ВАС отхвърли искане на КТБ за отмяна на определения във връзка с решението на ЕСПЧ
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли искане на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) АД (в несъстоятелност) за анулация на определение № 193/08.01.2015 година, постановено по административно дело № 15406/2014 година на Върховен административен съд (оставено в действие с определение № 4020/08.04.2015 година, постановено по административно дело № 1696/2015 година на ВАС).
Административно дело № 1670/2023 година е формирано пред Върховен административен съд по искане за анулация на съображение член чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Молбата е подадена от КТБ, представлявана от някогашните изпълнителни шефове на банката Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев. Основанието е решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по делото " Корпоративна комерсиална банка АД против България " от 05.07.2022 година, станало дефинитивно на 30.01.2023 година
С определението, чиято анулация се желае, Върховен административен съд е оставил без разглеждане жалбите на две физически лица - акционери и на тримата някогашни изпълнителни шефове на КТБ против Решение № 137 от 06.11.2014 година, издадено от Управителния съвет на Българска народна банка, с което е отнето разрешението, издадено със Заповед № Българска народна банка – 43011 от 28.03.2014 година на подуправителя на Българска народна банка, управляващ Управление „ Банков контрол “, на КТБ АД, да включи в капитала си от втори ред, сумата в размер на левовата равноценност на 35000000 евро, привлечена по силата на контракт за даване на заем под формата на зависещ срочен дълг, подписан на 24.03.2014 година сред банката, в качеството й на заемател и „ Технологичен център – Институт по микроелектроника “ АД, в качеството на кредитор.
По допустимостта на молбата за анулация, петчленният състав на Върховен административен съд, приема че не е потвърдена една от кумулативните предпоставки за допустимост на искане за анулация на това съображение, а точно: настояването да е подадено от страна по делото в постоянния развой. КТБ АД не е била страна в процеса по адм.д.№ 15406/2014 година по разказа на Върховен административен съд. Редовният развой е почнал по две тъжби, едната от които, подадена от някогашните изпълнителни шефове, конкретизирана с показана на 03.12.2014 година експлицитна молба на процесуалния им представител, че са предявили жалбата в качеството си на физически лица, в отбрана на свои персонални права. Петчленният състав преценява и уточняващата молба от 27.02.2015г. на някогашните изпълнителни шефове по адм. дeло № 4020/08.04.2015 година на Върховен административен съд, че са подали частната тъжба, инициирала актуалното произвеждане, в качеството си на физически лица и в техен личен интерес. Петчленният състав приема, че даже да се одобри, че постоянният развой по оборване на Решение № 137 от 06.11.2014 година, издадено от Управителния съвет на Българска народна банка, е почнал от името на банката (за което няма безапелационни основания), молбата за анулация е неоснователна всъщност.
Петчленният състав приема, че решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Корпоративна комерсиална банка АД против България " не може да послужи като съображение за анулация на правосъдните актове, предмет на настояването по административно дело № 1670/2023г. на Върховен административен съд. Причината е, че с показаното към молбата за анулация Решение на Европейски съд по правата на човека е открито нарушаване на член 6, § 1 от Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (EКПЧОС) в производството по обжалване на Решение № 138/06.11.2014 година То е признато от УС на Българска народна банка по Протокол № 27 от съвещание на 06.11.2014 година, с което е лишен лиценза на „ КТБ “ АД за осъществяване на банкова активност. Решение № 138/06.11.2014 година на УС на Българска народна банка обаче не е било предмет на производството, завършило със правосъдния акт, чиято анулация се желае.
С показаното към молбата за анулация решение на Европейски съд по правата на човека по делото " Корпоративна комерсиална банка АД против България " е открито нарушаване на член 6, § 1 от КЗПЧОС в производствата по обжалване на Решение № 138/06.11.2014 година, признато от УС на Българска народна банка по Протокол № 27 от съвещание на 06.11.2014 година, с което е лишен лиценза на „ КТБ “ АД за осъществяване на банкова активност. Решение № 138/06.11.2014 година на УС на Българска народна банка не е било предмет на производството по адм.д. № 15406/2014г. на Върховен административен съд, по което е постановено Определение №193/08.01.2015г., оставено в действие с Определение № 4020 от 08.04.2015г., по адм.д. №1696/2015 година, постановено от петчленен състав на Върховен административен съд, предмет на процесната молба. Следователно, решението на Европейски съд по правата на човека не може да послужи като съображение за анулация на правосъдните актове, предмет на настояването по сегашното дело.
Решението на Европейски съд по правата на човека следва да се преценява с следващи правосъдни производства, само че не е съображение за анулация на влезнали в действие правосъдни актове във връзка с оборване на разнообразни от Решение №138/06.11.2014 година решения на УС на Българска народна банка с оглед изключителния темперамент на производството за анулация, изчерпателно изброените учредения за това по член 239 от Административнопроцесуален кодекс и правосъдната процедура на Върховен административен съд.
Съгласно наредбата на чл. 239, т. 6 Административнопроцесуален кодекс, влезлият в действие правосъден акт предстои на анулация, когато с решение на Европейски съд по правата на човека е открито нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. В константната процедура на Върховен административен съд се приема, че с цел да е налице основанието за анулация по чл. 239, т. 6 АПК следва да е открито, с влезнало в действие решение на Европейски съд по правата на човека, нарушаване на Конвенцията, като това нарушаване следва да е обвързвано с съответното правосъдно произвеждане, по което е предписан актът, чиято анулация се желае. В този смисъл са Решение № 2517 от 18.02.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 13663/2019 г.; Решение № 13975 от 12.11.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 566/2020 г.; Решение № 15566 от 15.12.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 6976/2020 година и други
Разпоредбата на чл.239, т.6 Административнопроцесуален кодекс засяга не открито нарушаване на Конвенцията въобще. Необходимо е нарушаването да е допуснато във връзка с лицето, което желае анулация на влезлия в действие правосъден акт, както и анулацията да е нужна, с цел да се отстранят последствията от нарушаването. Решението на Европейски съд по правата на човека е съображение за анулация по смисъла на член 239, т. 6 от Административнопроцесуален кодекс, единствено в случай че то обвързва българската страна и молителя по член 238, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс по съответния проблем, за който има влезнал в действие правосъден акт, чиято анулация се желае. В случая решението на Европейски съд по правата на човека, с което да е открито позволено нарушаване на Конвенцията по отношение на подателя на настояването за анулация по съответното дело не е налице.
Административно дело № 1670/2023 година е формирано пред Върховен административен съд по искане за анулация на съображение член чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Молбата е подадена от КТБ, представлявана от някогашните изпълнителни шефове на банката Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев. Основанието е решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по делото " Корпоративна комерсиална банка АД против България " от 05.07.2022 година, станало дефинитивно на 30.01.2023 година
С определението, чиято анулация се желае, Върховен административен съд е оставил без разглеждане жалбите на две физически лица - акционери и на тримата някогашни изпълнителни шефове на КТБ против Решение № 137 от 06.11.2014 година, издадено от Управителния съвет на Българска народна банка, с което е отнето разрешението, издадено със Заповед № Българска народна банка – 43011 от 28.03.2014 година на подуправителя на Българска народна банка, управляващ Управление „ Банков контрол “, на КТБ АД, да включи в капитала си от втори ред, сумата в размер на левовата равноценност на 35000000 евро, привлечена по силата на контракт за даване на заем под формата на зависещ срочен дълг, подписан на 24.03.2014 година сред банката, в качеството й на заемател и „ Технологичен център – Институт по микроелектроника “ АД, в качеството на кредитор.
По допустимостта на молбата за анулация, петчленният състав на Върховен административен съд, приема че не е потвърдена една от кумулативните предпоставки за допустимост на искане за анулация на това съображение, а точно: настояването да е подадено от страна по делото в постоянния развой. КТБ АД не е била страна в процеса по адм.д.№ 15406/2014 година по разказа на Върховен административен съд. Редовният развой е почнал по две тъжби, едната от които, подадена от някогашните изпълнителни шефове, конкретизирана с показана на 03.12.2014 година експлицитна молба на процесуалния им представител, че са предявили жалбата в качеството си на физически лица, в отбрана на свои персонални права. Петчленният състав преценява и уточняващата молба от 27.02.2015г. на някогашните изпълнителни шефове по адм. дeло № 4020/08.04.2015 година на Върховен административен съд, че са подали частната тъжба, инициирала актуалното произвеждане, в качеството си на физически лица и в техен личен интерес. Петчленният състав приема, че даже да се одобри, че постоянният развой по оборване на Решение № 137 от 06.11.2014 година, издадено от Управителния съвет на Българска народна банка, е почнал от името на банката (за което няма безапелационни основания), молбата за анулация е неоснователна всъщност.
Петчленният състав приема, че решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Корпоративна комерсиална банка АД против България " не може да послужи като съображение за анулация на правосъдните актове, предмет на настояването по административно дело № 1670/2023г. на Върховен административен съд. Причината е, че с показаното към молбата за анулация Решение на Европейски съд по правата на човека е открито нарушаване на член 6, § 1 от Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (EКПЧОС) в производството по обжалване на Решение № 138/06.11.2014 година То е признато от УС на Българска народна банка по Протокол № 27 от съвещание на 06.11.2014 година, с което е лишен лиценза на „ КТБ “ АД за осъществяване на банкова активност. Решение № 138/06.11.2014 година на УС на Българска народна банка обаче не е било предмет на производството, завършило със правосъдния акт, чиято анулация се желае.
С показаното към молбата за анулация решение на Европейски съд по правата на човека по делото " Корпоративна комерсиална банка АД против България " е открито нарушаване на член 6, § 1 от КЗПЧОС в производствата по обжалване на Решение № 138/06.11.2014 година, признато от УС на Българска народна банка по Протокол № 27 от съвещание на 06.11.2014 година, с което е лишен лиценза на „ КТБ “ АД за осъществяване на банкова активност. Решение № 138/06.11.2014 година на УС на Българска народна банка не е било предмет на производството по адм.д. № 15406/2014г. на Върховен административен съд, по което е постановено Определение №193/08.01.2015г., оставено в действие с Определение № 4020 от 08.04.2015г., по адм.д. №1696/2015 година, постановено от петчленен състав на Върховен административен съд, предмет на процесната молба. Следователно, решението на Европейски съд по правата на човека не може да послужи като съображение за анулация на правосъдните актове, предмет на настояването по сегашното дело.
Решението на Европейски съд по правата на човека следва да се преценява с следващи правосъдни производства, само че не е съображение за анулация на влезнали в действие правосъдни актове във връзка с оборване на разнообразни от Решение №138/06.11.2014 година решения на УС на Българска народна банка с оглед изключителния темперамент на производството за анулация, изчерпателно изброените учредения за това по член 239 от Административнопроцесуален кодекс и правосъдната процедура на Върховен административен съд.
Съгласно наредбата на чл. 239, т. 6 Административнопроцесуален кодекс, влезлият в действие правосъден акт предстои на анулация, когато с решение на Европейски съд по правата на човека е открито нарушаване на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. В константната процедура на Върховен административен съд се приема, че с цел да е налице основанието за анулация по чл. 239, т. 6 АПК следва да е открито, с влезнало в действие решение на Европейски съд по правата на човека, нарушаване на Конвенцията, като това нарушаване следва да е обвързвано с съответното правосъдно произвеждане, по което е предписан актът, чиято анулация се желае. В този смисъл са Решение № 2517 от 18.02.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 13663/2019 г.; Решение № 13975 от 12.11.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 566/2020 г.; Решение № 15566 от 15.12.2020 година на Върховен административен съд по адм. д. № 6976/2020 година и други
Разпоредбата на чл.239, т.6 Административнопроцесуален кодекс засяга не открито нарушаване на Конвенцията въобще. Необходимо е нарушаването да е допуснато във връзка с лицето, което желае анулация на влезлия в действие правосъден акт, както и анулацията да е нужна, с цел да се отстранят последствията от нарушаването. Решението на Европейски съд по правата на човека е съображение за анулация по смисъла на член 239, т. 6 от Административнопроцесуален кодекс, единствено в случай че то обвързва българската страна и молителя по член 238, алинея 1 от Административнопроцесуален кодекс по съответния проблем, за който има влезнал в действие правосъден акт, чиято анулация се желае. В случая решението на Европейски съд по правата на човека, с което да е открито позволено нарушаване на Конвенцията по отношение на подателя на настояването за анулация по съответното дело не е налице.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ