Пеле, който продължава да се лекува в болница Алберт Айнщайн

Пеле, който продължава да се лекува в болница „ Алберт Айнщайн в Сао Пауло, разяснява в отворено писмо до футболната общност отпадането на Бразилия от Световното състезание в Катар. Селесао преклони глава пред бронзовите медалисти Хърватия на четвъртфиналите след осъществяване на дузпи.

Краля на футбола показа, че знае какъв брой е разочароваща загубата, само че погледна оптимистично на нещата. Според него шестата международна купа на Бразилия просто е отсрочена отсега нататък във времето.

Ето какво написа Пеле:

Животът е една опция. Какво ще вършим с него зависи от самите нас. Разбираме го и вярно, и неверно. Победата ни възнаграждава с празненство. След проваляне се учим. Животът постоянно е великодушен и предлага нови начала. С всеки минал ден започваме нов път. И в този цикъл ние храним фантазии, които в никакъв случай не умират, без значение от спънките по време на пътуването.

Това важи за всички, само че когато желаете да бъдете футболист, опциите са доста по-малко, а фантазиите доста по-далечни. Препъванията не са по-болезнени в сравнение с някого другиго. Те обаче се съдят от доста повече хора, не мислите ли? И почтено казано, успехите се честват доста повече.

Въпреки болката, която изпитваме с отпадането ни от Световното състезание, апелирам бразилците да си спомнят какво ни докара до първите пет звезди на гърдите ни. Любовта е движещата мощ.

Не знам какво ни прави толкоз луди по футбола. Ако това е любовта и същинското другарства към спорта, към копнежа за гол или пък просто към забравянето на всички проблеми, пред които сме изправени, даже и единствено за 90 минути. Може би любовта към битката с бедността, глада и опиатите, които футболът приема в толкоз доста общности, които съставляват такава голяма страна. Има доста добродетели на най-красивия спорт. Още повече тук, в Бразилия.

Няма значение повода. Важното е, че ни сплотява и то във време, когато имахме толкоз огромна потребност от единение. И фантазията ми е това възприятие сред нас и страната ни да не е просто мимолетно. Тази цел може да наподобява невъзможна. Въпреки това, когато бях момче, имах друга фантазия, която също изглеждаше такава: да печеля Световната купа за татко ми.

Говорейки за фантазии, не си мислете, че фантазиите на нашите спортисти са свършили. Знам, че те към момента мечтаят за шестата звезда, тъкмо както аз мечтаех за нея, когато бях момче. Нашето завладяване беше единствено отсрочено.

На моите другари спортисти и техническата комисия на националния тим оставям своето удивление, взаимност и обич. На всички бразилци поисквам любовта, която ни сплотява в спорта, да надмине цялостен живот. Мечтата принадлежи на всички ни. Любов, обич и обич “.