Първият знак за раздяла между телата и техните имена… Хората,

Думите са първите ни учители в смъртта ♥ Георги ГОСПОДИНОВ

„ Първият знак за разлъка сред телата и техните имена… Хората, които ме научиха да чета, към този момент ги няма. “ ~ „ Физика на тъгата “

♥ Ронлив език

Научих буквите в гробището на това изтляващо под слънцето градче. Мога да го кажа и по този начин – смъртта беше първият ми буквар. Мъртвите ме научиха да чета. Изречението е напълно безусловно. Ходехме всеки четвъртък и събота. Заставах почтително пред напечените каменни кръстове. Бях висок колкото тях. Прокарвах с известна страх пръста си по вдлъбнатините, четях повече през кожата, запомнях полумесеца на С, портата на П и колибата на А. Езикът изглеждаше топъл и корав. Имаше ронливо тяло. Оставаше единствено малко прахуляк и дребен пясък по пръстите ми от камъка. Първите думи, които научих, бяха:

покой
безконечна
тук
памет
роден – починал
господ

И имена, доста имена, гробищата гъмжат от имена.

Атанас Хр. Грозданов
Дим. Хаджинаумов
Маринчо – 5 година
Димо Корабов
Георги Господинов
Егур Саркисян (на баба Саркисца)
Кала Георгиева

Какво ставаше с имената, откакто техните притежатели умрат? Освобождаваха ли ги? Продължаваха ли имената да значат нещо, или се разпадаха като телата под тях и оставаха единствено костите на съгласните?

Думите са първите ни учители в гибелта. Първият знак за разлъка сред телата и техните имена. Най-странното на това гробище беше, че имената се повтаряха. Стоях дълго пред един камък с моето име, освободено от някого, който го беше употребил единствено 3 години.

Години по-късно в никакъв случай не пропущам гробищата на градовете, в които съм отседнал. След като отдам респект на централните улици, катедралата на площада, мина уважително пред следващия монумент на съответния крал на кон (дали днешните президенти ще стърчат на следващия ден върху гранитни лимузини), бързам да се осведомя за градското гробище и да потъна из алеите на този успореден град и парк в едно. Смъртта е добър градинар. Бях го схванал още тогава, на 6, измежду полуделите рози, кремове, миризливи цъфтящи шубраци, сливи, диви ябълки, ситни череши и гниещи круши в селското гробище.

Крематориумът на Пер Лашез наподобява на катедрала с комин. Адорно споделя, че да се пишат стихове след Аушвиц е безчовечие. А може ли да има крематориуми, било то и в гробищата?

Мъртвите ме научиха да чета. Изписвам още веднъж това изречение и разбирам, че то споделя повече и по-различни неща, в сравнение с желаех. Хората, които ме научиха да чета, към този момент ги няма. Нещата, които щях да чета от този момент насам, бяха написани най-вече от мъртъвци. Това, което изписвам в този момент, са думи на човек, който се е запътил… Не знаех, че под езика дреме толкоз гибел.