Пеевски е малък Путин. Умните и красивите да не ругаят народа си
Пеевски е дребен Путин
Да не се разделяме на русофили и русофоби. Да се обединим всички против Делян Пеевски. Тази имитация постоянно се чува от устата на някои русофили.
Само че това опонира на обикновената политическа логичност. Защото няма по какъв начин хем да си русофил, хем да си срещу Делян Пеевски.
Пеевски е един дребен Путин. Ако зависи от него, в България ще стане същото като в Русия – липса на закон, гонене на политическия конкурент, ограничение на свободата на словото.
Всъщност у нас в последните години, в които ръководят Пеевски и ортакът му Бойко Борисов, това е почти картинката.
Да, правилно, не е чак като в Русия. Но това е единствено и само, тъй като въпреки всичко сме в Европейски Съюз. И това поставя спирачки на Пеевски, който в противоположен случай изрично би се разпищолил по путински.
Покрай референдума за еврото, иницииран от президента, има заплаха Пеевски внезапно да се окаже целия в бяло. Евроатлантическо бяло.
Да се надяваме обаче, че прозападните хора няма да се подведат по това. Както преди време една част от тях се подведоха по юмрука на президента.
Пеевски в никакъв случай не е бил евроатлантик. Още преди да се разгласи срещу помощта за Украйна. И в никакъв случай няма да бъде.
Дерибействането му се разгръща освен върху един район, а върху цялата страна.
И това се вижда все по-отчетливо. Стига да има кой да гледа.
" Умните и красивите " да не ругаят народа си
Инициираният от президента референдум е непоносимо интензивно мероприятие в услуга на Кремъл. По този въпрос няма две отзиви.
Реакцията на така наречен либерално-демократична общественост обаче не беше съответна. Дори беше груба политическа неточност.
Този референдум несъмнено не трябваше да бъде провеждан. Има задоволително законови учредения за това.
Но изказванията, че референдумите са единствено и само зло, а българският народ е извънредно елементарен и не би трябвало да бъде питан за нищо, не водят до средата.
И до момента в който ги популяризира високомерно, либерално-демократичната общественост ще продължи да получава не повече от към 300 хиляди гласа на парламентарните избори. Ще продължи да бъде лимитирана в границите на жълтите павета. И още един-два по-големи града.
Да, има какво да се желае от образоваността и политическата просвета на българския народ. Но това важи за всеки народ.
Обясненията по какъв начин в Швейцария има вековни обичаи в допитванията, а ние тук нямаме такива, не устоят на обикновена рецензия. Както е известно, всеки дълъг път стартира с една крачка, която тук, в България настойчиво отхвърляме да създадем.
Преди десетина години във Англия се организира референдум за Брекзит. И последователите на Брекзит надвиха с минимална разлика.
Тамошните " жълтопаветници " бяха изрично срещу Брекзит. В Лондон и в другите огромни градове в поддръжка на участието в Европейски Съюз гласоподаваха 60-70 и даже над 70% от гласоподавателите.
Има основателни подозрения, че този референдум е станал жертва на съветски хибридни офанзиви. Въпреки това никой във Англия не съобщи, че народът е елементарен, че Русия се е намесила и за това референдумът не е годен. Както постоянно се случва у нас.
Защото това е демокрацията. Всеки може да се убеди в нейните дефекти след единствено 5 минути диалог със междинния гласоподавател, както е споделил Чърчил.
Но демокрацията не може да важи изборно, а гласоподавателите не би трябвало да се презират. Те би трябвало да се образоват и да се почитат.
Освен това либерално-демократичната общественост постоянно показва двоен стандарт във връзка с референдумите. Например – за нея референдумът за електронното отдалечено гласоподаване, който се организира преди десетина години у нас, е прекрасен.
Да, електронното отдалечено гласоподаване е хубаво. Но двойните стандарти не са хубави.
Българските умни и красиви либерал-демократи започнаха да напипват вярното обръщение в последно време. Те аргументирано акцентират, че са политически почитатели на Васил Левски. Защото желаят " чиста и свята република ", в която всички са равни пред закона. И да сме равни с другите европейски нации, несъмнено.
Но има още какво да научат от Левски. По негово време българският народ е бил по-прост и от в този момент.
Но за разлика от доста свои съидейници Левски не е стоял някъде в профил – да вземем за пример в Букурещ. И не се е задоволявал единствено и само с това да ругае елементарния български народ.
Напротив – тръгнал е измежду този народ, с цел да го просвещава. Да му покачва политическата просвета. Да му отваря очите.
Това е неговата уникалност, неговото великолепие. В България имаме доста герои, само че Апостола е единствено един.
И в последна сметка Левски е най-големият и най-успешният български политик. Защото това, за което е работил, в последна сметка се е случило, въпреки и 5 години след неговата крах.
Трябва да се признае, че политиците, представляващи либерално-демократичната общественост, явно стартират да схващат това. И бяха по-умерени в мненията си за референдума.
В обществените мрежи обаче настана голяма вакханалия по тематиката. И тя сигурно няма да остане незабелязана от " елементарния народ ".
Всичко, което кажат " умните и красивите ", може да бъде употребявано против тях. И сигурно ще бъде - от кафявите медии, кафявите политици, русофилите.
И в последна сметка ще навреди не просто на изборните резултати на " умните и красивите ". А на прозападната идея, която те с съображение пазят.
Референдумите, изборите и подозренията към тях
Към резултатите от референдумите и даже от изборите постоянно би трябвало да се отнасяме сериозно. Например – тези дни за следващ път има всенародни празнувания на Априлското въстание.
Ако обаче през януари 1876 година се беше провел референдум да вдигнем ли въстание през април резултатът щеше да е 1% за против 99% не. До там се е простирало " Пиянството на един народ ", разказано от Иван Вазов в " Под игото ".
Днес гореспоменатият Васил Левски е утвърден за най-великия българин. Само че в случай че имаше парламентарни избори през 1872 година да вземем за пример – тогава организацията на Левски е достигнала своя връх – то тази организация можеше даже да не прескочи бариерата от 4%.
Образованото малцинство сигурно е най-важният политически фактор във всяка една страна и във всеки един режим. Само че при демократичните режими образованото малцинство постанова своето мнение посредством увещание и политическа пропаганда - това не е мръсна дума.
Всичкки други разновидности водят до някакъв тип тирания.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Да не се разделяме на русофили и русофоби. Да се обединим всички против Делян Пеевски. Тази имитация постоянно се чува от устата на някои русофили.
Само че това опонира на обикновената политическа логичност. Защото няма по какъв начин хем да си русофил, хем да си срещу Делян Пеевски.
Пеевски е един дребен Путин. Ако зависи от него, в България ще стане същото като в Русия – липса на закон, гонене на политическия конкурент, ограничение на свободата на словото.
Всъщност у нас в последните години, в които ръководят Пеевски и ортакът му Бойко Борисов, това е почти картинката.
Да, правилно, не е чак като в Русия. Но това е единствено и само, тъй като въпреки всичко сме в Европейски Съюз. И това поставя спирачки на Пеевски, който в противоположен случай изрично би се разпищолил по путински.
Покрай референдума за еврото, иницииран от президента, има заплаха Пеевски внезапно да се окаже целия в бяло. Евроатлантическо бяло.
Да се надяваме обаче, че прозападните хора няма да се подведат по това. Както преди време една част от тях се подведоха по юмрука на президента.
Пеевски в никакъв случай не е бил евроатлантик. Още преди да се разгласи срещу помощта за Украйна. И в никакъв случай няма да бъде.
Дерибействането му се разгръща освен върху един район, а върху цялата страна.
И това се вижда все по-отчетливо. Стига да има кой да гледа.
" Умните и красивите " да не ругаят народа си
Инициираният от президента референдум е непоносимо интензивно мероприятие в услуга на Кремъл. По този въпрос няма две отзиви.
Реакцията на така наречен либерално-демократична общественост обаче не беше съответна. Дори беше груба политическа неточност.
Този референдум несъмнено не трябваше да бъде провеждан. Има задоволително законови учредения за това.
Но изказванията, че референдумите са единствено и само зло, а българският народ е извънредно елементарен и не би трябвало да бъде питан за нищо, не водят до средата.
И до момента в който ги популяризира високомерно, либерално-демократичната общественост ще продължи да получава не повече от към 300 хиляди гласа на парламентарните избори. Ще продължи да бъде лимитирана в границите на жълтите павета. И още един-два по-големи града.
Да, има какво да се желае от образоваността и политическата просвета на българския народ. Но това важи за всеки народ.
Обясненията по какъв начин в Швейцария има вековни обичаи в допитванията, а ние тук нямаме такива, не устоят на обикновена рецензия. Както е известно, всеки дълъг път стартира с една крачка, която тук, в България настойчиво отхвърляме да създадем.
Преди десетина години във Англия се организира референдум за Брекзит. И последователите на Брекзит надвиха с минимална разлика.
Тамошните " жълтопаветници " бяха изрично срещу Брекзит. В Лондон и в другите огромни градове в поддръжка на участието в Европейски Съюз гласоподаваха 60-70 и даже над 70% от гласоподавателите.
Има основателни подозрения, че този референдум е станал жертва на съветски хибридни офанзиви. Въпреки това никой във Англия не съобщи, че народът е елементарен, че Русия се е намесила и за това референдумът не е годен. Както постоянно се случва у нас.
Защото това е демокрацията. Всеки може да се убеди в нейните дефекти след единствено 5 минути диалог със междинния гласоподавател, както е споделил Чърчил.
Но демокрацията не може да важи изборно, а гласоподавателите не би трябвало да се презират. Те би трябвало да се образоват и да се почитат.
Освен това либерално-демократичната общественост постоянно показва двоен стандарт във връзка с референдумите. Например – за нея референдумът за електронното отдалечено гласоподаване, който се организира преди десетина години у нас, е прекрасен.
Да, електронното отдалечено гласоподаване е хубаво. Но двойните стандарти не са хубави.
Българските умни и красиви либерал-демократи започнаха да напипват вярното обръщение в последно време. Те аргументирано акцентират, че са политически почитатели на Васил Левски. Защото желаят " чиста и свята република ", в която всички са равни пред закона. И да сме равни с другите европейски нации, несъмнено.
Но има още какво да научат от Левски. По негово време българският народ е бил по-прост и от в този момент.
Но за разлика от доста свои съидейници Левски не е стоял някъде в профил – да вземем за пример в Букурещ. И не се е задоволявал единствено и само с това да ругае елементарния български народ.
Напротив – тръгнал е измежду този народ, с цел да го просвещава. Да му покачва политическата просвета. Да му отваря очите.
Това е неговата уникалност, неговото великолепие. В България имаме доста герои, само че Апостола е единствено един.
И в последна сметка Левски е най-големият и най-успешният български политик. Защото това, за което е работил, в последна сметка се е случило, въпреки и 5 години след неговата крах.
Трябва да се признае, че политиците, представляващи либерално-демократичната общественост, явно стартират да схващат това. И бяха по-умерени в мненията си за референдума.
В обществените мрежи обаче настана голяма вакханалия по тематиката. И тя сигурно няма да остане незабелязана от " елементарния народ ".
Всичко, което кажат " умните и красивите ", може да бъде употребявано против тях. И сигурно ще бъде - от кафявите медии, кафявите политици, русофилите.
И в последна сметка ще навреди не просто на изборните резултати на " умните и красивите ". А на прозападната идея, която те с съображение пазят.
Референдумите, изборите и подозренията към тях
Към резултатите от референдумите и даже от изборите постоянно би трябвало да се отнасяме сериозно. Например – тези дни за следващ път има всенародни празнувания на Априлското въстание.
Ако обаче през януари 1876 година се беше провел референдум да вдигнем ли въстание през април резултатът щеше да е 1% за против 99% не. До там се е простирало " Пиянството на един народ ", разказано от Иван Вазов в " Под игото ".
Днес гореспоменатият Васил Левски е утвърден за най-великия българин. Само че в случай че имаше парламентарни избори през 1872 година да вземем за пример – тогава организацията на Левски е достигнала своя връх – то тази организация можеше даже да не прескочи бариерата от 4%.
Образованото малцинство сигурно е най-важният политически фактор във всяка една страна и във всеки един режим. Само че при демократичните режими образованото малцинство постанова своето мнение посредством увещание и политическа пропаганда - това не е мръсна дума.
Всичкки други разновидности водят до някакъв тип тирания.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ