Когато Православието се превърне в православизъм, а вярващите с радост приемат в сърцата си Белега на антихриста
Петър Марчев*
Коварната съветска инвазия в Украйна е пределно ясна, за непредубедения наблюдаващ. Нещата са забележими - черно против бяло: Русия е агресор, украинският народ е жертва. За жал, става известно, че дейната хибридна агитация на Кремъл е проникнала в доста мозъци и е родила
уродливи чудовища в личния ни двор – в България
След началото на кървавата война се оказа, че ужасно доста българи поддържат не жертвата, а насилника. И, до момента в който за комунисти и социалисти това си е в реда на нещата – при тях става дума за наследствена обремененост – изненадващо в хора на путинофилите се оказаха и преобладаващо болшинство от църковните православни българи. Тези, които с риск за живота си отхвърляха имунизациите (за да не им вграждат Числото на звяра), през днешния ден с наслада одобряват в сърцата си Белега на антихриста, като утвърждават кървавата война на новия фюрер – Владимир Путин. „ Така им се пада, укро-фашисти! “ – повтарят мантрите на путиновата агитация довчерашните кротки набожни хорица, които не минаваха път дори и на мравките. И ти недоумяваш – какво се е случило с тези българи?
Българското русофилство
Темата е огромна и незадоволително изследвана, фактологията е изобилна и почтена за не една или две докторантури и прочие хабилитационни писания. Терминът „ рубладжии “ поражда още по времето на Стамболов и изяснява единствено едната вариация на русофилството – платената. Един от най-проникновените откриватели и психолози на тази българска податливост е митрополит Методий Кусев.
„ България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът над нас от 1913 се дължи на тоя кусур “ – безапелационен е дядо Методий след първата национална злополука. А той не е инцидентен човек. В своето личностно развиване бъдещият епископ еволюира от разгорещен русофил до здравомислещ човек, станал очевидец на систематичната антибългарска политика на Руската империя.
Дали днешната Руска федерация е трансформирала по някакъв метод политиката си по отношение на нас? Отговорете си сами – българските национални ползи в Северна Македония понастоящем са саботирани от локалната сърбоманска ръководеща върхушка, която черпи своите сили от Белград, само че и от Москва. Искате доказателства? Припомнете си най-прясното – съветският документален филм „ Една религия, един език “, основан с поддръжката на съветското посолство в Скопие. Авторите на кино лентата с лека ръка заличиха България от картата на славянската просвета и книжовност. И нарекоха Македония „ татковина на кирилицата “. През 2017 и самият Владимир Владимирович се изрече по въпроса, като изчетка тогавашния македонски президент Георги Иванов с изказванието, че „ кирилицата е пристигнала у нас от македонската земя “. И още – съчиненият по заповед на Коминтерна от титовите комунисти „ македонски език “ продължава да се учи в съветските филологически университети и до през днешния ден. А при започване на 80-те години един обичан български стихотворец бе изпъден от Литературния институт „ Максим Горки “, тъй като имаше дързостта да каже в лицето на своите професори, че македонски език няма – защото това е един преиначен, изнасилен от сърбоманските „ езиковеди “ български език…
Но да се върнем към тематиката за българското русофилство. Може би най-искрените русофили са родните православни. Православието, несъмнено е нещо скъпо, нещо свещено. Проблемът се появява, когато около общата ни православна религия, въцърковеният българин заобича категорично и всичко съветско. В това число и путинизма. А горчивият абсурд е, че политиката на Кремъл по време на 22-годишното ръководство на Путин е противовес освен на Православието, само че и на главните юдео-християнски нравствени постулати, върху които е стъпила нашата цивилизация. Да стартираме от „ Не убивай “. И да си напомним убийствата на Литвиненко, на Борис Немцов, на Анна Политковская. На опитите за отравяне на Скрипал, на Навални, на Гебрев…
„ Не кради! “ А присвояването на Приднестровието от Молдова, на Южна Осетия и Абхазия от Грузия, на Крим и Донбас от Украйна? Сегашният вкус да се „ отхапе “ цяла Източна Украйна?!
Няма да приказваме за „ Обикни близък като себе си “. А също и за „ А вие обичайте и враговете си “ – тъй като това го умеят единствено единици от най-съвършените християни.
За безпристрастния наблюдаващ е явно, че
сред путинизма и Православието няма нищо общо
И няма по какъв начин да има, защото реалполитиката на Кремъл е основана върху Евразийската теория на настоящия гуру на кремълската върхушка – Александър Дугин, еретик старообрядец. Той пък е почитател на един от първите нацистки идеолози Карл Хаусхофер. Така че, в случай че откривате някои аналогии сред дейностите на Хитлер през 30-те години на ХХ век и дейностите на путинова Русия в този момент, това не е инцидентно.
Нека хванем бика за рогата!
„ Простият консерватизъм, аз го назовавам православизъм, това е когато Православието става идеология, която пазиме, с цел да не бъде нарушена. Идеология, забележете, а не православие “, споделя преди десетина години сръбският митрополит Порфирий в отчет, отдаден на православния фундаментализъм. Тъжната подигравка е, че в този момент дядо Порфирий към този момент е патриарх на Сръбската православна черква. Която отдавна е главен инструмент на сръбския национализъм, чиято последна цел е основаването на Велика Сърбия…
Същият е казусът и при Руската православна черква.
„ Сегашното ръководство в Кремъл доста натъртва на Православието, като сплотяващ народа фактор. Но Руската православна черква е под директно послушание на политическите фигури в Москва. “ Твърди историкът проф. Христо Матанов, който бе отпред на Дирекцията по вероизповеданията през 90-те години.
След като констатирахме, че „ православизмът “ е диагноза, дано си зададем основателния въпрос: Да чакаме ли пандемично разпространяване на това заболяване?
В края на 30-те години на ХIХ век, в своите книги руснакът Михаил Погодин развива тезите за превъзходството на славяните над „ западняците “. Постепенно съветските императори прегръщат концепциите на Панславизма. Какво по-хубаво – всички славянски нации и земи под скиптъра на съветския самовластник! Днес на процедура кремълските тинк-танкове са заменили панславизма с панправославизъм. Следвайки повеленията на известните в предишното съветски панслависти като Аксаков, Хомяков и Киреевски, които опълчват православния свят на „ болната Европа “. Не че през днешния ден Западът със своята джендър-налудничавост, с псевдо-зелените си мании и с културния си марксизъм може да бъде пример за подражателство. Но в случай че Русия беше страна, която действа в унисон с православните християнски полезности, тя от дълго време би се трансформирала в „ пътеводна звезда “ за цялото човечество. Напротив, като страна на победилия путинизъм през днешния ден тя въплъщава всички отблъскващи черти на една тоталитарна страна: гонене на опозицията и инакомислещите, политически убийства, незаконно асимилиране на държавен запас от ръководещата клика, липса на независимост на словото, нападателна милитаристична външна политика, която бе „ увенчана “ от тази безумна братоубийствена война… И в случай че инцидентно на някого му хрумне да организира конкурс за рекламно лице на Православието, Владимир Владимирович няма да има никаква конкуренция в категорията
„ Анти-рекламно лице “
Просто всяко въображение е безсилно да си показа различен човек, който да е нанесъл повече вреди на Православието, което с съображение има историческите искания да е единственият приемник на античната апостолска черква – Църквата на Любовта. Защото, спрямо Путин и най-свирепите главатари на Ислямска страна и Ал Кайда наподобяват като достолепни, хрисими източни мъдреци… Които режат крака и глави от немай-къде - не тъй като го желаят, а тъй като по този начин ги задължава шериатът…
Вирусът на панправославизма
За него няма подозрение, че е изобретен в менталните лаборатории на Кремъл. А разпространяването му е част от необявената хибридна война на Москва. 16 %. - толкоз са българите, станали жертва на тази пропагандна пандемия. А фабриките за тролове не престават да пръскат сполучливо болестта из обществените мрежи: „ Много огромно е разделянето измежду българите по въпроса за съперничеството сред Съединени американски щати и Русия. Искам да се обърна към всички тези, които стискат палци на Запада да надвие над Русия и да им кажа, че не знаят какво в действителност желаят. Единственият поръчител за мира по източноправославните земи се явява съветската нуклеарна мощност и христолюбивото съветско войнство. И в случай че Москва падне, както очевидно много българи желаят, то тогава Западът ще се разправи и с нас за нула време. Затова всеки един, който е срещу православна Русия и е на страната на Запада - е съперник и на Православието (без даже да го осъзнава), заради своето непросветление. “ Ето, по този начин разсъждават една част от българските православни.
За благополучие, чуват се и други православни отзиви: „ И аз съм русофил, съветски ученик на два университета. Харесвам тази голяма и богата страна, този безгранично добър и гостолюбив народ. Но чувствам, че нещо не е наред в политиката и на самата Русия. “
Хубавото в цялата тази ужасна обстановка е, че въпреки всичко в православния свят има и трезвомислещи християни, които са способни да издигнат благовидната маска пред лицето на Злото. Богословската академия в гръцкия град Волос популяризира декларация, в която осъжда като църковно лъжеучение идеологията, възприета преди 20 години като външнополитическа теория в Русия и интензивно прокламирана от Московската патриаршия.
„ Подкрепата на доста членове на епископата на Московската патриаршия за войната на президента Владимир Путин против Украйна има своите корени в една форма на православен етноцентричен набожен фундаментализъм с тоталитарен темперамент, наименуван „ съветски свят “ или „ русский мир “. Става дума за лъжеучение, което притегля мнозина в Православната черква, само че също и от крайната десница и някои римокатолически и протестантски фундаменталисти. “ Това декларират гръцките богослови.
А всеки православен може и прави своя избор. В взаимозависимост от това, дали към момента е „ раб Христов “, или незабелязано се е трансформирал в плебей на лъжите, синтезирани в московските пропагандни лаборатории…
* Петър Марчев живее в Града на розите и автоматите. Крие в един дрешник инженерска тапия, членска брошура от ДКМС и шофьорска брошура с изминал период. Автор е на над 10 книги, отличавани с национални и интернационалните награди. В превъплъщението си на вестникар, Петър Марчев печели Голямата премия за проверяваща публицистика „ Джеймс Баучър 2010 “ на Ирландското посолство. Издател е на самостоятелния новинарски портал „ Гласът на България “.
Специализирал е кинорежисура в НАТФИЗ при проф. Светослав Овчаров. Автор е на 6 късометражни кино плана, най-известен от които е „ Незабрава “, отдаден на последния сталинов Гладомор над бесарабските българи през 1947 година. Работи по първия си пълнометражен игрален филм „ Апокалипсис до поискване “, чийто сюжет е основан на журналистическото следствие за престъпните обгазявания на Старозагорски район.
Коварната съветска инвазия в Украйна е пределно ясна, за непредубедения наблюдаващ. Нещата са забележими - черно против бяло: Русия е агресор, украинският народ е жертва. За жал, става известно, че дейната хибридна агитация на Кремъл е проникнала в доста мозъци и е родила
уродливи чудовища в личния ни двор – в България
След началото на кървавата война се оказа, че ужасно доста българи поддържат не жертвата, а насилника. И, до момента в който за комунисти и социалисти това си е в реда на нещата – при тях става дума за наследствена обремененост – изненадващо в хора на путинофилите се оказаха и преобладаващо болшинство от църковните православни българи. Тези, които с риск за живота си отхвърляха имунизациите (за да не им вграждат Числото на звяра), през днешния ден с наслада одобряват в сърцата си Белега на антихриста, като утвърждават кървавата война на новия фюрер – Владимир Путин. „ Така им се пада, укро-фашисти! “ – повтарят мантрите на путиновата агитация довчерашните кротки набожни хорица, които не минаваха път дори и на мравките. И ти недоумяваш – какво се е случило с тези българи?
Българското русофилство
Темата е огромна и незадоволително изследвана, фактологията е изобилна и почтена за не една или две докторантури и прочие хабилитационни писания. Терминът „ рубладжии “ поражда още по времето на Стамболов и изяснява единствено едната вариация на русофилството – платената. Един от най-проникновените откриватели и психолози на тази българска податливост е митрополит Методий Кусев.
„ България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът над нас от 1913 се дължи на тоя кусур “ – безапелационен е дядо Методий след първата национална злополука. А той не е инцидентен човек. В своето личностно развиване бъдещият епископ еволюира от разгорещен русофил до здравомислещ човек, станал очевидец на систематичната антибългарска политика на Руската империя.
Дали днешната Руска федерация е трансформирала по някакъв метод политиката си по отношение на нас? Отговорете си сами – българските национални ползи в Северна Македония понастоящем са саботирани от локалната сърбоманска ръководеща върхушка, която черпи своите сили от Белград, само че и от Москва. Искате доказателства? Припомнете си най-прясното – съветският документален филм „ Една религия, един език “, основан с поддръжката на съветското посолство в Скопие. Авторите на кино лентата с лека ръка заличиха България от картата на славянската просвета и книжовност. И нарекоха Македония „ татковина на кирилицата “. През 2017 и самият Владимир Владимирович се изрече по въпроса, като изчетка тогавашния македонски президент Георги Иванов с изказванието, че „ кирилицата е пристигнала у нас от македонската земя “. И още – съчиненият по заповед на Коминтерна от титовите комунисти „ македонски език “ продължава да се учи в съветските филологически университети и до през днешния ден. А при започване на 80-те години един обичан български стихотворец бе изпъден от Литературния институт „ Максим Горки “, тъй като имаше дързостта да каже в лицето на своите професори, че македонски език няма – защото това е един преиначен, изнасилен от сърбоманските „ езиковеди “ български език…
Но да се върнем към тематиката за българското русофилство. Може би най-искрените русофили са родните православни. Православието, несъмнено е нещо скъпо, нещо свещено. Проблемът се появява, когато около общата ни православна религия, въцърковеният българин заобича категорично и всичко съветско. В това число и путинизма. А горчивият абсурд е, че политиката на Кремъл по време на 22-годишното ръководство на Путин е противовес освен на Православието, само че и на главните юдео-християнски нравствени постулати, върху които е стъпила нашата цивилизация. Да стартираме от „ Не убивай “. И да си напомним убийствата на Литвиненко, на Борис Немцов, на Анна Политковская. На опитите за отравяне на Скрипал, на Навални, на Гебрев…
„ Не кради! “ А присвояването на Приднестровието от Молдова, на Южна Осетия и Абхазия от Грузия, на Крим и Донбас от Украйна? Сегашният вкус да се „ отхапе “ цяла Източна Украйна?!
Няма да приказваме за „ Обикни близък като себе си “. А също и за „ А вие обичайте и враговете си “ – тъй като това го умеят единствено единици от най-съвършените християни.
За безпристрастния наблюдаващ е явно, че
сред путинизма и Православието няма нищо общо
И няма по какъв начин да има, защото реалполитиката на Кремъл е основана върху Евразийската теория на настоящия гуру на кремълската върхушка – Александър Дугин, еретик старообрядец. Той пък е почитател на един от първите нацистки идеолози Карл Хаусхофер. Така че, в случай че откривате някои аналогии сред дейностите на Хитлер през 30-те години на ХХ век и дейностите на путинова Русия в този момент, това не е инцидентно.
Нека хванем бика за рогата!
„ Простият консерватизъм, аз го назовавам православизъм, това е когато Православието става идеология, която пазиме, с цел да не бъде нарушена. Идеология, забележете, а не православие “, споделя преди десетина години сръбският митрополит Порфирий в отчет, отдаден на православния фундаментализъм. Тъжната подигравка е, че в този момент дядо Порфирий към този момент е патриарх на Сръбската православна черква. Която отдавна е главен инструмент на сръбския национализъм, чиято последна цел е основаването на Велика Сърбия…
Същият е казусът и при Руската православна черква.
„ Сегашното ръководство в Кремъл доста натъртва на Православието, като сплотяващ народа фактор. Но Руската православна черква е под директно послушание на политическите фигури в Москва. “ Твърди историкът проф. Христо Матанов, който бе отпред на Дирекцията по вероизповеданията през 90-те години.
След като констатирахме, че „ православизмът “ е диагноза, дано си зададем основателния въпрос: Да чакаме ли пандемично разпространяване на това заболяване?
В края на 30-те години на ХIХ век, в своите книги руснакът Михаил Погодин развива тезите за превъзходството на славяните над „ западняците “. Постепенно съветските императори прегръщат концепциите на Панславизма. Какво по-хубаво – всички славянски нации и земи под скиптъра на съветския самовластник! Днес на процедура кремълските тинк-танкове са заменили панславизма с панправославизъм. Следвайки повеленията на известните в предишното съветски панслависти като Аксаков, Хомяков и Киреевски, които опълчват православния свят на „ болната Европа “. Не че през днешния ден Западът със своята джендър-налудничавост, с псевдо-зелените си мании и с културния си марксизъм може да бъде пример за подражателство. Но в случай че Русия беше страна, която действа в унисон с православните християнски полезности, тя от дълго време би се трансформирала в „ пътеводна звезда “ за цялото човечество. Напротив, като страна на победилия путинизъм през днешния ден тя въплъщава всички отблъскващи черти на една тоталитарна страна: гонене на опозицията и инакомислещите, политически убийства, незаконно асимилиране на държавен запас от ръководещата клика, липса на независимост на словото, нападателна милитаристична външна политика, която бе „ увенчана “ от тази безумна братоубийствена война… И в случай че инцидентно на някого му хрумне да организира конкурс за рекламно лице на Православието, Владимир Владимирович няма да има никаква конкуренция в категорията
„ Анти-рекламно лице “
Просто всяко въображение е безсилно да си показа различен човек, който да е нанесъл повече вреди на Православието, което с съображение има историческите искания да е единственият приемник на античната апостолска черква – Църквата на Любовта. Защото, спрямо Путин и най-свирепите главатари на Ислямска страна и Ал Кайда наподобяват като достолепни, хрисими източни мъдреци… Които режат крака и глави от немай-къде - не тъй като го желаят, а тъй като по този начин ги задължава шериатът…
Вирусът на панправославизма
За него няма подозрение, че е изобретен в менталните лаборатории на Кремъл. А разпространяването му е част от необявената хибридна война на Москва. 16 %. - толкоз са българите, станали жертва на тази пропагандна пандемия. А фабриките за тролове не престават да пръскат сполучливо болестта из обществените мрежи: „ Много огромно е разделянето измежду българите по въпроса за съперничеството сред Съединени американски щати и Русия. Искам да се обърна към всички тези, които стискат палци на Запада да надвие над Русия и да им кажа, че не знаят какво в действителност желаят. Единственият поръчител за мира по източноправославните земи се явява съветската нуклеарна мощност и христолюбивото съветско войнство. И в случай че Москва падне, както очевидно много българи желаят, то тогава Западът ще се разправи и с нас за нула време. Затова всеки един, който е срещу православна Русия и е на страната на Запада - е съперник и на Православието (без даже да го осъзнава), заради своето непросветление. “ Ето, по този начин разсъждават една част от българските православни.
За благополучие, чуват се и други православни отзиви: „ И аз съм русофил, съветски ученик на два университета. Харесвам тази голяма и богата страна, този безгранично добър и гостолюбив народ. Но чувствам, че нещо не е наред в политиката и на самата Русия. “
Хубавото в цялата тази ужасна обстановка е, че въпреки всичко в православния свят има и трезвомислещи християни, които са способни да издигнат благовидната маска пред лицето на Злото. Богословската академия в гръцкия град Волос популяризира декларация, в която осъжда като църковно лъжеучение идеологията, възприета преди 20 години като външнополитическа теория в Русия и интензивно прокламирана от Московската патриаршия.
„ Подкрепата на доста членове на епископата на Московската патриаршия за войната на президента Владимир Путин против Украйна има своите корени в една форма на православен етноцентричен набожен фундаментализъм с тоталитарен темперамент, наименуван „ съветски свят “ или „ русский мир “. Става дума за лъжеучение, което притегля мнозина в Православната черква, само че също и от крайната десница и някои римокатолически и протестантски фундаменталисти. “ Това декларират гръцките богослови.
А всеки православен може и прави своя избор. В взаимозависимост от това, дали към момента е „ раб Христов “, или незабелязано се е трансформирал в плебей на лъжите, синтезирани в московските пропагандни лаборатории…
* Петър Марчев живее в Града на розите и автоматите. Крие в един дрешник инженерска тапия, членска брошура от ДКМС и шофьорска брошура с изминал период. Автор е на над 10 книги, отличавани с национални и интернационалните награди. В превъплъщението си на вестникар, Петър Марчев печели Голямата премия за проверяваща публицистика „ Джеймс Баучър 2010 “ на Ирландското посолство. Издател е на самостоятелния новинарски портал „ Гласът на България “.
Специализирал е кинорежисура в НАТФИЗ при проф. Светослав Овчаров. Автор е на 6 късометражни кино плана, най-известен от които е „ Незабрава “, отдаден на последния сталинов Гладомор над бесарабските българи през 1947 година. Работи по първия си пълнометражен игрален филм „ Апокалипсис до поискване “, чийто сюжет е основан на журналистическото следствие за престъпните обгазявания на Старозагорски район.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ