Чували ли сте историята на българския цар на шоколада?
Пътят на българската сладкарска промишленост е изпълнена с голям брой моменти очудващо е изпълнен и с много горчиви моменти преди лакомствата да стигнат до крайния консуматор. Днес ще приказваме за познатия на своите съвременници като Царя на шоколада - Аврам Чальовски.
Бъдещият огромен фабрикант е роден през далечната 1854 година в македонското село Галичник, което по това време е към момента под османска власт. За детството му не знаем доста, като се изключи че е бил овчарче. Столицата на новоосвободеното Княжество България, става привлекателен център за доста бежанци и преселници от Македония. Такъв е и за младия Аврам и от тук стартира неговият сложен път към триумфа. Началото стартира с чиракуване бакалия, късно вечер мие чинии в кръчми, а рано заран нарамва гюмовете да продава боза по улиците.
След десетина години неотклонен труд стартира и самичък да създава локум и боза, а след още няколко, през 1898 година, Аврам отваря своя лична дребна работилничка за тахан халва в София. Там работи той с още един служащ. След още едно десетилетие предприятието му е разширено и осъвременено, а скоро прераства във фабрика. Името му е изцяло издържано в духа на епохата – " Индустриална къща за произвеждане на захарни произведения, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и прочие " През 1921 година Чальовски отваря и втората си фабрика в Бургас, по-късно още една, заяви " Българска история ".
Държи на качествените първични материали и обработката с съвременна техника, а с цел да не зависи от външни фактори, предприемачът построява и завод за амбалаж, както и лична печатница за етикети. Фабриките му разполагат със лични водоизточници, кравеферми и рафинерии. Истински парадайс за всеки сладкар!
Чальовски е и първият, който вкарва в България неща като мляко и яйца на прахуляк. Че продуктите му са качествени, се вижда от извоюваните медали на влиятелни изложби в чужбина. Сред тях се открояват златен орден от Лондон, сребърен от Милано и награди от Атина и Солун. Многообразието в производството е огромно, само че Чальовски става прочут като Царя на шоколада.
Съвременниците са го запомнили като човек на действието, непознаващ отмалялост. Той по този начин и възпитава децата си – че в живота са значими " трудът и постоянството, честността и благородството ". Чальовски има вяра, че трудът е единственият верен път към триумфа.
Семейството му живеело непретенциозно и не демонстрирало благосъстояние. За разлика от доста други индустриалци, той освен че не парадира със своите коли и парцели, само че и трансформира част от вкъщи си в музей. В него има стая с оръжия, стая с македонски национални носии, стая със статуи от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен ъгъл.
Като шеф също е великодушен. Чальовски обезпечава на служащите си безвъзмезден стол, отвън възнагражденията им се дават артикули. Вероятно за пръв път в България се дава и 13-а заплата, а с изключение на нея и и още половин заплата за Великден. Предприемачът постоянно отпуска и заеми на служащите си, изключително на младите фамилии, които и постоянно опрощава.
Продукцията на Аврам Чальовски е съществено рекламирана в българската преса.
Чальовски потвърждава, че умее да печели, само че знае и да подарява – църкви и манастири, изключително на Зографския и Рилския манастир. Не не помни и тези в Македония, като отпуска средства за Бигорския манастир, както и за църквата в родното си село. Самият той е без изключително високо образованието, само че ясно осъзнава неговата стойност, по тази причина стотици български учебни заведения получават средства от него.
Много от даренията на Чальовски остават незнайни, защото той ги прави анонимно. Също остава неразбираемо какъв брой средства е дал за революционното придвижване в Македония, което той, като български родолюбец, въодушевено поддържа, а синът му Евстатий взе участие в чети и въстания.
В наследството си Аврам отпуска 10 млн. лв. за основаване на фондация за подкрепяне на " небогати, заболели, сираци, най-вече от работен фамилии ". Други стотици хиляди са отредени за старешки приюти и църкви. Опрощава и задълженията на всички свои длъжници.
На 3 ноември 1943 година Чальовски си отива от този свят на възраст от 89 години.
Бъдещият огромен фабрикант е роден през далечната 1854 година в македонското село Галичник, което по това време е към момента под османска власт. За детството му не знаем доста, като се изключи че е бил овчарче. Столицата на новоосвободеното Княжество България, става привлекателен център за доста бежанци и преселници от Македония. Такъв е и за младия Аврам и от тук стартира неговият сложен път към триумфа. Началото стартира с чиракуване бакалия, късно вечер мие чинии в кръчми, а рано заран нарамва гюмовете да продава боза по улиците.
След десетина години неотклонен труд стартира и самичък да създава локум и боза, а след още няколко, през 1898 година, Аврам отваря своя лична дребна работилничка за тахан халва в София. Там работи той с още един служащ. След още едно десетилетие предприятието му е разширено и осъвременено, а скоро прераства във фабрика. Името му е изцяло издържано в духа на епохата – " Индустриална къща за произвеждане на захарни произведения, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и прочие " През 1921 година Чальовски отваря и втората си фабрика в Бургас, по-късно още една, заяви " Българска история ".
Държи на качествените първични материали и обработката с съвременна техника, а с цел да не зависи от външни фактори, предприемачът построява и завод за амбалаж, както и лична печатница за етикети. Фабриките му разполагат със лични водоизточници, кравеферми и рафинерии. Истински парадайс за всеки сладкар!
Чальовски е и първият, който вкарва в България неща като мляко и яйца на прахуляк. Че продуктите му са качествени, се вижда от извоюваните медали на влиятелни изложби в чужбина. Сред тях се открояват златен орден от Лондон, сребърен от Милано и награди от Атина и Солун. Многообразието в производството е огромно, само че Чальовски става прочут като Царя на шоколада.
Съвременниците са го запомнили като човек на действието, непознаващ отмалялост. Той по този начин и възпитава децата си – че в живота са значими " трудът и постоянството, честността и благородството ". Чальовски има вяра, че трудът е единственият верен път към триумфа.
Семейството му живеело непретенциозно и не демонстрирало благосъстояние. За разлика от доста други индустриалци, той освен че не парадира със своите коли и парцели, само че и трансформира част от вкъщи си в музей. В него има стая с оръжия, стая с македонски национални носии, стая със статуи от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен ъгъл.
Като шеф също е великодушен. Чальовски обезпечава на служащите си безвъзмезден стол, отвън възнагражденията им се дават артикули. Вероятно за пръв път в България се дава и 13-а заплата, а с изключение на нея и и още половин заплата за Великден. Предприемачът постоянно отпуска и заеми на служащите си, изключително на младите фамилии, които и постоянно опрощава.
Продукцията на Аврам Чальовски е съществено рекламирана в българската преса.
Чальовски потвърждава, че умее да печели, само че знае и да подарява – църкви и манастири, изключително на Зографския и Рилския манастир. Не не помни и тези в Македония, като отпуска средства за Бигорския манастир, както и за църквата в родното си село. Самият той е без изключително високо образованието, само че ясно осъзнава неговата стойност, по тази причина стотици български учебни заведения получават средства от него.
Много от даренията на Чальовски остават незнайни, защото той ги прави анонимно. Също остава неразбираемо какъв брой средства е дал за революционното придвижване в Македония, което той, като български родолюбец, въодушевено поддържа, а синът му Евстатий взе участие в чети и въстания.
В наследството си Аврам отпуска 10 млн. лв. за основаване на фондация за подкрепяне на " небогати, заболели, сираци, най-вече от работен фамилии ". Други стотици хиляди са отредени за старешки приюти и църкви. Опрощава и задълженията на всички свои длъжници.
На 3 ноември 1943 година Чальовски си отива от този свят на възраст от 89 години.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ