Азаз, Сирия – С усмивката си, блестяща както винаги, 15-годишната Рима Хадж Хюсеин нервно влиза в рехабилитационния център Ataa и Център за протезни крайници за жертви на земетресение и война в Азаз, град в провинция Алепо в Северна Сирия.
Тя наскоро отпразнува полагането на подготвителните си изпити и гордостта й, че успя да се справи, след като загуби крака си при мощните земетресения, които удариха Южна Турция и Северна Сирия преди шест месеца, е очевидна.
„Когато бяха обявени резултатите от изпита, бях особено щастлив, че изпълних част от желанието на баща ми за мен. Той винаги ме насърчаваше да продължа образованието си“, каза тя.
Рима беше прекарала два месеца в болница близо до турската граница, питайки оцелялото си семейство къде е баща й.
„Питах отново и отново защо не дойде да ме посети в болницата и те избягваха въпроса, казвайки, че здравословното му състояние не му позволява да дойде. Докато не излязох от болницата и ми казаха... шокът от този момент никога няма да ме напусне“, каза Рима, след като научи, че баща й е загинал при земетресенията.
Бягство в земетръсна зона
Рима и нейното семейство – родом от град Калаат ал Мадик, северна Хама – бяха избягали в контролирания от опозицията Джандарис в провинцията Алепо през 2019 г., след като сирийските правителствени сили поеха контрола над родния им град.
Малко повече от три години по-късно Джандарис беше най-засегнатият от земетресенията сирийски град, регистрирайки най-големия брой на жертвите в Сирия от 513 жертви и 831 ранени, според Сирийската гражданска защита. Повече от 8400 души загинаха в Сирия, а други 50 000 загинаха в Турция.
Когато земетресението, засегнало Рима, удари в ранните часове на 6 февруари, тя и семейството й не успяха да отворят вратата на апартамента си навреме и се озоваха затрупани в развалините, когато сградата се срути.
„След 30 часа страх, погребани под развалините на нашия дом, заобиколени от загинали съседи, спасителните екипи и моите чичовци успяха да намерят проход през развалините и стигнаха до мен“, каза тя.
Рима разказа на Al Jazeera как спасителните екипи и нейните чичовци са се опитали по всякакъв възможен начин да я измъкнат изпод развалините, но не са успели поради заклещения крак. В крайна сметка се наложи медицински екип да ампутира крака й, преди тя да бъде освободена.
„Имах два избора: или да загубя живота си под развалините, или да загубя крака си. Избрах да загубя крака си“, каза Рима.
След като най-после успя да напусне болницата и все още се въртеше от новината за смъртта на баща си, Рима трябваше да се върне за друга операция, този път за отстраняване на жлъчния мехур.
И все пак тя успя да събере сили и да се подготви за изпитите си, до които оставаха само 10 дни, докато екипът на центъра Ataa работеше за създаването на индивидуална протеза за нея.
„Устойчивостта на Рима, както и решимостта й да продължи да учи и да вземе изпита, бяха страхотен източник на вдъхновение за всички нас през този период“, каза Халид Хадж Хюсеин, 54, чичо на Рима и учител по математика.
Хадж Хюсеин каза пред Ал Джазира, че Рима често е говорела, че иска да стане лекар, особено докато е била в болницата, така че той се е посветил да я обучава по математика за изпита и е помолил колегите си да й помогнат с други предмети .
„Радостта и гордостта, които изпитах, когато моята племенница Рима успя, надхвърляха всичко, което бях изпитвал през 33-те години преподаване. Тя постигна невъзможното“, каза той.
Отново изправен
Зачервените очи на Рима отразяват безсънна нощ на безпокойство и очакване, но радостта й е очевидна, когато слага протезния си крак и го изпробва за първи път.
„Пътуването напред-назад до Азаз не беше лесно, но го направихме за момента, защото тя с нетърпение очакваше да се изправи отново“, каза Хадж Хюсеин.
„Вълнението й е огромно и тя продължава да ми казва, че скоро ще застане като всички останали и ще преследва мечтата си да стане лекар, точно както баща й искаше.“
Един от хората, работили по случая на Рима, е Ахмед Хашем, координатор на социални проекти в Ataa. Въпреки че центърът страда от липса на финансиране и недостиг на материали, каза той, за тях е важно да получат възможно най-много сирийски ампутирани с протези, от които се нуждаят.
Хашем каза на Ал Джазира, че центърът е успял да монтира протези на 30 жертви на земетресението, които са се регистрирали чрез връзката на центъра за тези, които са загубили горните или долните си крайници.
Процесът на монтиране е труден, усложнен поради липсата на усъвършенствана технология за моделиране, оставяйки екипа да разчита на клинично наблюдение и измерване и да прави внимателно калъпи на ръка.
„Увеличаването на ампутациите в региона след земетресението оказа огромен натиск върху центъра, правейки предизвикателство осигуряването на протези на крайниците за всички ранени“, каза Хашем.
„Надяваме се, че с времето можем да намерим това, от което се нуждаем, за да направим протези за всички ранени и да разширим работата си, за да включим монтиране на интелигентни и механични протези“, добави Хашем.
Преди земетресенията в Сирия и Турция броят на сирийците с ампутирани крака беше документиран на 86 000 през 2017 г., според Световната здравна организация, в чийто доклад се казва, че тогава чакането за помощ вече е било дълго. В допълнение към тези цифри са сирийците, които живеят с трайни увреждания, които наброяват поне 1,5 милиона души.
Но за един ден има радост в едно домакинство, тъй като Рима, сияеща, излиза от центъра Ataa, след като пристигна в инвалидната си количка – правейки първите си стъпки на чисто новия си крак, крачейки напред към следващото си предизвикателство.
> Източник: Ал Джазира
