Музикални хроники: Как Def Leppard записаха най-скъпия неиздаден албум в историята
Първият път, когато фамозният композитор Джим Стайнман среща Def Leppard през лятото на 1984 година, той прави сериозна поръчка: „ Смятам, че можем да създадем красива музика дружно “.
Стайнман таман е приел да бъде музикален продуцент на четвъртия албум на Leppard, продължение на хитовия Pyromania, продал 6 млн. бройки.
Наперен и кадърен музикант от Ню Йорк, Стайнман към този момент има впечатляваща известност като основател на един от най-успешните рок албуми на всички времена: Bat Out Of Hell на Meat Loaf.
Композиторът, който умря през предходната седмица на 73-годишна възраст, остава в историята и като създател на шлагери на Бони Тайлър и Селин Дион, само че не всичките му начинания са толкоз сполучливи.
Когато идва в Дъблин да се срещне с петимата от британската глем рок тайфа Def Leppard, Стайнман показва огромно предпочитание да спомага за изработката на новите песни и твърди, че доста е харесал чутото в демо версиите. Но артистът Джо Елиът си дава сметка, че още на тази първа среща ексцентричният и занимателен американец е посочил, че е на тотално друга вълна от Def Leppard. Сделката обаче е подписана и тя води до една от най-скъпите неточности, които рокендролът познава.
Само осем седмици по-късно договорът на Стайнман е преустановен и никой от записите, направени дружно с него, не е публикуван. Едва когато той е сменен от продуцента на Pyromania Мът Ландж, бандата съумява да приключи албума, озаглавен Hysteria.
Какво толкоз се обърква? На първо място, Def Leppard въобще нямат предпочитание да работят с нов човек, а желаят да продължат колаборацията с Ландж – съдействал толкоз доста за звученето, че групата го счита за шестия човек в състава си. Но през април 1984 година, откакто Ландж написа няколко песни за тях в Дъблин, той им признава, че е прекомерно отпаднал, с цел да създаде още един албум, защото е работил с години без отмора и с изключение на за тях, е основал хитови албуми и за AC/DC, Foreigner и The Cars.
Отчаяни, Def Leppard и техните мениджъри стартират да обмислят други възможности, само че избраниците им са прекомерно ангажирани.
Един от мениджърите, Клиф Бърнстейн, предлага Джим Стайнман, въпреки че през цялото време съществува главен проблем в това предложение – тъй като Стайнман е написал песните в Bat Out Of Hell, само че в действителност продуцент на този албум е Тод Рюндгрен. „ Стайнман не беше музикален продуцент “, споделя Джо Елиът. „ Но Клиф беше решил, че имаме потребност от помощ по-скоро за композирането, в сравнение с за звученето, което беше тотална неточност. Но тогава Стайнман беше единствената ни алтернатива, по тази причина се съгласихме “.
На 11 август 1984 година Стайнман поставя начало на работата с Def Leppard в едно нидерландско студио, а дружно с него е брилянтният инженер Нийл Дорфсман. Тревожните сигнали стартират още когато бандата загрява и изсвирва ранна версия на Don’t Shoot Shotgun, която дори още няма припев. Стайнман е удовлетворен и споделя „ Тази е подготвена “. „ Ама ние даже не сме си настроили китарите “, чуди се китаристът Фил Колън, само че Стайнман държи на своето.
Оттам нещата единствено се утежняват. В идващите дни музикалният продуцент предлага заглавия на песните, а от Def Leppard по никакъв начин не ги харесват – осъзнават, че той си пада повече по театралния рок, до момента в който тяхната същина е друга, те са представители на надалеч по-автентична, „ улична “ просвета. Класовите разлики проличават и в концепциите му за аранжименти.
За осем седмици са направени седем песни, множеството от които по-късно въпреки всичко влизат в албума Hysteria, само че напълно презаписани и преосмислени. “Със Стайнман песните бяха още в развой на работа ”, изяснява Колън. „ Звучаха… окей. Но бяхме продали 6 милиона от Pyromania и за наследника му искахме да създадем освен това, а не по-малко “. „ Не искахме втора част на Pyromania, а истински шедьовър откъм композиции и продукция “, прибавя Елиът. „ Нещо, което да не звучи като останалите неща от 1985 година “
Но Джим Стайнман просто не схваща Def Leppard по този начин, както Мът Ландж.
“От Мът идваха купища хрумвания и ентусиазъм ”, споделя Колън. „ Това чакахме и от Стайнман, само че не се получи. Записаното просто звучеше като нещо нормално. Дори беше по-лошо от първичните ни демо версии “. По същото време композиторът написа Bat Out Of Hell II и по тази причина дори не отделя цялото си внимание на Def Leppard и не е непрекъснато с тях в студиото. Това не му пречи непрекъснато да се глези с храна и да си поръчва обилно от менюто всяка вечер, естествено за сметка на групата.
В един миг Стайнман слага условие за по-хубав килим в контролната стая в студиото и тогава на Джо Елиът дефинитивно му писва. „ Преди да сменим лошотия килим би трябвало да сменим продуцента “, отсича артистът пред групата. На незабавна среща сред петимата решението е взето и те звънят на мениджърите с съответната повеля да бъде поправена скъпата неточност.
Така в средата на октомври Джим Стайнман е разкаран дружно с Нийл Дорфсман. Групата притегля различен инженер, Найджъл Грийн, който е работил по Pyromania. Leppard записват с него до коледната пауза, когато се случва немислимото – барабанистът Рик Алън губи лявата си ръка в автомобилна злополука точно на Нова година.
Докато Алън е в болничното заведение и се възвръща, той убеждава Мът Ландж да се завърне и да довърши албума. Но когато мечтаният от Def Leppard музикален продуцент най-накрая е назад в екипа, бандата не се задоволява просто да довърши започнатото, а презаписва всяка ария от нулата.
Рик Алън продължава да свири, като употребява особено приспособени за него барабанни сетове.
Hysteria излиза през август 1987 година и се трансформира в голям шлагер, както и в най-значимия албум на Def Leppard с над 20 млн. продадени копия.
Джим Стайнман по този начин и не получава новия си килим, само че се снабдява с „ огромна шестцифрена сума “ за проваления опит. „ Трябваше да продадем много албуми, с цел да му изплатим хонорара. Той направи доста пари от нас за доста малко работа и е късметлия в този аспект “, отбелязва Джо Елиът.
Над 30 години по-късно вокалистът още пази купчина касети, надписани „ Hysteria: Сесиите със Стайнман “. И той е уверен, че най-добре и за двете страни е тези касети да си останат складирани и нечути от публиката. „ Никога не бихме ги издали. Заключени са в библиотеката ми и там ще си останат “, безапелационен е фронтменът, който си дава сметка, че всички компликации са си заслужавали, с цел да се стигне до финалната версия на Hysteria – една същинска емблема на осемдесетарския рок.
