Мина „Петрила“ – от перлата на въгледобива до цяла Planeta
Перлата на румънската промишленост – по този начин наподобява мина „ Петрила “ преди повече от половин век. Открита през 1859 година по времето на Австро-Унгарската империя, тя е най-голямата въглищна мина в Румъния и една от най-дълбоките в Европа (основния ѝ рудник е на дълбочина 940 м).
Тя е част от далечен клъстер от шест миньорски града и близките села в Долината Жиу, която и до през днешния ден заема особено място в историята на въгледобива в Централна и Източна Европа.
Въгледобивът в долината датира отпреди 150 години, само че промишлеността процъфтява по време на комунистическата тирания на Николае Чаушеску, когато над 100 000 румънци се стичат в мините от по-бедните елементи на страната при втората вълна на индустриализация.
И с цел да си представим мащаба на бранша в северната ни съседка – през 1990 година съвсем един милион души са работили в румънския минен бранш и обвързваните с него промишлености.
Мина „ Петрила “ непрестанно усилва производството си до 1983 година Именно през тази година то доближава своя връх от 1.2 милиона тона и в мината работят 4500 души.
През 1997 година, по-малко от десетилетие след изтезанието на Чаушеску и рухването на комунизма, стратегия за преструктуриране, води до затварянето на някои от мините в района със загубата на 90% от работните места и 40% от популацията. Само две мини остават дейни през днешния ден, в които работят едвам 2000 души. Те също са планувани да бъдат затворени.
Кръв за въглища
Условията на труд в мините тогава са несигурни, повредите – чести, а екологичните вреди – огромни. Въглищата в " Петрила " се добиват по доста немеханизиран метод и могат да бъдат сортирани единствено на ръка през светлата част на деня.
През 2008 година мина " Петрила " е разтърсена от две мощни детонации, които бележат 15 ноември като най-мрачния ден в историята на града. В събота, 15 ноември 2008 година, към 15:00 ч., детонация в минна изложба, след прекалено струпване на метан, предизвиква гибелта на осем души. Осем други минни спасители, които са били подземен по това време, са получили съществени изгаряния вследствие на детонацията. Четири часа по-късно друга детонация лишава живота на още петима миньори и спасители от мината. Двете детонации са породени от натрупването на токсични газове в мината.
Аварията трансформира живота на десетки фамилии радикално – 13 миньори, измежду които и техни спасители губят живота си подземен в този ден, ранените са 15. Ехото от детонацията още се носи в град Петрила и всяка година на тази дата общността уважава героите и техните спасители.
Това са трансформира в повратна точка за бъдещето на мината - без решения за безвредното ѝ действие, тя е включена в програмата за преструктуриране. Производството последователно понижава до 2013 година, когато е оповестено затварянето на мината. Последният звук въглища е изваден през октомври 2015 година, а проектът е да бъде напълно разрушена.
През 2018 година на 15 ноември там е открит единственият музей в страната в памет на всички минни спасители в долината Жиу, които губят живота си, до момента в който се пробват да спасят своите сътрудници подземен. Той е построен със лични средства на един от миньорите, работил дълги години в мината, която се срутва на метри от него и той става очевидец на гибелта на сътрудниците си. Сега Каталин Ченуша прекарва повече време в мината, в сравнение с преди, само че гостоприемно приема посетителите ѝ, споделя истории и се грижи за постройките и двора.
Няма въглища като нашите въглища и няма място като Петрила. Нека го запазим и създадем нещо ", споделя Каталин.
Ако инцидентно имате шанса да го срещнете там, то той ще ви посрещне с характерен миньорски привет, ще ви предложения в " офиса си ", където да почерпи с глътка ябълкова ракия и ще показа за годините, прекарани под и над земята - за сложните моменти, само че и за бъдещето, което Каталин през днешния ден посреща с усмивка и неспокойствие, тъй като мина Петрила е неговият свят, неговата Planeta, за която неуморно се грижи.
От мина до цяла Planeta
Всички локални имат вяра, че в долината Жиу има огромен капацитет – по тази причина и там интензивно се развива гражданското общество и това стартира да дава резултати. Още през през 2011 година, откакто научават за ориста на мината, локален художник, екип от архитекти и жители предизвикват серия от планове, предлагащи други възможности на разрушаването ѝ. Роден в Петрила - художникът Йон Барбу е измежду запалянковците, които имат друго виждане за бъдещето на изоставените здания - да ги съживи посредством изкуство и просвета.
Група младежи от Долината, някои от които са работили и учили на други места, вземат решение да се върнат в родните си градове в района, където основават мощно гражданско общество и стават част от самодейността, наречена Planeta Petrila. Екипът убеждава община Петрила да закупи инфраструктурата и тази тяхна битка за опазване на историята е описана в документален филм от 2015 година на Андрей Даскалеску, наименуван „ Planeta Petrila “, след който казусът получава национално внимание. Тогава Барбу и сътрудниците му публично основават своя неправителствена организация, която кръщават на заглавието на документалния филм.
Група младежи от Долината, някои от които са работили и учили на други места, вземат решение да се върнат в родните си градове в района, където основават мощно гражданско общество също стават част от самодейността, наречена Planeta Petrila.
„ Програмата за възобновяване посредством културни начинания “ в мина Петрила започва в края на 2017 година като съгласуван проект за деяние, чиято последна цел е да сътвори нова административна, икономическа и културна инфраструктура на Петрила дружно с ангажирана и отворена локална общественост. Целта на Planeta Petrila е да събере актьори, специалисти, държавни чиновници и необятната аудитория в мултидисциплинарен план, който да премисли цялата мина " Петрила ".
Адина Винцан е създател на неправителствената асоциация Valea Jiului Society, фокусирана върху локалното развиване на долината " Жиу ". Организацията е измежду моторите на спасяването на мина " Петрила ".
Това, което направихме, ние, с доброволци, започнахме да съживяваме и регенерираме малко по малко разнообразни пространства в мина Петрила ", разяснява Адина.
Тя споделя, че за реализацията на плана се събират запаси от разнообразни принадлежности и фондове и съответно планът за Planeta Petrila e съфинансиран от „ Хоризонт 2020 “ – многогодишната стратегия на Европейския съюз за научни проучвания и нововъведения.
Целият този подтик на гражданското общество постепенно трансформира мината в ново пространство, където вече се провеждат културни събития като концерти, изложения и срещи, които поддържат публичния интерес към тематиката Петрила. Планът е в комплекса да бъдат осъществени общо 18 плана, в това число ресторант в кулата на мината, център за роботика, постройка за събития и други В рамките на Planeta Petrila, към този момент са проведени две събития за роботика, националната опера - Клуж-Напока също провежда представления там, десетки изложения, театрални представления и др.
Описаните стъпки акцентират единствено първите стадии от необятен развой на превръщане, който последователно се построява и въздейства върху бъдещето на цялата общественост. Фактът, че мина Петрила се трансформира в нов градски център, съставлява късмет за смяна в общия дискурс, от примирие към оптимизъм и от предразсъдък към обвързаност към общите полезности, които образуват общността на Петрила в залеза на минната промишленост.
Planeta Petrila е огромен план, изпълнен с очаквания, а локалните го движат от сърце, вярвайки, че преустройват остарялата мина с мисъл за бъдещето.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Румъния въглищен район Петрошани мина Петрила Planeta Petrila Каталин Ченуша Петрила европейски фондове Кариерен преход на възможностите
Тя е част от далечен клъстер от шест миньорски града и близките села в Долината Жиу, която и до през днешния ден заема особено място в историята на въгледобива в Централна и Източна Европа.
Въгледобивът в долината датира отпреди 150 години, само че промишлеността процъфтява по време на комунистическата тирания на Николае Чаушеску, когато над 100 000 румънци се стичат в мините от по-бедните елементи на страната при втората вълна на индустриализация.
И с цел да си представим мащаба на бранша в северната ни съседка – през 1990 година съвсем един милион души са работили в румънския минен бранш и обвързваните с него промишлености.
Мина „ Петрила “ непрестанно усилва производството си до 1983 година Именно през тази година то доближава своя връх от 1.2 милиона тона и в мината работят 4500 души.
През 1997 година, по-малко от десетилетие след изтезанието на Чаушеску и рухването на комунизма, стратегия за преструктуриране, води до затварянето на някои от мините в района със загубата на 90% от работните места и 40% от популацията. Само две мини остават дейни през днешния ден, в които работят едвам 2000 души. Те също са планувани да бъдат затворени.
Кръв за въглища
Условията на труд в мините тогава са несигурни, повредите – чести, а екологичните вреди – огромни. Въглищата в " Петрила " се добиват по доста немеханизиран метод и могат да бъдат сортирани единствено на ръка през светлата част на деня.
През 2008 година мина " Петрила " е разтърсена от две мощни детонации, които бележат 15 ноември като най-мрачния ден в историята на града. В събота, 15 ноември 2008 година, към 15:00 ч., детонация в минна изложба, след прекалено струпване на метан, предизвиква гибелта на осем души. Осем други минни спасители, които са били подземен по това време, са получили съществени изгаряния вследствие на детонацията. Четири часа по-късно друга детонация лишава живота на още петима миньори и спасители от мината. Двете детонации са породени от натрупването на токсични газове в мината.
Аварията трансформира живота на десетки фамилии радикално – 13 миньори, измежду които и техни спасители губят живота си подземен в този ден, ранените са 15. Ехото от детонацията още се носи в град Петрила и всяка година на тази дата общността уважава героите и техните спасители.
Това са трансформира в повратна точка за бъдещето на мината - без решения за безвредното ѝ действие, тя е включена в програмата за преструктуриране. Производството последователно понижава до 2013 година, когато е оповестено затварянето на мината. Последният звук въглища е изваден през октомври 2015 година, а проектът е да бъде напълно разрушена.
През 2018 година на 15 ноември там е открит единственият музей в страната в памет на всички минни спасители в долината Жиу, които губят живота си, до момента в който се пробват да спасят своите сътрудници подземен. Той е построен със лични средства на един от миньорите, работил дълги години в мината, която се срутва на метри от него и той става очевидец на гибелта на сътрудниците си. Сега Каталин Ченуша прекарва повече време в мината, в сравнение с преди, само че гостоприемно приема посетителите ѝ, споделя истории и се грижи за постройките и двора.
Няма въглища като нашите въглища и няма място като Петрила. Нека го запазим и създадем нещо ", споделя Каталин.
Ако инцидентно имате шанса да го срещнете там, то той ще ви посрещне с характерен миньорски привет, ще ви предложения в " офиса си ", където да почерпи с глътка ябълкова ракия и ще показа за годините, прекарани под и над земята - за сложните моменти, само че и за бъдещето, което Каталин през днешния ден посреща с усмивка и неспокойствие, тъй като мина Петрила е неговият свят, неговата Planeta, за която неуморно се грижи.
От мина до цяла Planeta
Всички локални имат вяра, че в долината Жиу има огромен капацитет – по тази причина и там интензивно се развива гражданското общество и това стартира да дава резултати. Още през през 2011 година, откакто научават за ориста на мината, локален художник, екип от архитекти и жители предизвикват серия от планове, предлагащи други възможности на разрушаването ѝ. Роден в Петрила - художникът Йон Барбу е измежду запалянковците, които имат друго виждане за бъдещето на изоставените здания - да ги съживи посредством изкуство и просвета.
Група младежи от Долината, някои от които са работили и учили на други места, вземат решение да се върнат в родните си градове в района, където основават мощно гражданско общество и стават част от самодейността, наречена Planeta Petrila. Екипът убеждава община Петрила да закупи инфраструктурата и тази тяхна битка за опазване на историята е описана в документален филм от 2015 година на Андрей Даскалеску, наименуван „ Planeta Petrila “, след който казусът получава национално внимание. Тогава Барбу и сътрудниците му публично основават своя неправителствена организация, която кръщават на заглавието на документалния филм.
Група младежи от Долината, някои от които са работили и учили на други места, вземат решение да се върнат в родните си градове в района, където основават мощно гражданско общество също стават част от самодейността, наречена Planeta Petrila.
„ Програмата за възобновяване посредством културни начинания “ в мина Петрила започва в края на 2017 година като съгласуван проект за деяние, чиято последна цел е да сътвори нова административна, икономическа и културна инфраструктура на Петрила дружно с ангажирана и отворена локална общественост. Целта на Planeta Petrila е да събере актьори, специалисти, държавни чиновници и необятната аудитория в мултидисциплинарен план, който да премисли цялата мина " Петрила ".
Адина Винцан е създател на неправителствената асоциация Valea Jiului Society, фокусирана върху локалното развиване на долината " Жиу ". Организацията е измежду моторите на спасяването на мина " Петрила ".
Това, което направихме, ние, с доброволци, започнахме да съживяваме и регенерираме малко по малко разнообразни пространства в мина Петрила ", разяснява Адина.
Тя споделя, че за реализацията на плана се събират запаси от разнообразни принадлежности и фондове и съответно планът за Planeta Petrila e съфинансиран от „ Хоризонт 2020 “ – многогодишната стратегия на Европейския съюз за научни проучвания и нововъведения.
Целият този подтик на гражданското общество постепенно трансформира мината в ново пространство, където вече се провеждат културни събития като концерти, изложения и срещи, които поддържат публичния интерес към тематиката Петрила. Планът е в комплекса да бъдат осъществени общо 18 плана, в това число ресторант в кулата на мината, център за роботика, постройка за събития и други В рамките на Planeta Petrila, към този момент са проведени две събития за роботика, националната опера - Клуж-Напока също провежда представления там, десетки изложения, театрални представления и др.
Описаните стъпки акцентират единствено първите стадии от необятен развой на превръщане, който последователно се построява и въздейства върху бъдещето на цялата общественост. Фактът, че мина Петрила се трансформира в нов градски център, съставлява късмет за смяна в общия дискурс, от примирие към оптимизъм и от предразсъдък към обвързаност към общите полезности, които образуват общността на Петрила в залеза на минната промишленост.
Planeta Petrila е огромен план, изпълнен с очаквания, а локалните го движат от сърце, вярвайки, че преустройват остарялата мина с мисъл за бъдещето.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и отзиви обаче принадлежат напълно на техния(ите) автор(и) и не отразяват безусловно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Румъния въглищен район Петрошани мина Петрила Planeta Petrila Каталин Ченуша Петрила европейски фондове Кариерен преход на възможностите
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ