Петър Хераков Три седмици на огромно медийно внимание (и това

Петър Хераков

Три седмици на голямо медийно внимание (и това го пиша като човек, който работи в Евроспорт и знае защо става въпрос). Всеки ден още от сутринта - стотици километри по пътищата около хилядите събрали се хора - през предходната година техният брой беше общо 12 милиона.

С поддръжката на тим, който разполага с най-хубавото здравно съоръжение, и за сигурността ти се грижат специфични екипи. И всичко това се предава онлайн в целия свят. Заедно с болката, триумфа, насладата и тъгата, изпитвани от състезателите. Не инцидентно Тур дьо Франс е най-великото колоездачно съревнование в историята. И тези, които печелят в Париж, остават в историята. 

Под Триумфалната арка финишира и друго колоездачно събитие: Париж - Брест - Париж. Това съревнование се провежда от 1891-а година насам. И то от същите хора, които през 1903-а стартират да вършат Тур дьо Франс. Париж - Брест - Париж се организира на всеки четири години и е известно като най-дългото, най-трудното и най-впечатляващо колоездачно събитие.

Атлетите, които вземат участие в него би трябвало да са спечелили надпревари на 200, 300, 400 и 600 км, с цел да вземат участие в 1200-километровата обиколка. Правилата са разнообразни - хората имат времеви предел за довеждане докрай, не могат да получават помощ от моторизиран автомобил и би трябвало да си купуват сами по пътя нещата, които употребяват.

Организаторите на Париж - Брест - Париж вършат сходни ултра надпревари по целия свят, само че несъмнено, всички те са надалеч от блясъка и покритието на Тур дьо Франс. Но пък въпреки това, въпреки и надалеч от колосалното медийно внимание, те събират доста повече участници от елитната група от 21 тима с шест колоездача, които получават опция да стартират Обиколката.

Тур дьо Франс е фантазия за всеки колоездач, без значение от коя част на света идва. Но доста постоянно тази фантазия не се осъществя и експертите би трябвало да се примирят с по-различни триумфи.

Китай. Началото на 90-те. Оттеглянето на Дън Сяопин след митингите на площад Тиенанмън не оказва помощ изключително на ситуацията в страната - от ден на ден държавни предприятия се закриват, а корупцията и безработицата нарастват.

Най-източната провинция Шандун се ориентира по-бързо от други и приема някои от първите специфични стопански зони - в Дзинан, в Циндао - което дава прелестни благоприятни условия за един 19-годишен юноша. Светлото бъдеще е единствено на ръка разстояние.

И приказката внезапно свършва, тъй като основният воин в нея губи левия си крайник в злополука. " Знаех, че животът ми ще бъде доста по-мизерен, в случай че просто се откажа. Но пробвах - всичко в мен беше счупено, самосъжалявах се и даже отказвах да заедно съм с патерици. Опитах да се самоубия и не съумях. Тогава брачната половинка ми Дон Юанси се омъжи за мен против волята на родителите си. Заради нея взех решение да се боря ", споделя Уан Йонхай.

Майка му и татко му са елементарни фермери, тъй че той не може да им оказва помощ с съвсем нищо. Опитва се да работи във фабрика, след това продава плодове... На 22 години за първи път се качва на велосипед - просто в опит да покрива по-голямо разстояние. И това трансформира живота му. Той става извънредно добър, само че не го знае.

" Самотата на бегача на дълги дистанции " е роман от Алън Силитоу. Чух за него за първи път от едноименната ария на Iron Maiden и след това открих и книгата. Разказът е за Смит - младеж от Нотингам, който няма кой знае какви специфични ползи и шансове в живота, и се занимава с дребни закононарушения.

Смит обаче се насочва към бягането на дълги дистанции като способ на прочувствено и физическо бягство от действителността. Той става в действителност добър и получава особено предложение от пансиона си - в случай че завоюва значимо съревнование, последните му шест месеца ще са на олекотен режим. Прилича на Йонхай, нали?

Само че приликите сред действителността и книгата свършват дотук. Защото Смит се оправя с лекост до последните метри преди финала, когато се заковава на място. Секундите изтичат, а той не мърда макар виковете на феновете - целеустремено оставя да го изпреварят, с цел да показва свободен дух и самостоятелност пред управлението на пансиона.

Йонхай обаче схваща, че е добър едвам осем години по-късно, когато вижда в родния си град група хора в затруднено състояние, които карат колела. Тогава той към този момент има нова работа – кара триколка-велотакси. И с нея съумява да ги изпревари.

Впечатлени, хората от щаба на националния тим го подлагат на проби, които той устоя с лекост. Провинциалната федерацията на хора в затруднено състояние му обезпечава спортен велосипед и по този начин стартира нова глава в приказката му - на 32 години той става професионален колоездач. 

Съпругата му не е съгласна, тъй като се подлага на извънредно уморителен режим - всяка заран става по изгрев слънце и изминава 50 километра по страничните пътища, преди да се върне в 9:00, с цел да стартира работа с велотаксито си. И макар болката, той тренира пет дни в седмицата в идващите четири години.

Резултатът идва през 2006-а - златен орден на Параигрите на Китай и бронзов през 2007-а на международното състезание по параколоездене в Колумбия. Финансовото измерение на триумфа е Щатски долар 13 800.

" Това е най-голяма сума пари, която съм виждал в живота си. Аз съм наследник на фермери и точно бедността ме накара да бленувам за повече ", споделя Уан. Очаква се идната година да е тази на успех и той е любимец в Параигрите на Китай. Контузия обаче води до отказването му и той изпуска огромния си късмет за присъединяване на Параолимпийските игри.

Времето не забавя своя ход и въпреки че през 2011-а Уан взима два сребърни и един бронзов орден на Параигрите на Китай, нашият воин знае, че към този момент не може да бъде заслужен противник и в края на годината напуща националния тим на страната.



През 2013-а Йонхай прави нещо съвсем немислимо - без да взе участие публично, кара наедно с останалите колоездачи в обиколката на езерото Цинхай и приключва всичките 13 стадия, изминавайки над 2000 км при междинна надморска височина на трасето от съвсем 2500 метра. Още един път – 2002 километра при надморска височина от 2468 метра. На един крайник.

И също както Смит, би трябвало да се оправи с разпоредбите - уредниците на надпреварата се тормозят, че той пречи на здравите физически колоездачи и му заповядват да не ги следва и даже го молят да се откаже в края на втория стадий. Упоритият Уан обаче не го прави - започва два часа преди формалното начало на стадиите и кара по края на пътищата, с цел да не пречи на формалните коли. Духът му допира сърцата на нацията и той взима премията за параатлет на годината.

" Признавам си, че от време на време бях изплашен - изключително когато пред мен имаше единствено безкрайна зеленина, мъгла или леден вятър. Усещах единствено тотална самотност, само че си споделях, че без значение през какво минавам, би трябвало да стигна до края ", споделя той на върха на високата 3847 метра планина Гуаниси.

Китай. 2014-а. Жи Чен влиза в историята като първият китайски колоездач, взел участие в Тур дьо Франс. Както нормално, милиони от Поднебесната империя наблюдават с интерес какво се случва. Сънародникът им приключва, само че остава финален - на шест часа зад Винченцо Нибали. Чен може да се откаже, тъй като има травма на коляното, само че не го прави. Върти до момента в който може.

Уей също не се отхвърля, и през 2016-а за 18 дни минава 2160 км по пътя от Съчуан до Тибет и стига до двореца Потала, като става първият колоездач с един крайник, минал по този толкоз хубав и рисков път. " Вече не мога да имам професионална кариера - здравето ми не ми разрешава. Но това не значи, че съм изгубил пристрастеността си към колоезденето ", умерено дава отговор той.

" Карах в планината. Карах към морето. Но в никакъв случай не съм карал в пустинята. Искам да предизвикам пясъците. 200 километра без отмора в пустинята. Искам да видя залеза над езерото Ухай, да видя голямата скулптура на Чингис хан ", прибавя Йонхай.

А Тур дьо Франс? " Пътуването и езикът ще са голям проблем. Но щом има вяра, има метод. Човек се нуждае от цели в живота. Ясно е, че ще е мъчно на тези години да съм участник, само че може единствено да виждам ", приключва Уан.

Обиколката на езерото Ухай

Първото издание на обиколката на езерото Ухай е през 2016-а. През август е ред на второто колоездачно съревнование по този маршрут. Датата е 26-и, като се чака в надпреварата да вземат участие 1000 професионални спортисти и още стотици дилетанти от целия свят. Обиколката се провежда от асоциацията, която се занимава с Париж – Брест – Париж и е публична подготовка за ултравеломаратона.

Самият град на брега на езерото е неповторим с разнообразието си, само че това важи и за цялата провинция Вътрешна Монголия - пустиня, блата, реката ХуанХъ, планини с алпийски поляни, скални рисунки с възраст над 5000 години, доста храмове и скулптури, както и фарове от Великата китайска стена.

Пустинята Улан Бухе е част от пустинята Гоби и е мястото, където са най-високите пясъчни дюни в света - някои стигат до 500 метра височина. Там са и дребното площи с вкопчената в пясъка билка Тетраена монголика (никъде няма пояснение какво е това на български, само че е растение от типа на Бабините зъби, което обаче може да се употребява за подпалки поради маслото си).

Видео може да видите на: http://premium.bon-cloud.net/content/i_want_see_ocean_desert