Лудата история на природотозащитничка, която живя на дърво 738 дни
Живот на ръба на лудостта и в короната на антично дърво, само че постигнал повече, в сравнение с която и да е проведена еко акция
Тази история в този момент звучи налудничаво, с политически и активистки колорит и като поредна Неправителствени организации гръмогласна акция, само че преди 29 години, това, което прави американската природозащитничка Джулия Бътърфлай Хил е гражданска война и същински митинг, който целия свят следи със спотаен мирис.
Джулия живее в гигантска 1500-годишна секвоя на име Луна в продължение на 738 дни - по този начин тя стачкува против дейностите по сеч на американската компания Pacific Lumber.
Изгражда си обител в клоните на дървото на 10 декември 1997 година и живее там до декември 1999 година, прекратявайки революционното си деяние едвам когато е реализирано съглашение с компаниятия да пощадят дървото и да основат 60-метрова буферна зона към него.
Нейният митинг - който с изключение на всичко слага международен връх - има една единствена цел - да предотврати обезлесяването, да притегли медийно внимание към безразличието на Pacific Lumber към околната среда и да образова обществото за ролята на горите за планетата.
Джулия е на 23 години, когато се изкачва на гигантската секвоя. Съгласява се да взе участие в акцията по спасяването на горите, до момента в който участва на фестивал с екологична устременост.
Как се стига до решението й? Бътърфлай е просто един инцидентен деятел без опит или грандиозни цели, просто човек, който не можел да повярва, че някой би отсякъл антично дърво или би унищожил последните останали секвои на 2000 години.
Никога не е мислила да се отдава на хрумвания за спасяване на планетата и горите й и не е считала, че е допустимо да реализира подобен героизъм, преди фактически да го направи.
След тежка автомобилна злополука и дълъг интервал на възобновяване, Джулия осъзнава, че животът й е в дисбаланс, няма цел и не знае какво тъкмо желае, само че желае едно - пари и кариера.
Снимка: juliabutterflyhill.com
" Бях захласната от кариерата си, триумфа и материалните неща. Катастрофата ме разсъни за значимостта на момента и за това да направя всичко допустимо, с цел да окажа позитивно въздействие върху бъдещето. "
Това " събуждане " е началото на огромното премеждие, което ще я трансформира в една от най-известните дами през идващите две години.
Джулия отпътува на запад, с цел да участва с другари на фестивал и благотворителна акция за избавяне на антична гора - има вяра, че има смисъл, само че и открива опция за премеждие. Не допуска, че това решение ще промени живота й вечно.
Запознава се с група младежи на северното крайбрежие на Калифорния, протестиращи против изсичането на секвоите от Pacific Lumber, от които научава, че са останали единствено 3% от античната екосистема на секвоите.
Джулия отива с тях в гората и е толкоз превзета от силата на античните дървета и местността, че е подготвена на всичко, което би трансформирало решението на Pacific Lumber.
Като интроверт и фен на природата, момичето взема решение, че да живее на дърво за седмица-две е нещо, което елементарно би могла да направи.
Снимка: earthlymission.com
" Earth First! " организираше митинги по този метод, с цел да притегли вниманието към незабавната потребност от отбрана на античните дървета, и им трябваше някой, който да остане на секвоя, с цел да не могат дървосекачите да я отсекат; защото никой различен не се беше предложил непринудено, те избраха мен. На 10 декември 1997 година сложих колана и се изкачих на Луна, на височина повече от 54 метра. Това, което мислех, че ще бъде три или четири седмици в дървото, се трансформира в две години и осем дни. Върнах се на земята едвам откакто компанията се съгласи да отбрани Луна и близката гора ".
Джулия прекарва над две години на две платформи с размери 2x2 метра в голямата корона на дървото. Разполага с телефон със слънчева батерия, който употребява, с цел да притегли вниманието на интернационалните медии.
Снимка: treesisters.org
Храната и провизиите й доставят доброволци, които най-малко веднъж седмично изкачват над 4 км по планината.
Животът й се превъща в пъкъл, само че тя е твърдо решена да не се отхвърля. Издържа и една от най-тежките стихии Ел Ниньо, унизена е от военнни хеликоптери и заплашвана от дървосекачи, които режат дървета към нея. Дори получава директни закани за гибел. През множеството време е мокра и измръзнала, а от време на време " поради дискомфорта и страха плачех, свита на кълбо ".
Снимка: juliabutterflyhill.com
" Знаех, че в случай че продължа да диспутирам за политика и просвета и остана в мозъка си, вместо в сърцето и духа си, постоянно ще става дума за една страна против друга. Всички разбираме любовта, всички разбираме уважението, всички разбираме достолепието и всички разбираме състраданието. Разчитах на тази философия.
Но по какъв начин да убедя дървосекачите да трансферират възприятията, които изпитват към човек, към гората? И по какъв начин да ги накарам да се откажат от стандартите си за мен? Защото в съзнанието им аз бях хипи-еколог, който прегръща дървета, яде мюсли и е замърсен и малоумен ", споделя след години природозащитничката в автобиографичната си книга.
Снимка: treesisters.org
По това време твърди, че е получила мощ от мъдростта на дървото. Връзката, която се е развила сред Джулия и Луна, без подозрение е била дълбока. Тя е обичала дървото.
Снимка: juliabutterflyhill.com
Първоначално възнамерявала да остане в секвоята единствено за една седмица. Запасила се с храна и вода и благодарение на останалата част от екипа на Earth First! се изкачила на дървена дъска до клоните.
Всички мислили, че Джулия ще се върне на земята след края на седмицата. Но това не се случва. След седем дни взема решение да се изкачи до върха на дървото и да си построи неподготвено скривалище там.
Никой, даже и приятелите й от Earth First!, не знаят какво счита да прави, когато се изкачва на върха на секвоята. Но за Джулия има значение единствено това, че до момента в който е на дървото, сечта в тази област е спряна.
Седмиците се трансформират в месеци, а Джулия към момента живее на дървото, което назовава " Луна ". Разказва, че е научила доста за себе си, до момента в който е била там, като едно от най-важните неща е било по какъв начин да оцелее сама.
Издържа на проливни дъждове, които брулят платформата й от шперплат и тя едвам не се разпада, устоя на минусови температури и снежни стихии. Понякога си мисли, че няма да оцелее, само че в последна сметка съумява да издържи на всичко, което природата й сервира.
Години по-късн Джулия твърди, че е подходила към целия развой на митинга с " дзен отношение ", развивайки нов взор върху съществуването и хората, с цел да заключи - онези, които избират да се огъват с вятъра, сходно на клоните на дървото, постоянно са в по-добро състояние от тези, които стоят неподвижно и по този метод рискуват да се счупят.
Актьорите Джон Савидж, Линда Блеър, активистката Джулия Батърфлай Хил и музикантът Рики Рокет дружно на фестивала Worldfest на 29 септември 2002 година в Лос АнджелисСнимка: Getty Images
Накрая, след 738 дни, Джулия напуща дома си на върха на Луна и се връща в цивилизацията с изумително ново виждане за съществуването. Вече е друг човек - не по-мъдър, а по-разбиращ.
Протестът на Джулия се оказва голяма победа не просто за активизма, а за човешката воля. След като слиза от секвоята, тя пътува по целия свят, разказвайки за смисъла на обществения и екологичния активизъм и смелостта да се заявяваш, без значение от всичко.
Книгата й, озаглавена The Legacy of Luna ( " Наследството на Луна " ), разказва двете години, през които е живяла в дървото.
Тази история в този момент звучи налудничаво, с политически и активистки колорит и като поредна Неправителствени организации гръмогласна акция, само че преди 29 години, това, което прави американската природозащитничка Джулия Бътърфлай Хил е гражданска война и същински митинг, който целия свят следи със спотаен мирис.
Джулия живее в гигантска 1500-годишна секвоя на име Луна в продължение на 738 дни - по този начин тя стачкува против дейностите по сеч на американската компания Pacific Lumber.
Изгражда си обител в клоните на дървото на 10 декември 1997 година и живее там до декември 1999 година, прекратявайки революционното си деяние едвам когато е реализирано съглашение с компаниятия да пощадят дървото и да основат 60-метрова буферна зона към него.
Нейният митинг - който с изключение на всичко слага международен връх - има една единствена цел - да предотврати обезлесяването, да притегли медийно внимание към безразличието на Pacific Lumber към околната среда и да образова обществото за ролята на горите за планетата.
Джулия е на 23 години, когато се изкачва на гигантската секвоя. Съгласява се да взе участие в акцията по спасяването на горите, до момента в който участва на фестивал с екологична устременост.
Как се стига до решението й? Бътърфлай е просто един инцидентен деятел без опит или грандиозни цели, просто човек, който не можел да повярва, че някой би отсякъл антично дърво или би унищожил последните останали секвои на 2000 години.
Никога не е мислила да се отдава на хрумвания за спасяване на планетата и горите й и не е считала, че е допустимо да реализира подобен героизъм, преди фактически да го направи.
След тежка автомобилна злополука и дълъг интервал на възобновяване, Джулия осъзнава, че животът й е в дисбаланс, няма цел и не знае какво тъкмо желае, само че желае едно - пари и кариера.
Снимка: juliabutterflyhill.com " Бях захласната от кариерата си, триумфа и материалните неща. Катастрофата ме разсъни за значимостта на момента и за това да направя всичко допустимо, с цел да окажа позитивно въздействие върху бъдещето. "
Това " събуждане " е началото на огромното премеждие, което ще я трансформира в една от най-известните дами през идващите две години.
Джулия отпътува на запад, с цел да участва с другари на фестивал и благотворителна акция за избавяне на антична гора - има вяра, че има смисъл, само че и открива опция за премеждие. Не допуска, че това решение ще промени живота й вечно.
Запознава се с група младежи на северното крайбрежие на Калифорния, протестиращи против изсичането на секвоите от Pacific Lumber, от които научава, че са останали единствено 3% от античната екосистема на секвоите.
Джулия отива с тях в гората и е толкоз превзета от силата на античните дървета и местността, че е подготвена на всичко, което би трансформирало решението на Pacific Lumber.
Като интроверт и фен на природата, момичето взема решение, че да живее на дърво за седмица-две е нещо, което елементарно би могла да направи.
Снимка: earthlymission.com " Earth First! " организираше митинги по този метод, с цел да притегли вниманието към незабавната потребност от отбрана на античните дървета, и им трябваше някой, който да остане на секвоя, с цел да не могат дървосекачите да я отсекат; защото никой различен не се беше предложил непринудено, те избраха мен. На 10 декември 1997 година сложих колана и се изкачих на Луна, на височина повече от 54 метра. Това, което мислех, че ще бъде три или четири седмици в дървото, се трансформира в две години и осем дни. Върнах се на земята едвам откакто компанията се съгласи да отбрани Луна и близката гора ".
Джулия прекарва над две години на две платформи с размери 2x2 метра в голямата корона на дървото. Разполага с телефон със слънчева батерия, който употребява, с цел да притегли вниманието на интернационалните медии.
Снимка: treesisters.org Храната и провизиите й доставят доброволци, които най-малко веднъж седмично изкачват над 4 км по планината.
Животът й се превъща в пъкъл, само че тя е твърдо решена да не се отхвърля. Издържа и една от най-тежките стихии Ел Ниньо, унизена е от военнни хеликоптери и заплашвана от дървосекачи, които режат дървета към нея. Дори получава директни закани за гибел. През множеството време е мокра и измръзнала, а от време на време " поради дискомфорта и страха плачех, свита на кълбо ".
Снимка: juliabutterflyhill.com " Знаех, че в случай че продължа да диспутирам за политика и просвета и остана в мозъка си, вместо в сърцето и духа си, постоянно ще става дума за една страна против друга. Всички разбираме любовта, всички разбираме уважението, всички разбираме достолепието и всички разбираме състраданието. Разчитах на тази философия.
Но по какъв начин да убедя дървосекачите да трансферират възприятията, които изпитват към човек, към гората? И по какъв начин да ги накарам да се откажат от стандартите си за мен? Защото в съзнанието им аз бях хипи-еколог, който прегръща дървета, яде мюсли и е замърсен и малоумен ", споделя след години природозащитничката в автобиографичната си книга.
Снимка: treesisters.org По това време твърди, че е получила мощ от мъдростта на дървото. Връзката, която се е развила сред Джулия и Луна, без подозрение е била дълбока. Тя е обичала дървото.
Снимка: juliabutterflyhill.com Първоначално възнамерявала да остане в секвоята единствено за една седмица. Запасила се с храна и вода и благодарение на останалата част от екипа на Earth First! се изкачила на дървена дъска до клоните.
Всички мислили, че Джулия ще се върне на земята след края на седмицата. Но това не се случва. След седем дни взема решение да се изкачи до върха на дървото и да си построи неподготвено скривалище там.
Никой, даже и приятелите й от Earth First!, не знаят какво счита да прави, когато се изкачва на върха на секвоята. Но за Джулия има значение единствено това, че до момента в който е на дървото, сечта в тази област е спряна.
Седмиците се трансформират в месеци, а Джулия към момента живее на дървото, което назовава " Луна ". Разказва, че е научила доста за себе си, до момента в който е била там, като едно от най-важните неща е било по какъв начин да оцелее сама.
Издържа на проливни дъждове, които брулят платформата й от шперплат и тя едвам не се разпада, устоя на минусови температури и снежни стихии. Понякога си мисли, че няма да оцелее, само че в последна сметка съумява да издържи на всичко, което природата й сервира.
Години по-късн Джулия твърди, че е подходила към целия развой на митинга с " дзен отношение ", развивайки нов взор върху съществуването и хората, с цел да заключи - онези, които избират да се огъват с вятъра, сходно на клоните на дървото, постоянно са в по-добро състояние от тези, които стоят неподвижно и по този метод рискуват да се счупят.
Актьорите Джон Савидж, Линда Блеър, активистката Джулия Батърфлай Хил и музикантът Рики Рокет дружно на фестивала Worldfest на 29 септември 2002 година в Лос АнджелисСнимка: Getty Images Накрая, след 738 дни, Джулия напуща дома си на върха на Луна и се връща в цивилизацията с изумително ново виждане за съществуването. Вече е друг човек - не по-мъдър, а по-разбиращ.
Протестът на Джулия се оказва голяма победа не просто за активизма, а за човешката воля. След като слиза от секвоята, тя пътува по целия свят, разказвайки за смисъла на обществения и екологичния активизъм и смелостта да се заявяваш, без значение от всичко.
Книгата й, озаглавена The Legacy of Luna ( " Наследството на Луна " ), разказва двете години, през които е живяла в дървото.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ