Петър Нефтелимов е на 25 години. Ражда се с диагнозата

Петър Нефтелимов е на 25 години. Ражда се с диагнозата детска церебрална парализа. Амбициите му обаче се оказват по-силни от болестта. Той е бакалавър по биотехнологии, а сега следва две магистратури редом. Печели награди за предприемачество. Създава личен блог със препоръки за бизнеса.

Успехите му не стигат до такава степен. Той написа книга за съумелите българи, а авантюристичният му дух се демонстрира и в това да обиколи поречието на река Дунав с колело.

Много време екипът на „ 120 минути “ мислеше по какъв начин да се случи механически това изявление, тъй като Петър може да приказва единствено посредством набиране на текст и специфичен програмен продукт, който трансформира текста в глас.

Изпратих му авансово въпросите, а Петър приготви отговорите. Той обаче е в студиото, тъй като е извънредно момче и персона, която просто заслужава да е посетител в „ 120 минути “, не по-малко от всички останали.

Думите на Петър Нефтелимов, чийто дух надвишава неведнъж границите на човешкото тяло.

Добре пристигнал! Аз те показах, само че по какъв начин ти би се показал?

Първо благодаря ти доста за поканата да ти гостувам! Бих се показал като постоянно ухилен. Малко говорещ, само че постоянно казващ точното нещо на точното място. Повече настоящ. Обичащ приключенията.

Коя е първата мисъл, която минава през главата ти, когато отвориш очите си заран?

Преди години на едно коледно празненство на медията „ Успелите.бг “ на баджа беше написан тъкмо този въпрос и всеки трябваше да си напише отговора. И аз написах простичката фраза – " за теб ". Та в случай че не мислим за индивида против нас, не знам защо живеем. За мен най-важни са взаимоотношенията сред хората и по какъв начин може да помогнем на обществото си.

Снимка: btvnovinite.bg

Технологиите за теб са освен това от допълнение към модерния живот. Ти споделяш със света чрез технологиите. Вярвам, че това значи, че обичаш технологиите?

Може би, ще те изненадам, като кажа, че не е тъкмо по този начин. Да, обичам технологиите дотолкоз, че ни дават благоприятни условия да покоряваме все нови върхове и да доближаваме до все по-далечни кътчета на познанието. Но за връзката си обичам живия контакт. Да, може би, в 80% от времето си да употребявам технологиите за връзка както в онлайн, по този начин и в офлайн среда, тъй като от една страна живеем в такова време, а от друга – по този начин ми го постанова моя аватар, т.е. тялото, в което съм. Но аз въобще не обичам да съм пред екрана нито на преносимия компютър, нито на смарт телефона. Вкъщи, фамилията ми е привикнало с моя диалект и с тях си приказваме умерено без потребността от технологии. Така, да вземем за пример, когато съм с някой външен от фамилията човек и той ме разбере - дали говора, мимики или с ръкомахане, ме прави доста благополучен.

Ти си войник, който не се стопира пред компликациите. Как би описал твоята най-сладка победа?

То към този момент не е загадка за никого, че моята най-голяма фантазия е да изляза в Космоса, а за какво не и да стъпя на Марс някой ден. Аз не мога да си показва нещо по-уникално от това.

Книгата ти споделя за триумфите на 49 модерни младежи, някои от които работят и живеят в чужбина. Защо избра позитивното?

Позитивното ти дава криле. Дава ти образец, че щом твой съотечественик е съумял, значи и ти можеш. Тези истории, които съм събрал в книгата, са единствено част от триумфа в българския ген. Така да вземем за пример от персонален опит с тези хора мога да кажа, че никой от тези хора, в книгата, не се приемаше за съумял, даже ми се противопоставяха в това ми определение към тях. Това е, тъй като с всеки минал ден бързаме от ден на ден и повече, без да поглеждаме обратно, с цел да забележим какъв брой доста сме създали и какъв брой неща сме свършили за нас или за другите. Книгата не инцидентно се споделя „ Успехът в българския ген “, тъй като това са единствено четиридесет и девет души от седем милиона българи. Успехът е във всеки един от нас и би трябвало да се гордеем със себе си.

Какво научи от тези хора?

Научих, че би трябвало да си самоуверен и да не се страхуваш да губиш, тъй като това са най-полезните уроци. Научих, че те са хора като нас с теб и може би единствено мързелът би могъл да ни разграничи от тях. Общото сред всичките 49 персони е, че те са разкрили своето самопризнание. Причината, заради която се разсънват заран. Това, в което влагат обич, време и лична визия за рационализиране.

Какъв е българският ген?

Българският ген е потвърдено адаптивен и знак на триумф. Съществува повече от над хиляда и двеста години и продължава да се развива в устойчива форма, с помощта на всички нас. Той е дал голям брой изобретения, нововъведения и значими исторически събития за човечеството. Въпреки компликациите и трудностите, които могат да го доведат до анабиоза, той се резервира и в комфортен миг се възражда с още по-усилен порив.

Хората, които съм подбрал в книгата, може да са българския триумф през вчерашния ден и през днешния ден, само че всички ние сме посланици на гена на българския триумф на следващия ден. Всички ние сме тук, с цел да съградим дружно нашия път, нашето име и нашия ген. Изграденият от нас ген се предава на генерации напред. Каквото създадем в този момент, то ще остане, по тази причина би трябвало да залагаме на верните избори.

Ти си бакалавър по биотехнологии. Защо избра тази компетентност?

Още в учебно заведение доста обичах биологията. След това отидох да изучавам в Природо-математическата гимназия във Велико Търново с интензивно проучване на биология и химия. Поради някаква причина биологията постоянно е бил предметът, който съм учил без никакви старания. Един път прочитах урокът и бях подготвен. Всичко в нея ми е толкоз разумно. Също по този начин ми е забавно да схвана по какъв начин работи света и кои сили ни теглят в една или друга посока.

Отделно постоянно съм считал, че си коства да имаш висше обучение по естествените науки, медицината, инженерството или математиката, тъй като до момента в който при останалите специалности може да ги усъвършенстваш с практиката, то при тези ти би трябвало основата и образованието в тях е витално значимо, с цел да можем да сътворяваме нововъведения в следствие.

Да си кажа почтено, като записвах биотехнологии, не знаех въобще какво тъкмо записвах, само че това беше единствената опция за задочно образование. Сега съм доста благополучен, че приключих тъкмо тази компетентност преди две години. Биотехнологиите не просто ти разкриват един голям свят на микроорганизмите, само че и ти демонстрират по какъв начин да работиш с тях за основаване най-разнообразни артикули и нововъведения. Така, с помощта на лекциите по „ Растителни биотехнологии “ от катедра „ Физиология на растенията “ с моята колежка Йоана Ушакова създадохме биотехнологичния стартъп за цвете в епруветка, което няма потребност от грижи най-малко два месеца и цъфти в епруветката. Това си е гражданска война на пазара за букети и рязан цвят. Впрочем в този момент желая да ти подаря едно такова цвете в епруветка.

Каква е задачата на Петър Нефтелимов?

Да трансформира и да разрушава стандарти. Който ме познава добре, знае, че не уважавам престижи и съм доста сериозен към всичко, в това число и към себе си. Но най-много работя. По моя си метод и както го схващам за вярно и заслужено.

Истината е, че поради физическото ми положение постоянно би трябвало да бъда няколко хода напред и да съм планувал съвсем всичко, с цел да мога авансово да кажа на индивида, с който ще съм, по какъв начин ще се оправя във всяка една обстановка с мен. Колкото и злокобно да звучи, всяко излизане с мен е катарзис за индивида, с който излизам.

Любимата ти българска дума?

Усмивка.