Защо пиратството в България е такъв проблем за САЩ?
Пазарът на стрийминг услуги освен е един от най-горещите в последно време, само че е и от жизненоважно значение за международната стопанска система. И изключително за тази на Съединени американски щати. Пиратството обаче заплашва динамичността на промишлеността, като слага под риск приходите и положението на бранша. Зловредната наклонност е изключително застъпена в България и това от дълго време прави усещане във Вашингтон, който не се колебае да вземе ограничения.
България – паралелно с Беларус – бе вкарана в листата за наблюдаване за спазването на правата върху интелектуалната благосъстоятелност на американската Служба на основния търговски представител на Съединени американски щати (USTR), стана ясно в сряда. Страната попадна на мушката, защото София не е обърнала задоволително внимание на дефекти в следствието на случаи на онлайн пиратство.
Значението на промишлеността за стопанската система
Този вид цифрово наличие бързо завладява лъвския къс в областта на развлекателните услуги и в случай че 2019 година цифровият стрийминг съставлява 46% от сегмента, то през 2021 година към този момент държи към две трети от него, по данни на Асоциацията на филмовите продуценти (MPA).
Очаква се световните доходи на пазара на видео стрийминг (SVoD) да доближат 95,35 милиарда $ през 2023 година А през идващите пет години да се усилват с ритъм от 9,48%, което ще докара до планиран размер на пазара от 137 милиарда $ до 2027 година, демонстрират изчисленията на Statista. Според тях:
В световен проект най-вече доходи ще бъдат генерирани в Съединените щати (39,25 милиарда $ през 2023 г.).Средният доход на консуматор (ARPU) на пазара на видео стрийминг се чака да възлезе на 73,55 $ през 2023 г.До 2027 година броят на потребителите на пазара на видео стрийминг се чака да доближи 1,64 милиарда.Проникването измежду потребителите ще бъде 16,9% през 2023 година и се чака да доближи 20,6% до 2027 година
Добрите прогнози обаче може да бъдат помрачени от пиратството. Голяма част от казуса се дължи на лекотата, с която потребителите могат да получат достъп до наличие отвън пазара. В своя отчет MPA да вземем за пример пресмята, че онлайн телевизионно и филмовото пиратство коства на американската стопанска система най-малко 29 милиарда $ под формата на пропуснати доходи всяка година и лишава промишлеността от стотици и хиляди работни места.
Съединени американски щати са изключително чувствителни по тематиката с пиратството и от години наблюдават развиването му по света, като се пробват да управляват разпространяването в останалите страни. Именно по тази линия пристигна новината за вкарването на България в листата за наблюдените в така наречен Special 301 Report на USTR. Новината пристигна тъкмо година откакто Съединени американски щати оповестиха, че ще проведат специфична инспекция на страната за това за какво през последните 5 години не напредва в осъществяване на поетите задължения за гонене на случаи на онлайн пиратство и нарушаване на интелектуалните права.
По-рано България даже бе в черния лист на USTR, а през 2018 година бе извадена от листа за следене, откакто пое ангажимент да предприеме спомагателни стъпки за възстановяване на правоприлагането. Оттогава обаче прогрес не бе осъществен. Едва ден преди публикуването на новия отчет българското държавно управление реши да предложипромени в Наказателния кодекс, с които основаването на уеб сайтове с пиратско наличие и торенти да се счита за закононарушение. Служебният кабинет се стимулира, че това е отговор на „ отправените към страната рецензии по Раздел „ Специален 301 “ от Търговския закон на Съединени американски щати във връзка със отбраната на интелектуалната благосъстоятелност, най-много в региона на онлайн пиратството “.
Междувременно през януари Международният алианс за интелектуална благосъстоятелност (IIPA) даде своята оценка за предходната година за България, съгласно която липсват законодателни ограничения за попречване на осъществяването на закононарушението онлайн пиратство.
Негативните оценки валят редом с разрастването на стрийминг пазара в България, където през последните години последователно навлизат нови и нови международни играчи.
Как наподобява картинката в България
България – паралелно с Беларус – бе вкарана в листата за наблюдаване за спазването на правата върху интелектуалната благосъстоятелност на американската Служба на основния търговски представител на Съединени американски щати (USTR), стана ясно в сряда. Страната попадна на мушката, защото София не е обърнала задоволително внимание на дефекти в следствието на случаи на онлайн пиратство.
Значението на промишлеността за стопанската система
Този вид цифрово наличие бързо завладява лъвския къс в областта на развлекателните услуги и в случай че 2019 година цифровият стрийминг съставлява 46% от сегмента, то през 2021 година към този момент държи към две трети от него, по данни на Асоциацията на филмовите продуценти (MPA).
Очаква се световните доходи на пазара на видео стрийминг (SVoD) да доближат 95,35 милиарда $ през 2023 година А през идващите пет години да се усилват с ритъм от 9,48%, което ще докара до планиран размер на пазара от 137 милиарда $ до 2027 година, демонстрират изчисленията на Statista. Според тях:
В световен проект най-вече доходи ще бъдат генерирани в Съединените щати (39,25 милиарда $ през 2023 г.).Средният доход на консуматор (ARPU) на пазара на видео стрийминг се чака да възлезе на 73,55 $ през 2023 г.До 2027 година броят на потребителите на пазара на видео стрийминг се чака да доближи 1,64 милиарда.Проникването измежду потребителите ще бъде 16,9% през 2023 година и се чака да доближи 20,6% до 2027 година
Добрите прогнози обаче може да бъдат помрачени от пиратството. Голяма част от казуса се дължи на лекотата, с която потребителите могат да получат достъп до наличие отвън пазара. В своя отчет MPA да вземем за пример пресмята, че онлайн телевизионно и филмовото пиратство коства на американската стопанска система най-малко 29 милиарда $ под формата на пропуснати доходи всяка година и лишава промишлеността от стотици и хиляди работни места.
Съединени американски щати са изключително чувствителни по тематиката с пиратството и от години наблюдават развиването му по света, като се пробват да управляват разпространяването в останалите страни. Именно по тази линия пристигна новината за вкарването на България в листата за наблюдените в така наречен Special 301 Report на USTR. Новината пристигна тъкмо година откакто Съединени американски щати оповестиха, че ще проведат специфична инспекция на страната за това за какво през последните 5 години не напредва в осъществяване на поетите задължения за гонене на случаи на онлайн пиратство и нарушаване на интелектуалните права.
По-рано България даже бе в черния лист на USTR, а през 2018 година бе извадена от листа за следене, откакто пое ангажимент да предприеме спомагателни стъпки за възстановяване на правоприлагането. Оттогава обаче прогрес не бе осъществен. Едва ден преди публикуването на новия отчет българското държавно управление реши да предложипромени в Наказателния кодекс, с които основаването на уеб сайтове с пиратско наличие и торенти да се счита за закононарушение. Служебният кабинет се стимулира, че това е отговор на „ отправените към страната рецензии по Раздел „ Специален 301 “ от Търговския закон на Съединени американски щати във връзка със отбраната на интелектуалната благосъстоятелност, най-много в региона на онлайн пиратството “.
Междувременно през януари Международният алианс за интелектуална благосъстоятелност (IIPA) даде своята оценка за предходната година за България, съгласно която липсват законодателни ограничения за попречване на осъществяването на закононарушението онлайн пиратство.
Негативните оценки валят редом с разрастването на стрийминг пазара в България, където през последните години последователно навлизат нови и нови международни играчи.
Как наподобява картинката в България
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ