Първото десетилетие от новото хилядолетие си отива. Науката и технологиите

Първото десетилетие от новото хилядолетие си отива. Науката и технологиите се развиват с бързи и скоростни темпове. Човечеството последователно усвоява околослънчевото пространство. Кои са десетте най-успешни галактически планове за миналото десетилетие?

“Международната галактическа станция ”, снимана от совалката Атлантис през ноември 2009 година. Credit: NASA

„ Международната галактическа станция “ е безспорно най-големият триумф за пилотираната космонавтика от ерата на „ Аполо “ насам. Това е кулминационната точка на галактическите упоритости на голям брой страни, като директни членки в плана са галактическите организации на Съединени американски щати, Русия, Канада, Бразилия, Япония, както и несъмнено и самата Европейска галактическа организация. Съединени американски щати, Русия, Япония и Европейската галактическа организация имат обособени сегменти към станцията. България също има принос в научната активност на „ Международната галактическа станция “, като на борда на орбиталния комплекс летят наши дребни научни опити, профилирани най-вече в проучването на галактическата радиация.

Към края на 2009 година „ Международната галактическа станция “ е съвсем напълно приключена и към този момент на борда могат да живеят непрекъснато до шестима души (това достижение стана през май 2009 г.). Станцията се допуска, че ще бъде експлоатирана най-малко до 2015 година, като ориста на комплекса след този интервал е неразбираема.

Първоначално „ Международната галактическа станция “ се обслужваше от полети само на Съединени американски щати и Русия, чрез совалката, „ Союз “ и „ Прогресс “. Впоследствие обаче Европа и Япония изстреляха товарни кораби независимо и станаха самостоятелни от Русия и Съединени американски щати по повод транспорт на потребен товар.

Безспорно „ Международната галактическа станция “ е огромен инженерен триумф за човечеството. Но дали също по този начин съставлява и теоретичен триумф? Много учени са на мнение, че на борда на станцията не се прави никаква основна просвета и че само безпилотните галактически планове имат сериозен принос върху проучването на Слънчевата система. Сред отявлените критици са проф. Робърт Парк, който от години стартира концепцията за безсмислието на пилотираната космонавтика, както и Нобеловият лауреат проф. Стивън Уейнбърг, който си разреши да назова орбиталния комплекс „ пуйка в небето “ през 2007 година.

В отговор към нестихващата рецензия към средата на 2009 година НАСА разгласява повсеместен отчет, съгласно който науката на станцията е произвела над 200 научни изявления, доста от които в влиятелни научни списания. Дали това количество оправдава стоте милиарда $, вложени в задачата, оставям на вас да решите.

Изглед от кратера “Ендюрънс ”. Снимката е направена от марсохода “Опортюнити ”. Credit: NASA/JPL-Caltech/Cornell

През 2003 година НАСА изпрати към Марс два мощни марсохода – „ Спирит “ и „ Опортюнити “. И двата марсохода не престават да работят към края на 2009 година, като събират скъпи сведения за историята на Червената планета. Данните от марсоходите революционизираха визиите ни за Марс.

Марсоходът „ Опортюнити “ кацна върху останките на антично марсианско море и незабавно потвърди, че Марс е бил по-топъл в предишното и че на повърхността му в действителност е имало доста вода. За това свидетелства съществуването на минерала ярозит, който изисква вода за неговото образуване. Марсоходът „ Спирит “ нямаше този шанс – той кацна върху област, която се оказа вулканична околност (но която наподобява на остатъци от езеро от орбита – лъжлива гледка). „ Спирит “ трябваше да премине през цялата вулканична околност и да доближи до хълмовете в далечината, които бяха именувани „ Колумбия хилс “. Именно там той откри доказателства за действието на водата в предишното на Марс.

„ Спирит “ и „ Опортюнити “ бяха планувани да работят на Марс три месеца – от януари до края на март 2004 година Никой не можеше да допусне, че те ще се окажат толкоз издръжливи и ще продължат да действат чак до края на 2009 година

Снимка от повърхността на луната на Сатурн – Титан, направена от “Хюйгенс. Credit: ESA/NASA/JPL/University of Arizona

Сатурн е евентуално най-красивата планета в Слънчевата система, най-много заради неговите пръстени. Но от научна позиция неговите луни са по-интересни – изключително Титан, чиято атмосфера прилича тази на Земята в най-ранните стадии от нейното развиване. Затова през по-миналото десетилетие НАСА и Европейската галактическа организация изпратиха до Сатурн задачата „ Касини “ с минисондата „ Хюйгенс “. След дългогодишно пътешестване през 2004 година „ Касини “ навлезе в орбита към Сатурн, а през януари 2005 година на Титан кацна „ Хюйгенс “ и ни изпрати първите фотоси от повърхността на този забавен сателит.

Радарни данни от „ Касини “ потвърдиха съществуването на въглеводородни езера на Титан. Това са единствените съществуващи течни езера на друго небесно тяло в нашата Слънчева система, като изключим Земята.

Освен триумфите на Титан, „ Касини “ съумя да удостовери забавни данни за луната на Сатурн Енцелад. От южния полюс на луната извира гейзер, в чиято бликам бе открито съществуването на вода и органични съединения! Счита се, че под повърхността на Енцелад има подповърхностно езеро. Това прави Енцелад съвършен претендент за галактически задачи през идните десетилетия – дружно с Титан и луните на Юпитер – Европа, Ганимед и Калисто.

Снимки от “ЛКРОСС ” малко преди разбиването си на Луната. Credit: NASA

На фона на великите открития през десетилетието, „ Чандраян-1 “ и „ ЛКРОСС “ незабавно се подреждат в първата петица от нашата ранглиста! „ Чандраян-1 “ бе изстрелян през октомври 2008 година и няколко седмици по-късно сполучливо влезе в орбита към Луната. Мисията продължи до август 2009 година, когато прегряване докара до загуба на контакт. Така „ Чандраян-1 “ изпращаше данни в продължение едвам на няколко месеца, а трябваше да работи цели две години. Но през тези няколко месеца апаратът съумя да направи второто по значимост галактическо изобретение за десетилетието (след откритието на вода на Марс) – откритието на вода на Луната! Затова разчувстваният началник на индийската галактическа организация разгласи задачата за 110% % сполучлива.

На борда на “Чандраян-1 ” работеше и българският уред, създаден от ЦЛСЗВ към Българска академия на науките, обозначен като “РАДОМ-7 ”.

През октомври 2009 година американската задача „ ЛКРОСС “ разруши ракетна степен на повърхността на Луната и удостовери откритието от „ Чандраян-1 “. На Луната има вода и евентуално това ще бъде спомагателен тласък за финансирането на нови пилотирани лунни задачи. Половин век след одисеята на стратегия „ Аполо “ ние може би ще забележим още веднъж астронавти, които подскачат на лунната повърхнина.

Космическата сонда “Стардъст ” след завръщането си на Земята. Credit: NASA

През 2004 година американската задача „ Стардъст “ облетя кометата „ Уайлд 2 “. По време на облитането „ Стардъст “ събра проби от опашката на кометата чрез специфичен колектор от аерогел, в който частиците от кометата просто потъваха. „ Стардъст “ също по този начин събра проби и от междузвездния прахуляк, който се намира в открития космос. През януари 2006 година капсулата от „ Стардъст “ навлезе в земната атмосфера и сполучливо се приземи в пустинята Юта.

След няколкогодишно проучване на пробите учени оповестиха през август 2009 година, че в материала е открита аминокиселината глицин – която е главен систематичен съставен елемент на белтъците, присъстващи във всеки жив организъм.

Анализът на пробите продължава и сме в очакване за още вълнуващи резултати.

Скреж на повърхността на Марс – фотография от “Феникс ”. Credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona/Texas A&M University

Това е втората марсианска задача, която заема място в нашата ранглиста за най-великите галактически планове през десетилетието. „ Феникс “ беше изстрелян към Марс през лятото на 2007 година. На 25 май 2008 година безпилотният галактически транспортен съд кацна сполучливо наоколо до северния полюс на Червената планета.

Докато „ Марс Ровърс “ (заемащи второ място в класацията) съумяха да потвърдят съществуването на остатъци от езера на Марс, а „ Марс Одисей “ през 2002 година изпрати данни за съществуването на воден лед на полюсите, то „ Феникс “ бе първият земен галактически уред, който непосредствено имаше опцията да изследва този лед от близо. Освен че с помощта на „ Феникс “ ние знаем, че вода на Марс има сигурно под формата на лед, ние също по този начин знаем, че в марсианската почва има доста скъпи субстанции, сериозни за поддържането на живот. На Марс бяха доказани доста от макро- и микроелементите: калций, калий, натрий, хлорни и сулфатни йони. Но шокиращото изобретение беше съществуването на соли на перхлорната киселина – така наречен перхлорати. На Земята перхлоратите потискат живота в някои случаи, само че има микроорганизми, които могат да ги метаболизират! Откритието може да промени схващанията ни за положението на живота на Марс.

Не на последно място – „ Феникс “ откри, че на Марс вали сняг – това е първият снеговалеж, който откриваме на друга планета.

Лавина на Марс, снимана от “Марс Риконисънс Орбитър ”! Credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Трета задача до Марс в нашата ранглиста? Е няма как… Марс беше фокус на безпилотната галактическа стратегия през това десетилетие и огромни открития бяха направени. Трябва да отдадем чест и на „ Марс Риконисънс Орбитър “, който, въпреки и да не работи на повърхността на Червената планета, а в орбита, има толкоз мощна камера, че може да снима дребни обекти на повърхността на Марс – даже обособени скали.

Благодарение на „ Марс Риконисънс Орбитър “ ние имаме по-правилно схващане за динамичните процеси, които протичат на Марс. Оказа се, че това не е една пуста планета. Протичат процеси на сублимация и втвърдяването на сухия лед – процеси, които за пръв път бяха снимани и документирани непосредствено! И до момента в който „ Феникс “ откри, че на Марс вали сняг, „ Марс Риконисънс Орбитър “ пък откри, че на Марс има рискови лавини!

Друго значимо изобретение от сондата е, че ледът на Марс е доста повече, в сравнение с в миналото сме предполагали. Има големи находища под повърхността, които не е наложително да се лимитират единствено до полюсите.

Галактиката Андромеда в инфрачервения диапазон, снимана от “Спицър ”. Credit: NASA/JPL-Caltech/K. Gordon/Univ. of Arizona

Причината, заради която слагаме в класацията телескопа „ Спицър “, а не някои от по-интересните от научна позиция – например „ Корот “ или „ Кеплер “ е, че последните два занапред ще има да се утвърждават като сполучливи задачи – което евентуално ще стане през идващото десетилетие.

Изстрелян през 2003 година, „ Спицър “ се трансформира в един от най-важните астрономически принадлежности. През 2005 година той за пръв път съумява да записва светлина от извънслънчева планета. През 2007 година с данни от „ Спицър “ бе основана първата температурна карта на такава извънслънчева планета. През 2009 година „ Спицър “ удостовери съществуването на великански пръстен към Сатурн – по този начин нареченият „ Пръстен Феб “.

Космическият транспортен съд “СпейсШипУан ” с астронавт Майк Мелвил, тържествуващ върху него. Credit: RenegadeAven

През 2004 година частният галактически транспортен съд „ СпейсШипУан “, издигнат от Бърт Рутан, прави първото в историята на човечеството частно пилотирано галактическо странствуване. Майкъл Мелвил стана първият комерсиален астронавт. Така космонавтиката последователно минава от държавни в частни ръце.

Вмомента въз основата на опита на „ СпейсШипУан “ се прави нов транспортен съд – „ СпейсШипТу “, който може да революционизира пилотираната космонавтика. Предполага се, че от идващото десетилетие ще има взрив на галактическия туризъм – доста искащи, които си купят билет, ще имат опция да стигнат до суборбиталното пространство и да видят Земята от космоса.

Изстрелването на кораба “Шенчжоу 5 ” – една от дребното фотоси, които имаме. Credit: AAxanderr

През октомври 2003 година Китай се трансформира в третата страна след Съединени американски щати и Русия, която сполучливо изстреля човек в галактическото пространство. Тайконавтът Янг Ливей излетя на борда на кораба „ Шенчжоу 5 “ на задача с много засекретени детайли.

Всъщност „ Шенчжоу 5 “ е една от най-засекретените пилотирани задачи в историята на човечеството. Нито изстрелването, нито кацането са предавани по малкия екран. Според спекулации повода за това е страхът от неуспех и смъртен случай, което може да се отрази на престижа на Китай.

През 2008 година, когато „ Шенчжоу 7 “ излетя и за пръв път китаец излезе в открития космос със скафандър, галактическата разходка бе предадена онлайн по малкия екран. Едва тогава за пръв път Китай подвигна най-малко малко наметалото на секретността към пилотираната си галактическа стратегия. Започнаха да се разгласяват и доста повече фотоси и видео клипове като цяло.