Да отвори по-широко ветрило. Може ли демократичната общност да избере президент на България
Партиен или непартиен претендент? Посочен от партиите или пък с първоначални избори? Т.нар. демократична общественост стартира диалог за присъединяване си в президентските избори през 2026 година Залогът е " пропутинските сили " да не победят. А задачата - нов проевропейски президент. Но по какъв начин може да бъде реализирана?
Партии и организации от така наречен демократична общественост занапред гледат към президентските избори, които предстоят през есента на 2026 година
Общественици излязоха с за лъчение на общ кандидат-президент. А тази седмица – по самодейност на „ Демократи за мощни България “ ( ДСБ ) от обединението ПП-ДБ , специалисти и политици разискаха на кръгла маса по какъв начин да се направи това, тъй че този претендент да завоюва изборите.
По информация на Свободна Европа участниците в кръглата маса са се съгласили, че е необходим проевропейски претендент, който да е по-скоро непартиен и различим за повече хора. Както и че е най-добре той да бъде избран посредством отворени предварителни избори.
Още не е ясно до каква степен партиите ще имат подготвеност за това. В момента „ демократичната общественост “ – разбиране, което няма ясна формулировка – се свързва най-много с ПП-ДБ, както в предишното се е свързвало със Съюз на демократичните сили , „ Синята коалиция “, „ Реформаторския блок “.
Последният път, когато тази общественост е печелила президентски избори, е на изборите през 1996 година Тогава президент става Петър Стоянов , повдигнат от Съюз на демократичните сили, БЗНС-НС и Движение за права и свободи точно след прелиминарен избор.
В миналите от този момент 30 години претендентите на „ демократичната общественост “ означават доста ниски резултати. Анализатори са съгласни, че главната цел на ПП-ДБ в този момент би трябвало да бъде съществено разширение на поддръжката.
„ Победа на президентски избори ще изисква първо – консолидация в това пространство, и второ – търсене на мостове към по-широк кръг гласоподаватели “, сподели пред Свободна Европа политологът и учител в Софийския университет Милен Любенов .
Един предстоящ президент би трябвало да може да отвори по-широко ветрило.Боряна Димитрова
„ Един предстоящ президент би трябвало да може да отвори по-широко ветрило и да активизира огромна гражданска сила, с цел да не се възпроизвеждат слабите резултати “, сподели и Боряна Димитрова , социолог от „ Алфа рисърч “.
За разширение на поддръжката приканиха и Иван Костов , Екатерина Михайлова и Веселин Методиев , които приказваха на кръглата маса в ролята си на дейни политици от демократичните сили през 90-те години.
„ Големият риск е пропутинските сили да изберат още веднъж президент на страната “, сподели някогашният министър председател в интервала 1997-2001 година Костов.
Целта – проевропейски президент
Основната цел, която кръглата маса очерта, е „ демократичната общественост “ да излъчи обединен кандидат-президент, който да завоюва изборите следващата година. Най-важното е той да бъде проевропейски надъхан, само че се акцентират и други критерии – да вземем за пример, да бъде „ против корупцията “.
По-дългосрочната цел е да се натрупа повече поддръжка за по-сериозно посланичество в Народното събрание.
Основно се търси разширение на поддръжката. Милен Любенов
„ Основно се търси разширение на поддръжката. Ще бъде изработен опит да се излезе отвън София и огромните градове – един сериозен недостиг на ПП-ДБ “, сподели Любенов и добави, че за задачата е нужно самата коалиция да демонстрира единение, а в този момент има различия.
Например, от Политическа партия желаят да внесат избор на съмнение против държавното управление на ГЕРБ , Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ през юли, в деня, откакто европейските институции вземат окончателното решение за влизането на България в еврозоната от януари 2026 година От Демократична България не са съгласни с това.
Кой ще взе участие
В настоящия подтекст „ демократичната общественост “ се асоциира най-много с Политическа партия и Демократична България. Подкрепата за тези обединения през последните години варира сред 350 и 600 хиляди гласа. През 2024 година ПП-ДБ изгуби половината си гласоподаватели.
Анализатори пресмятат, че за постигане до балотаж на президентски избори трябват най-малко 500-600 хиляди гласа, а за победа на балотажа – над 1 млн. Тоест, сегашната поддръжка за ПП-ДБ няма да е задоволителна.
Затова се приказва за привличане и на други партии като „ Синя България “ на Петър Москов, както и на цивилен придвижвания и организации като БОЕЦ и „ Правосъдие за всеки “ .
Въпросът има ли място ГЕРБ в диалога за обединен проевропейски кандидат-президент към този момент не се разисква. Любенов и Димитрова са съгласни, че това е въпрос по-скоро за балотажа на изборите.
„ Изключвам опцията ПП-ДБ и ГЕРБ да излязат с общ претендент за президент в самото начало “, сподели Любенов, а Димитрова добави, че „ на втория стадий е обикновено да се търсят и такива благоприятни условия “.
Трябват ли предварителни избори
Другият въпрос е по какъв начин тъкмо ще бъде излъчен претендентът. По-вероятно е това да стане посредством предварителни избори, отворени за всички гласоподаватели. За тази алтернатива намерено се застъпват представители на Демократична България и доста специалисти.
Предварителните избори са „ по-добрият път “, счита Димитрова. Според нея ниските резултати на претендентите от демократичната общественост до момента демонстрират, че „ изрично би трябвало да се търси рестарт и доста по-широка готовност “. Бъдещият претендент би трябвало да може да се пребори в личната си общественост, с цел да влезе след това в конкуренция с други обединения.
Предварителните избори крият и опасности – обединенията да се саботират взаимно, подставени лица да изкривят резултата или пък изборната интензивност да е прекомерно ниска и вотът да е нелегитимен.
По време на кръглата маса Иван Костов уточни различен вид – водачите на партиите да се опитат да излъчат претендент, а в случай че не съумеят, тогава да се провеждат предварителни избори. Подобно мнение показа и Милен Любенов, а импровизирано се разискват и други разновидности.
Партиен или не
По информация на обединенията от ПП-ДБ са склонни да излъчат партийна номинация, тъй като го считат за по-сигурно. Но анализаторите са на мнение, че е по-добре претендентът да е непартиен.
По-големият късмет е на страната на непартийния претендент, подсилен от мощна политическа коалиция.Боряна Димитрова
„ Ако погледнем рейтингите на водачите на тези обединения, ще забележим, че те са с много ниско доверие от страна на жителите “, сподели и Любенов и добави:
„ Успешната кандидатура би била фигура, която е близка до тази общественост, само че е по-разпознаваема и може да разшири поддръжката. “
„ По-големият късмет е на страната на непартийния претендент, подсилен от мощна политическа коалиция “, сподели и Димитрова.
Какво демонстрира историята
Много от участниците в кръглата маса загатнаха президентските избори през 1996 година като последния сполучлив опит за обединяване на " демократичната общественост “.
„ Когато стартира този развой, нещата не бяха лесни. Властта беше в непознати ръце (на Българска социалистическа партия – б.а.), демократичната общественост беше разпокъсана “, описа Екатерина Михайлова.
През 1996 година Петър Стоянов е посочен за претендент на „ Обединените демократични сили “ ( ОДС ) след предварителни избори през юни, в които се включват 850 хиляди гласоподаватели. В тях Стоянов побеждава тогава настоящия президент Желю Желев .
През ноември печели първия тур на президентския избор, а след това и балотажа, на който притегля над 2,5 млн. гласоподаватели.
Любенов и Димитрова са съгласни, че обстановката през 1996 година е доста друга и не може да се направи непосредствено съпоставяне със сегашната.
„ Това е друго време – политизирано, с доста повече гласоподаватели, мощно посланичество и възторг у хората. Сега сме във време на доста огромна незаинтересованост и отчуждение от партиите “, сподели Димитрова.
От 1996 година насам президентски избори се организират още пет пъти, като се вижда голям спад в поддръжката и крах за претендентите на „ демократичната общественост “:
2001 година – Петър Стоянов печели 1,7 млн. гласа на втори тур, само че губи изборите; 2006 година – Неделчо Беронов се явява като самостоятелен претендент, подсилен от Съюз на демократичните сили, ДСБ и други, само че остава трети с малко над 270 хиляди гласа; 2011 година – Румен Христов , повдигнат от коалиция „ Съюз на десните сили “, получава 65 хиляди гласа. 2016 година – Трайчо Трайков , претендент на „ Реформаторски блок “, печели 225 хиляди гласа; 2021 година – Лозан Панов се явява като самостоятелен, подсилен от Демократична България, и печели 98 хиляди гласа.
Невинаги повода за крах е в това, че „ демократичната общественост “ не е излъчила обединен претендент по либерален метод. През 2011 година да вземем за пример претендентът също е определен с прелиминарен избор. Христов, посочен от Съюз на демократичните сили, побеждава Светослав Малинов от ДСБ, само че след това отбелязва доста невисок резултат на президентските избори.
Партии и организации от така наречен демократична общественост занапред гледат към президентските избори, които предстоят през есента на 2026 година
Общественици излязоха с за лъчение на общ кандидат-президент. А тази седмица – по самодейност на „ Демократи за мощни България “ ( ДСБ ) от обединението ПП-ДБ , специалисти и политици разискаха на кръгла маса по какъв начин да се направи това, тъй че този претендент да завоюва изборите.
По информация на Свободна Европа участниците в кръглата маса са се съгласили, че е необходим проевропейски претендент, който да е по-скоро непартиен и различим за повече хора. Както и че е най-добре той да бъде избран посредством отворени предварителни избори.
Още не е ясно до каква степен партиите ще имат подготвеност за това. В момента „ демократичната общественост “ – разбиране, което няма ясна формулировка – се свързва най-много с ПП-ДБ, както в предишното се е свързвало със Съюз на демократичните сили , „ Синята коалиция “, „ Реформаторския блок “.
Последният път, когато тази общественост е печелила президентски избори, е на изборите през 1996 година Тогава президент става Петър Стоянов , повдигнат от Съюз на демократичните сили, БЗНС-НС и Движение за права и свободи точно след прелиминарен избор.
В миналите от този момент 30 години претендентите на „ демократичната общественост “ означават доста ниски резултати. Анализатори са съгласни, че главната цел на ПП-ДБ в този момент би трябвало да бъде съществено разширение на поддръжката.
„ Победа на президентски избори ще изисква първо – консолидация в това пространство, и второ – търсене на мостове към по-широк кръг гласоподаватели “, сподели пред Свободна Европа политологът и учител в Софийския университет Милен Любенов .
Един предстоящ президент би трябвало да може да отвори по-широко ветрило.Боряна Димитрова
„ Един предстоящ президент би трябвало да може да отвори по-широко ветрило и да активизира огромна гражданска сила, с цел да не се възпроизвеждат слабите резултати “, сподели и Боряна Димитрова , социолог от „ Алфа рисърч “.
За разширение на поддръжката приканиха и Иван Костов , Екатерина Михайлова и Веселин Методиев , които приказваха на кръглата маса в ролята си на дейни политици от демократичните сили през 90-те години.
„ Големият риск е пропутинските сили да изберат още веднъж президент на страната “, сподели някогашният министър председател в интервала 1997-2001 година Костов.
Целта – проевропейски президент
Основната цел, която кръглата маса очерта, е „ демократичната общественост “ да излъчи обединен кандидат-президент, който да завоюва изборите следващата година. Най-важното е той да бъде проевропейски надъхан, само че се акцентират и други критерии – да вземем за пример, да бъде „ против корупцията “.
По-дългосрочната цел е да се натрупа повече поддръжка за по-сериозно посланичество в Народното събрание.
Основно се търси разширение на поддръжката. Милен Любенов
„ Основно се търси разширение на поддръжката. Ще бъде изработен опит да се излезе отвън София и огромните градове – един сериозен недостиг на ПП-ДБ “, сподели Любенов и добави, че за задачата е нужно самата коалиция да демонстрира единение, а в този момент има различия.
Например, от Политическа партия желаят да внесат избор на съмнение против държавното управление на ГЕРБ , Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ през юли, в деня, откакто европейските институции вземат окончателното решение за влизането на България в еврозоната от януари 2026 година От Демократична България не са съгласни с това.
Кой ще взе участие
В настоящия подтекст „ демократичната общественост “ се асоциира най-много с Политическа партия и Демократична България. Подкрепата за тези обединения през последните години варира сред 350 и 600 хиляди гласа. През 2024 година ПП-ДБ изгуби половината си гласоподаватели.
Анализатори пресмятат, че за постигане до балотаж на президентски избори трябват най-малко 500-600 хиляди гласа, а за победа на балотажа – над 1 млн. Тоест, сегашната поддръжка за ПП-ДБ няма да е задоволителна.
Затова се приказва за привличане и на други партии като „ Синя България “ на Петър Москов, както и на цивилен придвижвания и организации като БОЕЦ и „ Правосъдие за всеки “ .
Въпросът има ли място ГЕРБ в диалога за обединен проевропейски кандидат-президент към този момент не се разисква. Любенов и Димитрова са съгласни, че това е въпрос по-скоро за балотажа на изборите.
„ Изключвам опцията ПП-ДБ и ГЕРБ да излязат с общ претендент за президент в самото начало “, сподели Любенов, а Димитрова добави, че „ на втория стадий е обикновено да се търсят и такива благоприятни условия “.
Трябват ли предварителни избори
Другият въпрос е по какъв начин тъкмо ще бъде излъчен претендентът. По-вероятно е това да стане посредством предварителни избори, отворени за всички гласоподаватели. За тази алтернатива намерено се застъпват представители на Демократична България и доста специалисти.
Предварителните избори са „ по-добрият път “, счита Димитрова. Според нея ниските резултати на претендентите от демократичната общественост до момента демонстрират, че „ изрично би трябвало да се търси рестарт и доста по-широка готовност “. Бъдещият претендент би трябвало да може да се пребори в личната си общественост, с цел да влезе след това в конкуренция с други обединения.
Предварителните избори крият и опасности – обединенията да се саботират взаимно, подставени лица да изкривят резултата или пък изборната интензивност да е прекомерно ниска и вотът да е нелегитимен.
По време на кръглата маса Иван Костов уточни различен вид – водачите на партиите да се опитат да излъчат претендент, а в случай че не съумеят, тогава да се провеждат предварителни избори. Подобно мнение показа и Милен Любенов, а импровизирано се разискват и други разновидности.
Партиен или не
По информация на обединенията от ПП-ДБ са склонни да излъчат партийна номинация, тъй като го считат за по-сигурно. Но анализаторите са на мнение, че е по-добре претендентът да е непартиен.
По-големият късмет е на страната на непартийния претендент, подсилен от мощна политическа коалиция.Боряна Димитрова
„ Ако погледнем рейтингите на водачите на тези обединения, ще забележим, че те са с много ниско доверие от страна на жителите “, сподели и Любенов и добави:
„ Успешната кандидатура би била фигура, която е близка до тази общественост, само че е по-разпознаваема и може да разшири поддръжката. “
„ По-големият късмет е на страната на непартийния претендент, подсилен от мощна политическа коалиция “, сподели и Димитрова.
Какво демонстрира историята
Много от участниците в кръглата маса загатнаха президентските избори през 1996 година като последния сполучлив опит за обединяване на " демократичната общественост “.
„ Когато стартира този развой, нещата не бяха лесни. Властта беше в непознати ръце (на Българска социалистическа партия – б.а.), демократичната общественост беше разпокъсана “, описа Екатерина Михайлова.
През 1996 година Петър Стоянов е посочен за претендент на „ Обединените демократични сили “ ( ОДС ) след предварителни избори през юни, в които се включват 850 хиляди гласоподаватели. В тях Стоянов побеждава тогава настоящия президент Желю Желев .
През ноември печели първия тур на президентския избор, а след това и балотажа, на който притегля над 2,5 млн. гласоподаватели.
Любенов и Димитрова са съгласни, че обстановката през 1996 година е доста друга и не може да се направи непосредствено съпоставяне със сегашната.
„ Това е друго време – политизирано, с доста повече гласоподаватели, мощно посланичество и възторг у хората. Сега сме във време на доста огромна незаинтересованост и отчуждение от партиите “, сподели Димитрова.
От 1996 година насам президентски избори се организират още пет пъти, като се вижда голям спад в поддръжката и крах за претендентите на „ демократичната общественост “:
2001 година – Петър Стоянов печели 1,7 млн. гласа на втори тур, само че губи изборите; 2006 година – Неделчо Беронов се явява като самостоятелен претендент, подсилен от Съюз на демократичните сили, ДСБ и други, само че остава трети с малко над 270 хиляди гласа; 2011 година – Румен Христов , повдигнат от коалиция „ Съюз на десните сили “, получава 65 хиляди гласа. 2016 година – Трайчо Трайков , претендент на „ Реформаторски блок “, печели 225 хиляди гласа; 2021 година – Лозан Панов се явява като самостоятелен, подсилен от Демократична България, и печели 98 хиляди гласа.
Невинаги повода за крах е в това, че „ демократичната общественост “ не е излъчила обединен претендент по либерален метод. През 2011 година да вземем за пример претендентът също е определен с прелиминарен избор. Христов, посочен от Съюз на демократичните сили, побеждава Светослав Малинов от ДСБ, само че след това отбелязва доста невисок резултат на президентските избори.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ