Първото правителство на България поема властта преди 141 години
Първото държавно управление на България е назначено на 17 юли (5 юли остарял стил) 1879 година от княз Александър I за да приготви изборите за първото Обикновено Народно заседание. Министър-председател е Тодор Бурмов. В състава на кабинета влизат петима представители на Консервативната партия, която отразява ползите на дребна каста търговско-лихварска буржоазия, а военният министър е съветски офицер. То остава на власт до 6 декември (24 ноември остарял стил) 1879 година, след което е наследено от държавното управление на Климент Търновски (със светско име Васил Друмев, публицист, свещеник и политик от Консервативната партия). Падането на кабинета се дължи на тясната обществена база на консерваторите и на някои непопулярни финансови ограничения, измежду които: повишение на митото на солта, намаляване курса на сребърната рубла и други.
Основен политически съперник в страната е Либералната партия, която печели изборите и смъква Бурмов и министрите му с избор на съмнение в края на ноември 1879 година. На 24 ноември князът разпуска Народното събрание и назначава нов закостенял кабинет отпред с свещеник Климент.
Правителството на Бурмов доизгражда органите на централната и локалната администрация, наследени от Временното съветско ръководство. Отделите за държавно ръководство, присъщи за краткотрайното съветско ръководство, прерастват в министерства. За ръководството на общините, градовете и селата са признати от Народното събрание привременни правила.
Правителството на Бурмов се намира под мощно съветско въздействие. То е формирано от Батенберг по поръка на съветския дипломатически представител в София, а решенията му по вътрешнополитическата обстановка след парламентарните избори от октомври са подбудени от мнението на съветския цар Александър ІІ. Въпреки това то не се поддава на лобирането на съветски банкерски и военни кръгове за преобразяване на Българска народна банка в акционерно сдружение и пробутване на железопътна линия от София към Дунав, вместо към Белград и Виена.
Министрите не одобряват предлагането, направено от съветските банкери Гинсбург и Поляково за предпочитано създаване на жп линията София - Русе вместо на жп линията София - Белград. С решение на държавното управление се основават българо-турски държавни комисии за отбрана на ползите на турското малцинство в смесените региони.
При кабинета Бурмов страната ни е сложена под напън от Османската империя да реши мухаджирския въпрос. Министърът на правораздаването Димитър Греков основава смесени комисии, които би трябвало да разрешат имотните разногласия сред завръщащите се турски изселници и българите, заели опразнените земи, само че въпросът не е решен през късия мандат на кабинета. Във вътрешнополитически проект държавното управление е насила да се бори с турските чети, задържали се дълго след края на руско-турската война в регионите на Ески Джумая (Търговище) и Осман пазар (Омуртаг).
По южната граница на страната се откриват митници, които да улесняват комерсиалните връзки с останалите отвън Княжеството области - Източна Румелия и Македония. Стоките импортирани от там не се таксуват с мито.
Първото държавно управление открива дипломатически връзки със прилежащите страни и Великите сили. От 19 юли 1879 година в Сърбия, Румъния и Османската империя са назначени първите български дипломатически сътрудници, което е един от първите триумфи във външната политика на младата тогава страна.
Противно на клаузите на Берлинския контракт, то продължава напъните за основаване на постоянна войска, вместо милиция.
Известен държавник и един от водачите на формиращата се Консервативната партия в Княжеството, Тодор Бурмов е претрупан от княз Александър I Батенберг да сформира първото българско държавно управление, заемайки и поста министър на вътрешните работи, а за малко е и краткотрайно ръководещ Министерството на националното просвещение.
След установяването на Режима на пълномощията Бурмов е включен в състава на Държавния съвет (1881-1883 г.). През 1883-а в кабинета на военачалник Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския прелом от 1886 година, той е министър на финансите. През 1884 година минава към Прогресивнолибералната партия, само че след 1886-а се отдръпва от политическия живот.
Тодор Бурмов умира на 7 ноември (25 октомври остарял стил) 1906 година в София.
Основен политически съперник в страната е Либералната партия, която печели изборите и смъква Бурмов и министрите му с избор на съмнение в края на ноември 1879 година. На 24 ноември князът разпуска Народното събрание и назначава нов закостенял кабинет отпред с свещеник Климент.
Правителството на Бурмов доизгражда органите на централната и локалната администрация, наследени от Временното съветско ръководство. Отделите за държавно ръководство, присъщи за краткотрайното съветско ръководство, прерастват в министерства. За ръководството на общините, градовете и селата са признати от Народното събрание привременни правила.
Правителството на Бурмов се намира под мощно съветско въздействие. То е формирано от Батенберг по поръка на съветския дипломатически представител в София, а решенията му по вътрешнополитическата обстановка след парламентарните избори от октомври са подбудени от мнението на съветския цар Александър ІІ. Въпреки това то не се поддава на лобирането на съветски банкерски и военни кръгове за преобразяване на Българска народна банка в акционерно сдружение и пробутване на железопътна линия от София към Дунав, вместо към Белград и Виена.
Министрите не одобряват предлагането, направено от съветските банкери Гинсбург и Поляково за предпочитано създаване на жп линията София - Русе вместо на жп линията София - Белград. С решение на държавното управление се основават българо-турски държавни комисии за отбрана на ползите на турското малцинство в смесените региони.
При кабинета Бурмов страната ни е сложена под напън от Османската империя да реши мухаджирския въпрос. Министърът на правораздаването Димитър Греков основава смесени комисии, които би трябвало да разрешат имотните разногласия сред завръщащите се турски изселници и българите, заели опразнените земи, само че въпросът не е решен през късия мандат на кабинета. Във вътрешнополитически проект държавното управление е насила да се бори с турските чети, задържали се дълго след края на руско-турската война в регионите на Ески Джумая (Търговище) и Осман пазар (Омуртаг).
По южната граница на страната се откриват митници, които да улесняват комерсиалните връзки с останалите отвън Княжеството области - Източна Румелия и Македония. Стоките импортирани от там не се таксуват с мито.
Първото държавно управление открива дипломатически връзки със прилежащите страни и Великите сили. От 19 юли 1879 година в Сърбия, Румъния и Османската империя са назначени първите български дипломатически сътрудници, което е един от първите триумфи във външната политика на младата тогава страна.
Противно на клаузите на Берлинския контракт, то продължава напъните за основаване на постоянна войска, вместо милиция.
Известен държавник и един от водачите на формиращата се Консервативната партия в Княжеството, Тодор Бурмов е претрупан от княз Александър I Батенберг да сформира първото българско държавно управление, заемайки и поста министър на вътрешните работи, а за малко е и краткотрайно ръководещ Министерството на националното просвещение.
След установяването на Режима на пълномощията Бурмов е включен в състава на Държавния съвет (1881-1883 г.). През 1883-а в кабинета на военачалник Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския прелом от 1886 година, той е министър на финансите. През 1884 година минава към Прогресивнолибералната партия, само че след 1886-а се отдръпва от политическия живот.
Тодор Бурмов умира на 7 ноември (25 октомври остарял стил) 1906 година в София.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ