Родена е Паша Христова
Паша Христова е българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на предишния век, известна с песните „ Една българска роза “, „ Повей, ветре “, „ Янтра “, „ Остани “, „ Бяла ария “, „ Ах, този дивен свят “ и други
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година в град София. Израства в кв. Княжево. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се реалокират в София и там се ражда Паша. След довеждане докрай на гимназия стартира работа като чертожничка в комбинат „ Балканкар “ – София. Завършва школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи триумф е на Фестивала на занимателната ария в Сочи, Русия, през 1967 година, където е удостоена със златен орден и първа премия.
През 1967 година, дружно с Борис Гуджунов пее като солистка в „ Оркестър София “ – тогава един от най-популярните сформира в българската музика. Двамата дружно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите шест креативен години записва към 60 песни за фонда на Радиото.
За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и други
Печели интернационална популярност и доста награди от състезания. Между тях: премия на фестивала „ Златният елен “ в Брашов, Румъния, първа премия за осъществяване дружно с Мария Нейкова и Мими Иванова „ Яворова пролет “ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „ Пролет “. През 1970 година се показва на фестивала " Златният Орфей” и получава огромната премия за песента „ Повей, ветре “ (по музика на Йосиф Цанков) и първата премия за „ Една българска роза “ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 година Паша Христова получава Голямата премия за реализатори на интернационалния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „ Ах, този дивен свят “. Това е едно от най-големите интернационалните самопризнания за български естраден артист.
На 21 декември 1971 година умира при самолетна злополука на летище „ София “. Причините за злополуката и директните отговорни не са тъкмо открити.
Творчество
Търсенията на Паша Христова са многопосочни – балади, известни песни, политически песни.
Гласът ѝ е характерен – с голям гласов диапазон и благоприятни условия за драматизъм до най-фините нюанси на нежното музициране.
Самолетна злополука от 21 декември 1971 година
Заедно с оркестър „ София “, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен отбор „ Аура “ и националната певица Янка Рупкина, Паша Христова би трябвало да замине за дните на българската просвета в Алжир. Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е преди малко излязъл от ремонт на оборудването за надзор на хоризонталното състояние на самолета – въжетата, с които се ръководят елероните, преносими елементи в краищата на крилете, с които се поправя хоризонталното състояние на самолета. Ремонтът наподобява не е бил осъществен съгласно техническите условия – извършеното следствие директно след случая доближава до извода, че въжетата на елероните са били неправилно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на стадия на планиране на самия аероплан не е била планувана градивна отбрана, предотвратяваща сходна неточност. Когато машината набира скорост за политане и се отделя от пистата, се появява мощен непряк вятър, който я накланя на една страна. Вместо да поправя ситуацията на самолета в хоризонталната повърхност, като парира силата напразно, командата на пилотиращия усилва наклона на самолета поради противоположното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две, и целият аероплан избухва в пламъци, като единият мотор се откъсва от корпуса. От 73-мата индивида на борда умират 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оживелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крака, и Янка Рупкина – с леки изгаряния.
На 23 декември 1971 година Паша Христова е изпратена от многочислени фенове в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия имот 23.
Преди нещастието новогодишната стратегия за посрещането на новата 1972 година е снимана с дейното присъединяване на певицата. Само няколко дни след нещастието цялата страна опечалено следи жизнерадостното присъединяване на Паша.
Творческият капацитет на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и през днешния ден. Посмъртно е удостоена със званието „ заслужил актьор “ (1972), а през 2000 година песента ѝ „ Една българска роза “ е оповестена за ария на столетието.
През 1996 година, във връзка 50 години от рождението на Паша Христова, Българска национална телевизия снима документалния филм „ Спри, мое време “ с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и починалите музиканти от оркестър „ София “. През 2006 година се навършват 60 години от рождението на Паша Христова. Появява се следващият биографичен филм – „ Мистерията Паша “ на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по bTV. В края на същата година, 35 години след жестоката злополука, публицистите Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигат до засекретени документи по следствието на злополуката и за първи път излиза наяве каква е формалната версия за случая на летище София през 1971 година – погрешно свързване на въжетата на елероните. Подобни обстоятелства са упоменати и в документалния филм на Българска национална телевизия от 1991 година „ Оцелелите. 20 години по-късно... “ За незаконната немарливост има упрекнати пет лица от техническия екип на авиобазата. До правосъден развой обаче не се стига. Показателна е резолюцията на Главната прокуратура по това време – да не се стига до дело. Причината е финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион $ и при потвърдена виновност на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата назад от страната. През 2009 година във връзка 50 години Българска национална телевизия в специфичен юбилеен уебсайт афишира 50 обичани песни от „ Златният Орфей “. След гласоподаване „ Една българска роза “ на Паша Христова печели най-вече гласове и още веднъж заема първото място измежду обичаните на няколко генерации българи известни песни. През 2006 година Българска национална телевизия продуцира кино лентата „ Музикални следи “ във връзка 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 година Българска национална телевизия излъчва кино лентата „ Здравей, обичам те “ с създател и режисьор Олег Ковачев във връзка 40 години от огромната покруса.
Източник: bg.wikipedia.org
Парашкева Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 година в град София. Израства в кв. Княжево. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се реалокират в София и там се ражда Паша. След довеждане докрай на гимназия стартира работа като чертожничка в комбинат „ Балканкар “ – София. Завършва школата за естрадни артисти и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи триумф е на Фестивала на занимателната ария в Сочи, Русия, през 1967 година, където е удостоена със златен орден и първа премия.
През 1967 година, дружно с Борис Гуджунов пее като солистка в „ Оркестър София “ – тогава един от най-популярните сформира в българската музика. Двамата дружно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите шест креативен години записва към 60 песни за фонда на Радиото.
За нея пишат музика композиторите Николай Арабаджиев, Чеслав Ниемен, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Светозар Русинов, Морис Аладжем, Зорница Попова и други
Печели интернационална популярност и доста награди от състезания. Между тях: премия на фестивала „ Златният елен “ в Брашов, Румъния, първа премия за осъществяване дружно с Мария Нейкова и Мими Иванова „ Яворова пролет “ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „ Пролет “. През 1970 година се показва на фестивала " Златният Орфей” и получава огромната премия за песента „ Повей, ветре “ (по музика на Йосиф Цанков) и първата премия за „ Една българска роза “ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 година Паша Христова получава Голямата премия за реализатори на интернационалния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „ Ах, този дивен свят “. Това е едно от най-големите интернационалните самопризнания за български естраден артист.
На 21 декември 1971 година умира при самолетна злополука на летище „ София “. Причините за злополуката и директните отговорни не са тъкмо открити.
Творчество
Търсенията на Паша Христова са многопосочни – балади, известни песни, политически песни.
Гласът ѝ е характерен – с голям гласов диапазон и благоприятни условия за драматизъм до най-фините нюанси на нежното музициране.
Самолетна злополука от 21 декември 1971 година
Заедно с оркестър „ София “, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен отбор „ Аура “ и националната певица Янка Рупкина, Паша Христова би трябвало да замине за дните на българската просвета в Алжир. Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е преди малко излязъл от ремонт на оборудването за надзор на хоризонталното състояние на самолета – въжетата, с които се ръководят елероните, преносими елементи в краищата на крилете, с които се поправя хоризонталното състояние на самолета. Ремонтът наподобява не е бил осъществен съгласно техническите условия – извършеното следствие директно след случая доближава до извода, че въжетата на елероните са били неправилно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на стадия на планиране на самия аероплан не е била планувана градивна отбрана, предотвратяваща сходна неточност. Когато машината набира скорост за политане и се отделя от пистата, се появява мощен непряк вятър, който я накланя на една страна. Вместо да поправя ситуацията на самолета в хоризонталната повърхност, като парира силата напразно, командата на пилотиращия усилва наклона на самолета поради противоположното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две, и целият аероплан избухва в пламъци, като единият мотор се откъсва от корпуса. От 73-мата индивида на борда умират 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оживелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крака, и Янка Рупкина – с леки изгаряния.
На 23 декември 1971 година Паша Христова е изпратена от многочислени фенове в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия имот 23.
Преди нещастието новогодишната стратегия за посрещането на новата 1972 година е снимана с дейното присъединяване на певицата. Само няколко дни след нещастието цялата страна опечалено следи жизнерадостното присъединяване на Паша.
Творческият капацитет на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и през днешния ден. Посмъртно е удостоена със званието „ заслужил актьор “ (1972), а през 2000 година песента ѝ „ Една българска роза “ е оповестена за ария на столетието.
През 1996 година, във връзка 50 години от рождението на Паша Христова, Българска национална телевизия снима документалния филм „ Спри, мое време “ с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и починалите музиканти от оркестър „ София “. През 2006 година се навършват 60 години от рождението на Паша Христова. Появява се следващият биографичен филм – „ Мистерията Паша “ на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по bTV. В края на същата година, 35 години след жестоката злополука, публицистите Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигат до засекретени документи по следствието на злополуката и за първи път излиза наяве каква е формалната версия за случая на летище София през 1971 година – погрешно свързване на въжетата на елероните. Подобни обстоятелства са упоменати и в документалния филм на Българска национална телевизия от 1991 година „ Оцелелите. 20 години по-късно... “ За незаконната немарливост има упрекнати пет лица от техническия екип на авиобазата. До правосъден развой обаче не се стига. Показателна е резолюцията на Главната прокуратура по това време – да не се стига до дело. Причината е финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион $ и при потвърдена виновност на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата назад от страната. През 2009 година във връзка 50 години Българска национална телевизия в специфичен юбилеен уебсайт афишира 50 обичани песни от „ Златният Орфей “. След гласоподаване „ Една българска роза “ на Паша Христова печели най-вече гласове и още веднъж заема първото място измежду обичаните на няколко генерации българи известни песни. През 2006 година Българска национална телевизия продуцира кино лентата „ Музикални следи “ във връзка 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 година Българска национална телевизия излъчва кино лентата „ Здравей, обичам те “ с създател и режисьор Олег Ковачев във връзка 40 години от огромната покруса.
Източник: bg.wikipedia.org
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ