление за The Guardian.
Изложбата ще бъде първата, отдадена на един-единствен филм, откогато музеят отваря порти през 2021 година, и наблюдава както креативните колаборации, довели до триумфа на „ Челюсти “, по този начин и безкрайните проблеми на снимачната площадка.
Филмовият монтажист Верна Фийлдс печели „ Оскар “ за основаването на именитите подиуми на напрежение, а композиторът Джон Уилямс – за своя злокобен музикален претекст „ дън-дън “, трансформирал се в един от най-разпознаваемите в цялата киноистория.
Финансовият триумф също е извънреден, тъй като филмът носи $260.7 млн. доходи единствено от американската аудитория и изстрелва Спилбърг измежду най-влиятелните режисьори на Холивуд.
Но през 1974 година, когато снимачният екип се мести на Мартас Винярд, нищо от това не е изключително несъмнено. Опитите да се снима в намерено море трансформират продукцията в призрачен театър – бюджетът е надвишен, забавянията са доста, а непрекъснатите проблеми с „ акулата, времето, теченията и регатите “ изтощават екипа до краен лимит.
„ През живота си не съм виждал толкоз доста повръщане “, спомня си Спилбърг за морската болест, която като че ли се е популяризирала като болест измежду екипа. „ Аз самият не се разболях нито един път – евентуално тъй като носех тежестта на продукцията на плещите си и нямах време да се усещам зле. “
Сцените навън водят и до куриозни произшествия. При един от тях буксираната лодка на Orca – дребното рибарско корабче от кино лентата – форсира прекалено много и изтръгва дъските ѝ, като хвърля във водата звуковия шеф Джон Картър с апаратурата му. Кадрите в океана непрекъснато са прекъсвани и от действителни ветроходни регати, чиито десетки платна постоянно пречат на фотосите.
„ Тъкмо се готвим да стартираме със фотосите, всички чакат – и внезапно на хоризонта се появява първото бяло платно, след това второто и след това още 25 “, разказва режисьорът.
Техническите проблеми с трите аниматронни акули, които носят името Брус (по името на юриста на Спилбърг), са още по-сериозни.
„ Екипът по специфични резултати в никакъв случай не беше тествал технологията на акулата в солена вода. Първият опит беше точно в Мартас Винярд. А механика и солена вода просто не се съчетават “, изяснява кураторът на изложбата Джени Хъ.
Въпреки неуспехите, пред които продукцията е изправена, Спилбърг отхвърля да се откаже, даже когато му оферират филмът да бъде преустановен. „ Всеки ден някой идваше при мен и ми споделяше: „ Не съм се виждал със фамилията си от пет месеца. Дай ми една причина да остана. Поне ми дай дата за край “, признава режисьорът.
Сплотеността и солидарността, които царят в екипа, обаче се оказват извънредно значими. „ Това, което ни задържа, беше компанията, която споделяхме един с различен – възприятието за общественост, когато просто се опитваш да оцелееш. “
Днес изложбата събира над 200 предмета, непокътнати от продукцията – в това число цялостен модел на Брус, имитация на лодката Orca и даже шамандурата от първата сцена с жертвата Крис Уоткинс.
„ Как някой въобще е решил да резервира това за половин век? Аз самият нямах визия “, споделя Спилбърг.
Решението му да снима на действителна локация, въпреки и рисковано, се оказва повратната точка за триумфа на кино лентата. „ Той ви накара да повярвате, че можете да срещнете Брус в океана “, обобщава кураторът. „ Без тези провокации „ Челюсти “ евентуално нямаше да бъде толкоз сполучлив. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ