Грантаджии точат зъби за държавна баница, институциите дават годишно между 60 и 70 млн. лв. на НПО-та
Партийно, фамилно и фирмено свързани организации създават правила за асимилиране на пари от хазната
Скоро ще станат ясни 15-те избраници в Съвета за развиване на гражданското общество, които ще държат торбата с Неговият състав ще бъде функционалност на разпоредбите за избор, които основава работната група. Предвижда се квотен принцип за членове на съвета, няма ограничавания за гласоподаване на организациите с национални мрежи, което облагодетелства избрани НПО-та, чиито представители вземат участие в работната група. Такава работна група закона за Неправителствени организации не планува като процедура при изработването на Правилника и разпоредбите за избор. Създаването й трябваше да е доказателство, че НПО-тата са оставени да се саморегулират, написа Труд.
Съставът на групата и протоколите от съвещанията й обаче демонстрираха друго – че партийно обвързани организации са монополизирали бранша и еднообразно добре играят хем като наблюдаващи на харченето на пари, хем като бенефициенти. В петък следва последното съвещание на работната група към Министерски съвет, която написа устав за работа на Съвета. От протоколите на съвещанията й излиза наяве, че дебатите са най-вече за пари, съгласуваност, спор на ползи. В чл.4 на плана за устав е записано, че съветът „ дефинира целите и приема разпоредбите и процедурите, както и разпределя средствата за поощряване и финансова поддръжка на планове с публично значение на юридически лица с нестопанска цел за реализиране на общественополезна дейност”.
Членове на работната група към този момент изрекоха опасения, че бъдещият съвет ще се опита да управлява всички обществени средства за НПО-та. Те се получават по три форми за директно финансиране – дотации, грантово финансиране и закупуване на услуги (възлагане, договаряне и др.) Годишно единствено от държавните институции тези средства са сред 60 и 70 млн. лева Грантови схеми, осъществени посредством целеви фондове има към няколко министерства. Те са за поддръжка на избрани области – просвета, изкуство, обществени действия. Примери за такива фондове са: Национален фонд „ Култура” към Министерството на културата; фонд „ Социална закрила” и „ Красива България” към МТСП. Общините също разпределят такива средства, само че за размера им няма данни. Работната група бе проведена на 11 декември.
На срещата в Министерски съвет се отзоваха представители на 70 НПО-та, от които бяха излъчени 22-ма, които да изготвят правилника за работа на съвета. Обявата за основаване на работната група се появи в Портала за публични съвещания и за малко на този, на неправителствените организации.
Нещо повече – същите тези хора дават и мнения за парите на други донори като „ Америка за България”, Фондация „ Чарлс Стюърт Мот”, Норвежкия грант, Исландския грант и други Когато тези деятели не са на държавна работа (Надя Шабани бе началник на организацията за протекция на децата, Павел Антонов бе консултант в екоминистерството), те аутсорсват услуги в държавнатаИма и още нещо, което свързва въпросните членове на работната група – те са и партийци от „ Да, България” – едни са в управлението й (Атанас Славов), а други бяха претенденти за депутати (Тома Белев).
Работната група към Министерски съвет
Адриана Стоименова – Център за Психологически проучвания и национални представителни организации на хора с увреждания
Албена Симеонова – Фондация за околна среда и земеделие – Никопол
Александър Кашъмов – Програма достъп до информация
Атанас Славов – Институт за директна народна власт
Биляна Гяурова – Вегертседер – Български институт за правни начинания
Валентин Тодоров – Балканско атонско съдружие Веселина Кавръкова – WWF България
Димитър Канариев – Национална асоциация „ Българско черноморие “ Ива Таралежкова – Форум гражданско присъединяване
Илина Мутафчиева – Национален юношески конгрес
Илияна Николова – Фондация „ Работилница за цивилен начинания “
Красимира Величкова – Български дарителски конгрес
Любомира Колчева – Фондация „ ЕкоОбщонст “
Любен Панов – Български център за нестопанско право
Милена Миланова – Българска асоциация за персонализирана медицина БАПЕМЕД
Михаил Бояджиев – Фондация „ Глобални библиотеки “
Надя Шабани – Български център за нестопанско право
Николай Дойнов – Съюз на националните читалища
Павел Антонов – Блулинк
Павел Савов – Българска асоциация за реинтеграция и спорт
Райчин Рачев – Фондация „ Бъдеще 21 век “
Тома Белев – Асоциация на парковете в България Ралица Величкова – Администрация на Министерския съвет Мария Цанкова – Администрация на Министерския съвет
Хора на Христо Иванов пишат разпоредбите
Протоколите от съвещанията на работната група, която създава правилника на съвета демонстрират, че Атанас Славов, влизащв нея по линия на Институт за директна народна власт е един от най- дейните. През 2014 година поради Славов в Министерството на правораздаването гръмна скандал. Оказа се, че индивидът на Христо Иванов е назначен за държавен специалист без нужния петгодишен професионален стаж.
Славов напуща Министерство на правосъдието в края на 2015 година и бе приютен в политическия кабинет на тогавашния вицепремиер и вътрешен министър Румяна Бъчварова.В групата е и Биляна Гяурова-Вегертседер, която наследи поста изпълнителен шеф на фондацията на Христо Иванов – Български институт за правни начинания (БИПИ).
От същия кръг са Красимира Величкова (Български дарителски форум). Величкова е била управител „ Финансирания и развиване “ във фондация „ Работилница за цивилен начинания “ откъдето се е класирала друга участничка в работната група – Илияна Николова. От същия кръг е и Илина Мутафчиева (Национален юношески форум), Ива Таралежкова от Форум „ Гражданско участие”, Надя Шабани и Любен Панов от „ Български център за нестопанско право”. Впрочем, като се изключи че вземат участие от едно и също съдружие в работната група Шабани и Панов са съпрузи.
Любопитно е, че Министерски съвет стопира избора си на Ралица Величкова от Дирекция „ Модернизация на администрацията”, която влиза по-късно в работната група. Величкова е била програмен шеф на същия център на Панов-Шабани за нестопанско право. Другият представител на Министерски съвет е Мария Цанкова, която бе назначена за началник на държавната преслужба по времето на служебния министър председател Огнян Герджиков.
Изборът наподобява превдварително решен
Измислиха квоти в Съвета Мрежите имат максимален късмет
Освен Панов-Шабани има и още една фамилна двойка в работната групата към Министерски съвет, която написа разпоредбите за съвета. Тя е на Тома Белев и Веселина Кавръкова. Те оформят другия важен лобистки кръг на зеления октопод, който също е мощно показан в работната група. Белев е влезнал като ръководител на Асоциацията на парковете в България, въпреки че през декември 2017 година, съдът постанови, че нелегално се показва за подобен и няма право да заема председателския пост в сдружението. Решението на магистратите е дефинитивно, откакто Белев не го апелира. Веселина Кавръкова съставлява WWFБългария.
От същата задруга е и Павел Антонов от БлуЛинк, онлайн платформата, която свързва сдруженията от зеления октопод. В холдинга на „ зелените” е и Любомира Колчева от фондация „ ЕкоОбщност”. Под натиска на двете огромни лобита в работната група разпоредбите за избор на съвет плануват квоти 3:3:3:3:2.
Това значи, че ще има по трима представители работещи за одобряване на гражданското общество, на духовните полезности, за поддръжка на хора с увреждания, за отбрана на човешките права или на околната среда. Двама ще са представителите на други организации. Лобистите от работната група към този момент отхвърлят концепцията да се попълнят заявления за съгласуваност, а националните мрежи имат максимален късмет да се класират в Съвета.
Според проектодокумента, който е отритнат на два пъти с гласовете на групите на „ Зелените” и социалистите в Екологичен потенциал, контролът над парите за неправителствения бранш в Европейски Съюз е доста слаб. В проекторезолюцията Европейска комисия е призована и да вкара ясни критерии за финансирането на Неправителствени организации, защото очевидно сега условията не са задоволителни. Идеите са да има отчетност какъв брой души работят в неправителствената оргнизация, кои са те, както и присъединяване на това Неправителствени организации в други по-големи такива.
„ Да са ясни съответните връзки за участие, детайлности за присъединяване и връзките сред мрежите и размера на средствата от Европейски Съюз, изпратени на други организации. Трябва и включване в Регистъра за бистрота на Европейски Съюз, както и условие за откриване на информация по отношение на договореностите за финансиране. И по-специално за главните финансови донори и имената на организациите, отчасти или изцяло съфинансирани от Европейски Съюз, в това число точна информация за съответните суми”, се показва в текста.
Скоро ще станат ясни 15-те избраници в Съвета за развиване на гражданското общество, които ще държат торбата с Неговият състав ще бъде функционалност на разпоредбите за избор, които основава работната група. Предвижда се квотен принцип за членове на съвета, няма ограничавания за гласоподаване на организациите с национални мрежи, което облагодетелства избрани НПО-та, чиито представители вземат участие в работната група. Такава работна група закона за Неправителствени организации не планува като процедура при изработването на Правилника и разпоредбите за избор. Създаването й трябваше да е доказателство, че НПО-тата са оставени да се саморегулират, написа Труд.
Съставът на групата и протоколите от съвещанията й обаче демонстрираха друго – че партийно обвързани организации са монополизирали бранша и еднообразно добре играят хем като наблюдаващи на харченето на пари, хем като бенефициенти. В петък следва последното съвещание на работната група към Министерски съвет, която написа устав за работа на Съвета. От протоколите на съвещанията й излиза наяве, че дебатите са най-вече за пари, съгласуваност, спор на ползи. В чл.4 на плана за устав е записано, че съветът „ дефинира целите и приема разпоредбите и процедурите, както и разпределя средствата за поощряване и финансова поддръжка на планове с публично значение на юридически лица с нестопанска цел за реализиране на общественополезна дейност”.
Членове на работната група към този момент изрекоха опасения, че бъдещият съвет ще се опита да управлява всички обществени средства за НПО-та. Те се получават по три форми за директно финансиране – дотации, грантово финансиране и закупуване на услуги (възлагане, договаряне и др.) Годишно единствено от държавните институции тези средства са сред 60 и 70 млн. лева Грантови схеми, осъществени посредством целеви фондове има към няколко министерства. Те са за поддръжка на избрани области – просвета, изкуство, обществени действия. Примери за такива фондове са: Национален фонд „ Култура” към Министерството на културата; фонд „ Социална закрила” и „ Красива България” към МТСП. Общините също разпределят такива средства, само че за размера им няма данни. Работната група бе проведена на 11 декември.
На срещата в Министерски съвет се отзоваха представители на 70 НПО-та, от които бяха излъчени 22-ма, които да изготвят правилника за работа на съвета. Обявата за основаване на работната група се появи в Портала за публични съвещания и за малко на този, на неправителствените организации.
Нещо повече – същите тези хора дават и мнения за парите на други донори като „ Америка за България”, Фондация „ Чарлс Стюърт Мот”, Норвежкия грант, Исландския грант и други Когато тези деятели не са на държавна работа (Надя Шабани бе началник на организацията за протекция на децата, Павел Антонов бе консултант в екоминистерството), те аутсорсват услуги в държавнатаИма и още нещо, което свързва въпросните членове на работната група – те са и партийци от „ Да, България” – едни са в управлението й (Атанас Славов), а други бяха претенденти за депутати (Тома Белев).
Работната група към Министерски съвет
Адриана Стоименова – Център за Психологически проучвания и национални представителни организации на хора с увреждания
Албена Симеонова – Фондация за околна среда и земеделие – Никопол
Александър Кашъмов – Програма достъп до информация
Атанас Славов – Институт за директна народна власт
Биляна Гяурова – Вегертседер – Български институт за правни начинания
Валентин Тодоров – Балканско атонско съдружие Веселина Кавръкова – WWF България
Димитър Канариев – Национална асоциация „ Българско черноморие “ Ива Таралежкова – Форум гражданско присъединяване
Илина Мутафчиева – Национален юношески конгрес
Илияна Николова – Фондация „ Работилница за цивилен начинания “
Красимира Величкова – Български дарителски конгрес
Любомира Колчева – Фондация „ ЕкоОбщонст “
Любен Панов – Български център за нестопанско право
Милена Миланова – Българска асоциация за персонализирана медицина БАПЕМЕД
Михаил Бояджиев – Фондация „ Глобални библиотеки “
Надя Шабани – Български център за нестопанско право
Николай Дойнов – Съюз на националните читалища
Павел Антонов – Блулинк
Павел Савов – Българска асоциация за реинтеграция и спорт
Райчин Рачев – Фондация „ Бъдеще 21 век “
Тома Белев – Асоциация на парковете в България Ралица Величкова – Администрация на Министерския съвет Мария Цанкова – Администрация на Министерския съвет
Хора на Христо Иванов пишат разпоредбите
Протоколите от съвещанията на работната група, която създава правилника на съвета демонстрират, че Атанас Славов, влизащв нея по линия на Институт за директна народна власт е един от най- дейните. През 2014 година поради Славов в Министерството на правораздаването гръмна скандал. Оказа се, че индивидът на Христо Иванов е назначен за държавен специалист без нужния петгодишен професионален стаж.
Славов напуща Министерство на правосъдието в края на 2015 година и бе приютен в политическия кабинет на тогавашния вицепремиер и вътрешен министър Румяна Бъчварова.В групата е и Биляна Гяурова-Вегертседер, която наследи поста изпълнителен шеф на фондацията на Христо Иванов – Български институт за правни начинания (БИПИ).
От същия кръг са Красимира Величкова (Български дарителски форум). Величкова е била управител „ Финансирания и развиване “ във фондация „ Работилница за цивилен начинания “ откъдето се е класирала друга участничка в работната група – Илияна Николова. От същия кръг е и Илина Мутафчиева (Национален юношески форум), Ива Таралежкова от Форум „ Гражданско участие”, Надя Шабани и Любен Панов от „ Български център за нестопанско право”. Впрочем, като се изключи че вземат участие от едно и също съдружие в работната група Шабани и Панов са съпрузи.
Любопитно е, че Министерски съвет стопира избора си на Ралица Величкова от Дирекция „ Модернизация на администрацията”, която влиза по-късно в работната група. Величкова е била програмен шеф на същия център на Панов-Шабани за нестопанско право. Другият представител на Министерски съвет е Мария Цанкова, която бе назначена за началник на държавната преслужба по времето на служебния министър председател Огнян Герджиков.
Изборът наподобява превдварително решен
Измислиха квоти в Съвета Мрежите имат максимален късмет
Освен Панов-Шабани има и още една фамилна двойка в работната групата към Министерски съвет, която написа разпоредбите за съвета. Тя е на Тома Белев и Веселина Кавръкова. Те оформят другия важен лобистки кръг на зеления октопод, който също е мощно показан в работната група. Белев е влезнал като ръководител на Асоциацията на парковете в България, въпреки че през декември 2017 година, съдът постанови, че нелегално се показва за подобен и няма право да заема председателския пост в сдружението. Решението на магистратите е дефинитивно, откакто Белев не го апелира. Веселина Кавръкова съставлява WWFБългария.
От същата задруга е и Павел Антонов от БлуЛинк, онлайн платформата, която свързва сдруженията от зеления октопод. В холдинга на „ зелените” е и Любомира Колчева от фондация „ ЕкоОбщност”. Под натиска на двете огромни лобита в работната група разпоредбите за избор на съвет плануват квоти 3:3:3:3:2.
Това значи, че ще има по трима представители работещи за одобряване на гражданското общество, на духовните полезности, за поддръжка на хора с увреждания, за отбрана на човешките права или на околната среда. Двама ще са представителите на други организации. Лобистите от работната група към този момент отхвърлят концепцията да се попълнят заявления за съгласуваност, а националните мрежи имат максимален късмет да се класират в Съвета.
Според проектодокумента, който е отритнат на два пъти с гласовете на групите на „ Зелените” и социалистите в Екологичен потенциал, контролът над парите за неправителствения бранш в Европейски Съюз е доста слаб. В проекторезолюцията Европейска комисия е призована и да вкара ясни критерии за финансирането на Неправителствени организации, защото очевидно сега условията не са задоволителни. Идеите са да има отчетност какъв брой души работят в неправителствената оргнизация, кои са те, както и присъединяване на това Неправителствени организации в други по-големи такива.
„ Да са ясни съответните връзки за участие, детайлности за присъединяване и връзките сред мрежите и размера на средствата от Европейски Съюз, изпратени на други организации. Трябва и включване в Регистъра за бистрота на Европейски Съюз, както и условие за откриване на информация по отношение на договореностите за финансиране. И по-специално за главните финансови донори и имената на организациите, отчасти или изцяло съфинансирани от Европейски Съюз, в това число точна информация за съответните суми”, се показва в текста.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ