Списание Дъга - завръщането на една легенда
Първият брой на списанието сплотява работата на три генерации художници
Една легенда се завърна. В края на годината още веднъж излезе том на списание " Дъга " и удари право в сърцето няколко генерации към този момент пораснали деца. В историите на Мария Йотова описваме за трите генерации художници на списанието, чийто брой е колекционерска горделивост, споделя.
" Всички броеве на „ Дъга “ имам, даже нямам спомен, че съм ги правил аз ", споделя художникът Сотир Гелев.
„ Започнах да върша Билбо, тъй като харесвах книгата. Случвало ми се е да сънувам по какъв начин рисувам комикс, само че героите ми бягат встрани и не желаят да влязат в квадратчетата “, споделя създателят.
Гелев споделя, че няма носталгия по тези времена и добавя: „ Сега е по-забавно, човек може да прави каквото желае, а тогава не можеше. Комикс беше западна дума, тук се споделяше „ разкази в картинки “.
Според художникът най-видният комикс воин е Добромир на Евгени Йорданов. За него той споделя, че е на международно равнище.
„ Нямахме разбиране, че „ Дъга “ е имало въздействие върху хората, това разбрахме към 30 години по-късно. Няколко сътрудници от списанието се събрахме и взехме решение да създадем албум, направихме и премиера. Дойдоха толкоз хора, че улицата беше претъпкана, пристигнаха към 700 индивида. Което е необичайно за списание, което не излиза от повече от 30 години “, продължава описа си Гелев.
Мая Бочева споделя, че е пораснала със списание „ Дъга “. „ Обожавах комиксите на Сотир Гелев за Билбо “, спомня си тя. Другият ѝ обичан комикс е „ Дарко “, „ прерисувала съм го е безчет пъти “, добавя авторката. „ Тези комикси са ме основали като създател, като създател “, споделя Бочева. Тя показва, че те са основали и актуалните създатели – художници на комикси в България.
По думите на Бочева комиксите могат да те научат на всичко - на положително и зло, на правила.
Бочева споделя, че е поканена за третата „ Дъга “. За нея това е връщане към това, което обича да прави. Това е завладяваща обич, споделя художничката.
Джулиано Димитров споделя, че постоянно им е било фантазия да видят нов брой на „ Дъга “. Той добавя, че всеки е чел списанието като дребен. „ Казвахме си, че би трябвало да има нова „ Дъга “, към този момент имахме и екипа и уменията да го създадем ние “, продължава художникът.
Намирах списанието от хората към мен, споделя Димитров. „ Като създател, това на което ме научи списанието е, че мога да основа нещо, което ми харесва. Като човек ме научи, че би трябвало да продължаваш напред “, споделя художникът.
Той споделя, че философията му за изкуството е, че зад него би трябвало да има доста повече от това, което се демонстрира, с цел да е заредено.
„ Проектът „ Дъга “ не би трябвало да завършва, той е над времето “, счита създателят.
Една легенда се завърна. В края на годината още веднъж излезе том на списание " Дъга " и удари право в сърцето няколко генерации към този момент пораснали деца. В историите на Мария Йотова описваме за трите генерации художници на списанието, чийто брой е колекционерска горделивост, споделя.
" Всички броеве на „ Дъга “ имам, даже нямам спомен, че съм ги правил аз ", споделя художникът Сотир Гелев.
„ Започнах да върша Билбо, тъй като харесвах книгата. Случвало ми се е да сънувам по какъв начин рисувам комикс, само че героите ми бягат встрани и не желаят да влязат в квадратчетата “, споделя създателят.
Гелев споделя, че няма носталгия по тези времена и добавя: „ Сега е по-забавно, човек може да прави каквото желае, а тогава не можеше. Комикс беше западна дума, тук се споделяше „ разкази в картинки “.
Според художникът най-видният комикс воин е Добромир на Евгени Йорданов. За него той споделя, че е на международно равнище.
„ Нямахме разбиране, че „ Дъга “ е имало въздействие върху хората, това разбрахме към 30 години по-късно. Няколко сътрудници от списанието се събрахме и взехме решение да създадем албум, направихме и премиера. Дойдоха толкоз хора, че улицата беше претъпкана, пристигнаха към 700 индивида. Което е необичайно за списание, което не излиза от повече от 30 години “, продължава описа си Гелев.
Мая Бочева споделя, че е пораснала със списание „ Дъга “. „ Обожавах комиксите на Сотир Гелев за Билбо “, спомня си тя. Другият ѝ обичан комикс е „ Дарко “, „ прерисувала съм го е безчет пъти “, добавя авторката. „ Тези комикси са ме основали като създател, като създател “, споделя Бочева. Тя показва, че те са основали и актуалните създатели – художници на комикси в България.
По думите на Бочева комиксите могат да те научат на всичко - на положително и зло, на правила.
Бочева споделя, че е поканена за третата „ Дъга “. За нея това е връщане към това, което обича да прави. Това е завладяваща обич, споделя художничката.
Джулиано Димитров споделя, че постоянно им е било фантазия да видят нов брой на „ Дъга “. Той добавя, че всеки е чел списанието като дребен. „ Казвахме си, че би трябвало да има нова „ Дъга “, към този момент имахме и екипа и уменията да го създадем ние “, продължава художникът.
Намирах списанието от хората към мен, споделя Димитров. „ Като създател, това на което ме научи списанието е, че мога да основа нещо, което ми харесва. Като човек ме научи, че би трябвало да продължаваш напред “, споделя художникът.
Той споделя, че философията му за изкуството е, че зад него би трябвало да има доста повече от това, което се демонстрира, с цел да е заредено.
„ Проектът „ Дъга “ не би трябвало да завършва, той е над времето “, счита създателят.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ