Транспортът отдавна плаче за основен ремонт
Първата задача пред новия собственик на българския превоз е да смени мощно амортизираните елементи на основния транспортен мотор, откъдето излетява над 70% от компресията му. За промяна плачат ръководителите на редица значими структури във ведомството от вида на Дирекция „ Национална транспортна политика “.
За каква транспортна политика можем да приказваме у нас, откакто вместо да се допълват и подкрепят - както е на всички места по света - четирите съществени типа превоз непрекъснато водят война между тях, подлагайки си динени кори или бананови обелки? Понятия като " Съгласуване на разписанията на железопътния и автомобилния превоз за комплексното транспортно обслужване на популацията " от дълго време са останали в далечното ни предишното, а словосъчетания от рода на „ Републиканска транспортна скица “ звучат като Шамбала – всеки е чувал за тази митична земя, само че... единствено е чувал.
От две години България е част от така наречен „ Зелена договорка “, единствено че у нас когато стане дума за зелено, всеки се сеща за две " неща " - за американски долари и за разходка в гората. Е, и за всякакви други неща се сещаме понякога - зелена партия, зелени искания и така нататък, само че не и за екологично безвреден междуградски и интернационален превоз. И това по никакъв начин не е инцидентно, тъй като под благосклонния взор на дългогодишния началник на Дирекция „ Национална транспортна политика “,
екологичните жп транспорти на пасажери и товари бяха разсипани,
а " отровният " авто превоз - развъртян с гневни темпове и до безобразни размери.
Подобна е обстановката и с Дирекция „ Концесии и надзор върху активността на комерсиалните сдружения и държавните предприятия “. Дори няколко десетилетия да не е следил какво се случва в превоза, единствено като прочете името й и се огледа към себе си, човек незабавно осъзнава за какъв тъкмо надзор иде тирада!
Едно време даже учениците в транспортните техникуми знаеха по какъв начин се пресмята навло и че в случай че сметката не излиза – транспорт просто не се прави! Явно обаче в „ БДЖ – Товарни транспорти “ не работи нито един възпитани на транспортен колеж, тъй като от години това държавно дружество вози товари на загуба. Под зоркия сякаш надзор на служителите от министерството и за сметка на страната.
Що се отнася до концесионната активност на същата дирекция, няма потребност да се връщаме в годините обратно. Достатъчно е единствено да си спомним какъв брой пъти сме писали за концесията на летище София и по какъв начин към момента не се е намерил оня смелчага, който да отговори обществено най-малко на два от въпросите на " БАНКЕРЪ " или на другите национално виновни медии.
За незабавна промяна плаче и управлението на Дирекция „ Координация на стратегии и планове “, която е и Управляващ орган за плановете, финансирани по Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 “. Само преди броени дни шефката на дирекцията регистрира, че до момента са употребявани едвам 50% от парите по програмата и че
остават за асимилиране още към 2 милиарда лв..
Добро осъществяване, няма що! И ослепително доказателство за административния потенциал на бюрокрацията, завещана ни от Бойко Борисов, партията му и съдружните й сътрудници в ръководството.
В транспортното ведомство има още куп дирекции, чиито управления от дълго време трябваше да бъдат заменени, само че не желаеме да отегчаваме читателите. Затова напряко прескачаме към тематиката за така наречен второстепенни разпоредители с бюджетни средства.
Става въпрос за изпълнителните организации и няколко други значими структури към министерството на превоза. Тук безспорен доайен е изпълнителният шеф на „ Железопътна администрация “. Той се разпорежда в бранша тъкмо 11 години и два месеца, макар че резултатите му обичайно са едни и същи -
държавните сдружения затъват, а частните им съперници процъфтяват.
И какво, в случай че утрешният съдружен министър вдругиден уволни цялото управление на Изпълнителна организация " Железопътна администрация "? Пак ли опозицията ще надигне писък до небесата, че кукловодът Радев и арлекините му Петков и Василев - след варварското посягане над свободата на словото (виж стр. 19) - са взривили още един крайъгълен камък на Европейския съюз - свободното придвижване на хора и товари?
Ето в тази посока би трябвало да се разшетат депутатите от 47-ото Народно заседание: да образуват краткотрайна комисия, която да изследва какъв брой милиарда са потънали през последните в „ Холдинг БДЖ “ като цяло и във всеки негов сегмент поотделно. И то освен през последните 11 години…
Положението е срамно и тъпо. След два програмни интервала и многото милиарди евро, безплатно харизани ни от европейските данъкоплатци, и до момента „ БДЖ - Пътнически транспорти “ съществува благодарение на реанимираните антични латвийски " електрички " (серия 32), доставени у нас в интервала 1970-1979 година и спрени от придвижване още през 2009 година като изключително рискови, тъй като нагорелите им електрически съоръжения постоянно се самозапалваха в придвижване.
Дългогодишният началник на Изпълнителна организация " Железопътна администрация " е индивидът, който пусна в придвижване и 30 нови турски спални вагона, за които още по време на производството им се знаеше, че
не дават отговор на европейските условия и стандарти за сигурност.
Те са в употреба от средата на 2013 година, само че поради непрекъснатите повреди се движат едвам половината от тях.
А какво да кажем за Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “ (ИААА) ? По-добре нищо, че каквото и да кажем - все ще е прекомерно малко и меко. Ако има конструкция, за която с чисто сърце да кажем, че е обичаен разплодник на корупция, това е тъкмо тази изпълнителна организация. Черен пазар на шофьорски книжки имаше и по времето на Иван Костов, в действителност, само че го има и в този момент – 15 години след приемането ни в Европейски Съюз. Разликата е, че до влизането на ГЕРБ във властта пазарът беше парцелиран на правилата " За всекиго по нещо ", до момента в който от 2009 година насам " обслужването е на едно гише! " И това гише всички го знаем къде е. За незабавна смяна плаче и Устройственият устав на организацията. За никого не е загадка, че с последното му изменение през 2020 година той обезвласти регионалните дирекции и доста понижи успеваемостта на контрола върху превозвачите.
За проветряване плаче и Националният ръб за следствие на катастрофи във въздушния, водния и железопътния превоз . Тук обаче не става дума за промяна на управлението му, а за изваждането на структурата от системата на транспортното министерство и трансформирането й в първокачествен разпоредник на бюджетни средства към Министерския съвет. Аргументът е явен от 20 година насам: не може министърът на превоза и подчинените му да проверяват сами себе си! Нужно е и „ повишение на потенциала “ на борда с няколко висококвалифицирани специалисти.
В умозаключение - по-скоро като отправка към последващи наши разработки - новият транспортен министър би трябвало да направи и цялостен одит на всички контракти за ремонт на вагони, мотриси, жп линии, естакади и всякаква друга транспортна инфраструктура. Подсказваме му за какво - оттова ще излязат толкоз доста данни за обири и разхищения, че източените " магистрални " милиарди ще ни се видят като лек зъбобол по ракиено време....
Белчо Цанев
За каква транспортна политика можем да приказваме у нас, откакто вместо да се допълват и подкрепят - както е на всички места по света - четирите съществени типа превоз непрекъснато водят война между тях, подлагайки си динени кори или бананови обелки? Понятия като " Съгласуване на разписанията на железопътния и автомобилния превоз за комплексното транспортно обслужване на популацията " от дълго време са останали в далечното ни предишното, а словосъчетания от рода на „ Републиканска транспортна скица “ звучат като Шамбала – всеки е чувал за тази митична земя, само че... единствено е чувал.
От две години България е част от така наречен „ Зелена договорка “, единствено че у нас когато стане дума за зелено, всеки се сеща за две " неща " - за американски долари и за разходка в гората. Е, и за всякакви други неща се сещаме понякога - зелена партия, зелени искания и така нататък, само че не и за екологично безвреден междуградски и интернационален превоз. И това по никакъв начин не е инцидентно, тъй като под благосклонния взор на дългогодишния началник на Дирекция „ Национална транспортна политика “,
екологичните жп транспорти на пасажери и товари бяха разсипани,
а " отровният " авто превоз - развъртян с гневни темпове и до безобразни размери.
Подобна е обстановката и с Дирекция „ Концесии и надзор върху активността на комерсиалните сдружения и държавните предприятия “. Дори няколко десетилетия да не е следил какво се случва в превоза, единствено като прочете името й и се огледа към себе си, човек незабавно осъзнава за какъв тъкмо надзор иде тирада!
Едно време даже учениците в транспортните техникуми знаеха по какъв начин се пресмята навло и че в случай че сметката не излиза – транспорт просто не се прави! Явно обаче в „ БДЖ – Товарни транспорти “ не работи нито един възпитани на транспортен колеж, тъй като от години това държавно дружество вози товари на загуба. Под зоркия сякаш надзор на служителите от министерството и за сметка на страната.
Що се отнася до концесионната активност на същата дирекция, няма потребност да се връщаме в годините обратно. Достатъчно е единствено да си спомним какъв брой пъти сме писали за концесията на летище София и по какъв начин към момента не се е намерил оня смелчага, който да отговори обществено най-малко на два от въпросите на " БАНКЕРЪ " или на другите национално виновни медии.
За незабавна промяна плаче и управлението на Дирекция „ Координация на стратегии и планове “, която е и Управляващ орган за плановете, финансирани по Оперативна програма „ Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 “. Само преди броени дни шефката на дирекцията регистрира, че до момента са употребявани едвам 50% от парите по програмата и че
остават за асимилиране още към 2 милиарда лв..
Добро осъществяване, няма що! И ослепително доказателство за административния потенциал на бюрокрацията, завещана ни от Бойко Борисов, партията му и съдружните й сътрудници в ръководството.
В транспортното ведомство има още куп дирекции, чиито управления от дълго време трябваше да бъдат заменени, само че не желаеме да отегчаваме читателите. Затова напряко прескачаме към тематиката за така наречен второстепенни разпоредители с бюджетни средства.
Става въпрос за изпълнителните организации и няколко други значими структури към министерството на превоза. Тук безспорен доайен е изпълнителният шеф на „ Железопътна администрация “. Той се разпорежда в бранша тъкмо 11 години и два месеца, макар че резултатите му обичайно са едни и същи -
държавните сдружения затъват, а частните им съперници процъфтяват.
И какво, в случай че утрешният съдружен министър вдругиден уволни цялото управление на Изпълнителна организация " Железопътна администрация "? Пак ли опозицията ще надигне писък до небесата, че кукловодът Радев и арлекините му Петков и Василев - след варварското посягане над свободата на словото (виж стр. 19) - са взривили още един крайъгълен камък на Европейския съюз - свободното придвижване на хора и товари?
Ето в тази посока би трябвало да се разшетат депутатите от 47-ото Народно заседание: да образуват краткотрайна комисия, която да изследва какъв брой милиарда са потънали през последните в „ Холдинг БДЖ “ като цяло и във всеки негов сегмент поотделно. И то освен през последните 11 години…
Положението е срамно и тъпо. След два програмни интервала и многото милиарди евро, безплатно харизани ни от европейските данъкоплатци, и до момента „ БДЖ - Пътнически транспорти “ съществува благодарение на реанимираните антични латвийски " електрички " (серия 32), доставени у нас в интервала 1970-1979 година и спрени от придвижване още през 2009 година като изключително рискови, тъй като нагорелите им електрически съоръжения постоянно се самозапалваха в придвижване.
Дългогодишният началник на Изпълнителна организация " Железопътна администрация " е индивидът, който пусна в придвижване и 30 нови турски спални вагона, за които още по време на производството им се знаеше, че
не дават отговор на европейските условия и стандарти за сигурност.
Те са в употреба от средата на 2013 година, само че поради непрекъснатите повреди се движат едвам половината от тях.
А какво да кажем за Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “ (ИААА) ? По-добре нищо, че каквото и да кажем - все ще е прекомерно малко и меко. Ако има конструкция, за която с чисто сърце да кажем, че е обичаен разплодник на корупция, това е тъкмо тази изпълнителна организация. Черен пазар на шофьорски книжки имаше и по времето на Иван Костов, в действителност, само че го има и в този момент – 15 години след приемането ни в Европейски Съюз. Разликата е, че до влизането на ГЕРБ във властта пазарът беше парцелиран на правилата " За всекиго по нещо ", до момента в който от 2009 година насам " обслужването е на едно гише! " И това гише всички го знаем къде е. За незабавна смяна плаче и Устройственият устав на организацията. За никого не е загадка, че с последното му изменение през 2020 година той обезвласти регионалните дирекции и доста понижи успеваемостта на контрола върху превозвачите.
За проветряване плаче и Националният ръб за следствие на катастрофи във въздушния, водния и железопътния превоз . Тук обаче не става дума за промяна на управлението му, а за изваждането на структурата от системата на транспортното министерство и трансформирането й в първокачествен разпоредник на бюджетни средства към Министерския съвет. Аргументът е явен от 20 година насам: не може министърът на превоза и подчинените му да проверяват сами себе си! Нужно е и „ повишение на потенциала “ на борда с няколко висококвалифицирани специалисти.
В умозаключение - по-скоро като отправка към последващи наши разработки - новият транспортен министър би трябвало да направи и цялостен одит на всички контракти за ремонт на вагони, мотриси, жп линии, естакади и всякаква друга транспортна инфраструктура. Подсказваме му за какво - оттова ще излязат толкоз доста данни за обири и разхищения, че източените " магистрални " милиарди ще ни се видят като лек зъбобол по ракиено време....
Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ