Първоначално мнозинството политици и анализатори успокояваха, че Възраждане е поредната националистическо-русофилска формация,

...
Първоначално мнозинството политици и анализатори успокояваха, че Възраждане е поредната националистическо-русофилска формация,
Коментари Харесай

От какво се хранят Възраждане и Костадинов

Първоначално болшинството политици и анализатори успокояваха, че  " Възраждане "  е следващата националистическо-русофилска групировка, която си има таван и не може да пораства кой знае какъв брой. Когато на изборите на 2 април тя порасна единствено за 6 месеца с 40% (с над 100 000 гласа), трансформирайки се в трета мощ, мъдреците започнаха да поизтрезняват – абе и втора мощ може да стане при нови избори. Иначе всички към този момент са единомислещи, че става дума за протестен, антисистемен избор, който се храни от политическата рецесия. И щом се сформира държавно управление и то стабилизира ситуацията, анаболните мускули на " възрожденците "  ще се спихнат.

Възможно е да стане тъкмо така или най-малко да спре електоралният напредък на партията на Костадин Костадинов. За това обаче ще е належащо освен да има постоянно държавно управление, а и то да реализира в краткосрочна вероятност ясни триумфи - овладяване на инфлацията (чийто тренд по този начин или другояче върви надолу), увеличение на икономическия напредък (чийто тренд също е надолу), влизане в Шенген и почистване на пътя за  еврозоната.

Но в случай че 49-ият парламент не излъчи кабинет и отидем още веднъж на избори през юли или през септември, " Възраждане "  ще набере още мощ. И тогава евроатлантическите обединения ще бъдат принудени на безусловно съглашение между тях, единствено с цел да не позволен групировката на Костадинов до властта. Или пък някоя да ѝ протегне партньорска ръка.
Народна партия с идеологически капацитет
Проблемът с " Възраждане "  обаче надалеч не е единствено в размера ѝ, въпреки че размерът има значително значение. Структурата на гласоподавателите на групировката демонстрира, че това към този момент не са единствено някакви " маргинали и гневни путинисти ". Става дума за втората партия по дял на висшистите и трета измежду гласувалите българи в чужбина. Изрази като " ами това демонстрира какво ни е висшето "  или " то на открито доста мрънкащи бачкатори има "  няма да са напълно обективни. Защото това са белези на една широконародна партия, с идеологически и учредителен капацитет.

Идеологическата ѝ база стартира да се оформя и бухва. Нито общественото самопризнание на руската посланичка Митрофанова в политически благосклонности към Костадин Костадинов, нито една победа на Украйна във войната на Русия срещу нея, ще подкопаят русофилството, на което " Възраждане "  се осланя. Защото в България то има дълбоки корени. Убедените евроатлантици и отявлените путинофили са релативно дребна, само че добре забележима и чуваема по ефири и площади част от обществото. Голямата  пасивна маса българи са тихи и индиферентни русофили. Те в никакъв случай няма да жигосат изрично Русия, даже когато тя е жесток агресор и се трансформира още веднъж в тоталитарна страна. Те не обичат Запада, само че нямат нищо срещу опциите, които той им дава – до момента в който не решат, че това е просто даденост. Те не са и влюбени в Русия, само че държат да си я имат като нещо свое, което постоянно са имали – и не желаят някой да им скапва картината с някакви си Буча и Навални. И колкото повече са склонни да упрекват Запада (Европа, НАТО), толкоз са по-склонни да оправдаят Русия (Путин). И назад.
Ще се трансформира ли " Възраждане " в систематична партия?
Може да има доста пояснения на тази диалектика " ненавиждам Запада – извинявам Русия "  и всичките да са по едно и също време годни: че след Европейски Съюз и НАТО нямаме нов общ план за бъдеще (нищо че не сме си дозавършили участието в тези съюзи); че преходът роди големи обществени разслоения, които не се преодоляват и с еврочленството; че днешният човек на постистините не има вяра в нищо и е елементарно манипулируем; че по народопсихология българинът в никакъв случай не е изрично " за "  или " срещу ", а все гледа да избере и двете по едно и също време или нещо по средата. Всичко това е необятна и еластична база за една антибрюкселска, неутралистка, патриотарско-популистка политика но Вучич и Орбан. Която може да крепне върху строеж на партийни структури ( " Възраждане "  показа, че може да събере над половин милион подписи за референдум, за разлика от ИТН) и на изобилен достъп до медиите (Костадинов се появи три пъти повече от останалите партийни водачи по малките екрани в предизборната акция, а партията му бе номер едно в обществените мрежи).

" Възраждане " ще престане да пораства стремглаво единствено с прекратяването на политическата рецесия. Но когато към този момент няма да разчита основно на протестна сила, с цел да резервира резистентност, тя ще поеме към промяна в систематична партия. Което значи в идващ миг курс към излизане от парламентарна изолираност и търсене на власт в съдействие с други партии. Така тя ще възстановява дефинитивно антинатовския, контраевропейски и проруски политически дискурс. Винаги ще се откри кой да ѝ подаде ръка. Досега всички систематични партии заедно ѝ помагаха с безразличен взор. В един миг за някоя ще стане взаимно преференциално партньорството с " Възраждане ". В името на което Костадинов ще е по-балансиран и градивен - за да наложи новото статукво на една поизместена от сегашната ѝ орбита България.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР