Павел Таланкин: Мога да си дам паспорта на всеки, който иска да поживее в Русия
Павел Илич Таланкин е роден през 1991 година в град Карабаш, Челябинска област. Работи като преподавател и видеограф в едно от учебните заведения в родния си град, разгласен за най-замърсеното място в света. След нахплуването в Украйна през 2022 година е длъжен да снима на видео часовете по агитация и да ги качва в държавна платформа.
Свързва се с американския режисьор Дейвид Боренстийн. Напуска Русия и изнася направените записи през 2024 година По тях е изработен придобилият международна популярност документален филм „ Господин Никой против Путин “, описващ пропагандата измежду децата. Творбата печели премията „ Оскар “. Авторът през днешния ден живее в Прага.
Клуб Z беседва с Панел Таланкин в Европейския парламент. Заедно с доста съветски деятели той взе участие в проведения там конгрес „ Брюкселски разговор “.
- Павел Илич, бихте ли разказали по какъв начин ви хрумна концепцията за кино лентата?
На първо място си сложих задачата да удостоверявам всичко, което се случва, тъй като това е доста значимо. Училищата в Русия са затворена система - невероятно е да влезеш там с камера. И даже някой да бъде позволен, 100 на 100 ще е нещо инсценирано. Ще приготвят децата, ще репетират с тях. А тук виждаме нещата от вътрешната страна. Разбрах, че камерата ми снима извънреден материал, който наложително би трябвало да бъде забелязан по целия свят, с цел да стане ясно какво ще съставлява съветското общество след 10 или 15 години, когато тези възпитаници завършат университетите.
- Когато започнахте да подготвяте кино лентата, към този момент планирахте ли да бягате от Русия? Или по-късно разбрахте, че би трябвало да напуснете?
Допоследно мислех, че ще мога да остана. Най-много да сменя района, тъй като в Карабаш хората сигурно щяха да се почувстват наранени. Мислех да отпътува или за Владивосток, или за Калининград, някъде по-далеч от родния си град. Но продуцентката ми се обади и сподели, че филмът ще бъде пуснат единствено при изискване, че напусна територията на Русия, тъй като не е безвредно. По времето, когато филмът бе основан дополовината, в Русия започнаха да вкарват извънредно репресивни закони, които плануват наказателно гонене даже за най-малки изявления против Русия.
- Как избягахте? Някой оказа помощ ли ви или самичък планирахте всичко?
Не, самичък не съм възнамерявал нищо. Помогнаха ми. Имах двупосочен билет, все едно ходя на отмора.
-Имахте ли проблеми с напускането на Русия?
Не, просто пътувах сякаш на отмора.
- Доколкото разбирам, не е било проблем да излезете, а да се върнете...
Да, в този момент връщането би било проблем. Ще ме пуснат да вляза. Но къде ще се озова по-късно, не се знае.
- Опасявате ли се за себе си?
Да. Знаете ли, преди към седмица разпоредбите на играта съществено се трансформираха, когато в Полша беше погубен съветски художник (Семьон Скрепецки – б.р.). Защото преди такава процедура нямаше. С дейци на културата и изкуството нормално не се разправяха. Не ги закачаха. Сега обаче разпоредбите се трансформираха и човек би трябвало да се тревожи за сигурността си. Не знам до каква степен този способ към този момент е подложен на систематична основа. Разбира се, има фанатици, които изпращат всевъзможни известия и закани, само че аз не им обръщам внимание.
- Получавате ли такива известия?
О, да. Постоянно.
- Можете ли да цитирате някои от тях?
Най-различни са. Няма обща линия, под която да могат да се подредят всички тези известия. Получавам доста известия от Словакия.
- Кое е най-запомнящото се от тях?
Например от Русия, от Карабаш. Пишат, че ще ме заловен, ще ми строшат коленете, ще лазя и ще се оправдавам на всички.
- А от България получавате ли?
Не.
- Още не знаят за вас?
Макар че в България имаше прожекция на кино лентата и аз идвах. Беше напълно неотдавна.
- Защо казвате, че жителите на Карабаш се наскърбяват? Та, това е най-замърсеното място в света.
Защото експортирам мръсното долни дрехи на открито. Макар че не всички се наскърбяват. Много хора не споделят нищо, мълчат. Но има и такива, които се усещат наранени.
- А вашите възпитаници по какъв начин реагират?
Различно. Няма единно отношение. Има момчета и девойки, които ме поддържат. Има такива, които споделиха, че е доста крепко, че са част от този план. Но има и възпитаници, които ми писаха, че са гледали кино лентата и не са забелязали никаква агитация в него. А в действителност това е най-тъжният коментар. Защото когато хората споделят такива неща, това значи, че към този момент имат перде пред очите. Не виждат очевидното.
- Смятате ли, че това е някакво начало на края на режима на Путин? Или по какъв начин да го разбираме, щом отношението се изостря дотам даже към учители?
Пропагандата надълбоко е проникнала в просветителните институции. Тя е навлязла съществено в учебните стратегии, в колежите и университетите, дефинитивно и окончателно е навлязла и в детските градини. Разбира се, човек желае да бъде оптимист и да има вяра в по-доброто. Но когато пропагандата на режима навлезе в просветителните институции, това приказва доста за поколението, което ще получим по-късно.
Образованието е сфера, в която резултатите се виждат по-късно, не незабавно. Това не е салата да я нарежеш, да свариш чорба и незабавно да видиш резултата. Не е и политика, където вземаш решение и съвсем незабавно виждаш по какъв начин работи. Образованието е несигурна почва. Не може до дъно да се планува по какъв начин ще приключи всичко това и по кое време ще приключи. Както се споделя, не ни е обещано да предугаждаме по какъв начин ще отекне нашата дума.
- Знаете ли, че в България има доста хора, които харесват Путин и поддържат войната в Украйна. Искате ли да им предадете някакво обръщение посредством Клуб Z?
Какво мога да им кажа? Имаше един случай с датско семейство. Те обявиха, че са им омръзнали всички тези европейски полезности, стегнаха си багажа и отпътуваха за Русия. И незабавно главата на фамилията беше извикан във военното окръжие, с цел да премине наборна работа и, в случай че е допустимо, да подпише контракт за присъединяване в така наречен специфична военна интервенция (СВО). Датчаните незабавно си потеглиха. Сега са си в Копенхаген и мълчат, без да споделят и дума за съветския режим.
Имаше сходни случаи и с канадци, които смятаха, че ще съумеят да развиват земеделие в Русия. Преместиха се там с цялото си семейство, само че бързо схванаха с какво си имат работа, върнаха се и в този момент също мълчат. На никого не описват през какво са минали. А това е тъжно, тъй като би трябвало да описват.
Може просто да опитате да отидете и да поживеете там. Мога даже да дам паспорта си, в случай че някой има проблеми с документите. Можете да отидете и да поживеете. Дори можете да се нанесете в моя апартамент. Само че какъв брой дълго и какъв брой безвредно ще бъде това за вас, никой не знае.
- Усетихте ли в България някаква неприязън от страна на хора, които харесват Путин?
Бях в България прекомерно малко, с цел да имам опция да поддържам връзка с всички българи.
- Какво е общото ви усещане?
Много забавна и хубава страна. Беше доста, доста горещо. После заваля дъжд. Не допусках, че планините ви са толкоз големи. Знаех, че има планини, само че не си представях, че са толкоз огромни.
И още нещо забавно. Донесох със себе си статуетката на „ Оскар “, тъй като имахме прожекция. Обикновено, когато минавам през инспекция на летището, този „ Оскар “ провокира въпроси у чиновниците по сигурността. Но в България ми подариха вълшебната пръчка на Виктор Крум. Аз съм почитател на Хари Потър, а Виктор Крум е от българското учебно заведение в книгата. Когато предадох багажа си, един чиновник пристигна и сподели: „ Имаме въпрос във връзка вашия куфар. “ Помислих си, че ще попитат за „ Оскара “. Щях да кажа: „ Това е моят трофей. “ Но те попитаха: „ Какво е това? “ Казах: „ Вълшебна пръчка. “ Те отвърнаха: „ Нея ще я проверим настрана. “
Беше доста занимателно. „ Оскарът “ не провокира никакви въпроси. Искаха деликатно да огледат вълшебната пръчка.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Свързва се с американския режисьор Дейвид Боренстийн. Напуска Русия и изнася направените записи през 2024 година По тях е изработен придобилият международна популярност документален филм „ Господин Никой против Путин “, описващ пропагандата измежду децата. Творбата печели премията „ Оскар “. Авторът през днешния ден живее в Прага.
Клуб Z беседва с Панел Таланкин в Европейския парламент. Заедно с доста съветски деятели той взе участие в проведения там конгрес „ Брюкселски разговор “.
- Павел Илич, бихте ли разказали по какъв начин ви хрумна концепцията за кино лентата?
На първо място си сложих задачата да удостоверявам всичко, което се случва, тъй като това е доста значимо. Училищата в Русия са затворена система - невероятно е да влезеш там с камера. И даже някой да бъде позволен, 100 на 100 ще е нещо инсценирано. Ще приготвят децата, ще репетират с тях. А тук виждаме нещата от вътрешната страна. Разбрах, че камерата ми снима извънреден материал, който наложително би трябвало да бъде забелязан по целия свят, с цел да стане ясно какво ще съставлява съветското общество след 10 или 15 години, когато тези възпитаници завършат университетите.
- Когато започнахте да подготвяте кино лентата, към този момент планирахте ли да бягате от Русия? Или по-късно разбрахте, че би трябвало да напуснете?
Допоследно мислех, че ще мога да остана. Най-много да сменя района, тъй като в Карабаш хората сигурно щяха да се почувстват наранени. Мислех да отпътува или за Владивосток, или за Калининград, някъде по-далеч от родния си град. Но продуцентката ми се обади и сподели, че филмът ще бъде пуснат единствено при изискване, че напусна територията на Русия, тъй като не е безвредно. По времето, когато филмът бе основан дополовината, в Русия започнаха да вкарват извънредно репресивни закони, които плануват наказателно гонене даже за най-малки изявления против Русия.
- Как избягахте? Някой оказа помощ ли ви или самичък планирахте всичко?
Не, самичък не съм възнамерявал нищо. Помогнаха ми. Имах двупосочен билет, все едно ходя на отмора.
-Имахте ли проблеми с напускането на Русия?
Не, просто пътувах сякаш на отмора.
- Доколкото разбирам, не е било проблем да излезете, а да се върнете...
Да, в този момент връщането би било проблем. Ще ме пуснат да вляза. Но къде ще се озова по-късно, не се знае.
- Опасявате ли се за себе си?
Да. Знаете ли, преди към седмица разпоредбите на играта съществено се трансформираха, когато в Полша беше погубен съветски художник (Семьон Скрепецки – б.р.). Защото преди такава процедура нямаше. С дейци на културата и изкуството нормално не се разправяха. Не ги закачаха. Сега обаче разпоредбите се трансформираха и човек би трябвало да се тревожи за сигурността си. Не знам до каква степен този способ към този момент е подложен на систематична основа. Разбира се, има фанатици, които изпращат всевъзможни известия и закани, само че аз не им обръщам внимание.
- Получавате ли такива известия?
О, да. Постоянно.
- Можете ли да цитирате някои от тях?
Най-различни са. Няма обща линия, под която да могат да се подредят всички тези известия. Получавам доста известия от Словакия.
- Кое е най-запомнящото се от тях?
Например от Русия, от Карабаш. Пишат, че ще ме заловен, ще ми строшат коленете, ще лазя и ще се оправдавам на всички.
- А от България получавате ли?
Не.
- Още не знаят за вас?
Макар че в България имаше прожекция на кино лентата и аз идвах. Беше напълно неотдавна.
- Защо казвате, че жителите на Карабаш се наскърбяват? Та, това е най-замърсеното място в света.
Защото експортирам мръсното долни дрехи на открито. Макар че не всички се наскърбяват. Много хора не споделят нищо, мълчат. Но има и такива, които се усещат наранени.
- А вашите възпитаници по какъв начин реагират?
Различно. Няма единно отношение. Има момчета и девойки, които ме поддържат. Има такива, които споделиха, че е доста крепко, че са част от този план. Но има и възпитаници, които ми писаха, че са гледали кино лентата и не са забелязали никаква агитация в него. А в действителност това е най-тъжният коментар. Защото когато хората споделят такива неща, това значи, че към този момент имат перде пред очите. Не виждат очевидното.
- Смятате ли, че това е някакво начало на края на режима на Путин? Или по какъв начин да го разбираме, щом отношението се изостря дотам даже към учители?
Пропагандата надълбоко е проникнала в просветителните институции. Тя е навлязла съществено в учебните стратегии, в колежите и университетите, дефинитивно и окончателно е навлязла и в детските градини. Разбира се, човек желае да бъде оптимист и да има вяра в по-доброто. Но когато пропагандата на режима навлезе в просветителните институции, това приказва доста за поколението, което ще получим по-късно.
Образованието е сфера, в която резултатите се виждат по-късно, не незабавно. Това не е салата да я нарежеш, да свариш чорба и незабавно да видиш резултата. Не е и политика, където вземаш решение и съвсем незабавно виждаш по какъв начин работи. Образованието е несигурна почва. Не може до дъно да се планува по какъв начин ще приключи всичко това и по кое време ще приключи. Както се споделя, не ни е обещано да предугаждаме по какъв начин ще отекне нашата дума.
- Знаете ли, че в България има доста хора, които харесват Путин и поддържат войната в Украйна. Искате ли да им предадете някакво обръщение посредством Клуб Z?
Какво мога да им кажа? Имаше един случай с датско семейство. Те обявиха, че са им омръзнали всички тези европейски полезности, стегнаха си багажа и отпътуваха за Русия. И незабавно главата на фамилията беше извикан във военното окръжие, с цел да премине наборна работа и, в случай че е допустимо, да подпише контракт за присъединяване в така наречен специфична военна интервенция (СВО). Датчаните незабавно си потеглиха. Сега са си в Копенхаген и мълчат, без да споделят и дума за съветския режим.
Имаше сходни случаи и с канадци, които смятаха, че ще съумеят да развиват земеделие в Русия. Преместиха се там с цялото си семейство, само че бързо схванаха с какво си имат работа, върнаха се и в този момент също мълчат. На никого не описват през какво са минали. А това е тъжно, тъй като би трябвало да описват.
Може просто да опитате да отидете и да поживеете там. Мога даже да дам паспорта си, в случай че някой има проблеми с документите. Можете да отидете и да поживеете. Дори можете да се нанесете в моя апартамент. Само че какъв брой дълго и какъв брой безвредно ще бъде това за вас, никой не знае.
- Усетихте ли в България някаква неприязън от страна на хора, които харесват Путин?
Бях в България прекомерно малко, с цел да имам опция да поддържам връзка с всички българи.
- Какво е общото ви усещане?
Много забавна и хубава страна. Беше доста, доста горещо. После заваля дъжд. Не допусках, че планините ви са толкоз големи. Знаех, че има планини, само че не си представях, че са толкоз огромни.
И още нещо забавно. Донесох със себе си статуетката на „ Оскар “, тъй като имахме прожекция. Обикновено, когато минавам през инспекция на летището, този „ Оскар “ провокира въпроси у чиновниците по сигурността. Но в България ми подариха вълшебната пръчка на Виктор Крум. Аз съм почитател на Хари Потър, а Виктор Крум е от българското учебно заведение в книгата. Когато предадох багажа си, един чиновник пристигна и сподели: „ Имаме въпрос във връзка вашия куфар. “ Помислих си, че ще попитат за „ Оскара “. Щях да кажа: „ Това е моят трофей. “ Но те попитаха: „ Какво е това? “ Казах: „ Вълшебна пръчка. “ Те отвърнаха: „ Нея ще я проверим настрана. “
Беше доста занимателно. „ Оскарът “ не провокира никакви въпроси. Искаха деликатно да огледат вълшебната пръчка.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ