Руският флот – пълен напред към Ню Йорк
Първо посещаване
В «Кронщатския вестник» за 1863-1864 година личният му сътрудник в Ню-Йорк в детайли, ден след ден, осведоми читателите за хода на формалното приятелско посещаване на съветския флот в Съединени американски щати. То влиза в историята като Американската експедиция.
Идеята за нея поражда при започване на 1863 година по отношение на извънредно напрегнатата интернационална конюнктура по това време. Вече трета година в Съединени американски щати не стопира гражданската война. Англия и Франция са на страната на южняците и, стремейки се да разрушат държавната целокупност на Съединените щати, приготвят въоръжена намеса. Русия поддържа държавното управление на Абрахам Линкълн и е срещу проектите на Лондон и Париж.
«За нас няма нито Север, нито Юг, а има Федерален съюз, чието разрушение ние наблюдавахме с огорчение, - написа вицеканцлерът А.М. Горчаков. - В Съединените щати ние признаваме единствено това държавно управление, което се намира във Вашингтон “.
В единството и мощта на Съединените щати Русия вижда контраст на Англия и Франция, които организират враждебна във връзка с нея политика: и двете страни пазят запазването на унизителния и мъчителен за Русия Парижки кротичък контракт от 1856 година, белязал края на Кримската война. В началото на 60-те години взаимоотношенията на Русия с Англия и Франция внезапно се утежняват и поради така наречен полски въпрос (именно в тези години в Полското кралство минава вълна от национално-освободителни придвижвания и поражда революционна обстановка. Царското държавно управление дава отговор със строги ограничения. Преследвайки своите ползи, Англия и Франция заемат видимо позицията на бранители на полския народ). Опитите на съветската дипломация да облекчи зародилото напрежение посредством договаряния не дават резултат. Над Русия надвисва опасността от нова война.
Именно тогава поражда въпросът по какъв начин да се употребява флотът и при положение, че стартират военни дейности, той да не се окаже затворен във вътрешни води. Та печалният опит от Кримската война е още толкоз непосредствен. Контраадмирал А.А. Попов, да вземем за пример, написа: „ Предишната война потвърди… че най-лъжовната… от всички хрумвания за опазване на флота е, че е належащо той да бъде прикрит: военните съдове се опазват в морето, учат се в сражения “.
Към същата позиция се придържат мнозина водещи фигури на съветския флот. Така да вземем за пример, в Морското министерство се образува концепцията съветските ескадри да бъдат изведени навреме в океана още преди началото на военните дейности. Предполага се, че те ще бъдат основани в пристанищата на Съединените щати – единодушие от Вашингтон е било получено.
Планираната интервенция преследва три цели: първо, да се сътвори опасност за комерсиалното мореплаване на Англия и Франция и с това да се окаже напън върху към момента продължаващите дипломатически договаряния с тях; второ, да се показва поддръжка за държавното управление на Линкълн в неговата битка с размирните южни щати; и трето, при положение на започване на военни дейности да се нанесе удар по най-уязвимото място на Англия – нейните морски връзки.
Сформирани са две ескадри: Атлантическа и Тихоокеанска. В състава на Атлантическата ескадра (на нея се дефинира основната роля) влизат три фрегати… За командващ ескадрата е назначен контраадмирал Степан Степанович Лесовски, умел и просветен моряк, върнал се наскоро от командировка в Америка… Той владее свободно британски, френски, немски, испански езици и прелестно познава ситуацията в Америка.
Тихоокеанската ескадра командва контраадмирал Андрей Александрович Попов, бъдещият популярен уредник и строител на отечествения броненосен флот. Ескадрата се базира в Приморие, което руснаците преди малко стартират да овладяват. В нейния състав влизат четири корвети…
Контраадмирал Лесовски
Подготовката за интервенцията се организира в дълбока загадка. Дори командирите на корабите научават действителните цели на похода едвам в навечерието на излизането от Кронщадт. На 14 юли 1863 година е одобрена „ Инструкция на Морското министерство до контра-адмирал С.С. Лесовски “. Тя му предписва „ да следва към крайбрежията на Северо-американските Съединени щати, без да влиза… по пътя в никое пристанище, и при пристигането… да хвърли котва в Ню-Йорк “. В инструкцията се споделя, че в случай че стартира война, ескадрата би трябвало да работи с всички вероятни средства, нанасяйки най-чувствителна щета на търговията на неприятеля…
Корабите е трябвало да попълнят запасите си от гориво при излизането от Балтика – посредством два транспортьора, пратени там авансово. За пръв път в историята на отечествения флот зареждането на бойни кораби се прави в придвижване.
На 25 юли, намирайки се в цялостна бойна подготвеност, ескадрата излиза в Северно море. Главното, за което се грижат в този миг, е да не се срещнат с англо-френските сили. Затова е решено да излязат в Атлантика не по нормалния път през Ламанша, а по-северно от Британските острови. Плановете на Лесовски са решителни. „ Ако началникът на срещната задгранична ескадра – написа той в директива до своите командири, - предложи да се върнем назад в Балтийски води , или направи каквито и да било оферти, оскърбителни за достойнството на нашия байрак, да се влезе в пердах “.
За благополучие, не става потребност да се прибягва до крайни ограничения...
На 13 септември на рейда на Ню-Йорк се закотвиха „ Александър Невски “ под флага на командващия и „ Пересвет “. Фрегатата „ Oslyabya “ беше към този момент там. На идващия ден се приближиха „ Варяг “ и „ Витяз “. „ Алмаз “… дойде на 29 септември. Към 1 октомври ескадрата на Попов също се събра в Сан Франциско.
Контраадмирал Попов
За съгласуване на дейностите сред командващите неотложно е открита оперативна връзка – посредством куриери и шифротелеграми. Трябва да се каже, че едновременната поява в пристанищата на Съединените щати на две съветски ескадри създаде върху Англия и Франция оня резултат, на който бе разчитало съветското държавно управление. „ Операцията на нашите морски сили в Северна Америка – написа вицеканцлерът Горчаков, - в политически смисъл е сполучлива концепция, а в осъществяването е чудесно “.
Руският дипломат оповестява от Вашингтон в Петербург, че американците са възприели идването на съветските ескадри като проява на поддръжка към държавното управление на Линкълн. Ето по какъв начин разказва да вземем за пример вестник „ Ню Йорк хералд “ посрещането на адмирал Лесовски и офицерите по улиците на града: „ Пълните с народ тротоари на улиците, по които вървеше ществието, бяха оградени с армия, стояща в дълги редици. Къщите бяха украсени със флагове... народът посрещаше процесията с екстаз “. Страниците на вестниците са изпъстрени със заглавия: „ Русия и Съединените щати са побратими “, „ Новият съюз е подписан “, „ Възторжена национална демонстрация… “
Почти всеки ден делегации от градове и щати посещават съветските кораби. Те показват своето почитание и благодарност към Русия за доброжелателността и за поддръжката за Съединените щати от съветското държавно управление, „ изключително при актуалните нещастни усложнения, в които се намира американската нация “. Бъдещият популярен композитор Н.А. Римски -Корсаков, в тези дни – гардемарин на клипера „ Алмаз “, написа: „ Тук посрещнаха нашата ескадра отзивчиво, дори до прекаленост. Във военни облекла на брега не трябва и да се показваш: не ти ще гледаш, а тебе ще те гледат, ще минават (дори дамите) с думи на почитание към русите и на наслаждение, че те са в Ню Йорк “.
Руски офицери на бал в Ню Йорк
Популярността на съветските моряци е толкоз огромна, че се отразява даже на женската мода. Както пишат вестниците, за доста от нюйоркските фешън дами наложителна принадлежност стават копчетата на мундирите, кокардите, гардемаринските котви и акселбанти – като елементи на балните тоалети.
Нашите моряци обаче са заети освен с банкети, визити и паради. Проявявайки геройство и „ същинска съветска неустрашимост “, те нееднократно оказват помощ на популацията да гаси градските пожари, зараждащи по този начин постоянно в това време. Във връзка с това общините Анаполис и Сан Франциско показват на командващите своето откровено удивление и признателност. Група офицери от Атлантическата ескадра… прави пътешестване до настоящата Потомакска войска. Във войските на северняците посрещат съветските офицери с екстаз: когато обикаляха позициите, „ всеки полк отдаваше чест, свеждайки знамената “.
В доста комплицирано състояние се озовава ескадрата на адмирал Попов. По създание северняците нямат на Тихия океан собствен флот и жителите на Сан Франциско непрекъснато се намират под опасност от нахлуване на южняците, които са наричани корсари поради пиратските им разбойнически дейности. Единственото, на което могат да разчитат жителите на Сан Франциско, е застъпничеството на съветската ескадра, ползваща се с тяхното гостолюбие.
Корсарите на южняците са се снабдявали и подготвяли, по предписание в Англия, един от тези кораби - „ Алабама “, таман доближава региона на Сан Франциско, когато там се събира Тихоокеанската ескадра...
Посещение на хайлайфа на Ню Йорк на съветски транспортен съд.
…Като съдбоносен човек контраадмирал Попов взема еднопосочно решение – да вземе Сан Франциско под своя протекция. Ескадрата стартира да се готви за бойни дейности срещу корсарите на южняците. От Петербург обаче предизвестяват: „ Действията на корсарите в намерено море… не ни засягат, даже при положение на тяхно нахлуване над пристанищата, обвързване на Ваше превъзходителство е да съблюдава непоколебим неутралитет “. На командира на ескадрата се дава правото да употребява оръжие единствено в един единствен случай – в случай че корсарите, преминавайки през укрепленията, заплашат самия град. „ В този случай, - се споделя в напътствието до Попов, - Вие имате право, само в името на човеколюбието, а не на политиката, да употребите Вашето въздействие за попречване на злото “. За благополучие, всичко се разминава наред. Докато съветските кораби в цялостна бойна подготвеност стоят в пристанището, нито един пират на южняците не се осмелява да се приближи до града.
Президентът Ликълн кани Лесовски да посети Вашингтон и други пристанища на Атлантическото крайбрежие. Въпреки неподходящото време, командирът на Атлантическата ескадра дава заповед за пренасяне във Вашингтон. Преди да напусне Ню Йорк, обаче, адмиралът намира за належащо да отговори на „ любезността и гостоприемството, оказани от гражданите… на нашата ескадра “. Той предлага да се направи подписка в интерес на благотворителните заведения на Ню-Йорк. Това предложение е признато с огромно наслаждение. В своето писмо до кмета на Ню Йорк Лесовски написа: „ Преди да оставим Ню Йорк, Ви апелирам, сър, да приемете от името на офицерите на поверената ми ескадра израз на душевна признателност за дружеските… усеща, с които ни одобряваха Вашите съграждани… Моля Ви да приемете предлаганата сума от 4760 $, събрана по доброволна подписка от офицерите на нашата ескадра, за да я предложим за пазаруване на гориво за бедните фамилии “.
Отговорът на кмета е неотложен. „ Имах честта… да получа Вашето писмо… с приложени 4760 $, пожертвани от офицерите на Вашата ескадра… За този милосърден благотворителен акт апелирам за разрешение да предам на Вас и Вашите сътрудници офицери чистосърдечната признателност на града. Мога да ви уверя… че жителите на Ню Йорк Ви се отплащат за Вашето дружеско разположение към тях със същото чувство… Тяхното предпочитание постоянно е било, възползвайки се от идването на Вашата ескадра… да укрепим връзките на дружбата сред Русия и Съединените щати “.
На 21 ноември 1863 година фрегатата „ Ослябя “ – под флага на командващия, корветите „ Варяг “ и „ Витяз “ и клиперът „ Алмаз “ се закотвят на река Потомак в първото пристанище на Вашингтон - град Александрия.
От корабите се вижда добре куполът на Капитолия. За страдание, заради заболяване Линкълн не съумява да посети нашите кораби, и адмирал Лесовски забавя заминаването на ескадрата. На 7 декември, незабавно откакто здравето на президента се усъвършенства, съветският дипломат показва на Линкълн и неговата брачна половинка адмирал Лесовски и офицерите от ескадрата. Руските моряци посещават Вашингтон, гостуват на Конгреса. С назад посещаване на корабите идват държавнят секретар Стюард, морският министър Уелес и други публични и държавни дейци на Съединени американски щати.
Руските кораби обитават в американски води съвсем половин година. По покана на президента те посещават доста пристанища по двете брегове на Съединени американски щати. Поуспокоилата се при започване на 1864 година политическа конюнктура разрешава на съветското държавно управление да позволи на адмиралите Лесовски и Попов да насочат част от своите кораби в корабоплаване към южните и екваториалните води на Световния океан, едва изучени от съветския флот. След няколко месеца корабите се връщат в Ню Йорк и Сан Франциско и стартират да се приготвят завръщане в родината…
Ответно посещаване
1865 година. Наближава краят на гражданската война... В държавните кръгове във Вашингтон все по-често приказват за ответна аудиенция в Русия. Изчакват единствено завършването на президентските избори. На 4 април 1865 година Линкълн още веднъж става собственик на Белия дом. Минават обаче единствено няколко дни - и изстрелът във вашингтонския спектакъл „ Форд “ (убийството на Линкълн – б.а.) потапя Америка в печал.
На 16 април 1866 година в Петербург, на брега на Нева е осъществено нападение над Александър ІІ. По щастлива случайност царят остава жив.
Американците, намиращи се още под усещането от неотдавнашната крах на обичания президент, вземат решение, че е настанало времето за ответното посещаване. Трудно е било да се откри по-добър случай да изразят признателността си за поддръжката в сложните години на гражданската война и по едно и също време да поздравят императора „ във връзка на чудесното му избавление от гибелта “.
На 4 май 1866 година водачите на ръководещата републиканска партия вършат в Конгреса изказване, в което се споделя, че „ за народа, отдал своите най-топли усеща в часа на нашата смъртна заплаха, следва да се изпрати освен това от просто поздравяване на императора “. На Палатата на представителите и на Сената е препоръчано да одобряват особено взаимно разпореждане с послание, а за връчването му да се изпрати в Русия отряд от военни кораби с изключително обръщение на борда. Постановление е признато и е подписано от президента Е. Джонсън.
Конгресът назначава помощника на държавния секретар на морското министерство, члена на вашингтонския кабинет Густав Фокс за ексклузивен дипломат на Съединените щати… В годините на гражданската война той е бил един от видните уредници и ръководители на флота на северняците.
… Балтика посреща задокеанските посетители с чести мъгли… Най-сетне на 3 август отрядът идва в Хелсингфорс. Тревожат го слуховете за холера, свирепстваща в Петербург. За благополучие, слуховете се оказват пресилени, и на 5 август американските кораби напущат Хелсингфорс. Предстои последният преход през Финския залив. На изхода от пристанището отрядът на Фокс е посрещнат от съветска броненосна ескадра. След размяната на салюти „ съветските кораби се построяват в две редици, а американският параход и мониторът застават сред тях… По този метод обединената ескадра плава към Кронщат и при хубавото време идва там на 6 август “.
В този ден Кронщатският пристан показва превъзходна картина. В Търговското пристанище – навалица народ; доста лодки и яхти; на назад във времето - съветската ескадра; на напред във времето - начело – движещият се постепенно екран, приветстван с топовни изстрели от укрепленията и с американския народен химн.
Веднага откакто корабите хвърлят котва, посланикът на Конгреса е приветстван от името на императора от контраадмирал С.С. Лесовски, който американските моряци помнят от визитата на съветската ескадра в Ню Йорк през 1863—1864 година Същия ден Фокс и съпътстващите го лица идват в Петербург…
На 8 август изключителните пратеници са признати от Александър II. Аудиенцията е в двореца в Петерхоф. До Петерхоф пътуват с трен. На гарата се реалокират в придворни файтони. Въпреки строгия дипломатически етикет, приемът минава в извънредно топла конюнктура. „ Многобройните връзки, които от дълго време съединяват великата империя на изток и великата република на запад, - се споделя в прочетеното от Фокс обръщение от Конгреса, - още веднъж се умножиха и се затвърдиха с помощта на поддръжката, която съветското държавно управление оказа на Съединените щати в тежките години на тяхната междуособна битка “. За обичайно дружеските връзки сред Русия и Америка приказва и царят. Той приключва своята тирада с уверението, че в никакъв случай няма да не помни приятелския банкет, оказан от Съединените щати на неговите ескадри. Искайки да се отблагодари на американските моряци, императорът афишира, че всички те, без изключение – и офицерите, и състава, са посетители на съветското държавно управление.
.jpg )
Приемът на Александър Втори
Веднага след аудиенцията във Вашингтон е отправена депеша, в която Фокс рапортува на държавното управление за осъществяването на предоставената му задача. Това е била първата депеша, изпратена от Русия в Америка по токущо прокарания трансатлантически кабел.
Докато в двореца върви формалният банкет, американските офицери, съпровождани от адмирал Лесовски, преглеждат дворците и парковете на Петерхоф. В долния парк те срещат героя от отбраната на Севастопол Е.И. Тотлебен…
На Царициновия остров на американските посетители е показан дъб, израсъл от жълъд, взет от дъба, „ спускащ сянка върху гроба на Вашингтон “.
…На идващия ден Александър ІІ, съпроводен от наследника и великите князе, посещава американските кораби. Мониторът „ Миантонамо “ го поздравява със салют от своите горни оръдия. Това е направено за пръв път и макар съществуващите правила, защото в американския флот оръдия от подобен диаметър „ са предопределени извънредно за военни дейности “.
Така стартира първото публично посещаване на американския флот в Русия. Предстои запознаването със столицата. Преди нея обаче, е, несъмнено, Кронщат с неговите мощни укрепления, докове, морска обсерватория, доста богатата библиотека на морския клуб, чиито почетни членове стават всички американски офицери. При разглеждането на арсенала гостите са „ изумени от множеството военни знамена, завзети от неприятеля и свидетелстващи за подвизите на съветския флот в морето “.
Петербург поразява американците със своето величие, а също – с непрекъснатите богати обеди и балове. Например вечерята, състояла се в „ луксозно илюминирания парк “ в едно от именията на Каменния остров, на която участва „ целият цвят на петербургското общество “, коства на гостоприемния хазаин над 40 хиляди рубли…
На 23 август по покана на „ Московското градско общество “ пратениците отпътуват за Москва. Пътуват в специфични вагони , „ обгърнати извън с знамена в американските цветове “.
...Първопрестолният град посреща гостите с духов оркестър. Над площада при гарата, напълнен от тълпата, звучи националният химн „ Слава на Колумбия “. Главата на града, членовете на управата и многочислени представители на разнообразни общества приветстват пратениците. Гостите се насочат в приготвената за тях резиденция. Неочаквано за себе си те намират там своите фотоси. Удивлението им обаче нараства още повече, когато виждат и своите портрети, нарисувани с маслени бои, - та те не са театралничили пред никого! Тайната разкриват домакините – фотосите са били направени още в Петербург със скрита камера два дни преди отпътуването за Москва. От тях са нарисувани портретите. В същия ден пратениците имат публична аудиенция при генерал-губернатора на Москва В.А. Долгоруков.
Вдигайки тост за здравето на гостите, той споделя: „ Приемът, който ви е оказан в средите на нашия флот, приказва за това с какво почитание се употребяват жителите на Съединените щати в нашето родно място. Повярвайте, същия подобен банкет вие ще срещнете и в Москва, нашата антична столица “.
На петия ден пратениците се отбиват в Нижни Новгород. На американците желаят да покажат популярния Нижниновгородски панаир. Той е продължавал тъкмо два месеца през годината и в тези месеци популацията на града се е увеличавало 6-8 пъти, с до 250-300 хиляди души. Търговският оборот на панаира е превишавал 100 милиона рубли. Само чаят, който се продавал тук, е бил над шест хиляди тона.
В чест на идването на пратениците на панаира търговците дават обяд. „ Обединената зала бе украсена с цветя, зеленина, с национални знамена и портрети на суверена, на Вашингтон, Линкълн и Джонсън. На масата седнаха към 100 и петдесет индивида, измежду които имаше представители на всички националности: руснаци , перси, татари, арменци, търговци от Кавказ и от отдалечен Сибир “ . Въпреки това комитетът на панаира съжалява доста, защото панаирът е в разгара си и търговците не могат да одобряват скъпите посетители по този начин блестящо, както биха желали.
На 1 септември пратениците отплават за Кострома. „ Щом м-р Фокс стъпи на крайбрежната улица, един от селяните смъкна връхните си облекла и ги постла пред него. М-р Фокс се пробва да ги прескочи. В тази минута обаче, като че с махване на магически скиптър, целият път до края на края на крайбрежната улица незабавно бе застлан с облекла. Тълпата наблюдаваше безмълвно какво ще стане по-нататък. Когато м-р Фокс най-после въпреки всичко реши да мине по облеклата, тълпата радостно го приветства с гръмко „ ура! “. След като се срещат с Кострома и преглеждат паметника на Иван Сусанин, пратениците не престават своя път по Волга.
В последните дни от пребиваването на американците в столицата им е даден обяд в аристократичния така наречен „ британски клуб “. Канцлерът А.М. Горчаков споделя: „ Радвам се…, че практичните мозъци, непознати на всевъзможни предразсъдъци, могат сами и независимо да съдят за нас. Че те могат да оценят… и величайшата популярност, и гордостта на нашето родно място, и народа, съставящ неговата мощ “. Изразявайки вяра, че положителните взаимоотношения сред двата народа ще съществуват постоянно, Горчаков отбелязва, че той цени изключително тези взаимоотношения, тъй като „ те не съставляват за никого нито опасност, нито опасност… Господ е дарил на двете страни такива условия за битие, че те могат да се задоволят изцяло със своя популярен вътрешен живот “. В същия ден цялостният текст на речта на Горчаков е предаден по телеграфа в Съединените щати. Интересно е, че изпращането на тази депеша е коствала на кореспондента на „ Ню-Йорк хералд “ седем хиляди $.
На 15 септември 1866 година американската ескадра подвига котва и отплава във Финския залив.
„ Втора “ Американска експедиция
„ Втора американска експедиция “ се назовават походите на съветските ескадри в пристанищата на Съединени американски щати през 1876 година по време на утежняването на връзките с Англия поради това, че Русия подкрепяла антитурското въстание в България. В този миг в Средиземно море се намира ескадрата на контраадмирал И.И. Бутаков…
За да се избегне тяхното заличаване от превъзхождащите ги сили на британския флот при положение на война, е било решено съветските кораби (с изключение на ненадеждния за океанско корабоплаване „ Петропавловск “) да бъдат изпратени в атлантическите пристанища на Съединени американски щати и при раздор на връзките с Англия да се пристъпи към интервенции с крайцери. През ноември съветските кораби напущат пристанищата на Италия…Цялата ескадра на Бутаков е била съсредоточена в Ню Йорк.
[…]На 30 април, откакто отслабва напрежението в руско-британските връзки, съветските ескадри получават напътствие да изоставен американските пристанища и да се върнат към нормалното си носене на службата.
“ Трета “ Американска експедиция
Действията за образуване на съветска крайцерска ескадра в Съединени американски щати след края на руско-турската война от 1877 - 1878 гг. се назовава „ Трета американска експедиция “. Понеже в състава на съветския флот няма задоволително количество изправни кораби, годни за крайцерска работа, е било решено да се закупят от САШ търговски кораби и те да се употребяват като спомагателни крайцери. Отделените три милиона $ е трябвало да стигнат за придобиването на три-четири кораба. Купуването на корабите и организацията на потреблението на крайцерите са поверени на капитан-лейтенант Л.Л. Семечкин…
На 26 април в Ню Йорк идва Семечкин, който нетдавна е купил три парахода… Те са доставени за преустройване в крайцери във Филаделфия, в корабостроителницата „ Крамп “… На 29 май 1878 година …са зачислени като първи сан военни кораби.
Тъй като опасността за война с Англия е отминала, в края на декември 1878 година крайцерите потеглят от Филаделфия за Европа.
Превод от съветски език Велиана Христова
* Черно на бяло
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В «Кронщатския вестник» за 1863-1864 година личният му сътрудник в Ню-Йорк в детайли, ден след ден, осведоми читателите за хода на формалното приятелско посещаване на съветския флот в Съединени американски щати. То влиза в историята като Американската експедиция.
Идеята за нея поражда при започване на 1863 година по отношение на извънредно напрегнатата интернационална конюнктура по това време. Вече трета година в Съединени американски щати не стопира гражданската война. Англия и Франция са на страната на южняците и, стремейки се да разрушат държавната целокупност на Съединените щати, приготвят въоръжена намеса. Русия поддържа държавното управление на Абрахам Линкълн и е срещу проектите на Лондон и Париж.
«За нас няма нито Север, нито Юг, а има Федерален съюз, чието разрушение ние наблюдавахме с огорчение, - написа вицеканцлерът А.М. Горчаков. - В Съединените щати ние признаваме единствено това държавно управление, което се намира във Вашингтон “.
В единството и мощта на Съединените щати Русия вижда контраст на Англия и Франция, които организират враждебна във връзка с нея политика: и двете страни пазят запазването на унизителния и мъчителен за Русия Парижки кротичък контракт от 1856 година, белязал края на Кримската война. В началото на 60-те години взаимоотношенията на Русия с Англия и Франция внезапно се утежняват и поради така наречен полски въпрос (именно в тези години в Полското кралство минава вълна от национално-освободителни придвижвания и поражда революционна обстановка. Царското държавно управление дава отговор със строги ограничения. Преследвайки своите ползи, Англия и Франция заемат видимо позицията на бранители на полския народ). Опитите на съветската дипломация да облекчи зародилото напрежение посредством договаряния не дават резултат. Над Русия надвисва опасността от нова война.
Именно тогава поражда въпросът по какъв начин да се употребява флотът и при положение, че стартират военни дейности, той да не се окаже затворен във вътрешни води. Та печалният опит от Кримската война е още толкоз непосредствен. Контраадмирал А.А. Попов, да вземем за пример, написа: „ Предишната война потвърди… че най-лъжовната… от всички хрумвания за опазване на флота е, че е належащо той да бъде прикрит: военните съдове се опазват в морето, учат се в сражения “.
Към същата позиция се придържат мнозина водещи фигури на съветския флот. Така да вземем за пример, в Морското министерство се образува концепцията съветските ескадри да бъдат изведени навреме в океана още преди началото на военните дейности. Предполага се, че те ще бъдат основани в пристанищата на Съединените щати – единодушие от Вашингтон е било получено.
Планираната интервенция преследва три цели: първо, да се сътвори опасност за комерсиалното мореплаване на Англия и Франция и с това да се окаже напън върху към момента продължаващите дипломатически договаряния с тях; второ, да се показва поддръжка за държавното управление на Линкълн в неговата битка с размирните южни щати; и трето, при положение на започване на военни дейности да се нанесе удар по най-уязвимото място на Англия – нейните морски връзки.
Сформирани са две ескадри: Атлантическа и Тихоокеанска. В състава на Атлантическата ескадра (на нея се дефинира основната роля) влизат три фрегати… За командващ ескадрата е назначен контраадмирал Степан Степанович Лесовски, умел и просветен моряк, върнал се наскоро от командировка в Америка… Той владее свободно британски, френски, немски, испански езици и прелестно познава ситуацията в Америка.
Тихоокеанската ескадра командва контраадмирал Андрей Александрович Попов, бъдещият популярен уредник и строител на отечествения броненосен флот. Ескадрата се базира в Приморие, което руснаците преди малко стартират да овладяват. В нейния състав влизат четири корвети…
Контраадмирал Лесовски
Подготовката за интервенцията се организира в дълбока загадка. Дори командирите на корабите научават действителните цели на похода едвам в навечерието на излизането от Кронщадт. На 14 юли 1863 година е одобрена „ Инструкция на Морското министерство до контра-адмирал С.С. Лесовски “. Тя му предписва „ да следва към крайбрежията на Северо-американските Съединени щати, без да влиза… по пътя в никое пристанище, и при пристигането… да хвърли котва в Ню-Йорк “. В инструкцията се споделя, че в случай че стартира война, ескадрата би трябвало да работи с всички вероятни средства, нанасяйки най-чувствителна щета на търговията на неприятеля…
Корабите е трябвало да попълнят запасите си от гориво при излизането от Балтика – посредством два транспортьора, пратени там авансово. За пръв път в историята на отечествения флот зареждането на бойни кораби се прави в придвижване.
На 25 юли, намирайки се в цялостна бойна подготвеност, ескадрата излиза в Северно море. Главното, за което се грижат в този миг, е да не се срещнат с англо-френските сили. Затова е решено да излязат в Атлантика не по нормалния път през Ламанша, а по-северно от Британските острови. Плановете на Лесовски са решителни. „ Ако началникът на срещната задгранична ескадра – написа той в директива до своите командири, - предложи да се върнем назад в Балтийски води , или направи каквито и да било оферти, оскърбителни за достойнството на нашия байрак, да се влезе в пердах “.
За благополучие, не става потребност да се прибягва до крайни ограничения...
На 13 септември на рейда на Ню-Йорк се закотвиха „ Александър Невски “ под флага на командващия и „ Пересвет “. Фрегатата „ Oslyabya “ беше към този момент там. На идващия ден се приближиха „ Варяг “ и „ Витяз “. „ Алмаз “… дойде на 29 септември. Към 1 октомври ескадрата на Попов също се събра в Сан Франциско.
Контраадмирал Попов
За съгласуване на дейностите сред командващите неотложно е открита оперативна връзка – посредством куриери и шифротелеграми. Трябва да се каже, че едновременната поява в пристанищата на Съединените щати на две съветски ескадри създаде върху Англия и Франция оня резултат, на който бе разчитало съветското държавно управление. „ Операцията на нашите морски сили в Северна Америка – написа вицеканцлерът Горчаков, - в политически смисъл е сполучлива концепция, а в осъществяването е чудесно “.
Руският дипломат оповестява от Вашингтон в Петербург, че американците са възприели идването на съветските ескадри като проява на поддръжка към държавното управление на Линкълн. Ето по какъв начин разказва да вземем за пример вестник „ Ню Йорк хералд “ посрещането на адмирал Лесовски и офицерите по улиците на града: „ Пълните с народ тротоари на улиците, по които вървеше ществието, бяха оградени с армия, стояща в дълги редици. Къщите бяха украсени със флагове... народът посрещаше процесията с екстаз “. Страниците на вестниците са изпъстрени със заглавия: „ Русия и Съединените щати са побратими “, „ Новият съюз е подписан “, „ Възторжена национална демонстрация… “
Почти всеки ден делегации от градове и щати посещават съветските кораби. Те показват своето почитание и благодарност към Русия за доброжелателността и за поддръжката за Съединените щати от съветското държавно управление, „ изключително при актуалните нещастни усложнения, в които се намира американската нация “. Бъдещият популярен композитор Н.А. Римски -Корсаков, в тези дни – гардемарин на клипера „ Алмаз “, написа: „ Тук посрещнаха нашата ескадра отзивчиво, дори до прекаленост. Във военни облекла на брега не трябва и да се показваш: не ти ще гледаш, а тебе ще те гледат, ще минават (дори дамите) с думи на почитание към русите и на наслаждение, че те са в Ню Йорк “.
Руски офицери на бал в Ню Йорк
Популярността на съветските моряци е толкоз огромна, че се отразява даже на женската мода. Както пишат вестниците, за доста от нюйоркските фешън дами наложителна принадлежност стават копчетата на мундирите, кокардите, гардемаринските котви и акселбанти – като елементи на балните тоалети.
Нашите моряци обаче са заети освен с банкети, визити и паради. Проявявайки геройство и „ същинска съветска неустрашимост “, те нееднократно оказват помощ на популацията да гаси градските пожари, зараждащи по този начин постоянно в това време. Във връзка с това общините Анаполис и Сан Франциско показват на командващите своето откровено удивление и признателност. Група офицери от Атлантическата ескадра… прави пътешестване до настоящата Потомакска войска. Във войските на северняците посрещат съветските офицери с екстаз: когато обикаляха позициите, „ всеки полк отдаваше чест, свеждайки знамената “.
В доста комплицирано състояние се озовава ескадрата на адмирал Попов. По създание северняците нямат на Тихия океан собствен флот и жителите на Сан Франциско непрекъснато се намират под опасност от нахлуване на южняците, които са наричани корсари поради пиратските им разбойнически дейности. Единственото, на което могат да разчитат жителите на Сан Франциско, е застъпничеството на съветската ескадра, ползваща се с тяхното гостолюбие.
Корсарите на южняците са се снабдявали и подготвяли, по предписание в Англия, един от тези кораби - „ Алабама “, таман доближава региона на Сан Франциско, когато там се събира Тихоокеанската ескадра...
Посещение на хайлайфа на Ню Йорк на съветски транспортен съд.
…Като съдбоносен човек контраадмирал Попов взема еднопосочно решение – да вземе Сан Франциско под своя протекция. Ескадрата стартира да се готви за бойни дейности срещу корсарите на южняците. От Петербург обаче предизвестяват: „ Действията на корсарите в намерено море… не ни засягат, даже при положение на тяхно нахлуване над пристанищата, обвързване на Ваше превъзходителство е да съблюдава непоколебим неутралитет “. На командира на ескадрата се дава правото да употребява оръжие единствено в един единствен случай – в случай че корсарите, преминавайки през укрепленията, заплашат самия град. „ В този случай, - се споделя в напътствието до Попов, - Вие имате право, само в името на човеколюбието, а не на политиката, да употребите Вашето въздействие за попречване на злото “. За благополучие, всичко се разминава наред. Докато съветските кораби в цялостна бойна подготвеност стоят в пристанището, нито един пират на южняците не се осмелява да се приближи до града.
Президентът Ликълн кани Лесовски да посети Вашингтон и други пристанища на Атлантическото крайбрежие. Въпреки неподходящото време, командирът на Атлантическата ескадра дава заповед за пренасяне във Вашингтон. Преди да напусне Ню Йорк, обаче, адмиралът намира за належащо да отговори на „ любезността и гостоприемството, оказани от гражданите… на нашата ескадра “. Той предлага да се направи подписка в интерес на благотворителните заведения на Ню-Йорк. Това предложение е признато с огромно наслаждение. В своето писмо до кмета на Ню Йорк Лесовски написа: „ Преди да оставим Ню Йорк, Ви апелирам, сър, да приемете от името на офицерите на поверената ми ескадра израз на душевна признателност за дружеските… усеща, с които ни одобряваха Вашите съграждани… Моля Ви да приемете предлаганата сума от 4760 $, събрана по доброволна подписка от офицерите на нашата ескадра, за да я предложим за пазаруване на гориво за бедните фамилии “.
Отговорът на кмета е неотложен. „ Имах честта… да получа Вашето писмо… с приложени 4760 $, пожертвани от офицерите на Вашата ескадра… За този милосърден благотворителен акт апелирам за разрешение да предам на Вас и Вашите сътрудници офицери чистосърдечната признателност на града. Мога да ви уверя… че жителите на Ню Йорк Ви се отплащат за Вашето дружеско разположение към тях със същото чувство… Тяхното предпочитание постоянно е било, възползвайки се от идването на Вашата ескадра… да укрепим връзките на дружбата сред Русия и Съединените щати “.
На 21 ноември 1863 година фрегатата „ Ослябя “ – под флага на командващия, корветите „ Варяг “ и „ Витяз “ и клиперът „ Алмаз “ се закотвят на река Потомак в първото пристанище на Вашингтон - град Александрия.
От корабите се вижда добре куполът на Капитолия. За страдание, заради заболяване Линкълн не съумява да посети нашите кораби, и адмирал Лесовски забавя заминаването на ескадрата. На 7 декември, незабавно откакто здравето на президента се усъвършенства, съветският дипломат показва на Линкълн и неговата брачна половинка адмирал Лесовски и офицерите от ескадрата. Руските моряци посещават Вашингтон, гостуват на Конгреса. С назад посещаване на корабите идват държавнят секретар Стюард, морският министър Уелес и други публични и държавни дейци на Съединени американски щати.
Руските кораби обитават в американски води съвсем половин година. По покана на президента те посещават доста пристанища по двете брегове на Съединени американски щати. Поуспокоилата се при започване на 1864 година политическа конюнктура разрешава на съветското държавно управление да позволи на адмиралите Лесовски и Попов да насочат част от своите кораби в корабоплаване към южните и екваториалните води на Световния океан, едва изучени от съветския флот. След няколко месеца корабите се връщат в Ню Йорк и Сан Франциско и стартират да се приготвят завръщане в родината…
Ответно посещаване
1865 година. Наближава краят на гражданската война... В държавните кръгове във Вашингтон все по-често приказват за ответна аудиенция в Русия. Изчакват единствено завършването на президентските избори. На 4 април 1865 година Линкълн още веднъж става собственик на Белия дом. Минават обаче единствено няколко дни - и изстрелът във вашингтонския спектакъл „ Форд “ (убийството на Линкълн – б.а.) потапя Америка в печал.
На 16 април 1866 година в Петербург, на брега на Нева е осъществено нападение над Александър ІІ. По щастлива случайност царят остава жив.
Американците, намиращи се още под усещането от неотдавнашната крах на обичания президент, вземат решение, че е настанало времето за ответното посещаване. Трудно е било да се откри по-добър случай да изразят признателността си за поддръжката в сложните години на гражданската война и по едно и също време да поздравят императора „ във връзка на чудесното му избавление от гибелта “.
На 4 май 1866 година водачите на ръководещата републиканска партия вършат в Конгреса изказване, в което се споделя, че „ за народа, отдал своите най-топли усеща в часа на нашата смъртна заплаха, следва да се изпрати освен това от просто поздравяване на императора “. На Палатата на представителите и на Сената е препоръчано да одобряват особено взаимно разпореждане с послание, а за връчването му да се изпрати в Русия отряд от военни кораби с изключително обръщение на борда. Постановление е признато и е подписано от президента Е. Джонсън.
Конгресът назначава помощника на държавния секретар на морското министерство, члена на вашингтонския кабинет Густав Фокс за ексклузивен дипломат на Съединените щати… В годините на гражданската война той е бил един от видните уредници и ръководители на флота на северняците.
… Балтика посреща задокеанските посетители с чести мъгли… Най-сетне на 3 август отрядът идва в Хелсингфорс. Тревожат го слуховете за холера, свирепстваща в Петербург. За благополучие, слуховете се оказват пресилени, и на 5 август американските кораби напущат Хелсингфорс. Предстои последният преход през Финския залив. На изхода от пристанището отрядът на Фокс е посрещнат от съветска броненосна ескадра. След размяната на салюти „ съветските кораби се построяват в две редици, а американският параход и мониторът застават сред тях… По този метод обединената ескадра плава към Кронщат и при хубавото време идва там на 6 август “.
В този ден Кронщатският пристан показва превъзходна картина. В Търговското пристанище – навалица народ; доста лодки и яхти; на назад във времето - съветската ескадра; на напред във времето - начело – движещият се постепенно екран, приветстван с топовни изстрели от укрепленията и с американския народен химн.
Веднага откакто корабите хвърлят котва, посланикът на Конгреса е приветстван от името на императора от контраадмирал С.С. Лесовски, който американските моряци помнят от визитата на съветската ескадра в Ню Йорк през 1863—1864 година Същия ден Фокс и съпътстващите го лица идват в Петербург…
На 8 август изключителните пратеници са признати от Александър II. Аудиенцията е в двореца в Петерхоф. До Петерхоф пътуват с трен. На гарата се реалокират в придворни файтони. Въпреки строгия дипломатически етикет, приемът минава в извънредно топла конюнктура. „ Многобройните връзки, които от дълго време съединяват великата империя на изток и великата република на запад, - се споделя в прочетеното от Фокс обръщение от Конгреса, - още веднъж се умножиха и се затвърдиха с помощта на поддръжката, която съветското държавно управление оказа на Съединените щати в тежките години на тяхната междуособна битка “. За обичайно дружеските връзки сред Русия и Америка приказва и царят. Той приключва своята тирада с уверението, че в никакъв случай няма да не помни приятелския банкет, оказан от Съединените щати на неговите ескадри. Искайки да се отблагодари на американските моряци, императорът афишира, че всички те, без изключение – и офицерите, и състава, са посетители на съветското държавно управление.
Приемът на Александър Втори
Веднага след аудиенцията във Вашингтон е отправена депеша, в която Фокс рапортува на държавното управление за осъществяването на предоставената му задача. Това е била първата депеша, изпратена от Русия в Америка по токущо прокарания трансатлантически кабел.
Докато в двореца върви формалният банкет, американските офицери, съпровождани от адмирал Лесовски, преглеждат дворците и парковете на Петерхоф. В долния парк те срещат героя от отбраната на Севастопол Е.И. Тотлебен…
На Царициновия остров на американските посетители е показан дъб, израсъл от жълъд, взет от дъба, „ спускащ сянка върху гроба на Вашингтон “.
…На идващия ден Александър ІІ, съпроводен от наследника и великите князе, посещава американските кораби. Мониторът „ Миантонамо “ го поздравява със салют от своите горни оръдия. Това е направено за пръв път и макар съществуващите правила, защото в американския флот оръдия от подобен диаметър „ са предопределени извънредно за военни дейности “.
Така стартира първото публично посещаване на американския флот в Русия. Предстои запознаването със столицата. Преди нея обаче, е, несъмнено, Кронщат с неговите мощни укрепления, докове, морска обсерватория, доста богатата библиотека на морския клуб, чиито почетни членове стават всички американски офицери. При разглеждането на арсенала гостите са „ изумени от множеството военни знамена, завзети от неприятеля и свидетелстващи за подвизите на съветския флот в морето “.
Петербург поразява американците със своето величие, а също – с непрекъснатите богати обеди и балове. Например вечерята, състояла се в „ луксозно илюминирания парк “ в едно от именията на Каменния остров, на която участва „ целият цвят на петербургското общество “, коства на гостоприемния хазаин над 40 хиляди рубли…
На 23 август по покана на „ Московското градско общество “ пратениците отпътуват за Москва. Пътуват в специфични вагони , „ обгърнати извън с знамена в американските цветове “.
...Първопрестолният град посреща гостите с духов оркестър. Над площада при гарата, напълнен от тълпата, звучи националният химн „ Слава на Колумбия “. Главата на града, членовете на управата и многочислени представители на разнообразни общества приветстват пратениците. Гостите се насочат в приготвената за тях резиденция. Неочаквано за себе си те намират там своите фотоси. Удивлението им обаче нараства още повече, когато виждат и своите портрети, нарисувани с маслени бои, - та те не са театралничили пред никого! Тайната разкриват домакините – фотосите са били направени още в Петербург със скрита камера два дни преди отпътуването за Москва. От тях са нарисувани портретите. В същия ден пратениците имат публична аудиенция при генерал-губернатора на Москва В.А. Долгоруков.
Вдигайки тост за здравето на гостите, той споделя: „ Приемът, който ви е оказан в средите на нашия флот, приказва за това с какво почитание се употребяват жителите на Съединените щати в нашето родно място. Повярвайте, същия подобен банкет вие ще срещнете и в Москва, нашата антична столица “.
На петия ден пратениците се отбиват в Нижни Новгород. На американците желаят да покажат популярния Нижниновгородски панаир. Той е продължавал тъкмо два месеца през годината и в тези месеци популацията на града се е увеличавало 6-8 пъти, с до 250-300 хиляди души. Търговският оборот на панаира е превишавал 100 милиона рубли. Само чаят, който се продавал тук, е бил над шест хиляди тона.
В чест на идването на пратениците на панаира търговците дават обяд. „ Обединената зала бе украсена с цветя, зеленина, с национални знамена и портрети на суверена, на Вашингтон, Линкълн и Джонсън. На масата седнаха към 100 и петдесет индивида, измежду които имаше представители на всички националности: руснаци , перси, татари, арменци, търговци от Кавказ и от отдалечен Сибир “ . Въпреки това комитетът на панаира съжалява доста, защото панаирът е в разгара си и търговците не могат да одобряват скъпите посетители по този начин блестящо, както биха желали.
На 1 септември пратениците отплават за Кострома. „ Щом м-р Фокс стъпи на крайбрежната улица, един от селяните смъкна връхните си облекла и ги постла пред него. М-р Фокс се пробва да ги прескочи. В тази минута обаче, като че с махване на магически скиптър, целият път до края на края на крайбрежната улица незабавно бе застлан с облекла. Тълпата наблюдаваше безмълвно какво ще стане по-нататък. Когато м-р Фокс най-после въпреки всичко реши да мине по облеклата, тълпата радостно го приветства с гръмко „ ура! “. След като се срещат с Кострома и преглеждат паметника на Иван Сусанин, пратениците не престават своя път по Волга.
В последните дни от пребиваването на американците в столицата им е даден обяд в аристократичния така наречен „ британски клуб “. Канцлерът А.М. Горчаков споделя: „ Радвам се…, че практичните мозъци, непознати на всевъзможни предразсъдъци, могат сами и независимо да съдят за нас. Че те могат да оценят… и величайшата популярност, и гордостта на нашето родно място, и народа, съставящ неговата мощ “. Изразявайки вяра, че положителните взаимоотношения сред двата народа ще съществуват постоянно, Горчаков отбелязва, че той цени изключително тези взаимоотношения, тъй като „ те не съставляват за никого нито опасност, нито опасност… Господ е дарил на двете страни такива условия за битие, че те могат да се задоволят изцяло със своя популярен вътрешен живот “. В същия ден цялостният текст на речта на Горчаков е предаден по телеграфа в Съединените щати. Интересно е, че изпращането на тази депеша е коствала на кореспондента на „ Ню-Йорк хералд “ седем хиляди $.
На 15 септември 1866 година американската ескадра подвига котва и отплава във Финския залив.
„ Втора “ Американска експедиция
„ Втора американска експедиция “ се назовават походите на съветските ескадри в пристанищата на Съединени американски щати през 1876 година по време на утежняването на връзките с Англия поради това, че Русия подкрепяла антитурското въстание в България. В този миг в Средиземно море се намира ескадрата на контраадмирал И.И. Бутаков…
За да се избегне тяхното заличаване от превъзхождащите ги сили на британския флот при положение на война, е било решено съветските кораби (с изключение на ненадеждния за океанско корабоплаване „ Петропавловск “) да бъдат изпратени в атлантическите пристанища на Съединени американски щати и при раздор на връзките с Англия да се пристъпи към интервенции с крайцери. През ноември съветските кораби напущат пристанищата на Италия…Цялата ескадра на Бутаков е била съсредоточена в Ню Йорк.
[…]На 30 април, откакто отслабва напрежението в руско-британските връзки, съветските ескадри получават напътствие да изоставен американските пристанища и да се върнат към нормалното си носене на службата.
“ Трета “ Американска експедиция
Действията за образуване на съветска крайцерска ескадра в Съединени американски щати след края на руско-турската война от 1877 - 1878 гг. се назовава „ Трета американска експедиция “. Понеже в състава на съветския флот няма задоволително количество изправни кораби, годни за крайцерска работа, е било решено да се закупят от САШ търговски кораби и те да се употребяват като спомагателни крайцери. Отделените три милиона $ е трябвало да стигнат за придобиването на три-четири кораба. Купуването на корабите и организацията на потреблението на крайцерите са поверени на капитан-лейтенант Л.Л. Семечкин…
На 26 април в Ню Йорк идва Семечкин, който нетдавна е купил три парахода… Те са доставени за преустройване в крайцери във Филаделфия, в корабостроителницата „ Крамп “… На 29 май 1878 година …са зачислени като първи сан военни кораби.
Тъй като опасността за война с Англия е отминала, в края на декември 1878 година крайцерите потеглят от Филаделфия за Европа.
Превод от съветски език Велиана Христова
* Черно на бяло
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ