Петър Чорев от село Елешница: Дърворезбата е изчезващ занаят
Петър Чорев е надарен художник, ваятел и стихотворец. Роден е в село Елешница, Разложко, само че от дълги години живее и работи в Благоевград. Пред „ България Днес “ художникът описа за огромното подаяние, което прави към черква „ Възнесение Богородично “ точно на Великден.
– Г-н Чорев, от какъв брой време се занимавате с изкуство?
– Още от дете, рисувам от 5-6-годишен. Средното си обучение приключих в Професионалната лесотехническа гимназия в град Банско със компетентност „ Дърворезба “, която закриха след това, може би заради дефицит на фрагменти и липса на интерес. След това продължих образованието си в Югозападния университет в Благоевград, където изучавах изобразително изкуство “ а по-късно специализирах живопис. В момента се занимавам и с обков.
– Защо младежите съгласно вас към този момент нямат интерес към проучването на този поминък?
– Дърворезбата е една изчезваща специалност и доста малко хора биха се съгласили да я практикуват отсега нататък. Същото нещо е и с обработването на метала за иконите, които създавам от ковано желязо. Тези действия просто към този момент не са желани.
– Беше ли мъчно да усвоите занаятите?
– Първоначално да, само че привикнах с работата. В началото, до момента в който изградиш самата техника, е належащо време и много несполучливи опити, само че въпреки всичко практиката учи.
– А имате ли желан род от изобразителното изкуство, в който обичате да творите?
– Обичам да рисувам облици и напоследък употребявам главно акварел, който особено за облиците е много сложен за потребление и би трябвало да имаш нужната техника и познания, с цел да работиш с него.
– На Велика събота тази година сте създали подаяние на нарисувана от вас икона за черква „ Въведение Богородично “ в Благоевград. Колко време ви лиши направата?
Архангел Михаил на параклис, носещ същото име в село Дъбница, община Гърмен, който преди време е бил светилище. Доказано е, че там е имало някаква чудотворна мощ и аязмо – водоизточник на лековита вода.
– С коя своя творба се гордеете най-вече?
– Най-внушителната творба, по която съм работил, е барелефът на свети Георги. Друга моя горделивост е иконата на света Варвара.
– Какво е за вас религията и смятате ли, че в днешно време хората се уповават на нея?
– Религията е всичко и без нея човек е малоценен. В днешно време е малко по-трудно да съхраним вярата си, само че би трябвало да знаем, че постоянно има вяра, в случай че има на какво да се уповаваш, в какво да вярваш.
– Какво ви въодушевява да творите?
– Вдъхновява ме всичко към мен. Няма ден, в който да не мисля за изкуство, или седмица, в която да не се занимавам с него. Моя муза е природата, историята, разнообразни събития – минали или сегашни, целият свят ме въодушевява.
– Има ли персона, на която се възхищавате?
– Възхищавам се по-скоро на хората от предишното, техните подвизи и всичко, което се е случвало в нашата история. Освен с изобразително изкуство и статуя се занимавам и с лирика. Родолюбец съм и обичам да пиша стихове за България.
– Пишете ли в други тематики с изключение на патриотичната?
– Да, имам няколко балади, свързани с митове и митология.
– Миналата година сте издали и стихосбирката „ Палитра “. Разкажете повече за нея.
– Стихосбирката ми още веднъж е обвързвана с тематиките за родолюбието, легендите и предишното. До този миг не се бях занимавал с писане и нямах визия, че мога да сътворявам стихотворения, само че един ден просто започнаха да ми идват рими, които сглобих в лирика. Видях, че ми харесва и се получава добре, и от този момент не съм спирал.
– Коe от двете инициативи – изобразителното изкуство и поезията, ви доставя повече наслаждение?
– Не мога да реша. И двете ми доставят огромно наслаждение. Безспорно основаването на стихове е по-лесно, тъй като не ми лишава чак толкоз доста време, до момента в който за рисуването първо ти би трябвало конфигурация, след това верен избор на цветовата гама, малко по-сложно е, в сравнение с основаването на лирика. Не споделям, че писането няма своите тънкости, само че не е толкоз трудоемко, стига да имам ентусиазъм, несъмнено. Тогава просто взимам бележника и протоколирам римите.
– Каква роля играят отрицателните страсти в поезията? По-силно ли влияят на създателя в основаването на стиховете?
– Негативните усеща въздействат на създателя, само че това, което е по-важно и се вижда в поезията, е метаморфозата, която претърпява писателят, тъй като, когато претърпява отрицателни страсти, се трансформира към по-добро.
– Какво ви носи изкуството?
– То е моят метод на живот и нещото, без което не мога. Дарява ме с положителни страсти и задоволство.
Източник: bgdnes.bg
