"Галъп": Повече оптимизъм за икономиката, по-малко - за политиката
Песимизмът продължава да доминира, само че и оптимизмът си пробива път, забележим оптимизъм за стопанската система и не толкоз забележим - за политиката - това е картината на всеобщите настройки в края на политическия сезон, в навечерието на 100-те дни на новото държавно управление, съгласно изследване на "Галъп интернешънъл ", направено сред 6 и 13 юли измежду 765 души.
Икономическите усещания на българите като цяло остават по-скоро отрицателни, само че се движат в позитивна посока - евентуално поради справедливи стопански процеси, само че и поради чувството за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва въздействие. Индексът на упованията за материалното състояние на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а всеобщите упования за безработица - в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на главните артикули са разсеяни, сочат данните.
В същото време възходящата наклонност на доверие във властта стопира - откакто няколко месеца имаше позитивна инерция в известността на държавното управление и Народното събрание, установяват социолозите. Парламентът въпреки всичко остава със относително по-високи равнища на доверие на фона на предходни години, въпреки по традиция недоверието да доминира уверено. Явно обичайният заем на доверие за началото на всеки нов мандат към този момент отстъпва място на рутинната по-отрицателна картина на настройките, а и свадите от последните седмици оказват своето въздействие, разясняват социолозите.
Индексът на упованията за материалното състояние в последните години е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0.21). Дъното на този показател за последните години пък е в края на първия мандат на Борисов (-0.87). Амплитудите по това време се дължат на по-голямата политическа динамичност и по-ярките проблеми в оня интервал. Нестабилността след рухването на кабинета "Орешарски " води и до по-ниски стойности на показателя, само че с началото на втория мандат "Борисов " идва и последователно възобновяване, с цел да се стигне до днешната стойност от -0.12.
През лятото чувството на 62 на 100 от българите е, че цените ще нарастват в идващите 2-3 месеца. 23 % считат, че ще останат същите, а 2 на 100 - че ще понижават. Само преди три месеца обаче 78 % чакаха растеж в цените, а единствено 13 на 100 смятаха, че те ще се запазят на същите равнища, напомнят от "Галъп ".
Сега отрицателните упования за стопанската система на страната остават чувствителни, само че като цяло негативизмът спада в последните години - от 47 % преди две години до 28 на 100 в този момент чакат утежняване на общото икономическо състояние на страната. 39 на 100 чакат ситуацията да остане същото, а 15 % - да се усъвършенства. Сега сме в една от етапите на най-нисък скептицизъм за стопанската система в последното десетилетие.
Спадат и упованията за безработица. През юли 41 на 100 чакат тя да остане същата, 26 % - да пораства, а 11 на 100 - да понижава. Тези 26 на 100 са най-ниската стойност на упования за безработица в последните няколко години. През 2010 година този дял беше 77 %, през 2011 година - 58 на 100, през 2015 година - 43 на 100, напомнят социолозите.
В съпоставяне с предходните месеци, където ясно личеше околоизборната позитивна инерция, в този момент стойностите на доверие във властта влизат в обикновено, т.е. по-негативно русло, означават от "Галъп ". Вероятно, множеството кавги, споходили ръководещите през миналите месеци, способстват за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за Народното събрание остават в малко по-високи стойности спрямо предходните години.
Доверието в Народното събрание към юли е 24 на 100, откакто месец по-рано бе достигнало до 28 %. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 година Недоверието също е в по-ниски от нормалните стойности - в този месец е 67 на 100, а в предходния бе даже 61 %, откакто в последните няколко години рядко е било под 70 на 100.
Идните месеци ще покажат дали не става дума само за конюнктурно повишение на доверието. Наличието на ярка съпротива активизира и "лагера " на последователите на ръководещите, показват социолозите.
Доверието в държавното управление е 32 на 100, недоверието е 59 %. Месец по-рано доверието бе по-високо. И тук обичайна за всяка власт позитивна наклонност към изборите е изместена от нов стадий, в който всеобщото мнение към този момент няма да прави оценка просто обстоятелството, че се е съставило държавно управление, а ще прави оценка по какъв начин то се оправя, означават от "Галъп ".
Икономическите усещания на българите като цяло остават по-скоро отрицателни, само че се движат в позитивна посока - евентуално поради справедливи стопански процеси, само че и поради чувството за политическа предвидимост. По-спокойният летен сезон също оказва въздействие. Индексът на упованията за материалното състояние на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а всеобщите упования за безработица - в най-ниска точка. Опасенията за скок на цените на главните артикули са разсеяни, сочат данните.
В същото време възходящата наклонност на доверие във властта стопира - откакто няколко месеца имаше позитивна инерция в известността на държавното управление и Народното събрание, установяват социолозите. Парламентът въпреки всичко остава със относително по-високи равнища на доверие на фона на предходни години, въпреки по традиция недоверието да доминира уверено. Явно обичайният заем на доверие за началото на всеки нов мандат към този момент отстъпва място на рутинната по-отрицателна картина на настройките, а и свадите от последните седмици оказват своето въздействие, разясняват социолозите.
Индексът на упованията за материалното състояние в последните години е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0.21). Дъното на този показател за последните години пък е в края на първия мандат на Борисов (-0.87). Амплитудите по това време се дължат на по-голямата политическа динамичност и по-ярките проблеми в оня интервал. Нестабилността след рухването на кабинета "Орешарски " води и до по-ниски стойности на показателя, само че с началото на втория мандат "Борисов " идва и последователно възобновяване, с цел да се стигне до днешната стойност от -0.12.
През лятото чувството на 62 на 100 от българите е, че цените ще нарастват в идващите 2-3 месеца. 23 % считат, че ще останат същите, а 2 на 100 - че ще понижават. Само преди три месеца обаче 78 % чакаха растеж в цените, а единствено 13 на 100 смятаха, че те ще се запазят на същите равнища, напомнят от "Галъп ".
Сега отрицателните упования за стопанската система на страната остават чувствителни, само че като цяло негативизмът спада в последните години - от 47 % преди две години до 28 на 100 в този момент чакат утежняване на общото икономическо състояние на страната. 39 на 100 чакат ситуацията да остане същото, а 15 % - да се усъвършенства. Сега сме в една от етапите на най-нисък скептицизъм за стопанската система в последното десетилетие.
Спадат и упованията за безработица. През юли 41 на 100 чакат тя да остане същата, 26 % - да пораства, а 11 на 100 - да понижава. Тези 26 на 100 са най-ниската стойност на упования за безработица в последните няколко години. През 2010 година този дял беше 77 %, през 2011 година - 58 на 100, през 2015 година - 43 на 100, напомнят социолозите.
В съпоставяне с предходните месеци, където ясно личеше околоизборната позитивна инерция, в този момент стойностите на доверие във властта влизат в обикновено, т.е. по-негативно русло, означават от "Галъп ". Вероятно, множеството кавги, споходили ръководещите през миналите месеци, способстват за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за Народното събрание остават в малко по-високи стойности спрямо предходните години.
Доверието в Народното събрание към юли е 24 на 100, откакто месец по-рано бе достигнало до 28 %. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 година Недоверието също е в по-ниски от нормалните стойности - в този месец е 67 на 100, а в предходния бе даже 61 %, откакто в последните няколко години рядко е било под 70 на 100.
Идните месеци ще покажат дали не става дума само за конюнктурно повишение на доверието. Наличието на ярка съпротива активизира и "лагера " на последователите на ръководещите, показват социолозите.
Доверието в държавното управление е 32 на 100, недоверието е 59 %. Месец по-рано доверието бе по-високо. И тук обичайна за всяка власт позитивна наклонност към изборите е изместена от нов стадий, в който всеобщото мнение към този момент няма да прави оценка просто обстоятелството, че се е съставило държавно управление, а ще прави оценка по какъв начин то се оправя, означават от "Галъп ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ