Пенсиите в България и в Европа: Защо има огромни разлики и как живеят възрастните хора
Пенсионната система е един от най-чувствителните детайли на всяка страна. Тя отразява освен икономическото развиване, само че и обществените цели на обществото.
В България тематиката за пенсиите е изключително мъчителна. Mнозина възрастни хора мъчно свързват двата края, до момента в който хората от същата стара група в Западна Европа постоянно водят относително по-достоен и спокоен живот. Какви са аргументите за тези фрапантни разлики и по какъв начин това въздейства върху всекидневието на пенсионерите?
По данни на Гугъл Trends за последните три месеца у нас, търсенията на тематика „ пенсии “ бележат максимален интерес към 1 юли, когато всички пенсии, отпуснати до края на 2024 година, се осъвремениха съгласно швейцарското предписание – с 8,6%.
Данните сочат, че жителите на Търговище са търсили най-вече информация по тематиката. След това се подреждат Разград, Стара Загора, Кюстендил и Ямбол.
В международен мащаб пък, съгласно Гугъл Trends , максимален интерес за същия интервал от време е имало в Беларус, Русия, България, Казахстан и Молдова.
Размер на пенсиите – България против Европа
Средната пенсия в България през последните години варира към 700–800 лв. (350–400 евро), като минималната доближава малко над 600 лв. (630,50 лв). В същото време междинните пенсии в множеството страни от Западна и Северна Европа са в пъти по-високи, да вземем за пример над 1500 евро в Германия, 1600 евро във Франция и даже над 2000 евро в скандинавските страни.
Разликата обаче не се дължи единствено на „ щедростта “ на страната, а на редица фактори:
• Икономическо развиване - България остава една от най-бедните страни в Европейски Съюз, с ниска продуктивност и междинни приходи.
• Осигурителна просвета - в много западни страни хората заплащат по-високи обществени вноски и имат дълготраен трудов стаж, до момента в който у нас постоянно се е работило без цялостни осигуровки.
• Модел на пенсионната система - България разчита най-вече на разходопокривния модел („ днешните работещи устоят днешните пенсионери “), до момента в който в други страни има мощно развити финансови и частни пенсионни фондове.
Животът на пенсионерите – битка за оцеляване или почтени старини
За доста български пенсионери месечният приход стига главно за храна, сметки и медикаменти. Често възрастните хора са подвластни от помощта на фамилията си, а за отмора, културни събития или пътувания съвсем не може да става дума.
В същото време пенсионерите в редица европейски страни имат опция да пътуват, да вземат участие интензивно в публичния живот, да спортуват или да се занимават с занимания. Те разполагат с по-качествено опазване на здравето и обществени услуги, които улесняват живота им.
Социални и демографски последствия
Ниските пенсии у нас имат отражение освен върху обособения човек, само че и върху обществото:
Бедност и обществена изолираност – България е измежду страните с най-голям дял пенсионери под прага на бедността в Европейски Съюз.Емиграция на младите – недоверието към пенсионната система кара мнозина младежи да работят и да се обезпечават в чужбина.Демографски напън – застаряващото население и дребният брой работещи вършат системата все по-нестабилна.
Какво може да се промени?
Експертите показват няколко вероятни стъпки:
• Реформи и по-добър надзор върху осигурителната система: ограничение на сивата стопанска система и повишение на събираемостта на вноските.
• Насърчаване на спомагателното пенсионно обезпечаване: развитие на втори и трети дирек (частни и доброволни фондове).
• Икономически напредък: по-високите приходи и продуктивност в последна сметка значат и по-високи пенсии.
• Социални политики: целева поддръжка за най-уязвимите групи пенсионери (например самотно живеещи, хора с тежки заболявания).
Разликата сред живота на пенсионерите в България и в Западна Европа е голяма и отразява неравномерното развиване на стопанските системи, обществените модели и публичните полезности. Докато за мнозина българи старините са време на ограничения и неустановеност, за огромна част от европейците този интервал е опция за успокоение и деен живот.
Истинският въпрос е дали България ще успее да построи устойчива система, която да подсигурява не просто оцеляване, а почтено битие за хората, дали най-хубавите си години в труд и грижа за обществото.
В България тематиката за пенсиите е изключително мъчителна. Mнозина възрастни хора мъчно свързват двата края, до момента в който хората от същата стара група в Западна Европа постоянно водят относително по-достоен и спокоен живот. Какви са аргументите за тези фрапантни разлики и по какъв начин това въздейства върху всекидневието на пенсионерите?
По данни на Гугъл Trends за последните три месеца у нас, търсенията на тематика „ пенсии “ бележат максимален интерес към 1 юли, когато всички пенсии, отпуснати до края на 2024 година, се осъвремениха съгласно швейцарското предписание – с 8,6%.
Данните сочат, че жителите на Търговище са търсили най-вече информация по тематиката. След това се подреждат Разград, Стара Загора, Кюстендил и Ямбол.
В международен мащаб пък, съгласно Гугъл Trends , максимален интерес за същия интервал от време е имало в Беларус, Русия, България, Казахстан и Молдова.
Размер на пенсиите – България против Европа
Средната пенсия в България през последните години варира към 700–800 лв. (350–400 евро), като минималната доближава малко над 600 лв. (630,50 лв). В същото време междинните пенсии в множеството страни от Западна и Северна Европа са в пъти по-високи, да вземем за пример над 1500 евро в Германия, 1600 евро във Франция и даже над 2000 евро в скандинавските страни.
Разликата обаче не се дължи единствено на „ щедростта “ на страната, а на редица фактори:
• Икономическо развиване - България остава една от най-бедните страни в Европейски Съюз, с ниска продуктивност и междинни приходи.
• Осигурителна просвета - в много западни страни хората заплащат по-високи обществени вноски и имат дълготраен трудов стаж, до момента в който у нас постоянно се е работило без цялостни осигуровки.
• Модел на пенсионната система - България разчита най-вече на разходопокривния модел („ днешните работещи устоят днешните пенсионери “), до момента в който в други страни има мощно развити финансови и частни пенсионни фондове.
Животът на пенсионерите – битка за оцеляване или почтени старини
За доста български пенсионери месечният приход стига главно за храна, сметки и медикаменти. Често възрастните хора са подвластни от помощта на фамилията си, а за отмора, културни събития или пътувания съвсем не може да става дума.
В същото време пенсионерите в редица европейски страни имат опция да пътуват, да вземат участие интензивно в публичния живот, да спортуват или да се занимават с занимания. Те разполагат с по-качествено опазване на здравето и обществени услуги, които улесняват живота им.
Социални и демографски последствия
Ниските пенсии у нас имат отражение освен върху обособения човек, само че и върху обществото:
Бедност и обществена изолираност – България е измежду страните с най-голям дял пенсионери под прага на бедността в Европейски Съюз.Емиграция на младите – недоверието към пенсионната система кара мнозина младежи да работят и да се обезпечават в чужбина.Демографски напън – застаряващото население и дребният брой работещи вършат системата все по-нестабилна.
Какво може да се промени?
Експертите показват няколко вероятни стъпки:
• Реформи и по-добър надзор върху осигурителната система: ограничение на сивата стопанска система и повишение на събираемостта на вноските.
• Насърчаване на спомагателното пенсионно обезпечаване: развитие на втори и трети дирек (частни и доброволни фондове).
• Икономически напредък: по-високите приходи и продуктивност в последна сметка значат и по-високи пенсии.
• Социални политики: целева поддръжка за най-уязвимите групи пенсионери (например самотно живеещи, хора с тежки заболявания).
Разликата сред живота на пенсионерите в България и в Западна Европа е голяма и отразява неравномерното развиване на стопанските системи, обществените модели и публичните полезности. Докато за мнозина българи старините са време на ограничения и неустановеност, за огромна част от европейците този интервал е опция за успокоение и деен живот.
Истинският въпрос е дали България ще успее да построи устойчива система, която да подсигурява не просто оцеляване, а почтено битие за хората, дали най-хубавите си години в труд и грижа за обществото.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ