Истинските океански чудовища, вдъхновили романа „Моби Дик“
Първото от тях е кашалот албинос с дължина 20 метра, кръстен Мока Дик. Мока в действителност е кръстен по този начин, тъй като е видян за първи път край крайбрежията на Чили покрай остров Мока. Смята се, че втората част – Дик – идва от практиката по това време китове, които предизвикват доста убийства и вреди, да се кръщават с нормални имена като Дик или Том. Ловците на китове, които за първи път го виждат, се пробват да го убият, само че той съумява да оцелее.
Според известния откривател и публицист Йеремия Н. Рейнолдс, Мока Дик среща края си, откакто следи по какъв начин китоловци убиват майка кит и дребното й. Първоначално тя се пробва да дръпне детенцето си надалеч от ловците, откакто те съумяват да го уцелят с харпун, в последна сметка то обръща коремчето. Когато майката вижда, че дребното й е умряло, тя се пробва да унищожи кораба, само че безрезултатно. Вместо това, самата тя бива смъртно ранена.
Остров Мока
Наблюдавайки всичко това, Мока Дик взема решение да скочи на пердах и също нападна кораба на ловците непосредствено след майката. Той сполучливо унищожава една от по-малките китоловни лодки, само че в процеса е ранен от харпун. Ето описа за случилото се по-късно, съгласно Рейнолдс, който събра историята от моряците на кораба, които най-сетне съумяват да убият именития Мока Дик (текстът е преведен в стилистиката на епохата):
Херман Мелвил
Другият кит, който въодушевява „ Моби Дик “, беше голям кашалот, който унищожава кораба Есекс през 1820 година на към 3400 километра западно от Южна Америка. Херман Мелвил, създателят на романа, научава за тази история, когато китоловния транспортен съд, на който плава, единствено на 160 километра от мястото, където Есекс е погубен, се натъква на различен китоловен транспортен съд, на който е синът на един от моряците на Есекс – Оуен Чейс.
След трагичните събития от 1820 година, екипажът от 21 индивида съумява да се избави на три дребни китоловни лодки като съвсем нямат запаси. Изборът им в този миг е да се насочат към по-близките острови, на които обаче има канибали, на разстояние 2000 километра, или да се насочат към Южна Америка на 3400 километра, само че поради ветровете пътят им ще се усили на 6500 километра. Въпреки това разстояние, те избират Южна Америка.
По време на пътуването си, в един миг се натъкват на остров. След като ресурсите му се изчерпват, те още веднъж отпътуват, изоставяйки трима мъже на брега, с цел да спестят от храна. Тази жертва обаче не е задоволителна – по време на пътуването им непрекъснато умират хора от екипажа заради недохранване. В един миг те са принудени да да не изхвърлят труповете в морето, а вместо това да ги ядат и да пият кръвта им. В последна сметка даже стопират да чакат някой да почине, а теглят чоп кой да се жертва и да нахрани другите с тялото си.
95 дни след унищожаването на кораба им, екипажът на Есекс е избавен като от 21 души единствено 5 са останали живи. Като по знамение тримата, изоставени на острова, въпреки и открити покрай гибелта, съумяват да оцелеят.
