Любен Дилов: За щастие, в този парламент се намери наистина хартиена коалиция
Печатната периодика е груповата памет на нацията - това бе високо облагане на знанието, независимостта на медиите и най-достоверния източник на информация Търся съидейници за национална стратегия за дигитализиране на пресата отпреди 2003 година, споделя депутатът от ГЕРБ
- Г-н Дилов, каква беше повода до момента България да е една от дребното страни в Европейски Съюз, която да не ползва позволеното по европейска инструкция по-ниско облагане на книги, вестници и списания?
- На мен в действителност ми е мъчно да проумея политическата логичност, тъй като това е безусловно високо облагане на знанието и на груповата памет на нацията. Печатните периодически издания и книгите са тъкмо това. Аз особено вземам участие в тази борба от повече от 20 години
Тя нямаше цвят, един от най-горещите поддръжници беше Петър Кънев от Българска социалистическа партия, а в този момент мина предлагането на колежката Ирена Димова от ГЕРБ, доста скъп беше спокойният и професионален глас на Движение за права и свободи. Имаше поддръжка и от “Възраждане ”, “Български напредък ” и обособени депутати от Политическа партия. Така че това е същинската хартиена коалиция, в случай че продължим шегите от предходната седмица...
Това, което ме удиви на последния спор преди гласуването, беше магарешкият дебелоглав на “Да, България ” против предлагането. Дори с официални доводи се опитваха да го саботират - като разделното гласоподаване сред книги и печатна периодика, в случай че в европейската инструкция по тематиката те са категорично обединени.
Българската преса оцеля в коронавирус времената с цената на изключителни компликации, жертви и ограничения. Големи градове като Варна, Хасково, Шумен към този момент нямат нито едно локално печатно от време на време издание. Изчезнаха еталонни издания като “Бизнес поща ” - Стара Загора да вземем за пример...
Най-тежкият удар беше за районната преса, която не може да разчита нито на огромни тиражи, нито на сериозна поддръжка от огромни рекламодатели. В това отношение днешната ставка от 9% Данък добавена стойност е извънредно закъсняла за периодиката
- Имаше опозиция у политиците и против понижаване на ставката за книгите. Как убеждавахте сътрудниците си, че Данък добавена стойност на един вестник или книга не може да е колкото на цигарите?
- Много мъчно. В 40-ото национално заседание напряко търгувахме.
Не ни даваха 9% Данък добавена стойност, само че тогава извоювахме от държавното управление директни финансови помощи за издателите за зареждане на библиотеки и читалища. Но това не беше качествена мярка, тъй като имаше огромен индивидуален миг кои издателства ще се възползват. Докато намалената ставка на ДДС не променя пазарния темперамент - от читателите зависи ще съществуваш ли и от качеството на продукта. Просто смъкваме една непотребна, а с повишаването на електрическата енергия и печатарската хартия - напряко непостижима тежест.
Опитах се да осветля моите сътрудници, че когато не поддържат печатните периодически издания, те стават лесна плячка на локални политически и стопански кръгове. На пръстите на едната ръка можем да преброим изданията, които се устоят директно от реклама и пазар, а не от поддръжката на задгранични фондации или благоволението на избрани предприемачи. И това е тъжно.
А още по-тъжно е, че тъкмо умно-красивите отхвърлят да схванат, че печатната периодика в действителност е освен самостоятелност и независимост на медиите, освен доста по-достоверен източник на информация, само че и паметта на нацията. Ако се опитате да намерите нещо в гугъл за доктор Дертлиев или Милан Дренчев да вземем за пример, ще ви е доста мъчно. Защото са ярки политически персони от преддигиталната ера и в търсачките има единствено обособени споменавания. Докато хартиеният списък е паметта на нацията...
- Какво още може да се направи, с цел да се отбрани тази национална памет? Може ли да се продължат ограниченията в поддръжка на печатната периодика?
- Дано този парламент се задържи, тъй като диря съидейници и отвън ГЕРБ-СДС за национална стратегия за дигитализиране на пресата отпреди 2003 година. Всъщност нужна е гъвкава формула за публично- частно партньорство въобще за цифровизация на духовното ни завещание: националната и градските галерии, печатните медии от предишното, кино и телевизионните фондове. Това е извънредно значимо. Инвестицията на “24 часа ” да вземем за пример да демонстрира всеки ден първите си страници от минали години се трансформира не просто в документ, а в извънредно забавно четиво. Показва го и броячът на визитите в уеб страницата ви. Сега си представете какъв брой ще е потребно и забавно да можеш да прегледаш целия вестник отпреди 30 години, и то не на pdf?!
Ще се потретя: Това е паметта на нацията, в действителност!
- Пандемията върна хората към печатните издания, в по-малките обитаеми места те разчитат най-вече на тях. Преди години по целия свят побързаха да погребат печата, прогнозите към този момент се опровергават - като човек на словото вие по какъв начин виждате бъдещето му?
- И от трибуната припомних хубавия анекдот: “Започнах да чета електронни книги - хвали се един на приятеля си. - Ахааа - отвръща му другият, - опитваш се да ги откажеш, значи?! ” Особено във времената на гневни идеологически противодействия в обществените мрежи, на фона на морето от фалшив вести и подправени уеб сайтове печатните издания внезапно се оказаха медийната услуга с най-висока степен на меродавност
Поне в България се следи и подем на книгите. Особено радващ е засиленият интерес към български създатели... Как да четеш на електронен притежател Господинов, Милен Русков или Захари Карабашлиев? За епици като Владо Зарев пък въобще да не приказваме! Просто аудиторията увеличи условията си и към преводачи, и към създатели, и към полиграфията и това е доста радващо, само че, уви - скъпо!
- Тази “хартиена коалиция ” победи през днешния ден, само че това не е гаранция, че и на следващия ден определените в Народното събрание ще споделят вашето мнение. Какво да създадем, че това да се трансформира в трайна политика?
- Бързам да кажа, че 9% Данък добавена стойност върху печатните издания беше краткотрайна мярка, която в този момент стана непрекъсната. Това важи и за печатната периодика. Просто би трябвало да сме деликатни, в случай че някой предстоящ парламент се опита да върне остарялото състояние.
Другото значимо е, че би трябвало да продължим да убеждаваме политиците, че хартията, даже и бутикова, въпреки всичко е по-високо качество на публицистиката, по-обстоятелствени текстове.
По-сериозните създатели към момента избират хартията
И последното доказателство: две кози дъвчат кино лента на поляната пред Киноцентъра. И едната споделя: “Книгата беше по-добра! ”.
- Г-н Дилов, каква беше повода до момента България да е една от дребното страни в Европейски Съюз, която да не ползва позволеното по европейска инструкция по-ниско облагане на книги, вестници и списания?
- На мен в действителност ми е мъчно да проумея политическата логичност, тъй като това е безусловно високо облагане на знанието и на груповата памет на нацията. Печатните периодически издания и книгите са тъкмо това. Аз особено вземам участие в тази борба от повече от 20 години
Тя нямаше цвят, един от най-горещите поддръжници беше Петър Кънев от Българска социалистическа партия, а в този момент мина предлагането на колежката Ирена Димова от ГЕРБ, доста скъп беше спокойният и професионален глас на Движение за права и свободи. Имаше поддръжка и от “Възраждане ”, “Български напредък ” и обособени депутати от Политическа партия. Така че това е същинската хартиена коалиция, в случай че продължим шегите от предходната седмица...
Това, което ме удиви на последния спор преди гласуването, беше магарешкият дебелоглав на “Да, България ” против предлагането. Дори с официални доводи се опитваха да го саботират - като разделното гласоподаване сред книги и печатна периодика, в случай че в европейската инструкция по тематиката те са категорично обединени.
Българската преса оцеля в коронавирус времената с цената на изключителни компликации, жертви и ограничения. Големи градове като Варна, Хасково, Шумен към този момент нямат нито едно локално печатно от време на време издание. Изчезнаха еталонни издания като “Бизнес поща ” - Стара Загора да вземем за пример...
Най-тежкият удар беше за районната преса, която не може да разчита нито на огромни тиражи, нито на сериозна поддръжка от огромни рекламодатели. В това отношение днешната ставка от 9% Данък добавена стойност е извънредно закъсняла за периодиката
- Имаше опозиция у политиците и против понижаване на ставката за книгите. Как убеждавахте сътрудниците си, че Данък добавена стойност на един вестник или книга не може да е колкото на цигарите?
- Много мъчно. В 40-ото национално заседание напряко търгувахме.
Не ни даваха 9% Данък добавена стойност, само че тогава извоювахме от държавното управление директни финансови помощи за издателите за зареждане на библиотеки и читалища. Но това не беше качествена мярка, тъй като имаше огромен индивидуален миг кои издателства ще се възползват. Докато намалената ставка на ДДС не променя пазарния темперамент - от читателите зависи ще съществуваш ли и от качеството на продукта. Просто смъкваме една непотребна, а с повишаването на електрическата енергия и печатарската хартия - напряко непостижима тежест.
Опитах се да осветля моите сътрудници, че когато не поддържат печатните периодически издания, те стават лесна плячка на локални политически и стопански кръгове. На пръстите на едната ръка можем да преброим изданията, които се устоят директно от реклама и пазар, а не от поддръжката на задгранични фондации или благоволението на избрани предприемачи. И това е тъжно.
А още по-тъжно е, че тъкмо умно-красивите отхвърлят да схванат, че печатната периодика в действителност е освен самостоятелност и независимост на медиите, освен доста по-достоверен източник на информация, само че и паметта на нацията. Ако се опитате да намерите нещо в гугъл за доктор Дертлиев или Милан Дренчев да вземем за пример, ще ви е доста мъчно. Защото са ярки политически персони от преддигиталната ера и в търсачките има единствено обособени споменавания. Докато хартиеният списък е паметта на нацията...
- Какво още може да се направи, с цел да се отбрани тази национална памет? Може ли да се продължат ограниченията в поддръжка на печатната периодика?
- Дано този парламент се задържи, тъй като диря съидейници и отвън ГЕРБ-СДС за национална стратегия за дигитализиране на пресата отпреди 2003 година. Всъщност нужна е гъвкава формула за публично- частно партньорство въобще за цифровизация на духовното ни завещание: националната и градските галерии, печатните медии от предишното, кино и телевизионните фондове. Това е извънредно значимо. Инвестицията на “24 часа ” да вземем за пример да демонстрира всеки ден първите си страници от минали години се трансформира не просто в документ, а в извънредно забавно четиво. Показва го и броячът на визитите в уеб страницата ви. Сега си представете какъв брой ще е потребно и забавно да можеш да прегледаш целия вестник отпреди 30 години, и то не на pdf?!
Ще се потретя: Това е паметта на нацията, в действителност!
- Пандемията върна хората към печатните издания, в по-малките обитаеми места те разчитат най-вече на тях. Преди години по целия свят побързаха да погребат печата, прогнозите към този момент се опровергават - като човек на словото вие по какъв начин виждате бъдещето му?
- И от трибуната припомних хубавия анекдот: “Започнах да чета електронни книги - хвали се един на приятеля си. - Ахааа - отвръща му другият, - опитваш се да ги откажеш, значи?! ” Особено във времената на гневни идеологически противодействия в обществените мрежи, на фона на морето от фалшив вести и подправени уеб сайтове печатните издания внезапно се оказаха медийната услуга с най-висока степен на меродавност
Поне в България се следи и подем на книгите. Особено радващ е засиленият интерес към български създатели... Как да четеш на електронен притежател Господинов, Милен Русков или Захари Карабашлиев? За епици като Владо Зарев пък въобще да не приказваме! Просто аудиторията увеличи условията си и към преводачи, и към създатели, и към полиграфията и това е доста радващо, само че, уви - скъпо!
- Тази “хартиена коалиция ” победи през днешния ден, само че това не е гаранция, че и на следващия ден определените в Народното събрание ще споделят вашето мнение. Какво да създадем, че това да се трансформира в трайна политика?
- Бързам да кажа, че 9% Данък добавена стойност върху печатните издания беше краткотрайна мярка, която в този момент стана непрекъсната. Това важи и за печатната периодика. Просто би трябвало да сме деликатни, в случай че някой предстоящ парламент се опита да върне остарялото състояние.
Другото значимо е, че би трябвало да продължим да убеждаваме политиците, че хартията, даже и бутикова, въпреки всичко е по-високо качество на публицистиката, по-обстоятелствени текстове.
По-сериозните създатели към момента избират хартията
И последното доказателство: две кози дъвчат кино лента на поляната пред Киноцентъра. И едната споделя: “Книгата беше по-добра! ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ