Първата част от Чернобилската АЕЦ (първи и втори енергоблокове с

Първата част от Чернобилската АЕЦ (първи и втори енергоблокове с нуклеарни реактори РБМК-1000) е издигната в интервала 1970 – 1977 година Втората част (трети и четвърти енергоблокове с аналогични реактори) е издигната към края на 1983 година През 1981 година на 1,5 km югоизточно от основната площадка стартира градежа на третата част с пети и шести енергоблокове със същите реактори, който бива спрян след повредата в четвърти енергоблок при висока степен на подготвеност на обектите.
Непосредствено в долината на река Припят на югоизток от централа за обезпечаване на изстудяване на турбинните кондензатори и други топлообменници на четирите енергоблока е издигнато насипно охлаждащо езеро с повърхност от 22 km2 на равнище, по-високо със 7 m от равнището на водата в река Припят и с 3,5 m по-ниско от равнището на площадката на централата. За изстудяване на пети и шести блок се е предвиждало построяването на охладителни кули.
Проектираната сумарна мощ на Чернобилската АЕЦ е 6000 MW, като към април 1986 година в употреба са четири енергоблока с реактори РБМК-1000 и обща мощ от 4000 MW.[3] Към момента на повредата, Чернобилската АЕЦ дружно с Ленинградската и Курската са най-мощните електроцентрали в Съюз на съветските социалистически републики.
След 23 години и 1 ден употреба, на 15 декември 2000 година Чернобилската АЕЦ приключва производството на електрическа енергия вечно. Към сегашния миг се работи по извеждането ѝ от употреба и преобразуването на опустошения четвърти блок в екологически безвредна система.