Въвеждането на по-строги правила за ограничаване на държавния дълг чрез

Въвеждането на по-строги правила за ограничение на държавния дълг посредством промени в Конституцията предлага „ Синя България “. Депутатът от ГЕРБ-СДС Владислав Горанов заяви на брифинг в Народното събрание, че концепцията планува основаването на механизъм по немски модел, който да сложи ясни граници пред повишаването на задлъжнялостта и да ускори финансовата дисциплинираност.

„ Вчера получихме писмо от „ Синя България “, а през днешния ден ги поканихме на среща, с цел да показват своята идея. Смятаме, че България заслужава сходна промяна, която да възстановява дебата за обществените финанси и да го върне към същинските въпроси на икономическата политика. По случайност днешният анонс на новата фискална рамка съответствува с тази самодейност, която е изпратена до всички парламентарни групи. В идващите дни ще спомагаме за организирането на парламентарен спор по тематиката. Подкрепяме този модел “, съобщи Горанов.

От „ Синя България “ оферират в Конституцията да бъде записано ограничаване за увеличението на държавния дълг до 0,5% от брутния вътрешен артикул за миналата година, по сходство на немския модел, където прагът е 0,35%.

„ Предлагаме правилото да обгръща освен директните държавни заеми, само че и всички държавно обезпечени и условно обезпечени отговорности, в това число тези на общините, общинските сдружения и държавните компании “, изясни Никола Янков.

По думите му механизмът ще разрешава еластичност и осъществяване на антициклична политика. Ще бъдат планувани и изключения при спешни обстановки, само че те ще могат да се ползват единствено с болшинство от две трети в Народното събрание и при съществуване на явен проект за погасяване на насъбрания дълг.

Според Янков сходна институционална рамка би предпазила страната от популистки политики и би лимитирала риска от инфлация и разтърсвания в приходите, като в същото време увеличи доверието на вложителите.

„ Този механизъм не значи автоматизирано понижаване на държавните разноски. Той значи, че всяко държавно управление ще би трябвало ясно да аргументира пред гласоподавателите нуждата от по-високи разноски и съответното им финансиране. Така дебатът за икономическата политика ще се върне там, където му е мястото, в Народното събрание. Това е спор, който отсъстваше прекомерно дълго време “, акцентира Янков.

SafeNews напомня, че бюджетът за 2026 година слага редица въпроси, свързани с държавните финанси, размера на недостига и целите за вложения.

Черни прогнози за хазната! Икономисти сигнализират: Ситуацията е доста зле (ВИДЕО)