Тибетското възпитание: никакви унижения и телесни наказания
Първи интервал: до 5 години
Отношението към детето е като към цар. Нищо не трябва да се не разрешава, при нужда просто му се отвлича вниманието. Ако прави нещо рисково се прави уплашена мимика и се издава тон на нерешителност – детето прелестно схваща този език. Това е времето, когато се оформят интензивността, любознателността и ползата към живота.
Детето към момента не е способно да прави комплицирани логичен връзки. Например, в случай че е счупило скъпа движимост, то не може да разбере, че за покупката на нова такава е нужно човек да работи доста, да изкара пари. Така че схваща наказването само като угнетяване от позицията на силата. Като резултата няма да го научите да не чупи скъпи движимости, само че по тази причина пък ще го дресирате да се подчинява на по-силния. Това ли желаете?
Втори интервал: от 5 до 10
Това е времето, когато към детето се отнасят като с плебей. Дават му се задания и заръки и се изисква тяхното осъществяване, като освен това може да бъде наказван за неизпълнението им, само че не с физически санкции.
Това е времето, когато интензивно се развива интелектът. Детето би трябвало да се научи да предвижда реакцията на хората на своите действия, като провокира позитивно отношение към себе си и заобикаля деянията на негативно такова. Не се опасявайте да го товарите със познания през този интервал.
Трети интервал: от 10 до 15
Как да се отнасяме с него? Като с еднакъв. Не на равно, а точно „ като с еднакъв “, защото вие при всички случаи имате повече опит и познания. Съветвайте се с него по всевъзможни въпроси, предоставяйте и поощрявайте неговата автономия.
Ако се постанова да натрапите волята си, правете го с „ копринени ръкавици “ – в развой на разискване, посредством разбиране, подсещане, препоръки, образци. Ако нещо не ви харесва, акцентирайте вниманието му върху отрицателните последици, заобикаляйки директната възбрана. Това е времето на образуване на самостоятелността и независимостта на мисленето.
Последен интервал: от 15 години
Отнасяйте се с почитание към него. Вече е късно да го възпитавате и ви остава единствено да жънете плодовете на своя труд.
Какви са вероятните последици при НЕ-следването на тези правила?
– Ако потискате детето до 5-годишна възраст, вие потискате неговата витална интензивност, ползата му към живота, интелекта. Подобно отношение ще го научи без да се замисля, по табиет да се подчинява на грубата мощ, като ще се трансформира в лесна жертва на всеки малко по-нагъл безделник.
– Ако ли пък продължите да го глезите след 5-годишна възраст, детето ще порасне детско, некомпетентно да работи и въобще към всякаква форма на изпитание, в това число духовно.
– Ако го покровителствате като малко дете след 10-годишна възраст, то ще порасне несигурно, ще бъде подвластно от по-самостоятелните от него хора, които обаче имат свои цели или пък просто не постоянно могат да бъдат наоколо, с цел да му бъдат от помощ.
– Ако не почитате детето след 15-годишна възраст, то няма да ви елементарни това и ще си отиде при първа опция.
Разбира се, възпитанието на децата е нещо доста повече от набор от правила – то включва съставки като доста обич, мъдрост, сензитивност, религия, дисциплинираност, съчувствие, персонален образец, почитание, които смесени в нужните съгласно всяка съответна обстановка дават най-хубавия резултат на света – щастливо, крепко и сполучливо дете!
Инфо: – уебсайт за образна просвета.
