Над 69% от онкоболните у нас доплащат за лечението си, средната сума е 1495 лв.
Пациентите с онкологични болести у нас се сблъскват с тежки финансови и организационни усложнения в достъпа си до лекуване, онкологичната помощ е зле проведена, разпокъсана и нискоефективна. Това е главният извод от плана „ Достъп до онкологична грижа “ на „ Индекс на лечебните заведения “, който се осъществя с поддръжката на Фондация „ Америка за България “ и с присъединяване на Асоциацията на българските застрахователи и Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ). Обобщените резултати от него бяха показани на конференция в столицата през днешния ден.
Въпреки че обществените средства за онкологично лекуване у нас са се нараснали над два пъти през миналите пет години,
растежът на финансирането не е довел и до възстановяване на резултатите в онкологичното лечение
Страната ни продължава да е единствената в Европейски Съюз с възходяща смъртност от онкологични болести, както и с по-ниска петгодишна преживяемост в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз.
Според социолозите на малко над 69% от пациентите с онкологични болести у нас през последните пет години се е наложило да доплатят приблизително 1495 лева за лекуването си. Това е довело до ограничение на получаваните здравни грижи при 26% от тях. Това са част от резултатите от национално представително изследване на „ Индекс на лечебните заведения “, осъществено при започване на тази година измежду 417 души, които са провеждали онкологични лекувания през миналите 5 години, като част от интервютата са извършени с непосредствен на пациент с онкологично заболяване.
Най-голяма част от хората са доплащали за интервенция – 56%, като междинната сума е била 1732 лева, а най-честата причина – изборът на екип. Около 41% от интервюираните са доплащали за проучвания, като междинната сума там е била 455 лева, за биопсия пари в допълнение са давали 25% от пациентите, а междинната сума е била 267 лева При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от интервюираните, като междинната сума е била 651 лева Тя е била главно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой.
Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едвам при 13% от интервюираните, а междинната сума е възлизала на 364 лева и още веднъж най-често се е налагала за медицински произведения и консумативи – при 39%. Начините на доплащане са били главно на касата на лечебното заведение – в 71% от случаите. В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за проучване или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.
По време на лекуването 55% от хората са направили и други заплащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на междинна стойност от 897 лева Така да вземем за пример за профилирани хранителни добавки, перука, медицински произведения, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лева за произведения до 6000 лева за естетически интервенции. Не се покриват разноските за психоонкологична поддръжка, за парентерално хранене, за второ мнение при нужда от уточняване на диагнозата.
Разходите за лекуване на пациентите с онкологични болести у нас не са покрити на 100% с обществени средства посредством НЗОК, Министерство на здравеопазването или общините, безапелационни са и изводите от анкета измежду членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която са се присъединили 11 от най-големите сдружения в страната. През предходната година компенсациите, които те са платили за пациент, варират приблизително от 289 лева до 1156 лева, демонстрират данните на седем от тях, които разполагат с такава информация. Дружествата обаче са единомислещи, че
доплащане при пациентите с онкологични болести се постанова на всеки стадий от пътя им
При диагностичните действия доплащане се постанова при редица високоспециализирани и високотехнологични проучвания, като проучване на туморни маркери, имунохистохимия и разнообразни генетични проучвания на тумора. Въпреки че се покрива от НЗОК, усложнен се явява и достъпът до високоспециализирани проучвания и образна диагностика като компютърна томография, нуклеарно магнитен резонанс и РЕТ-СT и разнообразни сцинтиграфии.
При оперативното лекуване доплащане се постанова при избор на екип, което е непринудено единствено на доктрина, само че на процедура е наложително, както и за усъвършенствани битови условия. Доплащат се и неутвърдени в стандартите на Министерство на здравеопазването способи на оперативно лекуване.
При медицинските произведения съвсем постоянно се постанова доплащане, защото не се покриват изцяло скъпоструващи произведения, а други са единствено отчасти покрити от НЗОК – в това число сетове за лапароскопски интервенции, платна за пластика на коремна стена, автоматизирани ушиватели при отворени интервенции на коремна празнина, част от венозните портове, употребени при разнообразни типове химиотерапия и други
При диспансеризацията и последващото наблюдаване също съвсем постоянно се постанова доплащане, постоянно последващото наблюдаване се прави официално и не в цялостния дължим размер, като качеството на услугата е незадоволително.
При палиативните грижи въобще не се покрива настаняване в приют, нито реализирането им при домашно лекуване, макар че тогава най-често пациентът остава вкъщи си. Доколкото има покритие, то е нищожно, с незадоволително качество и незадоволително, даже при хоспитализация, защото е лимитирано е за избран брой дни.
Доплащането при пациентите с онкологични болести затруднява достъпа им
до онкологично лекуване, профилактика, диагностика и палиативни грижи, като нерядко даже ги лишава от съответни здравни грижи, безапелационни са сдруженията в своите наблюдения.
Диагностиката и лекуването на онкологични болести у нас се финансира главно посредством НЗОК. През 2023 година по данни на здравноосигурителния фонд за лекуването на пациенти с онкологични болести са дадени над 1.471 милиарда лева В тези средства влизат както разноските за лекарства, по този начин и за активност, като максимален от тях е делът на разноските за онколекарства – 1,086 милиарда лева
Все още сме прекомерно надалеч от положителните европейски и международни практики, които слагат предварителната защита и лекуването на рака на основата на доказателствената медицина и строгото следване на логаритми, които са основани на основата на рекомендациите на специалистите и обезпечават поредност, непрекъснатост и качество на целия развой, подчертаха доцент Димитър Калев и доцент Ася Консулова от СОНМ.
Според доцент Калев страната ни има потребност от създаване на центрове за сложна онкологична грижа (Comprehensive Cancer Centers), които да станат част от Европейския антираков проект. Той даде образец от практиката си и призна, че над 40% от пациентите, които търсят консултация с него, към този момент са били или възнамеряват лекуване в Турция, тъй като там могат да разчитат на качествена онкологична помощ.
Българският Национален антираков проект е подготвен, само че от 2021 година насам по него няма никакви интензивности,
означи той.
Държавата би трябвало да се намеси и да влезе в ролята си като регулатор на процесите в онкологичната помощ, настоя доктор Мими Виткова от Асоциацията на лицензираните сдружения за непринудено здравно обезпечаване.
Според Ивана Димова от Българската асоциация на застрахователите е редно да се намерения за втори дирек в здравното обезпечаване над първия главен, тъй като е неприемливо да се изсипват толкоз доста средства в опазване на здравето без да се реализира резултат, а хората да са принуждавани да заплащат обилни суми от джоба си.
Социологът Първан Симеонов от „ Галъп Интернешънъл Болкан “ уточни, че в случай че има нещо, което може да се предложи при тази картина на процесите в опазването на здравето, то е де се усили публичният напън за промени и да се търси политическа воля за реализацията им.
Въпреки че обществените средства за онкологично лекуване у нас са се нараснали над два пъти през миналите пет години,
растежът на финансирането не е довел и до възстановяване на резултатите в онкологичното лечение
Страната ни продължава да е единствената в Европейски Съюз с възходяща смъртност от онкологични болести, както и с по-ниска петгодишна преживяемост в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз.
Според социолозите на малко над 69% от пациентите с онкологични болести у нас през последните пет години се е наложило да доплатят приблизително 1495 лева за лекуването си. Това е довело до ограничение на получаваните здравни грижи при 26% от тях. Това са част от резултатите от национално представително изследване на „ Индекс на лечебните заведения “, осъществено при започване на тази година измежду 417 души, които са провеждали онкологични лекувания през миналите 5 години, като част от интервютата са извършени с непосредствен на пациент с онкологично заболяване.
Най-голяма част от хората са доплащали за интервенция – 56%, като междинната сума е била 1732 лева, а най-честата причина – изборът на екип. Около 41% от интервюираните са доплащали за проучвания, като междинната сума там е била 455 лева, за биопсия пари в допълнение са давали 25% от пациентите, а междинната сума е била 267 лева При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от интервюираните, като междинната сума е била 651 лева Тя е била главно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой.
Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едвам при 13% от интервюираните, а междинната сума е възлизала на 364 лева и още веднъж най-често се е налагала за медицински произведения и консумативи – при 39%. Начините на доплащане са били главно на касата на лечебното заведение – в 71% от случаите. В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за проучване или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.
По време на лекуването 55% от хората са направили и други заплащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на междинна стойност от 897 лева Така да вземем за пример за профилирани хранителни добавки, перука, медицински произведения, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лева за произведения до 6000 лева за естетически интервенции. Не се покриват разноските за психоонкологична поддръжка, за парентерално хранене, за второ мнение при нужда от уточняване на диагнозата.
Разходите за лекуване на пациентите с онкологични болести у нас не са покрити на 100% с обществени средства посредством НЗОК, Министерство на здравеопазването или общините, безапелационни са и изводите от анкета измежду членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която са се присъединили 11 от най-големите сдружения в страната. През предходната година компенсациите, които те са платили за пациент, варират приблизително от 289 лева до 1156 лева, демонстрират данните на седем от тях, които разполагат с такава информация. Дружествата обаче са единомислещи, че
доплащане при пациентите с онкологични болести се постанова на всеки стадий от пътя им
При диагностичните действия доплащане се постанова при редица високоспециализирани и високотехнологични проучвания, като проучване на туморни маркери, имунохистохимия и разнообразни генетични проучвания на тумора. Въпреки че се покрива от НЗОК, усложнен се явява и достъпът до високоспециализирани проучвания и образна диагностика като компютърна томография, нуклеарно магнитен резонанс и РЕТ-СT и разнообразни сцинтиграфии.
При оперативното лекуване доплащане се постанова при избор на екип, което е непринудено единствено на доктрина, само че на процедура е наложително, както и за усъвършенствани битови условия. Доплащат се и неутвърдени в стандартите на Министерство на здравеопазването способи на оперативно лекуване.
При медицинските произведения съвсем постоянно се постанова доплащане, защото не се покриват изцяло скъпоструващи произведения, а други са единствено отчасти покрити от НЗОК – в това число сетове за лапароскопски интервенции, платна за пластика на коремна стена, автоматизирани ушиватели при отворени интервенции на коремна празнина, част от венозните портове, употребени при разнообразни типове химиотерапия и други
При диспансеризацията и последващото наблюдаване също съвсем постоянно се постанова доплащане, постоянно последващото наблюдаване се прави официално и не в цялостния дължим размер, като качеството на услугата е незадоволително.
При палиативните грижи въобще не се покрива настаняване в приют, нито реализирането им при домашно лекуване, макар че тогава най-често пациентът остава вкъщи си. Доколкото има покритие, то е нищожно, с незадоволително качество и незадоволително, даже при хоспитализация, защото е лимитирано е за избран брой дни.
Доплащането при пациентите с онкологични болести затруднява достъпа им
до онкологично лекуване, профилактика, диагностика и палиативни грижи, като нерядко даже ги лишава от съответни здравни грижи, безапелационни са сдруженията в своите наблюдения.
Диагностиката и лекуването на онкологични болести у нас се финансира главно посредством НЗОК. През 2023 година по данни на здравноосигурителния фонд за лекуването на пациенти с онкологични болести са дадени над 1.471 милиарда лева В тези средства влизат както разноските за лекарства, по този начин и за активност, като максимален от тях е делът на разноските за онколекарства – 1,086 милиарда лева
Все още сме прекомерно надалеч от положителните европейски и международни практики, които слагат предварителната защита и лекуването на рака на основата на доказателствената медицина и строгото следване на логаритми, които са основани на основата на рекомендациите на специалистите и обезпечават поредност, непрекъснатост и качество на целия развой, подчертаха доцент Димитър Калев и доцент Ася Консулова от СОНМ.
Според доцент Калев страната ни има потребност от създаване на центрове за сложна онкологична грижа (Comprehensive Cancer Centers), които да станат част от Европейския антираков проект. Той даде образец от практиката си и призна, че над 40% от пациентите, които търсят консултация с него, към този момент са били или възнамеряват лекуване в Турция, тъй като там могат да разчитат на качествена онкологична помощ.
Българският Национален антираков проект е подготвен, само че от 2021 година насам по него няма никакви интензивности,
означи той.
Държавата би трябвало да се намеси и да влезе в ролята си като регулатор на процесите в онкологичната помощ, настоя доктор Мими Виткова от Асоциацията на лицензираните сдружения за непринудено здравно обезпечаване.
Според Ивана Димова от Българската асоциация на застрахователите е редно да се намерения за втори дирек в здравното обезпечаване над първия главен, тъй като е неприемливо да се изсипват толкоз доста средства в опазване на здравето без да се реализира резултат, а хората да са принуждавани да заплащат обилни суми от джоба си.
Социологът Първан Симеонов от „ Галъп Интернешънъл Болкан “ уточни, че в случай че има нещо, което може да се предложи при тази картина на процесите в опазването на здравето, то е де се усили публичният напън за промени и да се търси политическа воля за реализацията им.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ