Печелим време, губим бъдеще
Печелим време, губим бъдеще, тънейки в далаверки – в общия ни Европейски дом? Нали за друго се събрахме? Това си мисля, когато очаквам на опашка пред бензиностанцията в пограничния Ивайловград.
Същата мисъл ме спохожда и в магазините за хранителни артикули, и в магазините за бяла техника, и в складовете за строителна техника, където нашите съседи гърци купуват ли купуват на пакост. Разбира се, не оповестявам нещо ново, задавам единствено въпрос в жанр „ Когато печелим, какво губим?”.
Гърците, влезнали преди нас в Европейския съюз, натрупали неимоверни борчове, дето погашение нямат, купуват през днешния ден от българско на сметка освен артикули от първа, втора, трета и не знам каква си нужда /праз и маслини си купуват от нашия пазар и то тяхно произвеждане!/.
Печели ли от това страната ни? Не разбирам, запитвам. Печелят нашите търговци, а може би и производители. Това е добре! Но надали се съживява очевидно стопанската система ни. Защото гърците купуват, и това е неприятното, най-евтино евтината ни работна ръка край браздата. Българката, постоянно приблизително образована, с мотиката си през лятото окопава за по 25 евро гръцкия памук! Че цели 50 лв. кой фермер в България ще ти ги даде, нали ще се разори, ще каже някой! Те, гръцките дотации, са по-големи, хем за едни и същи култури, по тази причина ни употребяват като плебеи, ще кажат други. Какви плебеи – ще кажат трети – къде у нас такива пари? Така е. Но на никого май не му пука, че окопавайки памука на гърците и окопавайки през днешния ден отгоре-отгоре фамилния си бюджет, българката подкопава крепко българската стопанска система и то тъкмо в нейния пограничен регион. Защото тъкмо там българските предприемачи не могат да бъдат конкурентоспособни на гръцките си сътрудници в търсенето на работна ръка. А по какъв начин виждате стабилно развиване без положителни и непрекъснати служащи? Едва ли ще се ускори някой от централна България да се хване на работа край браздата.
Как стоят нещата при гърците?
Гъркът, със настоящия си стандарт, и с ситуацията евро-лев, си е подсигурил най-малко това, че няма да гладува. Засега. Трябва единствено понякога, по здрач, по хладното, да яхва колата си, да минава граничния пункт, да речем веднъж седмично, и там, на 2 км от границата, при започване на българско градче, да зареди до горе резервоара си с гориво, да си изпълни и газовата бутилка и с парите, които е икономисал, зареждайки у нас, да си накупи храна в близкия супермаркет, да хапне в ресторанта на воля и да се върне с претъпкан багажник и „ тумбак” в родната си страна. И той край границата! И той удовлетворен, и нашите търговци удовлетворени! Точка! Но доволството е единствено на повърхността. Защото то е кратковременен обществен отдушник, само че и пълзяща злополука за гръцките търговци и предприемачи производители. Търговията им замира! Бензиностанциите пустеят! Работниците недоволстват – би трябвало да се конкурират с нашите за мизерните за Гърция 25 евро! За техния стандарт те са нищо, изключително и в случай че са без осигуровките! Какво им остава и на гръцките „ трудящи се” – и те като нашите, най-хубавите от тях да поемат на гурбет в Европа, да оголят така и така голата им стопанска система. Също като нашата.
Какво печелим като се надхитряме между тях? Печелим време, губим бъдеще, тънейки в далаверки – в общия ни Европейски дом? Нали за друго се събрахме?
*Коментарът е оповестен в "Нов живот " и е адресиран на вниманието на господин Огнян Златев, началник на Представителството на Европейската комисия в България.
Същата мисъл ме спохожда и в магазините за хранителни артикули, и в магазините за бяла техника, и в складовете за строителна техника, където нашите съседи гърци купуват ли купуват на пакост. Разбира се, не оповестявам нещо ново, задавам единствено въпрос в жанр „ Когато печелим, какво губим?”.
Гърците, влезнали преди нас в Европейския съюз, натрупали неимоверни борчове, дето погашение нямат, купуват през днешния ден от българско на сметка освен артикули от първа, втора, трета и не знам каква си нужда /праз и маслини си купуват от нашия пазар и то тяхно произвеждане!/.
Печели ли от това страната ни? Не разбирам, запитвам. Печелят нашите търговци, а може би и производители. Това е добре! Но надали се съживява очевидно стопанската система ни. Защото гърците купуват, и това е неприятното, най-евтино евтината ни работна ръка край браздата. Българката, постоянно приблизително образована, с мотиката си през лятото окопава за по 25 евро гръцкия памук! Че цели 50 лв. кой фермер в България ще ти ги даде, нали ще се разори, ще каже някой! Те, гръцките дотации, са по-големи, хем за едни и същи култури, по тази причина ни употребяват като плебеи, ще кажат други. Какви плебеи – ще кажат трети – къде у нас такива пари? Така е. Но на никого май не му пука, че окопавайки памука на гърците и окопавайки през днешния ден отгоре-отгоре фамилния си бюджет, българката подкопава крепко българската стопанска система и то тъкмо в нейния пограничен регион. Защото тъкмо там българските предприемачи не могат да бъдат конкурентоспособни на гръцките си сътрудници в търсенето на работна ръка. А по какъв начин виждате стабилно развиване без положителни и непрекъснати служащи? Едва ли ще се ускори някой от централна България да се хване на работа край браздата.
Как стоят нещата при гърците?
Гъркът, със настоящия си стандарт, и с ситуацията евро-лев, си е подсигурил най-малко това, че няма да гладува. Засега. Трябва единствено понякога, по здрач, по хладното, да яхва колата си, да минава граничния пункт, да речем веднъж седмично, и там, на 2 км от границата, при започване на българско градче, да зареди до горе резервоара си с гориво, да си изпълни и газовата бутилка и с парите, които е икономисал, зареждайки у нас, да си накупи храна в близкия супермаркет, да хапне в ресторанта на воля и да се върне с претъпкан багажник и „ тумбак” в родната си страна. И той край границата! И той удовлетворен, и нашите търговци удовлетворени! Точка! Но доволството е единствено на повърхността. Защото то е кратковременен обществен отдушник, само че и пълзяща злополука за гръцките търговци и предприемачи производители. Търговията им замира! Бензиностанциите пустеят! Работниците недоволстват – би трябвало да се конкурират с нашите за мизерните за Гърция 25 евро! За техния стандарт те са нищо, изключително и в случай че са без осигуровките! Какво им остава и на гръцките „ трудящи се” – и те като нашите, най-хубавите от тях да поемат на гурбет в Европа, да оголят така и така голата им стопанска система. Също като нашата.
Какво печелим като се надхитряме между тях? Печелим време, губим бъдеще, тънейки в далаверки – в общия ни Европейски дом? Нали за друго се събрахме?
*Коментарът е оповестен в "Нов живот " и е адресиран на вниманието на господин Огнян Златев, началник на Представителството на Европейската комисия в България.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ