Четири димящи балкански аса
Пекин мечтае да завладее Европейския пазар, а Вашингтон да стопира съветското въздействие в района и по тази причина сме забавни
„ Четирите аса “ е обичаният трик на магьосниците. Сетих се за него, до момента в който следих трима министър председатели и един президент в Евксиноград. Едва ли има смисъл да размишляваме за какво на Балканската среща на върха Сърбия беше показана от президента Александър Вучич, а не от неотдавна определената премиерка Ана Бърнабич. Тук районният синдром за мъжкото его и унизеността на дамата нямат нищо общо, въпреки че щеше да бъде занимателно да се следи реакцията на другите мъжкари, отпред с нашия министър председател.
Сърбия не е президентска Република, само че Вучич си е присвоил цялата власт и е гладен за още и още пълномощия и популярност. Въпреки че слезе две стъпала по-надолу, с цел да се изравни по растеж с Борисов и да му разреши наложителната мечешка прегръдка, той гледаше отвисоко (помним коментара му от март месец, когато сподели, че България се е уплашила от напредъка на Сърбия – тогава смяташе, че концесията на летището в София е прекъсната поради тази на летището в Белград, б.а.). И получи поддръжка от балканските си сътрудници за участие в Европейски Съюз. Но не пропусна да упрекна Европейската комисия в двойни стандарти във връзка с страната му и на Испания. Темата за сепаратизма е ахилесовата пета на разпадналата се Югославия и Сърбия като приемник на тази мини балканска империя и кървавите части месо, откъснати от снагата й към момента се нуждаят от болкоуспокояващи при всеки полъх на историята.
„ Защо извършеният в испанската североизточна автономност референдум бе разгласен от Европейската комисия за противозаконен, а когато през 2008 година Косово едностранно се отдели от нашата страна, това бе посрещнато с фанфари от съвсем всички членки на Европейски Съюз? Това е блестящо доказателство, че в Брюксел мерят с двоен критерий. И от време на време сърбите се питаме за какво трябваше да ставаме жертва на двойния стандарт. Ние ще се борим за своята страна “, отсече Александър Вучич. Интересното е, че това се случи в деня, в който Москва достави с чудовищния „ Руслан “ пакетирани два изцяло осъвременени изтребителя Миг-29 на Белград. Това е част от подаръка на Кремъл от втора употреба, само че изцяло безвъзмездни самолети за стратегическия си балкански сътрудник. Някой разумно попита дали Сърбия не играе подмолно с Русия, въпреки отговорът да е явен.
От Комисията не пропуснаха да захапят Вучич по тематиката Косово и припомниха историческата виновност на Белград и нападателната политика на Слободан Милошевич по време на войните в Югославия.
„ В случая на Косово имаше потвърдени случаи на нарушавания на интернационалните правни правила и в Организация на обединените нации бяха признати ред резолюции, призоваващи Белград да приключи насилието над албанците в региона. Властите в Испания в никакъв случай не са нарушавали правата на популацията в Каталуния “, се споделяше в формалната позиция на Брюксел.
Леден вятър повя и от страна на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер, който все по-дебело акцентира, че не е последовател на бързото присъединение на Западните Балкани към Общността. Но пък Сърбия, която е на кръстопът – безусловно и преносно, в случай че не тръгне към Брюксел, ще би трябвало да търси различен настойник. А европейското бъдеще на Сърбия е в интерес на Балканите, тъй като в случай че се върнем към тематиката за магьосниците и „ четирите аса “, би трябвало да прибавим, че на Балканите всяка страна се усеща „ Ас “, а в когато бъдат раздадени на една маса, към асото би трябвало постоянно да се прибавя и определението „ димящо “.
Напук на ръката, която го храни, министър председателят Алексис Ципрас отвърна, че Сърбия заслужава да върви с бързи стъпки към Европейски Съюз. През последната година Гърция е изключително общителна към своите съседки. Спиралата от дву и тристранни срещи няма край. Ако си спомним какъв брой отрицателни бяха първите реакции на балканските водачи за избирането на Алексис Ципрас, можем да разберем сизифовските старания на гръцкото държавно управление да понижи този негативизъм посредством дипломация. И въпреки че тя изисква протокол и дрескод, и този път неприятното момче Ципрас се яви без вратовръзка и показва, че обича да му е необятно към врата.
Премиерът на Гърция повдигна въпроса за обединяването на разделения остров Кипър. Дали ще употребява този наболял районен проблем за договорка с Брюксел или Вашингтон, следва да разберем. Може би за срещата с американския президент Доналд Тръмп на 17-и октомври Ципрас ще се прежали да постави вратовръзка, а за какво не тази, която му подари Реджеп Таип Ердоган.
Но да не се отклоняваме от балканската нишка. Като че ли най-важна беше срещата на върха в Евксиноград за румънския министър председател Михай Тудосе. Така наподобява, в случай че четем сред редовете. Той отсрочи разискването на значими инфраструктурни планове в родния парламент и избра да отсъства от Букурещ в ден, в който Върховния касационен съд възобнови делата против водачите на двете ръководещи партии – Ливиу Драгня и Калин Попеску-Търичану, а Конституционния съд задължи началничката на Националната Дирекция за битка с корупцията Лаура Кьовеши да се яви пред анкетна комисия, проверяваща хипотетични злоупотреби по време на президентския избор през 2009 година За избора на Тудосе да бъде у нас, го поздрави даже някогашният министър председател Виктор Понта.
Няма спор, подновяването на взаимните съвещания Румъния-България е добра вест. Крайно време беше Букурещ и София да стартират да работят в тандем. Още повече, че и на двете страни им следва едно много щекотливо председателство на Съвета на Европейски Съюз. А и имат общ интерес от енергийна сигурност и самостоятелност, както и от заедно участие в Шенген. Последното можем да получим и като Коледен подарък, само че следващата година.
Дали до тогава ще се заформи и нова Вишеградска четворка, наречена „ Евксиноградска четворка “? На Вучич му се желае, само че министър председателят Борисов ни забрани да си мислим по този начин. Може би тъй като Брюксел не се впечатлява от вишеградския сексапил и по-точно не утвърждава съпротивата против притока на бежанци и повишаването на национализма и популизма. А може би тъй като балканският синдром не допуска огромни упоритости за дребните играчи.
Гръцките сътрудници лансираха различен сюжет – за нов път на коприната на Балканите. Не е загадка, че Съединени американски щати и Китай имат интерес от съдействие с България, Румъния, Гърция и Сърбия. Пекин мечтае да завладее Европейския пазар, а Вашингтон да стопира съветското въздействие в района. Вероятно и Турция би имала роля в този „ калейдоскоп “. Интересното следва.
* Авторката е телевизионна водеща в „ България ON AIR ” и специалистка по Румъния.
„ Четирите аса “ е обичаният трик на магьосниците. Сетих се за него, до момента в който следих трима министър председатели и един президент в Евксиноград. Едва ли има смисъл да размишляваме за какво на Балканската среща на върха Сърбия беше показана от президента Александър Вучич, а не от неотдавна определената премиерка Ана Бърнабич. Тук районният синдром за мъжкото его и унизеността на дамата нямат нищо общо, въпреки че щеше да бъде занимателно да се следи реакцията на другите мъжкари, отпред с нашия министър председател.
Сърбия не е президентска Република, само че Вучич си е присвоил цялата власт и е гладен за още и още пълномощия и популярност. Въпреки че слезе две стъпала по-надолу, с цел да се изравни по растеж с Борисов и да му разреши наложителната мечешка прегръдка, той гледаше отвисоко (помним коментара му от март месец, когато сподели, че България се е уплашила от напредъка на Сърбия – тогава смяташе, че концесията на летището в София е прекъсната поради тази на летището в Белград, б.а.). И получи поддръжка от балканските си сътрудници за участие в Европейски Съюз. Но не пропусна да упрекна Европейската комисия в двойни стандарти във връзка с страната му и на Испания. Темата за сепаратизма е ахилесовата пета на разпадналата се Югославия и Сърбия като приемник на тази мини балканска империя и кървавите части месо, откъснати от снагата й към момента се нуждаят от болкоуспокояващи при всеки полъх на историята.
„ Защо извършеният в испанската североизточна автономност референдум бе разгласен от Европейската комисия за противозаконен, а когато през 2008 година Косово едностранно се отдели от нашата страна, това бе посрещнато с фанфари от съвсем всички членки на Европейски Съюз? Това е блестящо доказателство, че в Брюксел мерят с двоен критерий. И от време на време сърбите се питаме за какво трябваше да ставаме жертва на двойния стандарт. Ние ще се борим за своята страна “, отсече Александър Вучич. Интересното е, че това се случи в деня, в който Москва достави с чудовищния „ Руслан “ пакетирани два изцяло осъвременени изтребителя Миг-29 на Белград. Това е част от подаръка на Кремъл от втора употреба, само че изцяло безвъзмездни самолети за стратегическия си балкански сътрудник. Някой разумно попита дали Сърбия не играе подмолно с Русия, въпреки отговорът да е явен.
От Комисията не пропуснаха да захапят Вучич по тематиката Косово и припомниха историческата виновност на Белград и нападателната политика на Слободан Милошевич по време на войните в Югославия.
„ В случая на Косово имаше потвърдени случаи на нарушавания на интернационалните правни правила и в Организация на обединените нации бяха признати ред резолюции, призоваващи Белград да приключи насилието над албанците в региона. Властите в Испания в никакъв случай не са нарушавали правата на популацията в Каталуния “, се споделяше в формалната позиция на Брюксел.
Леден вятър повя и от страна на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер, който все по-дебело акцентира, че не е последовател на бързото присъединение на Западните Балкани към Общността. Но пък Сърбия, която е на кръстопът – безусловно и преносно, в случай че не тръгне към Брюксел, ще би трябвало да търси различен настойник. А европейското бъдеще на Сърбия е в интерес на Балканите, тъй като в случай че се върнем към тематиката за магьосниците и „ четирите аса “, би трябвало да прибавим, че на Балканите всяка страна се усеща „ Ас “, а в когато бъдат раздадени на една маса, към асото би трябвало постоянно да се прибавя и определението „ димящо “.
Напук на ръката, която го храни, министър председателят Алексис Ципрас отвърна, че Сърбия заслужава да върви с бързи стъпки към Европейски Съюз. През последната година Гърция е изключително общителна към своите съседки. Спиралата от дву и тристранни срещи няма край. Ако си спомним какъв брой отрицателни бяха първите реакции на балканските водачи за избирането на Алексис Ципрас, можем да разберем сизифовските старания на гръцкото държавно управление да понижи този негативизъм посредством дипломация. И въпреки че тя изисква протокол и дрескод, и този път неприятното момче Ципрас се яви без вратовръзка и показва, че обича да му е необятно към врата.
Премиерът на Гърция повдигна въпроса за обединяването на разделения остров Кипър. Дали ще употребява този наболял районен проблем за договорка с Брюксел или Вашингтон, следва да разберем. Може би за срещата с американския президент Доналд Тръмп на 17-и октомври Ципрас ще се прежали да постави вратовръзка, а за какво не тази, която му подари Реджеп Таип Ердоган.
Но да не се отклоняваме от балканската нишка. Като че ли най-важна беше срещата на върха в Евксиноград за румънския министър председател Михай Тудосе. Така наподобява, в случай че четем сред редовете. Той отсрочи разискването на значими инфраструктурни планове в родния парламент и избра да отсъства от Букурещ в ден, в който Върховния касационен съд възобнови делата против водачите на двете ръководещи партии – Ливиу Драгня и Калин Попеску-Търичану, а Конституционния съд задължи началничката на Националната Дирекция за битка с корупцията Лаура Кьовеши да се яви пред анкетна комисия, проверяваща хипотетични злоупотреби по време на президентския избор през 2009 година За избора на Тудосе да бъде у нас, го поздрави даже някогашният министър председател Виктор Понта.
Няма спор, подновяването на взаимните съвещания Румъния-България е добра вест. Крайно време беше Букурещ и София да стартират да работят в тандем. Още повече, че и на двете страни им следва едно много щекотливо председателство на Съвета на Европейски Съюз. А и имат общ интерес от енергийна сигурност и самостоятелност, както и от заедно участие в Шенген. Последното можем да получим и като Коледен подарък, само че следващата година.
Дали до тогава ще се заформи и нова Вишеградска четворка, наречена „ Евксиноградска четворка “? На Вучич му се желае, само че министър председателят Борисов ни забрани да си мислим по този начин. Може би тъй като Брюксел не се впечатлява от вишеградския сексапил и по-точно не утвърждава съпротивата против притока на бежанци и повишаването на национализма и популизма. А може би тъй като балканският синдром не допуска огромни упоритости за дребните играчи.
Гръцките сътрудници лансираха различен сюжет – за нов път на коприната на Балканите. Не е загадка, че Съединени американски щати и Китай имат интерес от съдействие с България, Румъния, Гърция и Сърбия. Пекин мечтае да завладее Европейския пазар, а Вашингтон да стопира съветското въздействие в района. Вероятно и Турция би имала роля в този „ калейдоскоп “. Интересното следва.
* Авторката е телевизионна водеща в „ България ON AIR ” и специалистка по Румъния.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ