Предизборна дрямка в "града хотел" - Перник
Перник. Четвъртък, 16 май. Градът, който се разраства поради въгледобивните мини, през днешния ден е прочут като " най-големият хотел в България ", тъй като огромна част от жителите му работят в намиращата се на трийсетина километра София. Днес мини съвсем няма там, няма и въглища. Най-големият шеф са фабрики и цехове, останали от гигантския металургичен комбинат " Стомана ".
Десет дни преди европейските избори в центъра на града няма нито един избирателен билборд, афиш или даже съобщение за срещите, които претенденти за евродепутати вършат. Такава среща ще имат и вечерта на 16 май искащите да съставляват България в Брюксел от ГЕРБ. Нито един човек от десетината поданици на Перник, с които разговаряхме не беше решил дали въобще ще гласоподава.
© Георги Кожухаров
Крепост Кракра
Един от локалните исторически герои е Кракра челник, държател на Перник и още 35 замъци в региона на горна Струма, който до началото на XI век оказва дълга и сполучлива опозиция на византийските завоеватели. Днес крепостта " Кракра " е реставрирана и е съществена забележителност в града. Това е направено през 2013 година с към 5 млн. лева, от които множеството от европейските фондове. Посетителите в работни дни на крепостта, която с изключение на славното минало би трябвало да въплъщава и изгодите от участието в Европейски Съюз, са малко, макар хубавата паркова среда там. Вероятно една от аргументите е, че общината желае 4 лева за вход за възрастни и 2 лева от учениците. Според уредничката в работни дни посетителите са десетина на ден. През уикенда са доста повече. Основната част от впечатляващата архитектура е оставена на равнище каменен дувар малко над земята. С панели от полимерен бетон върху железна структура са построени част от крепостните стени. Това провокира публично отвращение от " бутафорията ", утвърдена от Министерството на културата преди години. Според други това е по-поносимият вид за експонация на историческа архитектура, в сравнение с изцяло създаване със модерни материали. В крепостта са разхвърляни и няколко " обсадни машини ", като катапулти и тарани. Заварките по тарана не оказват помощ на човек да се отърси от чувството за бутафорията, а катапултите към този момент са в разпад.
© Георги Кожухаров
Поставен преди няколко години модел на катапулт в цитадела Кракра/
Директорът на Регионалния исторически музей Венцислава Крумова може да приказва дълго и увлекателно за това по какъв начин е основан Перник от и поради мините, което си проличава и от локалната топонимия - Минното учебно заведение, Минната болница, Минната черква и така нататък В Османските регистри от 17 век Перник не съществува като обитаемо място, само че са разказани селата, които в този момент са в границите на града – Бела вода, Мошино и Църква. Добивът на въглища, чиито пластове са покрай повърхността стартира след Освобождението. През 1981 година е признат закон с който подземните благосъстояния са оповестени за държавна благосъстоятелност. Добивът стартира под управлението на инженери от Австроунгарската империя като чеха Тома Нелиба, за който още се споделя. Държавната компания получава автономност през 1921 година, с която й се дава право да влага част от облагата в минното населено място. С автономията минната компания стартира да влага в обучение, спорт, инфраструктура и " невероятна обществена политика, за каквато единствено можем да си мечтаем ", споделя Крумова. Покрай минната промишленост в Перник се основават и други стопански браншове, като металургия и машиностроене. Въгледобивът продължава през комунистическия режим. Голямата приватизация е приключена по време на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори", а последният закрит рудник за въглища е затворен през 2018 година Така миньорското съсловие, което беше огромна мощ до 90-те в Перник изчезва.
Днес рандеман на въглища съвсем няма. Или най-малко законен. Последните информации за всеобщ незаконен подобен са за непосредствена непосредственост до квартал Рудничар, горната част на който е обитаем с роми.
© Георги Кожухаров
Млад ром и сина му следят езерото, което се е образувало след рандеман на въглища по открит прийом до квартал Рудничар.
" Всичко свърши от дълго време. Махнаха багера. Ей тука беше, дето е езерото ", сочи мястото, където са копали въглища по открит прийом на 100 метра от къщите в Рудничар локален гражданин. На мястото на баира с борова гора зее голяма дупка с образувало се езеро, в което даже плуват диви птици. Той е излязъл с двамата си сина в гората, с цел да събере шишарки за подпалки. Големият му наследник е първокласник. Мъжът работи в " Стомана ". Малкият наесен ще потегля на ясла, тъй като и майката работи. Мъжът не е разчувствуван от европейските избори и европейските вероятности. " За кого да гласоподавам, да си оправи живота някой ", пита риторично той. " Тия къщи за посетители са с пари от мен и от теб, от осигуровките ", прибавя. Според него множеството хора в махалата работят. Тримата потеглят да съберат шишарки и разискват дали да не идат за риба в новото езеро. Големия наследник показва предпочитание да събере подбел за кашлицата. Улиците в квартала са стръмни, тесни и разрушени. На доста места по тях има сметища и купчини с пепел, останала след подбиране на въглища, което демонстрира, че времената на незаконния рандеман може би не са напълно свършили.
© Георги Кожухаров
Остатъци от подбиране на въглища край квартал Рудничар.
Близо до идеалния център, в партера на блок е ситуиран пенсионерски клуб, който естествено се споделя " Миньор ". Стилно облечена дама в пенсионна възраст споделя, че отива на образование за членове на секционни изборни комисии. Според нея не всички в Перник са аполитични и доста ще гласоподават на Европейските избори. Тя не съумява да се изкаже, защото господин нервно я приканва да потеглят с ръкомахания и забележка " ей, единствено чакаш някой да те заприказва ".
© Георги Кожухаров
" Нашият град е рожба на мини Перник " написа на стената на пенсионерски клуб " Миньор ".
Председателят на клуба, показал се като Александров, не желае на разяснява изборите, тъй като това означавало да взима политическа страна, а той съставлява " надпартийна организация ". Членовете на клуба имали доста проблеми, само че не можел да приказва от името на другите. Не мисли, че той и клубът му могат да се възползват от фондовете на Европейски Съюз. " Ние сме поколението...като слънцето – надолу на залез ", споделя Александров сочейки надолу, след което учтиво и нетърпеливо ни изпраща.
© Георги Кожухаров
Крум пред къщата си издигната от Мината, във времената преди " националната власт ".
Крум, който също е пенсионер, седи на скамейка пред къщата си. Едноетажните къщи в близост също са издигнати " от Мината ", във времената преди " националната власт ". Крум още се чуди дали да гласоподава - " като помислиш няма за кого ". " Народили са се доста айдуци. Откраднаха страната ", обобщи изводите си Крум. Според него огромните страни в Европейски Съюз си командват, а в България властта се командва от горе – от Америка и Германия. " Не сме били самостоятелни, няма и да сме, дребна страна сме ", споделя Крум. Като доказателство на тезата си показва, че американците седят във военни бази у нас, а руснаците си отивали след маневри.
След това завалява пороен дъжд и пешеходната улица и централният площад, издигнати с колосален соц обсег опустяват.
© Георги Кожухаров
Танцьорките преди събранието на ГЕРБ.
17:00. Домът на културата на Перник. Народен артист и две танцьорки репетират в дребната зала в която ще имат среща с евродепутати и претенденти от ГЕРБ. Идват камерите на телевизия " Европа " и локалната " Кракра ". Между входа на помпозната постройка и залата е спретнат " шпалир " от табла със фотоси с неприятно качество на санирани здания и детски площадки. Очевидно те би трябвало да внушат на евентуалните гласоподаватели, какъв брой доста Европейски Съюз е направил за Перник. Около 17:30 в постройката идват тези, които се интересуват от политика - кметът на Перник Вяра Церовска, депутатът Красимир Велчев, евродепутатът Андрей Ковачев и регионалният шеф Ирена Соколова. След тях се движат трийсетина младежи. Залата, в която има към 150 места, се напълва.
© Георги Кожухаров
Една от фотосите, които би трябвало да покажат на перничани, какъв брой доста е направил Европейски Съюз за тях.
Събранието се води от домакина Церовска, която споделя, че Европа към този момент е у нас и това се вижда и от автопарка. След осъществяването на две национални песни стартира и предизборната полемика. Андрей Ковачев споделя, че свободата и демокрацията не са даденост и доста елементарно може да се върнем обратно, като заплаха за това са многото популизъм и подправените вести. Ковачев изяснява на присъстващите, че България е тръгнала от доста ниско и имаме доста да наваксваме. " Трябва да подадем ръка на нашите сънародници в чужбина – Северна Македония, Сърбия, Молдова, Албания. Да създадем условия, в случай че желаят да дойдат у нас ", сподели още Ковачев, като той се върна на тематиката с българите в чужбина още няколко пъти. " Имаме независимост на медиите, имаме високо вдигната глава и морала на ГЕРБ ", сподели още Ковачев.
© Георги Кожухаров
Асим Адемов, Андрей Ковачева, Илия Лазаров и Вяра Церовска са станали прави за осъществяването на " Хубаво си моя горо ".
Евродепутатът Асим Адемов си спомни, че е пристигнал в Перник за първи път, с цел да влезе в казармата в Строителни войски, защото младежите мюсюлмани не са допускани до армията след така наречен " Възродителен развой ", с цел да не издават военна загадка. " Сега сме изправени на избори против наследниците на тази партия, която има атентати, хиляди унищожени ориси и няколко банкрута. Може ли да се има вяра на такава партия ", пита Адемов. " Не ", дадоха отговор му няколко гласа от залата.
Илия Лазаров (СДС), който е подложен на 17-то последно място напомни, че колкото пъти Българска социалистическа партия пристигна на власт следва покруса. Той прикани присъстващите да не позволен Румен Гечев (кандидат от Българска социалистическа партия и вицепремиер в държавното управление на Жан Виденов) да стане евродепутат, с цел да вземе европейска пенсия.
Докато трае предизборната среща на ГЕРБ, в културния дом на Перник кипи живот. Младежи се събират да влязат на театрална режисура, чува се подготовката на духов оркестър, а най-бурно се развиват събитията и танците на фамилно тържество в заведението в постройката.
Десет дни преди европейските избори в центъра на града няма нито един избирателен билборд, афиш или даже съобщение за срещите, които претенденти за евродепутати вършат. Такава среща ще имат и вечерта на 16 май искащите да съставляват България в Брюксел от ГЕРБ. Нито един човек от десетината поданици на Перник, с които разговаряхме не беше решил дали въобще ще гласоподава.
© Георги Кожухаров
Крепост Кракра
Един от локалните исторически герои е Кракра челник, държател на Перник и още 35 замъци в региона на горна Струма, който до началото на XI век оказва дълга и сполучлива опозиция на византийските завоеватели. Днес крепостта " Кракра " е реставрирана и е съществена забележителност в града. Това е направено през 2013 година с към 5 млн. лева, от които множеството от европейските фондове. Посетителите в работни дни на крепостта, която с изключение на славното минало би трябвало да въплъщава и изгодите от участието в Европейски Съюз, са малко, макар хубавата паркова среда там. Вероятно една от аргументите е, че общината желае 4 лева за вход за възрастни и 2 лева от учениците. Според уредничката в работни дни посетителите са десетина на ден. През уикенда са доста повече. Основната част от впечатляващата архитектура е оставена на равнище каменен дувар малко над земята. С панели от полимерен бетон върху железна структура са построени част от крепостните стени. Това провокира публично отвращение от " бутафорията ", утвърдена от Министерството на културата преди години. Според други това е по-поносимият вид за експонация на историческа архитектура, в сравнение с изцяло създаване със модерни материали. В крепостта са разхвърляни и няколко " обсадни машини ", като катапулти и тарани. Заварките по тарана не оказват помощ на човек да се отърси от чувството за бутафорията, а катапултите към този момент са в разпад.
© Георги Кожухаров
Поставен преди няколко години модел на катапулт в цитадела Кракра/
Директорът на Регионалния исторически музей Венцислава Крумова може да приказва дълго и увлекателно за това по какъв начин е основан Перник от и поради мините, което си проличава и от локалната топонимия - Минното учебно заведение, Минната болница, Минната черква и така нататък В Османските регистри от 17 век Перник не съществува като обитаемо място, само че са разказани селата, които в този момент са в границите на града – Бела вода, Мошино и Църква. Добивът на въглища, чиито пластове са покрай повърхността стартира след Освобождението. През 1981 година е признат закон с който подземните благосъстояния са оповестени за държавна благосъстоятелност. Добивът стартира под управлението на инженери от Австроунгарската империя като чеха Тома Нелиба, за който още се споделя. Държавната компания получава автономност през 1921 година, с която й се дава право да влага част от облагата в минното населено място. С автономията минната компания стартира да влага в обучение, спорт, инфраструктура и " невероятна обществена политика, за каквато единствено можем да си мечтаем ", споделя Крумова. Покрай минната промишленост в Перник се основават и други стопански браншове, като металургия и машиностроене. Въгледобивът продължава през комунистическия режим. Голямата приватизация е приключена по време на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори", а последният закрит рудник за въглища е затворен през 2018 година Така миньорското съсловие, което беше огромна мощ до 90-те в Перник изчезва.
Днес рандеман на въглища съвсем няма. Или най-малко законен. Последните информации за всеобщ незаконен подобен са за непосредствена непосредственост до квартал Рудничар, горната част на който е обитаем с роми.
© Георги Кожухаров
Млад ром и сина му следят езерото, което се е образувало след рандеман на въглища по открит прийом до квартал Рудничар.
" Всичко свърши от дълго време. Махнаха багера. Ей тука беше, дето е езерото ", сочи мястото, където са копали въглища по открит прийом на 100 метра от къщите в Рудничар локален гражданин. На мястото на баира с борова гора зее голяма дупка с образувало се езеро, в което даже плуват диви птици. Той е излязъл с двамата си сина в гората, с цел да събере шишарки за подпалки. Големият му наследник е първокласник. Мъжът работи в " Стомана ". Малкият наесен ще потегля на ясла, тъй като и майката работи. Мъжът не е разчувствуван от европейските избори и европейските вероятности. " За кого да гласоподавам, да си оправи живота някой ", пита риторично той. " Тия къщи за посетители са с пари от мен и от теб, от осигуровките ", прибавя. Според него множеството хора в махалата работят. Тримата потеглят да съберат шишарки и разискват дали да не идат за риба в новото езеро. Големия наследник показва предпочитание да събере подбел за кашлицата. Улиците в квартала са стръмни, тесни и разрушени. На доста места по тях има сметища и купчини с пепел, останала след подбиране на въглища, което демонстрира, че времената на незаконния рандеман може би не са напълно свършили.
© Георги Кожухаров
Остатъци от подбиране на въглища край квартал Рудничар.
Близо до идеалния център, в партера на блок е ситуиран пенсионерски клуб, който естествено се споделя " Миньор ". Стилно облечена дама в пенсионна възраст споделя, че отива на образование за членове на секционни изборни комисии. Според нея не всички в Перник са аполитични и доста ще гласоподават на Европейските избори. Тя не съумява да се изкаже, защото господин нервно я приканва да потеглят с ръкомахания и забележка " ей, единствено чакаш някой да те заприказва ".
© Георги Кожухаров
" Нашият град е рожба на мини Перник " написа на стената на пенсионерски клуб " Миньор ".
Председателят на клуба, показал се като Александров, не желае на разяснява изборите, тъй като това означавало да взима политическа страна, а той съставлява " надпартийна организация ". Членовете на клуба имали доста проблеми, само че не можел да приказва от името на другите. Не мисли, че той и клубът му могат да се възползват от фондовете на Европейски Съюз. " Ние сме поколението...като слънцето – надолу на залез ", споделя Александров сочейки надолу, след което учтиво и нетърпеливо ни изпраща.
© Георги Кожухаров
Крум пред къщата си издигната от Мината, във времената преди " националната власт ".
Крум, който също е пенсионер, седи на скамейка пред къщата си. Едноетажните къщи в близост също са издигнати " от Мината ", във времената преди " националната власт ". Крум още се чуди дали да гласоподава - " като помислиш няма за кого ". " Народили са се доста айдуци. Откраднаха страната ", обобщи изводите си Крум. Според него огромните страни в Европейски Съюз си командват, а в България властта се командва от горе – от Америка и Германия. " Не сме били самостоятелни, няма и да сме, дребна страна сме ", споделя Крум. Като доказателство на тезата си показва, че американците седят във военни бази у нас, а руснаците си отивали след маневри.
След това завалява пороен дъжд и пешеходната улица и централният площад, издигнати с колосален соц обсег опустяват.
© Георги Кожухаров
Танцьорките преди събранието на ГЕРБ.
17:00. Домът на културата на Перник. Народен артист и две танцьорки репетират в дребната зала в която ще имат среща с евродепутати и претенденти от ГЕРБ. Идват камерите на телевизия " Европа " и локалната " Кракра ". Между входа на помпозната постройка и залата е спретнат " шпалир " от табла със фотоси с неприятно качество на санирани здания и детски площадки. Очевидно те би трябвало да внушат на евентуалните гласоподаватели, какъв брой доста Европейски Съюз е направил за Перник. Около 17:30 в постройката идват тези, които се интересуват от политика - кметът на Перник Вяра Церовска, депутатът Красимир Велчев, евродепутатът Андрей Ковачев и регионалният шеф Ирена Соколова. След тях се движат трийсетина младежи. Залата, в която има към 150 места, се напълва.
© Георги Кожухаров
Една от фотосите, които би трябвало да покажат на перничани, какъв брой доста е направил Европейски Съюз за тях.
Събранието се води от домакина Церовска, която споделя, че Европа към този момент е у нас и това се вижда и от автопарка. След осъществяването на две национални песни стартира и предизборната полемика. Андрей Ковачев споделя, че свободата и демокрацията не са даденост и доста елементарно може да се върнем обратно, като заплаха за това са многото популизъм и подправените вести. Ковачев изяснява на присъстващите, че България е тръгнала от доста ниско и имаме доста да наваксваме. " Трябва да подадем ръка на нашите сънародници в чужбина – Северна Македония, Сърбия, Молдова, Албания. Да създадем условия, в случай че желаят да дойдат у нас ", сподели още Ковачев, като той се върна на тематиката с българите в чужбина още няколко пъти. " Имаме независимост на медиите, имаме високо вдигната глава и морала на ГЕРБ ", сподели още Ковачев.
© Георги Кожухаров
Асим Адемов, Андрей Ковачева, Илия Лазаров и Вяра Церовска са станали прави за осъществяването на " Хубаво си моя горо ".
Евродепутатът Асим Адемов си спомни, че е пристигнал в Перник за първи път, с цел да влезе в казармата в Строителни войски, защото младежите мюсюлмани не са допускани до армията след така наречен " Възродителен развой ", с цел да не издават военна загадка. " Сега сме изправени на избори против наследниците на тази партия, която има атентати, хиляди унищожени ориси и няколко банкрута. Може ли да се има вяра на такава партия ", пита Адемов. " Не ", дадоха отговор му няколко гласа от залата.
Илия Лазаров (СДС), който е подложен на 17-то последно място напомни, че колкото пъти Българска социалистическа партия пристигна на власт следва покруса. Той прикани присъстващите да не позволен Румен Гечев (кандидат от Българска социалистическа партия и вицепремиер в държавното управление на Жан Виденов) да стане евродепутат, с цел да вземе европейска пенсия.
Докато трае предизборната среща на ГЕРБ, в културния дом на Перник кипи живот. Младежи се събират да влязат на театрална режисура, чува се подготовката на духов оркестър, а най-бурно се развиват събитията и танците на фамилно тържество в заведението в постройката.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ