Доц. д-р Данаил Брезов: Не може да бъде фиксирана енергията и времето
Много е занимателно да видиш по какъв начин някакви хрумвания, които се въртят към нас няколко епохи, внезапно влизат в ултрамодерни технологии. Това сподели математикът, физик и басист на " Wet Pebbles “ доцент доктор Данаил Брезов в предаването " Един неделен ден по шосето “ на Радио " Фокус “.
Занимава се с алгебра и геометрия от ХІХ век. Решава задания, които са в полето на технологиите. " Дори да решиш по по-добър метод остаряла задача, също е плюс, защото ти отваря малки врати да видиш неща, които не са били на повърхността, да намериш по-добро, по-елегантно изложение, в което изпъкват някакви резултати. Това доста постоянно изпъква в Теория на относителността. Когато имаш опростено или усъвършенствано изложение, стартират да се виждат чисто физични неща, които са били скрити в комплицираните уравнения. Виждаш нови неща, които са били недостижими, тъй като е било прекомерно комплицирано, с цел да се разгадае тази скица от човешкия разум. Като се опрости модела, внезапно те изплуват на повърхността “, изясни Данаил Брезов.
Интересува се от математиката, която е обвързвана с описанието на света, в който живеем. " Запалих се около физиката. Тази математика в един миг стига до кръстопът. По едно доста неприятно стичане на събитията основателят на теорията за кватернионите Хамилтън не съумява да наложи своето виждане, тъй като не е съумял да реши един мним проблем, един абсурд, който има доста просто пояснение, само че той не съумява. Оказва се, че няколко години преди него различен човек го взема решение, само че той не е изключително прочут. Хамилтън не е чувал за него и заради това кватернионите отпадат. Години по-късно въз основата на тях се развива геометричната алгебра, която в ХХІ век намира превъзходни приложения. Заформи се една общественост от хиперентусиасти, които ползват този модел в разнообразни области на познанието – в технологии, в това число пишат невронни мрежи с нея, употребяват я за компютърни игри, за физика. В момента тази просвета е в напредък “, изясни физикът.
По думите му самата структура на този математически модел е доста естествена и може елементарно да се изясни даже на деца. " Много е прелестно човек да чете такива неща поради простотата и елегантността, симетриите. Те са заложени в човешкия разум и го гъделичкат по един доста прелестен метод “, добави доцент Брезов.
Големият проблем, който мъчи физиците и математиците, е несъгласуваността сред квантовата механика и Общата доктрина на относителността. " Има много красиви модели, които се пробват да осъществят този мост сред теориите. Може би ще търсим още доста години “, счита физикът.
Данаил Брезов описа и за квантовото тунелиране – свойството на частиците да преодоляват непреодолими трудности. " Теоретично видяно, хората също имат това свойство, тъй като ние също сме квантови обекти – ние сме построени от квантови частици. Квантовите частици имат инцидентно държание. Поради тази несигурност имат свойствата да преодоляват типичен непреодолими трудности. За по-големите обекти тази възможност е на практика нулева. Най-странни неща се случват при транспорт на информация – така наречен квантова телепортация “, изясни физикът.
Теоретично импулсите и координатите на една парченце не могат да бъдат познавани по едно и също време. " Не може да бъде закрепена силата и времето. Винаги има несигурност най-малко в едното. С колкото и прецизни уреди да разполагаш, има една граница, която не може да се мине, и тя е заложена от Константата на Планк “, изясни доцент Брезов.
В квантовата механика уравненията са линейни. Квантовият безпорядък е квазикласически, той минава през доближения. " Но пък там имаме неопределености и вероятности, което прави нещата шантави в квантовия свят. В класическия свят пък имаме безпорядък – дребни отклонения в началните условия, които също са даденост, тъй като ние в никакъв случай нямаме безпределно точни уреди. При безредните нелинейни системи тази неточност избухва бързо. Това са двете неща, които пречат да предвидим нещата – квантовата несигурност и квантовият късмет “, уточни Данаил Брезов.
Занимава се с алгебра и геометрия от ХІХ век. Решава задания, които са в полето на технологиите. " Дори да решиш по по-добър метод остаряла задача, също е плюс, защото ти отваря малки врати да видиш неща, които не са били на повърхността, да намериш по-добро, по-елегантно изложение, в което изпъкват някакви резултати. Това доста постоянно изпъква в Теория на относителността. Когато имаш опростено или усъвършенствано изложение, стартират да се виждат чисто физични неща, които са били скрити в комплицираните уравнения. Виждаш нови неща, които са били недостижими, тъй като е било прекомерно комплицирано, с цел да се разгадае тази скица от човешкия разум. Като се опрости модела, внезапно те изплуват на повърхността “, изясни Данаил Брезов.
Интересува се от математиката, която е обвързвана с описанието на света, в който живеем. " Запалих се около физиката. Тази математика в един миг стига до кръстопът. По едно доста неприятно стичане на събитията основателят на теорията за кватернионите Хамилтън не съумява да наложи своето виждане, тъй като не е съумял да реши един мним проблем, един абсурд, който има доста просто пояснение, само че той не съумява. Оказва се, че няколко години преди него различен човек го взема решение, само че той не е изключително прочут. Хамилтън не е чувал за него и заради това кватернионите отпадат. Години по-късно въз основата на тях се развива геометричната алгебра, която в ХХІ век намира превъзходни приложения. Заформи се една общественост от хиперентусиасти, които ползват този модел в разнообразни области на познанието – в технологии, в това число пишат невронни мрежи с нея, употребяват я за компютърни игри, за физика. В момента тази просвета е в напредък “, изясни физикът.
По думите му самата структура на този математически модел е доста естествена и може елементарно да се изясни даже на деца. " Много е прелестно човек да чете такива неща поради простотата и елегантността, симетриите. Те са заложени в човешкия разум и го гъделичкат по един доста прелестен метод “, добави доцент Брезов.
Големият проблем, който мъчи физиците и математиците, е несъгласуваността сред квантовата механика и Общата доктрина на относителността. " Има много красиви модели, които се пробват да осъществят този мост сред теориите. Може би ще търсим още доста години “, счита физикът.
Данаил Брезов описа и за квантовото тунелиране – свойството на частиците да преодоляват непреодолими трудности. " Теоретично видяно, хората също имат това свойство, тъй като ние също сме квантови обекти – ние сме построени от квантови частици. Квантовите частици имат инцидентно държание. Поради тази несигурност имат свойствата да преодоляват типичен непреодолими трудности. За по-големите обекти тази възможност е на практика нулева. Най-странни неща се случват при транспорт на информация – така наречен квантова телепортация “, изясни физикът.
Теоретично импулсите и координатите на една парченце не могат да бъдат познавани по едно и също време. " Не може да бъде закрепена силата и времето. Винаги има несигурност най-малко в едното. С колкото и прецизни уреди да разполагаш, има една граница, която не може да се мине, и тя е заложена от Константата на Планк “, изясни доцент Брезов.
В квантовата механика уравненията са линейни. Квантовият безпорядък е квазикласически, той минава през доближения. " Но пък там имаме неопределености и вероятности, което прави нещата шантави в квантовия свят. В класическия свят пък имаме безпорядък – дребни отклонения в началните условия, които също са даденост, тъй като ние в никакъв случай нямаме безпределно точни уреди. При безредните нелинейни системи тази неточност избухва бързо. Това са двете неща, които пречат да предвидим нещата – квантовата несигурност и квантовият късмет “, уточни Данаил Брезов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ