Как здравето на венците влияе на цялото ни тяло
Пародонтитът (болест на венците) е измежду най-разпространените хронични болести при индивида като визира сред 20 до 50% от хората по света. Той се появява, когато върху зъбите се натрупа плака, която на процедура съставлява леплив пласт от бактерии. Най-ранните стадии на болестта са лечими и обратими (гингивит). Но някои хора развиват хронична форма на пародонтит, който е необратим. Може да се стигне и до загуба на зъби.
Ето някои от по-често срещаните здравословни положения, свързани със парадонтитът и каква е връзката.
Няколко огромни изследвания и мета-анализи вършат едно общо умозаключение – че умереният или тежък парадонтит е мощно обвързван с деменцията. Например, едно от тези изследвания демонстрира, че в случай че имаме болестта в продължение на 10 или повече години, имаме и 70% по-висок риск от развиване на Алцхаймер спрямо хора със здрави венци. Изследванията също демонстрират връзка сред болестта и шесткратен спад в когнитивните качества.
Първоначално се счита, че бактериите са директно виновни за тази връзка. P. gingivalis, бактерия, постоянно срещана при хронични болести на венците, е открита в мозъците на хора, умряли от заболяването на Алцхаймер. Намерени са и токсични бактериални ензими, наречени гингипаини, за които се счита, че утежняват болестта, като предотвратяват изключването на имунния отговор и затова удължават възпалението.
Не е несъмнено обаче дали бактерии в мозъка, модифициран имунен отговор или пък други фактори – като увреждане от систематичното инфектиране – не са причина за връзката сред двете положения. Но, че грижата за оралното здраве може да бъде един от методите за понижаване на риска от заболяването на Алцхаймер.
Сърдечно-съдовите заболявания също са твърдо свързани със болесттите на венците.
В огромно изследване с над 1600 души на възраст над 60 години се открива, че болестта на венците е обвързвано с съвсем 30% по-висок риск от първи сърдечен удар. Тази връзка даже се резервира, откакто откривателите поправят данните за други положения (като диабет и астма) или привички в метода на живот (като тютюнопушене, обучение и брак), за които е известно, че усилват риска от сърдечен удар.
Съвсем неотдавна изследвания също по този начин демонстрираха, че систематичното инфектиране на венците, кара стволовите кафези на тялото да създават свръхотзивчива група от неутрофили (вид бели кръвни клетки) за отбрана. Тези кафези могат да увредят лигавицата на артериите, като увредят клетките, които облицоват кръвоносните съдове – предизвиквайки струпване на плака.
Възпалението на венците е предотвратимо и обратимо в ранните му стадии.
Въпреки че някои рискови фактори не могат да бъдат изменени (като генетиката на човек), ние можем да променим метода си на живот, с цел да понижим общия риск. Например, яденето на по-малко захар, избягването на тютюна и алкохола и намаляването на напрежението могат да оказват помощ. Също по този начин е значимо да знаем, че някои медикаменти (като някои антидепресанти и медикаменти за хипертония) могат да понижат производството на слюнка, което пък може да усили риска от парадонтит. Хората, които одобряват такива медикаменти, би трябвало да вземат спомагателни защитни ограничения, като да вземем за пример да употребяват специфични гелове или спрейове за увеличение на производството на слюнка или да поставят спомагателни грижи, до момента в който мият зъбите си.
Разбира се, най-важните неща, които можем да създадем, с цел да се предпазим от болестта (а и за цялостното си здраве), са миенето на зъбите два пъти на ден с паста за зъби с флуорид и избягването на потребление на вода за уста след миене – и да не изплакваме устата си след миене, с цел да остане флуоридът по зъбите ни. Интерденталното разчистване вкъщи (като разчистване с конец за зъби) и постоянните визити при ортодонт също ще ни оказват помощ да поддържаме оралното си здраве под надзор.
