Историята на средновековното устройство за изтезания, което разтяга жертвите си до смърт
Първоначално се счита, че устройството се е употребило в древността, само че в този момент то най-често се свързва със средновековието. И макар че това е интервал, в който екзекуторите са изключително изобретателни – и все по-жестоки с напредването на анатомичните им знания – в своите санкции, тази машина свети с изключително омагьосване за тях.
Тя се състои от дървена рамка, върху която се поставя жертвата, а ръцете и краката й се завързват за за два валяка, надлежно един от горната страна и един изпод, след което тя се разтяга, до момента в който мускулите й се скъсат или се обтегнат толкоз, че към този момент не могат да се употребяват.
Но обратно на общоприетото разбиране, това изтезание не изчезва през 15 век. Всъщност, разнообразни негови форми се появяват в разнообразни страни по света – и се твърди, че са били употребявани във Англия чак до 17 век.
То се състои от правоъгълна рамка, повдигната напълно леко над земята, и на пръв взор наподобява доста като легло. Но на втори взор се разкрива доста по-зловещата му комбинация.
Рамката има по една ролка в долния и горния край, към която се приковават китките и глезените на жертвата. Веднъж завързано, тялото на жертвата се разтяга до неознаваемост, постоянно с доста постепенно темпото, с цел да се окаже по-голям напън върху раменете, ръцете, краката, гърба и бедрата на клетника.
В последна сметка екзекуторът може да избере да разтегне крайниците, до момента в който ставите стартират да пукат и в последна сметка по този начин да се изкълчат вечно. Мускулите също се разтягат до степен на неефективност.
А до момента в който жертвата е по този начин комфортно прикована и не може да се движи, това дава опция за разнообразни други мъчения. От изваждането на ноктите й до горенето й със свещи и намушкване на шипове в гръбнака й… Жертвите, които са имали „ щастието “ да претърпят тези изтезания, постоянно не са оцелявали.
А малцината, които съумяват да си тръгнат живи, са неспособни да движат ръцете и краката си до края на живота си.
Томас де Торквемада
Историците считат, че най-примитивната му форма произлиза от антична Гърция. Херострат, подпалвач, спечелил популярност през 4 век прочие н. е. с подпалването на втория храм на Артемида, е демонстративно и позорно малтретиран с него до гибел.
Историците означават също, че античните гърци евентуално са употребявали машината, с цел да изтезават хора, които са поробили, както и не-гърци. Древният римски историк Тацит също споделя история, в която император Нерон я употребява върху жена на име Епихарис*** в безрезултатен опит да получи информация от нея. Опитите на Нерон обаче са несполучливи, защото Епихарис избира да се удуши, в сравнение с да даде каквато и да е информация.
Уреда за изтезания във формата му, в която го познават актуалните историци, е въведен от Джон Холанд, вторият херцог на Ексетър, през 1420 година Херцогът, който е бил служител на реда на Лондонската кула, е прочут с това, че го употребява за изтезаване на дами. Което печели прякора на машината – „ Дъщерята на херцога на Ексетър “.
Херцогът позорно употребява устройството върху протестантката Света Ан Аскю и католическия страдалец Никълъс Оуен. Твърди се, че Аскю е била толкоз разтегната, че е трябвало да бъде носена към изтезанието си. Дори Гай Фоукс – от прословутия Барутен скрит план от 5 ноември 1605 г. – също се счита, че пада жертва на изтезателния инструмент.
Но измежду най-известните хипотетични жертви на това устройство е Уилям Уолъс, шотландският въстаник, който въодушевява „ Смело сърце “ с Мел Гибсън. Наистина, Уолъс срещна изключително отблъскващ край, защото откакто е раздължен, той е обществено скопен като гениталиите му са изгорени пред него, а по-късно е и изкормен пред навалица зяпачи.
Уредът известно става обичан на Испанската инквизиция – католическа организация, която принуждава всички в Европа и нейните територии да одобряват католицизма, постоянно с изключителна свирепост. Наистина, Торквемада, фамозният изтезател на инквизицията, е прочут с това, че избира „ поторо “ или „ машинат за разпъване “.
Стълб на позора
Дали зенитът на устройството е бил през 17 век или не, остава спор, макар че се твърди, че през 1697 година във Англия един занаятчия на сребро е бил застрашен с мъчения, откакто е упрекнат в ликвидиране. Освен това в Русия през 18 век се твърди, че е употребена модифицирана версия на инструмента, на която жертвите се окачват отвесно.
Но няма подозрение, че то не е нищо друго с изключение на брутално. Като се има поради Осмата корекция на Съединените щати, която не разрешава жестоките и необикновени санкции, може би не е изненадващо, че този способ на мъчение не е достигнал до „ колониите “, макар че други – като така наречен срамен дирек, дървена рамка с дупки за главата и ръцете – въпреки всичко доближават и оттатък океана.
През 1708 година Англия публично не разрешава изтезанията като част от Закона за измяната. Но това, което може би е изненадващо, е, че самото наказване не е публично неразрешено в международен мащаб, до момента в който Обединените народи не организират спогодба против изтезанията и други жестоки, безчовечен или унизителни наказания… през 1984 година
Чак тогава всички участващи страни се спогаждат, че няма да вземат участие в „ други актове на грубо, нечовешко или унизително наказване, които не съставляват мъчение, както е дефинирано в член I, когато такива дейности са осъществени от или по причина или с експлицитното или безмълвно единодушие на държавен чиновник или друго лице, настоящо в публично качество. “
Така че, до момента в който самото устройство не е посочена поименно на тази среща, евентуално поради ужасяващия му в изобретателно отношение темперамент, е било в мозъците на хората, композирали възбраната.
*** Епихарис е счита на за главен член на така наречен Заговор на Пизон – интрига през 65 година, отпред на която е Гай Калпурний Пизон, целяща да смъкна римския император Нерон от власт.
