Сделката е узаконяване на червения олигархичен преход, в името на евроатлантизма
Петър Москов
Мисля, че е време да опиша нещо.
Предупреждавам, че е дълго и е единствено за ценители...
Винаги съм смятал, че центърът на политическата корупция и на промяна на политическа власт в икономическо и финансово владичество е Движение за права и свободи.
Всички други са мазали от властта, само че през прехода има една доминанта и една константа на това и тя е Движение за права и свободи.
Освен, че през политически позиции построиха икономическа империя, те поредно инфилтрираха основни позиции в правосъдната система и регулаторите и ги подчиниха.
Не на последно място, поради генезата си в Държавна сигурност (и не само), те бяха и са основен
проводник на постсъветските мрежи на съветско въздействие
Спомнете си единствено " Южен поток ", обслужващата го банка " КТБ " и ролята на Движение за права и свободи в това.
Убеден съм, че борбата и за разкъсване с пипалата на предишното и за свястно настояще е борба с това нещо, тъй като Движение за права и свободи е компютъра на това транспартийно, метастазирало на всички места образувание. Това е същинската " дълбока страна ".
Преди девет години, за първи път от 2001 година насам, беше образувано управническо мнозинство( сред ГЕРБ и РБ), което не включваше Движение за права и свободи и декларирана увереност, гореописаните механизми да се прекратят.
В тогавашния Република България имаше две визии за справяне с казуса.
Едната беше на господин Христо Иванов. (съзнателно приказвам за него, тъй като останалите тогавашни " поборници за правдивост " нямаха неговата увереност, те имаха терзанието, че Христо им е взел играчката, наречена " правосъдна промяна " ).
Та, тезата на господин Иванов беше, че единственото решение е смяна на механизмите на кадрови асортимент в правосъдната система, като наложително изискване за каквато и да било друга нормализация. Тази линия на държание изискваше ГЕРБ да бъдат сложени до стената да влезнат в отбрана на това или да демаскират, че са част от казуса. Позиция, която всъщност е смислена.
Другата теза, беше защитавана от мен.
Аргументите ми бяха, че поръчката за конституционно болшинство за правосъдна промяна е
капан,
в който не трябва да се влиза. Такова болшинство е допустимо единствено с Движение за права и свободи. Не можеш да водиш борба с модела Движение за права и свободи, в съюз с тях. Резултатът ще бъде промяна по разпоредбите на Движение за права и свободи или няма да има резултат.
Твърдях, че борбата може да бъде извоювана по различен метод.
Чрез секване на кръвоносната система на този израстък, а точно на корупционните му канали в стопанската система и обществените системи, които им даваха финансовата мощност и власт, за корупция и на правораздаването (това и правех в бранша, който управлявах).
Чрез секване на корупционните съветски пари в бранша за сигурност и в енергетиката, които са в основата на стратегическата корупция.
Чрез трайно обвързване на огромната национална партия ГЕРБ с нас, в новаторски дневен ред и последователно да бутаме нещата в добра посока. ГЕРБ са партия без идеология, основана с цел да употребява властта и в случай че ние не ѝ подсигуряваме формат за реализация на това, тя ще си откри различен съдружник.
С две думи тезата ми беше, че в случай че вършим това, ще реализираме обезкървен и оставен без съдружници съперник.
Това ме трансформира в първостепенна цел на Движение за права и свободи и не преставам да заплащам цената.
Тогава, през 2016 година, надви първата теза. Аз и хората, които защитавахме втората, бяхме наречени " съглашатели ". Първите се нарекоха " бранители на вярата ".
Резултатът от това са
осем години, изгубени
за привеждането на обществените системи към успеваемост и за нормализирането на публичния живот.
Резултатът е спомагателна икономическа мощност на съперника.
Резултат е изправена на ръба на геополитическа злополука България. И лекарството за това не е господин Тагарев. Защото тези години на политическо безвремие, доведоха до незаинтересованост и извадиха на повърхността диви пристрастености, които дълго няма да се уталожат.
Това, което виждам в този момент, от една страна е държание, което изумително не е почерпило поучения от личния си опит. Все по-ясно е, че и резултатът ще е същия. Сега има и добавен обред на оскърбление, тъй като Пеевски, Сарафов и ко. не са нужни компликации към задачата, те са проява и
инструмент за оскърбление
От друга страна, обаче, в този момент има нещо ново и то е същински плашещото. Предложението на Движение за права и свободи не е да се приключи въздействието им върху правораздаването, предлагането им е да си поделят това въздействие с олигарсите, с които до в този момент бяха във война. Защото от филмите за Дон Корлеоне знаем, че войната пречи на бизнеса им. А се задава крепко бизнес по ПВУ.
Ето това е договорката, която ни се показва като " дълбоки конституционни промени "!
Другото име на това е легализиране на аления олигархичен преход, в името на евроатлантизма.
Както се споделя, битият-бит, втората част не постоянно е радостна...
Забравете и " продължаваме напред " е командата!
От такава договорка, най-потърпевша ще е самата концепция за евроатлантизъм!
Това последното, аз в никакъв случай няма да приема и ще се боря против него!
И всеки, който мисли по този начин има в мое лице брат по оръжие!
Мисля, че е време да опиша нещо.
Предупреждавам, че е дълго и е единствено за ценители...
Винаги съм смятал, че центърът на политическата корупция и на промяна на политическа власт в икономическо и финансово владичество е Движение за права и свободи.
Всички други са мазали от властта, само че през прехода има една доминанта и една константа на това и тя е Движение за права и свободи.
Освен, че през политически позиции построиха икономическа империя, те поредно инфилтрираха основни позиции в правосъдната система и регулаторите и ги подчиниха.
Не на последно място, поради генезата си в Държавна сигурност (и не само), те бяха и са основен
проводник на постсъветските мрежи на съветско въздействие
Спомнете си единствено " Южен поток ", обслужващата го банка " КТБ " и ролята на Движение за права и свободи в това.
Убеден съм, че борбата и за разкъсване с пипалата на предишното и за свястно настояще е борба с това нещо, тъй като Движение за права и свободи е компютъра на това транспартийно, метастазирало на всички места образувание. Това е същинската " дълбока страна ".
Преди девет години, за първи път от 2001 година насам, беше образувано управническо мнозинство( сред ГЕРБ и РБ), което не включваше Движение за права и свободи и декларирана увереност, гореописаните механизми да се прекратят.
В тогавашния Република България имаше две визии за справяне с казуса.
Едната беше на господин Христо Иванов. (съзнателно приказвам за него, тъй като останалите тогавашни " поборници за правдивост " нямаха неговата увереност, те имаха терзанието, че Христо им е взел играчката, наречена " правосъдна промяна " ).
Та, тезата на господин Иванов беше, че единственото решение е смяна на механизмите на кадрови асортимент в правосъдната система, като наложително изискване за каквато и да било друга нормализация. Тази линия на държание изискваше ГЕРБ да бъдат сложени до стената да влезнат в отбрана на това или да демаскират, че са част от казуса. Позиция, която всъщност е смислена.
Другата теза, беше защитавана от мен.
Аргументите ми бяха, че поръчката за конституционно болшинство за правосъдна промяна е
капан,
в който не трябва да се влиза. Такова болшинство е допустимо единствено с Движение за права и свободи. Не можеш да водиш борба с модела Движение за права и свободи, в съюз с тях. Резултатът ще бъде промяна по разпоредбите на Движение за права и свободи или няма да има резултат.
Твърдях, че борбата може да бъде извоювана по различен метод.
Чрез секване на кръвоносната система на този израстък, а точно на корупционните му канали в стопанската система и обществените системи, които им даваха финансовата мощност и власт, за корупция и на правораздаването (това и правех в бранша, който управлявах).
Чрез секване на корупционните съветски пари в бранша за сигурност и в енергетиката, които са в основата на стратегическата корупция.
Чрез трайно обвързване на огромната национална партия ГЕРБ с нас, в новаторски дневен ред и последователно да бутаме нещата в добра посока. ГЕРБ са партия без идеология, основана с цел да употребява властта и в случай че ние не ѝ подсигуряваме формат за реализация на това, тя ще си откри различен съдружник.
С две думи тезата ми беше, че в случай че вършим това, ще реализираме обезкървен и оставен без съдружници съперник.
Това ме трансформира в първостепенна цел на Движение за права и свободи и не преставам да заплащам цената.
Тогава, през 2016 година, надви първата теза. Аз и хората, които защитавахме втората, бяхме наречени " съглашатели ". Първите се нарекоха " бранители на вярата ".
Резултатът от това са
осем години, изгубени
за привеждането на обществените системи към успеваемост и за нормализирането на публичния живот.
Резултатът е спомагателна икономическа мощност на съперника.
Резултат е изправена на ръба на геополитическа злополука България. И лекарството за това не е господин Тагарев. Защото тези години на политическо безвремие, доведоха до незаинтересованост и извадиха на повърхността диви пристрастености, които дълго няма да се уталожат.
Това, което виждам в този момент, от една страна е държание, което изумително не е почерпило поучения от личния си опит. Все по-ясно е, че и резултатът ще е същия. Сега има и добавен обред на оскърбление, тъй като Пеевски, Сарафов и ко. не са нужни компликации към задачата, те са проява и
инструмент за оскърбление
От друга страна, обаче, в този момент има нещо ново и то е същински плашещото. Предложението на Движение за права и свободи не е да се приключи въздействието им върху правораздаването, предлагането им е да си поделят това въздействие с олигарсите, с които до в този момент бяха във война. Защото от филмите за Дон Корлеоне знаем, че войната пречи на бизнеса им. А се задава крепко бизнес по ПВУ.
Ето това е договорката, която ни се показва като " дълбоки конституционни промени "!
Другото име на това е легализиране на аления олигархичен преход, в името на евроатлантизма.
Както се споделя, битият-бит, втората част не постоянно е радостна...
Забравете и " продължаваме напред " е командата!
От такава договорка, най-потърпевша ще е самата концепция за евроатлантизъм!
Това последното, аз в никакъв случай няма да приема и ще се боря против него!
И всеки, който мисли по този начин има в мое лице брат по оръжие!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ