Първи думи на освободения бесарабски българин, който беше пленен от

Първи думи на освободения бесарабски българин, който беше покорен от съветските военни и след това сменен.

Пред bTV кап. Димитър Бурлаков сподели, че се усеща добре и няма самообладание да се прибере в България.



Сестра му Райна Манджукова беседва за пръв път с него по телефона:

Какво става ? Вече си в Днепър ( Днипро )?

Да .

Как се чувстваш ?

Добре се усещам .

Кракът ?

Всичко обикновено .

Всичко обикновено , ти по кое време ще кажеш нещо друго ?

Нормално се усещам , съществено ! Обезболяващи не одобрявам .

Това са първите думи на офицера от украинската войска в диалог по телефона. Кап. Димитър Бурлаков оцеля по знамение, откакто украински хеликоптер МИ-8 беше свален при ракетни удари над Мариупол.



След злокобната вест, че е умрял, след това - безследно липсващ, а по-късно жив, само че в плен в Крим... на Велики четвъртък фамилията на кап. Буркалов схваща, че той е освободен. И се намира в Запорожие.

За фамилията това е второ знамение. Цялата фамилия е ангажирана да припомня името на Димитър на украински, съветски и български – с вяра българинът от Бесарабия да попадне в описите за замяна.

„ В тези дни се видя какъв брой доста другари имаме, освен аз, само че и сестрите ми. Бяхме се запасили с самообладание да чакаме. Чудото стана точно на Великден! Просто не мога да допускам “, споделя сестрата на кап. Бурлаков – Райна Манджукова.



Човекът, който се обажда, с цел да зарадва фамилията, е вицепремиерът на Украйна Ирина Верещюк. Тя дава отговор за филантропичните коридори, спасяването на хора и размяната на заложници.

„ Чувствам се някак си незаслужено облагодетелствана от това, че толкоз доста хора, майки, сестри чакат новина за своите синове, а ние единствено за две седмици получихме всички дарове, които можеше да ни даде ориста! Продължавам да се апелирам “, сподели още Манджукова.

Сега на ход е дипломацията, споделя Райна, която е уверена, че държавниците на Украйна и България ще спомагат брат й да се лекува в София.

„ На дребната ми сестра е споделил: Вашата жилетка ми избави живота! Нашата сила е толкоз мощна, че няма да позволим да му се случи нищо неприятно.
Мен ме попита – Како, написа ли към този момент ода за жилетката? Казах му, не, Димка. Но ще я напиша – и за жилетката, за молитвата и за силата на вярата! Ще я напиша, когато към този момент си е тук в България “, споделя още Райна.



От първия ден на войната, а и преди този момент сестра му оказва помощ на бесарабските българи и на бежанците от Украйна. Въпреки сложния миг на тестване за фамилията й: „ Човек би трябвало да прави положително постоянно, без да чака компенсация, тя ще пристигна тогава, когато ни е в действителност нужна! “

След великденското знамение сестрата се моли брат й скоро да прегърне брачната половинка, двете си деца и трите си сестри.