Първият пролетен празник е Трифон Зарезан, денят на лозарите и

Първият пролетен празник е Трифон Зарезан, денят на лозарите и кръчмарите. През този ден се зарязват лозята и това ни подсказва за настъпващата пролет.

Зарязването се прави от мъже, които събрани на групи отиват да зарязват лозята съпроводени от свирач. Всеки носи със себе си прясно изпечена пита, наденица или варена кокошка, вино и светена вода. Всеки от стопаните изрязват по няколко пръчки от една или от три лози от своето лозе и полива мястото където е отрязал с вино.

По този метод припомня на лозата, че тя би трябвало да даде добър плод с цел да може стопанинът да направи от гроздето руйно вино. Зарязването е съпроводено с изричане на благословии за богата годишна продукция, със светената вода наръсват лозето с цел да го предпазят от заболявания. От отрязаните лозови пръчки, лозарите свиват венци, които ги закичват на калпаците си и ги отнасят в къщи с цел да ги слагат пред домашната икона. След като е завършило зарязването мъжете се събират на обща софра в лозята, всеки слага на трапезата това което носи със себе си. Гощавката е съпроводена с доста песни и хора. Празникът продължава и когато се върнат в селото, мъжете си гостуват взаимно като се черпят с вино. Празникът завършва в селската механа, където всички мъже се събират още веднъж дружно.

В някои региони на България – Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско, Разградско на Трифоновден от лозарите се избира Цар на лозята. Той би трябвало да е добър собственик, богат и заможен и в случай че Царят е късметлия и реколтата по време на неговото царуване е богата, то те го преизбират на идната година и по този начин може да цари няколко години поред. Тогава зарязването и благославянето на лозята се прави от царя. Другите мъже го носят на колесар върху раменете си от лозята до село.

Шествието пристигнало в селото обикаля по домовете, където всеки собственик изнася вино и черпи. Празникът завършва с гощавка в къщата на царя.

В църковния календар Св. Трифон е прочут с това, че излекувал от душевна болест императорската щерка Гордиана. Родителите му били надълбоко вярващи хора и израсъл в подобен дом, той бил откърмен с христовата религия и още от дете измолвал от Бог чудеса. След като излекувал дъщерята на императора Трифон получил най – огромната премия, добротата на императора към християните.

По – късно когато още веднъж почнала гонитбата на християните Трифон бил хванат и малтретиран с цел да се откаже от вярата си, само че макар всички страдания на които бил подложен, той устоял на обичта си към бога. С последните си думи преди да издъхне той се обърнал на изток и благодарил на Бог, че бил почетен с страдалчески венец, както и неговия наследник и умрял.

Лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на античните траки. Пировете с вино на тракийските владетели Ситалк и Севт впечатлили древногръцки създатели като Аристофан, Ксенофонт и Демостен. “Земя на хубавото вино ” наричали в древността Тракия. Тракийският господ на плодородието и виното Сабазий, по-известен като Дионис, е предходник на християнския настойник на лозарите Св. Трифон.

Затова в визиите за Св. Трифон откривателите разпознават отгласа от античен мит. Той споделя, че тракийският цар Ликург един път изгонил радостната свита на Дионис. Но богът на виното си отмъстил като го подтикнал, в припадък на безумство, да убие сина си, мислейки че зарязва лоза. Не толкоз трагично, само че сходно поверие се споделя за християнския светец Трифон. Той бил осъден да отреже с лозарския косер личния си нос, тъй като се подиграл на Света Богородица. Затова има национално название за светеца – Трифон Чипия.