Парниковият ефект регулира температурата на нашата планета и благодарение на

Парниковият резултат контролира температурата на нашата планета и с помощта на него животът на Земята в настоящия си тип е вероятен. Ако го нямаше, междинната температура на Земята би била към минус 15 °C или с 30 °C по-малко от сегашната. Увеличението на парниковите газове в резултат на антропогенната активност обаче усилват естествения парников резултат. По този метод земната повърхнина не може да се охлажда, а полученото количество повече сила в огромна степен се изразходва за повишение на температурите – по тази причина и следим световно стопляне.

Протичането на множеството процеси и феномени на нашата планета зависят от силата на Слънцето. Интензивността на тази сила достигнала до горната граница на атмосферата върху перпендикулярна на лъчите повърхност за една минута се назовава слънчева константа. Нейната стойност е към 1370 W/m². Ако земната атмосфера я нямаше, то такова количество слънчева сила би достигало до земната повърхнина, само че реално  доближава по-малко от половината от тази сила. Като минава през атмосферата, слънчевата радиация се гълтам, разсейва и отразява от молекулите на въздуха и разнообразни частици, които се намират в атмосферата. Една част от нея (слънчевата радиация) доближава до земната повърхнина под формата на късовълнова радиация. Около 35% от нея се отразява и този отразен поток се нарича  албедо . Останалата част от получената сила на земната повърхнина реализира нейното стопляне. 

Всяко затоплено тяло на собствен ред също излъчва топлота, под формата на инфрачервена дълговълнова радиация. Така и Земята, затоплена от слънчевата сила, излъчва към космоса дълговълнова радиация. Около 90% от тази сила обаче се гълтам от атмосферата и единствено 10% се пропущат назад в галактическото пространство. Поглъщайки земната топлота, атмосферата се нагрява и на собствен ред стартира да излъчва инфрачервена радиация ориентирана както към космоса, по този начин и назад към земната повърхнина. Тази част, която е ориентирана назад към земята се назовава атмосферно срещулъчение. По този метод, заради съществуването на атмосфера, Земята получава повече сила, тъй като с изключение на късовълновата радиация непосредствено от Слънцето, получава и инфрачервена дълговълнова радиация, поради нагрятата атмосфера. Това води до т.н.  парников резултат  (фиг.1)

Според калкулации на разнообразни създатели, температурата на земната повърхнина се оказва с към 30  °C  по-висока в сравнение с при липса на атмосфера. Средната световна температура се пресмята на към 15  °C . Отговорност за парниковия резултат имат водната пара, въглеродния двуокис, метана и разнообразни аерозоли, които са главните поглъщатели на инфрачервената земна радиация. Те са се появили още преди появяването на индивида и по тази причина разказаният парников резултат се назовава още натурален парников резултат, а въпросните газове – естествени парникови газове. 

Какъв е казусът, тогава с парниковия резултат през последните години? 

Проблемът идва от непрекъснато увеличаващата се централизация на парникови газове, в резултат на антропогенната активност и най-много от изгарянето на изкопаеми горива – въглища, петрол, природен газ, както и от изсичането на огромни горски масиви. По този метод се усилва броят на молекулите на парниковите газове в атмосферата. Те от своя страна гълтам повече дълговълнова радиация и по този начин има повече на брой излъчватели на топлота към земната повърхнина, която се затопля и в допълнение и покачва температурата на приземния въздух. Наблюдаваме развой на  световно стопляне . 

Според разнообразни сюжети, покачването на температурите при сегашния ритъм на нарастване на концентрацията парникови газове до 2100 година ще доближи сред 2.5 и 5  °C  по отношение на доиндустриалния интервал. Такава смяна буди безпокойствие, тъй като би оказало или по-скоро към този момент оказва значително влияние върху цялата  климатична система  . Това постанова вземането на незабавни ограничения за ограничение на усиления парников резултат. Точно към това се стремят участниците в множеството политически конференции на тематика климатични промени, каквато е да вземем за пример годишната Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата.

Автор: Симеон Матев / Климатека

В обявата са употребявани материали от: 

1. „ Физика на атмосферата “, Ст. Панчев, 1988.
2. „ Метеорология за всеки “, М. Сиракова, Д. Сираков, К. Дончев, 1989.
3. „ Hothouse Earth “ J. Gribbin, 2018.