Никола Ракитин - възторженият певец на равнината
Първото ми допиране до този надарен и рядко патриотичен наш стихотворец беше при започване на 40-те години на предишния век посредством школските ни христоматии. Особено впечатляващ бе неповторимият му астраганен калпак, с който се открояваше образно в средите на родния ни писателски свят. А от стиховете му усещахме нестихващия лъх на обичта му към ухаещата топлота и хубост на българската земя и природа. На тях и на отрудените хора той беше отдал ненаситно сърцето си.
Никола Ракитин е роден на 6 юни 1885 година в с. Трудовец, Софийско. Учи в Орхание (днес Ботевград) и София, където се преселват родителите му. В столицата приключва гимназия и славянска лингвистика в Софийския университет " Св. Кл. Охридски ". След това се открива в Плевен, където учителства до 1933 г.
" Под цъфналите вишни " е заглавието на дебютната му стихосбирка. Следват: " Животът може би е сън ", " Беглец ", " Преди да съмне ", " Размирни години ", " Златни влакна " и други заглавия, които му отреждат място на създател измежду писателската ни колегия. В Плевен си е спечелил име освен на добър преподавател по литература, само че и на влиятелен стихотворец. Там основава семейство, раждат му се три хубави девойки, а брачната половинка му, оценила литературния му креативен гений, се старае да живеят в плодородна и сърдечна конюнктура, с цел да може да твори и нощем. Между другото, писателстващият преподавател се оказва и добър стопановед. Сам засажда десертни и винени сортове в добре гледаното си лозе, създава пивки виновност и домът му се трансформира в обичано съсредоточие за литературни създатели и други интелигентни посетители от столицата и града. Задушевна атмосфера, в която струят най-щастливите години за него и задружното му семейство.
Макар че живее, работи и твори в провинцията, поетът постоянно отскача до София, поддържа креативен контакти с редакции, издателства, намира се с сътрудници. Не пропуща да се среща и с гостуващи в страната ни известни писатели и поети. Така се възползва от визитата на известния съветски стихотворец Константин Балмонт у нас през април-май 1929 година, осъществено по покана на Славянското сдружение и Емануил Попдимитров. По време на това посещение Балмонт, дружно със брачната половинка си Екатерина Андреевна, посещава и дома на Никола Ракитин в Плевен, където живеят известно време. Там световноизвестният съветски стихотворец за първи път се допира до националното ни творчество, от което е очарован.
Никола Ракитин продължава интензивно да твори, въодушевен от хубостта на родната природа. Следват изданията му " Зима при Вит ", " Пролет при Вит ", " Дунавски сонети ", " Цветя от безконечната пролет ", " Черноморско лято ", " Дарове на Балкана " и други творби, които го подреждат измежду майсторите на българската пейзажна поезия. Така стига до последната му, издадена приживе творба - " Капят листата ".
През 1933 година Никола Ракитин се разделя с учителската специалност и става шеф на историческите музеи в Плевен. Идват най-черните, съдбоносни страници от неговия живот. Става жертва на злостна клеветническа акция, като е упрекнат в корист с държавни пари и шпионаж в интерес на Румъния. Призован е и от Софийския боен съд, където му приписват обвинявания за кражба на движимости от плевенските музеи. Изпаднал в непоносима меланхолия от невъзможността да се почисти от жестоките клюки, поетът се самоубива, скачайки от влака, пътуващ от Плевен за София.
Когато схваща за гибелта му, Константин Балмонт написа: " Най-добрите стихове на Ракитин поставям до съветските мостри, които считам за най-хубавата поезия на света. "
Никола РАКИТИН
(1885-1934)
***
С очите всяка вечер от брега
адресирам кораби в страни незнайни.
Топи ме постепенно тихата горест
на мечти несбъднати и секрети.
Де вървях, що видях и изживях?
Аз единствено чаках, само че не стана знамение.
В кръга на труд и грижи побелях
и гледах други да живеят бясно.
О, жадност да съм безгрижен, да съм самичък,
да бродя вред и всичко с цел да видя.
Изпращам с тъга корабите там,
където в никакъв случай не ще отида.
***
Аз обичам песните, които
слушал съм от майчини уста;
те са елементарни като песента
на разбуненото гъсто жито.
Те са свежи като аромата
на тревите, цъфнали в роса,
с ромона са цялостни на леса
и с тайнствеността на планината.
Аз обичам песните, в които
е духът национален съхранен.
На езика майчин и заветен
в тях очарованието е прикрито.
Никола Ракитин е роден на 6 юни 1885 година в с. Трудовец, Софийско. Учи в Орхание (днес Ботевград) и София, където се преселват родителите му. В столицата приключва гимназия и славянска лингвистика в Софийския университет " Св. Кл. Охридски ". След това се открива в Плевен, където учителства до 1933 г.
" Под цъфналите вишни " е заглавието на дебютната му стихосбирка. Следват: " Животът може би е сън ", " Беглец ", " Преди да съмне ", " Размирни години ", " Златни влакна " и други заглавия, които му отреждат място на създател измежду писателската ни колегия. В Плевен си е спечелил име освен на добър преподавател по литература, само че и на влиятелен стихотворец. Там основава семейство, раждат му се три хубави девойки, а брачната половинка му, оценила литературния му креативен гений, се старае да живеят в плодородна и сърдечна конюнктура, с цел да може да твори и нощем. Между другото, писателстващият преподавател се оказва и добър стопановед. Сам засажда десертни и винени сортове в добре гледаното си лозе, създава пивки виновност и домът му се трансформира в обичано съсредоточие за литературни създатели и други интелигентни посетители от столицата и града. Задушевна атмосфера, в която струят най-щастливите години за него и задружното му семейство.
Макар че живее, работи и твори в провинцията, поетът постоянно отскача до София, поддържа креативен контакти с редакции, издателства, намира се с сътрудници. Не пропуща да се среща и с гостуващи в страната ни известни писатели и поети. Така се възползва от визитата на известния съветски стихотворец Константин Балмонт у нас през април-май 1929 година, осъществено по покана на Славянското сдружение и Емануил Попдимитров. По време на това посещение Балмонт, дружно със брачната половинка си Екатерина Андреевна, посещава и дома на Никола Ракитин в Плевен, където живеят известно време. Там световноизвестният съветски стихотворец за първи път се допира до националното ни творчество, от което е очарован.
Никола Ракитин продължава интензивно да твори, въодушевен от хубостта на родната природа. Следват изданията му " Зима при Вит ", " Пролет при Вит ", " Дунавски сонети ", " Цветя от безконечната пролет ", " Черноморско лято ", " Дарове на Балкана " и други творби, които го подреждат измежду майсторите на българската пейзажна поезия. Така стига до последната му, издадена приживе творба - " Капят листата ".
През 1933 година Никола Ракитин се разделя с учителската специалност и става шеф на историческите музеи в Плевен. Идват най-черните, съдбоносни страници от неговия живот. Става жертва на злостна клеветническа акция, като е упрекнат в корист с държавни пари и шпионаж в интерес на Румъния. Призован е и от Софийския боен съд, където му приписват обвинявания за кражба на движимости от плевенските музеи. Изпаднал в непоносима меланхолия от невъзможността да се почисти от жестоките клюки, поетът се самоубива, скачайки от влака, пътуващ от Плевен за София.
Когато схваща за гибелта му, Константин Балмонт написа: " Най-добрите стихове на Ракитин поставям до съветските мостри, които считам за най-хубавата поезия на света. "
Никола РАКИТИН
(1885-1934)
***
С очите всяка вечер от брега
адресирам кораби в страни незнайни.
Топи ме постепенно тихата горест
на мечти несбъднати и секрети.
Де вървях, що видях и изживях?
Аз единствено чаках, само че не стана знамение.
В кръга на труд и грижи побелях
и гледах други да живеят бясно.
О, жадност да съм безгрижен, да съм самичък,
да бродя вред и всичко с цел да видя.
Изпращам с тъга корабите там,
където в никакъв случай не ще отида.
***
Аз обичам песните, които
слушал съм от майчини уста;
те са елементарни като песента
на разбуненото гъсто жито.
Те са свежи като аромата
на тревите, цъфнали в роса,
с ромона са цялостни на леса
и с тайнствеността на планината.
Аз обичам песните, в които
е духът национален съхранен.
На езика майчин и заветен
в тях очарованието е прикрито.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ