Ексклузивно! Топбанкер каза тежката си дума пред БЛИЦ TV коя е спирачката пред икономическото развитие!
Петър Андронов е банкер с опит както в частния бранш, по този начин и в банковия регулатор, специалист с принос в правенето на банково законодателство. През 2007 година, когато белгийската финансова група KBC купи в пакет Стопанска и капиталова банка (СИБанк) и застрахователя ДЗИ, Петър Андронов стана изпълнителен шеф на банката. Четири години по-късно непознатият акционер му гласоподава доверие да бъде и кънтри управител на групата за България. От 2015 година банкерът е ръководител и на браншовата Асоциация на банките в България. - Г-н Андронов, по какъв начин оценявате взаимоотношението сред банките и бизнеса?
- Мога да кажа, че годините на стопански напредък са най-хубавото време, в което си партнират банките и бизнеса.
За първи път от 10 години в продължение на година и половина имаме растеж в кредитния портфейл с фирмени заеми. Имаме възходящо ходатайство.
Виждаме, че бизнесът се оправя все по-добре. Налице са растящи обороти, продажби, износът не стопира да пораства.
Изобщо всички черти на една растяща стопанска система, проявена в дейностите на бизнеса се виждат и ние изпитваме наслада, че можем да партнираме на бизнеса, до момента в който той набира инерция, височина и се оправя чудесно. Така че връзките ни са в най-хубавата си фаза.
- Банките са в директна взаимозависимост от стопанската система. Достатъчно постоянна ли е българската стопанска система?
Българската стопанска система, в случай че би трябвало да сме правилни, не е в най-престижната група на най-развитите стопански системи в света за жалост. Имаме още дълъг път да извървим до момента в който стигнем това равнище, само че българската стопанска система през днешния ден е в най-хубавата си кондиция от 27 години насам.
За първи път стопанската система е построена структурно от голям брой браншове и не зависи единствено от един. Тя не е пленник на процеси в обособена система, а е разпределена отмерено и всичките й разнообразни структури вървят възходящо.
Общо взето стопанската система ни в този момент е диверсифицирана конструкция, която дава резистентност. В същото време не би трябвало да сме самодоволни, тъй като това е най-опасното нещо на икономическия напредък, когато самодоволството стартира да нараства безотговорно. Не би трябвало да имаме илюзии, че стопанските системи на другите страни порастват и, че ние сме част от един световен развой, който сега се намира в удобна фаза.
За стопански системи като нашата, които несъмнено са в по-добра кондиция от когато и да било, само че още не са узрели да бъдат изцяло самостоятелни и мощни, е добре в тези години на стопански напредък да се постъпва рационално и да се гледа дълготрайно. Включително бизнесът и хората като вземат решения би трябвало да бъдат внимателни и да не подчиняват решенията си единствено на настоящето слънчево време, тъй като то се сменя.
- Ще се резервира ли наклонността за ниски лихви по заемите и през първите месеци на 2018 година?
- Аз знам, че едно от най-сложните и сложни неща е да се предвиждат лихвите. Това, което обуславя държанието на лихвите е прекомерно сложно, комплицирано и всеобхватно, с цел да го обясня в няколко думи. Но с цел да спестим всичко това на феновете и читателите, аз бих споделил, че на този стадий индикациите в по-голямата си степен са лихвените проценти да останат и през идната година, най-малко в по-голямата част от нея на равнищата, на които са в този момент, само че не повече от това.
Факторът, който най-силно въздейства върху бъдещата еволюция на лихвените проценти е инфлацията в Еврозоната. Нещо, което звучи доста нереално, доста надалеч и непряко съответстващо за нас, само че в действителност е най-прекият фактор, който ще обуслави политиката на Европейската централна банка, която в случай че види висока инфлация в Еврозоната, ще предприеме стъпки за увеличение на лихвените проценти, което ще се придвижи и при нас.
Ако инфлацията в Еврозоната стои под 2%, както е сега, вероятността ЕЦБ да се намеси до края на идната година е доста дребна.
- На пръв взор процесите в Европейския съюз за подкрепяне на страни с миграционен напън и излизането на Англия от Европейски Съюз не въздействат директно на стопанската система на България, само че има ли възможност те да обиден българските жители и банковата ни система?
- Англия съобщи предпочитание да излезе от Европейския съюз, само че до ден сегашен не е несъмнено, че това ще се случи.
Пренасочването на паричните запаси на Евросъюза съгласно бежанските потоци несъмнено има някакво въздействие, само че доколкото ние не сме фактор в този развой и Слава Богу нямаме съществено безпокойство по тематиката с бежанците в нашата страна, не мисля че това е централна тематика за България.
- След малко повече от година ще спрат европейските фондове. Означава ли това, че има заплаха от финансова рецесия за нашата татковина?
Не би трябвало да смесваме стратегиите, с които се обезпечават субсидирани планове с общата европейска рамка за поддръжка.
Всички знаем, че с изключение на настоящите стратегии, които изтичат, има нови. Има и проект „ Юнкер “, в който общия размер на ресурсите, които Европейски Съюз ще локира към всички страни, освен към нас, е измерим в трилиони. Т.е. има задоволително запаси за всяка стопанска система, която желае да пораства. За България също.
Но ние не би трябвало да стоим на изкуствено дишане безпределно и да изчакваме още 10 години напред Европейски Съюз да ни субсидира.
Смисълът на цялото това нещо е да сътвори една устойчива стопанска система, която да може да продължи да диша независимо.
Никой от Европейския съюз не си показва България непрекъснато да е на изкуствено дишане и да я поддържат принудително. Ние би трябвало да сме устойчиви и жилави, и да можем да продължим така и така. Признаци за такова нещо има – вътрешното ползване и вложенията порастват, което е моторът на настоящия напредък. Експортът прибавя стойност, а финансовата система работи безупречно.
Парични средства и ликвидност за финансиране има премного. Т.е. тези фактори за напредък са налице, само че аз имам терзание за един различен фактор, който става все по-критичен, само че той не е в контрола на Европейския съюз!
- Кой е този фактор, който Ви тормози?
- Количеството и качеството на работната мощ. Това, което всички приказват от 2-3 години е, че образованието в нашата страна изостава съществено. Уви, образованието освен изостава, само че не се движи и в вярната посока!
И в случай че нещо може да се окаже в близко бъдеще спирачка за растежа на нашата стопанска система, то това е казусът с дефицита на фрагменти, с дефицита на високообразовани хора, които да влеят нова мощ в икономическия напредък.
Без изключение всички браншове на стопанската система страдат съществено от липса на висококвалифицирана работна ръка.
Няма задоволително хора за банките, няма хора за производството, няма хора за туризма. Абсолютно във всеки бранш на стопанската система има потребност от хора, а тези, които има не са с задоволително качествено обучение – това е вторият проблем!
- Как си обяснявате неналичието на задоволително висококвалифицирани експерти, в случай, че всяка година в бюджета за обучение се плануват от ден на ден пари, а за 2018 година те са 2.3 милиарда лв.?
- Хубавото на бюджета за 2018 година е, че образованието стана приоритет на държавното управление и това се показва в спомагателни средства.
Вторият въпрос е по какъв начин тези средства се преразпределят, тъй като даже и пет пъти по-толкова да се отпускат, в случай че не се разпределят рационално няма да стигат и още веднъж ще произвеждаме същото.
Докато заплатите на учителите са ниски, а учителската специалност е непрестижна, до момента в който университетите в 33 факултета създават икономисти, а студентите по математика в Софийския университет не може да ги откриете към този момент, ситуацията няма да се усъвършенства даже да удвоим парите за обучение.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
- Мога да кажа, че годините на стопански напредък са най-хубавото време, в което си партнират банките и бизнеса.
За първи път от 10 години в продължение на година и половина имаме растеж в кредитния портфейл с фирмени заеми. Имаме възходящо ходатайство.
Виждаме, че бизнесът се оправя все по-добре. Налице са растящи обороти, продажби, износът не стопира да пораства.
Изобщо всички черти на една растяща стопанска система, проявена в дейностите на бизнеса се виждат и ние изпитваме наслада, че можем да партнираме на бизнеса, до момента в който той набира инерция, височина и се оправя чудесно. Така че връзките ни са в най-хубавата си фаза.
- Банките са в директна взаимозависимост от стопанската система. Достатъчно постоянна ли е българската стопанска система?
Българската стопанска система, в случай че би трябвало да сме правилни, не е в най-престижната група на най-развитите стопански системи в света за жалост. Имаме още дълъг път да извървим до момента в който стигнем това равнище, само че българската стопанска система през днешния ден е в най-хубавата си кондиция от 27 години насам.
За първи път стопанската система е построена структурно от голям брой браншове и не зависи единствено от един. Тя не е пленник на процеси в обособена система, а е разпределена отмерено и всичките й разнообразни структури вървят възходящо.
Общо взето стопанската система ни в този момент е диверсифицирана конструкция, която дава резистентност. В същото време не би трябвало да сме самодоволни, тъй като това е най-опасното нещо на икономическия напредък, когато самодоволството стартира да нараства безотговорно. Не би трябвало да имаме илюзии, че стопанските системи на другите страни порастват и, че ние сме част от един световен развой, който сега се намира в удобна фаза.
За стопански системи като нашата, които несъмнено са в по-добра кондиция от когато и да било, само че още не са узрели да бъдат изцяло самостоятелни и мощни, е добре в тези години на стопански напредък да се постъпва рационално и да се гледа дълготрайно. Включително бизнесът и хората като вземат решения би трябвало да бъдат внимателни и да не подчиняват решенията си единствено на настоящето слънчево време, тъй като то се сменя.
- Ще се резервира ли наклонността за ниски лихви по заемите и през първите месеци на 2018 година?
- Аз знам, че едно от най-сложните и сложни неща е да се предвиждат лихвите. Това, което обуславя държанието на лихвите е прекомерно сложно, комплицирано и всеобхватно, с цел да го обясня в няколко думи. Но с цел да спестим всичко това на феновете и читателите, аз бих споделил, че на този стадий индикациите в по-голямата си степен са лихвените проценти да останат и през идната година, най-малко в по-голямата част от нея на равнищата, на които са в този момент, само че не повече от това.
Факторът, който най-силно въздейства върху бъдещата еволюция на лихвените проценти е инфлацията в Еврозоната. Нещо, което звучи доста нереално, доста надалеч и непряко съответстващо за нас, само че в действителност е най-прекият фактор, който ще обуслави политиката на Европейската централна банка, която в случай че види висока инфлация в Еврозоната, ще предприеме стъпки за увеличение на лихвените проценти, което ще се придвижи и при нас.
Ако инфлацията в Еврозоната стои под 2%, както е сега, вероятността ЕЦБ да се намеси до края на идната година е доста дребна.
- На пръв взор процесите в Европейския съюз за подкрепяне на страни с миграционен напън и излизането на Англия от Европейски Съюз не въздействат директно на стопанската система на България, само че има ли възможност те да обиден българските жители и банковата ни система?
- Англия съобщи предпочитание да излезе от Европейския съюз, само че до ден сегашен не е несъмнено, че това ще се случи.
Пренасочването на паричните запаси на Евросъюза съгласно бежанските потоци несъмнено има някакво въздействие, само че доколкото ние не сме фактор в този развой и Слава Богу нямаме съществено безпокойство по тематиката с бежанците в нашата страна, не мисля че това е централна тематика за България.
- След малко повече от година ще спрат европейските фондове. Означава ли това, че има заплаха от финансова рецесия за нашата татковина?
Не би трябвало да смесваме стратегиите, с които се обезпечават субсидирани планове с общата европейска рамка за поддръжка.
Всички знаем, че с изключение на настоящите стратегии, които изтичат, има нови. Има и проект „ Юнкер “, в който общия размер на ресурсите, които Европейски Съюз ще локира към всички страни, освен към нас, е измерим в трилиони. Т.е. има задоволително запаси за всяка стопанска система, която желае да пораства. За България също.
Но ние не би трябвало да стоим на изкуствено дишане безпределно и да изчакваме още 10 години напред Европейски Съюз да ни субсидира.
Смисълът на цялото това нещо е да сътвори една устойчива стопанска система, която да може да продължи да диша независимо.
Никой от Европейския съюз не си показва България непрекъснато да е на изкуствено дишане и да я поддържат принудително. Ние би трябвало да сме устойчиви и жилави, и да можем да продължим така и така. Признаци за такова нещо има – вътрешното ползване и вложенията порастват, което е моторът на настоящия напредък. Експортът прибавя стойност, а финансовата система работи безупречно.
Парични средства и ликвидност за финансиране има премного. Т.е. тези фактори за напредък са налице, само че аз имам терзание за един различен фактор, който става все по-критичен, само че той не е в контрола на Европейския съюз!
- Кой е този фактор, който Ви тормози?
- Количеството и качеството на работната мощ. Това, което всички приказват от 2-3 години е, че образованието в нашата страна изостава съществено. Уви, образованието освен изостава, само че не се движи и в вярната посока!
И в случай че нещо може да се окаже в близко бъдеще спирачка за растежа на нашата стопанска система, то това е казусът с дефицита на фрагменти, с дефицита на високообразовани хора, които да влеят нова мощ в икономическия напредък.
Без изключение всички браншове на стопанската система страдат съществено от липса на висококвалифицирана работна ръка.
Няма задоволително хора за банките, няма хора за производството, няма хора за туризма. Абсолютно във всеки бранш на стопанската система има потребност от хора, а тези, които има не са с задоволително качествено обучение – това е вторият проблем!
- Как си обяснявате неналичието на задоволително висококвалифицирани експерти, в случай, че всяка година в бюджета за обучение се плануват от ден на ден пари, а за 2018 година те са 2.3 милиарда лв.?
- Хубавото на бюджета за 2018 година е, че образованието стана приоритет на държавното управление и това се показва в спомагателни средства.
Вторият въпрос е по какъв начин тези средства се преразпределят, тъй като даже и пет пъти по-толкова да се отпускат, в случай че не се разпределят рационално няма да стигат и още веднъж ще произвеждаме същото.
Докато заплатите на учителите са ниски, а учителската специалност е непрестижна, до момента в който университетите в 33 факултета създават икономисти, а студентите по математика в Софийския университет не може да ги откриете към този момент, ситуацията няма да се усъвършенства даже да удвоим парите за обучение.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ