Първото заседание на временната комисия за имунитетите на трима депутати,

Първото съвещание на краткотрайната комисия за имунитетите на трима депутати, измежду които този на водача на ГЕРБ Бойко Борисов, се провали поради липса на кворум. Че ще има такова, пък по този начин и не бе оповестено на уеб страницата на Народното събрание, макар текстовете в правилника за работата на Народното събрание, съгласно които дневния ред и часовете на съвещанията се афишират авансово на страницата на Народното събрание.

На днешното съвещание, планувано за 14.00 часа и траяло единствено 15 мин., участваха петима депутати - Рая Назарян от ГЕРБ, Димитър Найденов и Никола Минчев от " Продължаваме промяната - Демократична България ", Николай Дренчев от " Възраждане " и председателстващият Хамид Хамид от Движение за права и свободи. Отсъстващи бяха Десислава Атанасова от ГЕРБ, която е във Ванкувър поради във връзка 30-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ПА на ОССЕ), както и Гюнер Ахмет от Движение за права и свободи и Петър Петров от " Възраждане ".

Задачата на членовете на комисията бе да реши дали да се лишават имунитетите на Бойко Борисов, Даниел Александров (ГЕРБ), Димитър Аврамов (ДПС) и Кирил Петков ( " Продължаваме промяната - Демократична България " ) по искане на основния прокурор.

Война на време: една комисия ще взема решение поредно за имунитетите на депутатите

В началото на неофициалния диалог Никола Минчев означи, че при общо осем членове на комисията (), щом присъстващите са пет, значи има кворум. По устав комисиите могат да одобряват решения, когато на съвещанията участват най-малко половината от членовете ѝ.

На този мотив възрази избраният за председателстващ съвещанието Хамид Хамид. Той се базира на решението за съставяне на комисията, съгласно което тя се състои от 12 членове. По думите му това, че Народното събрание не е съумял да запълни състава, не е съображение да се счита, че кворумът е по-нисък от шест души. Той добави, че комисията би могла да заседава и без съществуване на кворум, като единствено дискутира, без да гласоподава решения, само че поради спецификата на предмета ѝ, а точно разглеждането на документи по досъдебни производства, ще е нужно членовете да се произнесат дали съвещанието да бъде намерено или закрито. Заради неспособност това да бъде гласувано, Хамид разгласи, че ще предложи комисията да се разпусне. Депутатът от Движение за права и свободи добави, че ще се обърне към ръководителя на Народното събрание Росен Желязков, който все още привиква съвещанията на комисиите поради неналичието на управления, да изиска позволения от наблюдаващите прокурори и по трите каузи документите по тях да бъдат обсъждани и разкривани обществено.

На този забележка реагираха Николай Дренчев и Рая Назарян, които изрекоха мнение, че съгласно тях съвещанията на комисията би трябвало да бъдат закрити. Според Назарян две от производствата са в досъдебна фаза и при откриване на доказателствата по тях, те могат да бъдат опорочени, което пък да попречи на самите следствия.

Депутатът от " Продължаваме промяната - Демократична България " Димитър Найденов възрази с аргумента, че упованията в обществото към работата на тази комисия са много огромни и всяко закриване на нейно съвещание ще докара до подозрения.

Тази замяна на реплики сред депутатите по този начин и не попадна в формален протокол от съвещанието, защото такова публично нямаше.