50 години от кончината на забележителния оперен комик Павел Елмазов
Павел Елмазов,/ 1898 – 1975/ беше в действителност удивително, не потворено до през днешния ден, събитие в нашата опера. При все че се бе превъплъщавал в доста и разнообразни по темперамент и стилистика функции, изключително на млади години, той остана в историята на българската опера единствено с една – Доктор Бартоло от шедьовъра на Росини „ Севилският бръснар ”. Десетилетия наред, от дебюта си в нея, през 1930, до 1970 той бе несменяемият и реализатор, до момента в който не слезе от сцената и тя не бе поета от различен огромен неин тълковник Павел Герджиков. Години наред просто не можехме да си представим различен актьор в тази роля. Затова ѝ той беше без дубльор. А когато на 18 март 1956 година младият Гяуров дебютира като Дон Базилио в Операта след образованието си в Москва, в този незабравим театър му партнира Елмазов и за благополучие той бе записан и след време Българска национална телевизия го излъчи та го видя цяла България. Така Павел Елмазов стана национално прочут.
Роден е на 18 март 1898 година под знака на артистичните и музикални Риби в София, в фамилията на стоматолога доктор Михаил Елмазов / той е първият квалифициран български ортодонт / и на писателката Евгения Марс, близка на Вазов. Израства в артистична среда. От дребен спортува, пее с мощен, мощен глас. Иван Вазов го предизвиква да учи пеене. В края на август 1921 родителите му го изпращат във Виена да учи пеене при известния тогава възпитател проф. Андерсон. След три години се завръща и приключил музикалното си обучение постъпва като солист в неотдавна одържавената Софийската национална опера. Дебютира в една от най- сложните басови партии, Мефистофел от „ Фауст ” на Гуно. С ролята на Варлаам от „ Борис Годунов ” разкрива яркия си комедиен гений, който разцъфва в Граф Робнизон от „ Тайният брак ” на Чимароза, Скула от „ Княз Игор ” на Бородин и изключително в Доктор Бартоло, която ще бъде коронната му роля.
Много са оперите, в които Елмазов взе участие през дългата си повече от 35-годишна кариера.: Дядо Недялко от „ Гергана ”, Хайнрих от „ Лоенгрин ”, Самуел в „ Бал с маски ”, Спарафучиле в „ Риголето ”, Нурабад в „ Ловци на бисери ”, Цунига от Кармен ”, Канчиано в „ Четиримата грубияни ”, Ван Бет в „ Цар и дърводелец ”, Мазето от „ Дон Жуан ”, Раемфис в „ Аида ”, Албер в „ Еврейката ”, Дяволът в „ Шванда Гайдарят ”... Повече от 60 огромни, дребни и междинни в стотици спектакли. С годините гласът му придобива несъмнено присъща, комедийна багра. Ненадминат е в буфо функциите. За две от тях – Варлаам и Чуба от „ Черевички ” на Чайковски през 1951 година получава Държавната / Димитровска/ премия. А като Бартоло гостува на всички оперни подиуми в страната. В тази нелека роля той реализира върха в кариерата си на певец- и актьор. Характерната темброва багра на гласа му, податлива на изразителна интонационна нюансировка, са изключително подобаващи за този облик. Елмазов не беше артист на премисления, авансово открит мизансцен. Във всеки театър той импровизираше с неподражаемото си, напряко неизтощимо възприятие за комизъм, без да стига до шаржа. Пееше с отлична дикция и артикулация и виртуозните пасажи. Беше просто несравним. На един от спектаклите се обърна към Петя Иванова /Розина / с думите: „ „ Къде е петият лист хартия, тук са шест? ” Вместо шестият лист, тук са пет! Публиката се радваше на находките му, на хумора, който просто извираше от него.
